Битка при Варшава (1920)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Варшава
Полско-съветска война
Polish-soviet war 1920 Aftermath of Battle of Warsaw.jpg
Информация
Период 13 – 25 август 1920 г.
Място близо до Варшава
Резултат победа за Полша
Воюващи страни
Флаг на Полша Полша Флаг на СССР СССР
Командири
Полша Юзеф Пилсудски
Полша Тадеуш Розвадовски
Полша Владислав Сикорски
Полша Йозеф Халер
Полша Едвард Ридз-Шмигли
Полша Франчишек Лятиник
Полша Леонард Скерски
Съюз на съветските социалистически републики Лев Троцки
Съюз на съветските социалистически републики Михаил Тухачевски
Съюз на съветските социалистически републики Семьон Будьони
Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин
Съюз на съветските социалистически републики Хаик Бжишкян
Съюз на съветските социалистически републики Сергей Каменев
Съюз на съветските социалистически републики Александър Егоров
Сили
113 000 – 123 000 104 000 – 140 000
Жертви и загуби
4500 загинали
22 000 ранени
10 000 изчезнали
Общо: 36 500
15 000 – 25 000 загинали
неизвестен брой ранени
65 000 – 66 000 пленници
30 000 – 35 000 интернирани в Източна Прусия
Общо: 110 000 – 126 000
Битка при Варшава в Общомедия

Битката при Варшава (на полски: Bitwa Warszawska), разговорно наричана „Чудото на Висла“ (на полски: Cud nad Wisłą) – битка, проведена на 13 – 25 август 1920 г. по време на Полско-съветската война.

В началото на август 1920 г. Червената армия преминава река Буг и в бърз марш се отправя към столицата на Полша. Полското военно командване разработва план за отбрана, който предвижда установяване на защитна линия на река Висла и подготовка на контраатака.

Полският командир Юзеф Пилсудски
„Алегория на победата от 1920 г.“. Картина от Зджислав Яшински, Национален музей, Варшава.

Варшавската битка се превръща в кулминацията на военните действия. Тя се състои от три операции – сблъсъците в покрайнините на Варшава, битката на река Викра и маневрата при река Вепш.

Отбраната на столицата се осъществява от 1 армия, ръководена от ген. Франчишек Лятиник. На 13 август две съветски дивизии успяват да преодолеят защитата на 11 Дивизия под командването на полк. Болеслав Яжмински и да завладеят Раджимин, град, разположен на около 17 km от Варшава. Вследствие от тази загуба полското военно командване взема решение да включи в битката 5 армия, която под ръководството на ген. Шикорски воюва на северния фронт. На 14 август полските войски оказват сериозна съпротива по източната и югоизточната отбранителна линия. На следващия ден защитниците на столицата постигат сериозен успех и обръщат ситуацията на бойното поле и Червената армия е принудена да отстъпи.

Контраофанзивата, ръководената от самия Юзеф Пилсудски, започва на 16 август. Полските военни сили, които настъпват откъм р. Вепш окончателно разбиват армията на Михаил Тухачевски. Първоначалният план на полския главнокомандващ предвижда да се отреже пътят за отстъпление на Червената армия на изток и тя да бъде изтласкана към границата с Германия. Поради забавяне на 1 армия и насочването ѝ в северозападна вместо в североизточна посока обаче това намерение не се осъществява. 5 армия, действаща над Викра обаче успява да прекъсне връзките на болшевишки подразделения с тяхното главнокомандване, да ги насочи към западната граница, където те биват интернирани в Източна Прусия. [1].

Сериозното предимство на поляците по време на битката се дължи на факта, че техните криптографи успяват да разчетата голяма част от радиосигналите, които Чевената армия изпраща[2].

Загубите при отбраната на столицата възлизат на ок. 4,5 хил. загинали, 22 хил. ранени и 10 хил. изчезнали. Победата обаче води до окончателно отблъскване на съветските войски. На 15 октомври в Рига е подписано примирие между двете страни, а през март 1921 г. е изготвен мирният договор, който установява полско-съветските отношения и очертава източната граница на Полша.

Битката при Варшава е не само най-важния момент от полско-съветската война, но е определяна и като най-значимата полска военна победа през ХХ в. Названието „чудото над Висла“ става популярно благодарение на романа на Йежи Косак със същото заглавие. Британския дипломат Едгар д'Абернон нарежда битката за Варшава от 1920 г. на 18 място в своя преглед на военните сблъсъци, оказали най-голямо влияние върху световната история[3]. Това е несъмнено най-големията успех на полското оръжие след победата на Собиески при Виена през 1693 г. Поляците приемат, че през 1920 г. са успели да спрат експанзията на Съветския съюз, чиито последствия в неспокойната политическа и социална ситуация, настъпила в Западна Европа след Първата световна война, биха засегнали целия континент[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Antoni Czubiński, Historia Polski XX wieku, Poznań; Wydawnictwo Poznańskie 2003.
  2. а б Йежи Луковски, Хюбърт Завадски, Кратка история на Полша, София: Труд, 2011.
  3. Czesław Brzoza, Andrzej Leon Sowa, Historia Polski 1918 – 1945, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2006.