Висла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Висла
(на полски: Wisła)
Kraków Wisła 11.jpg
Река Висла в град Краков
Relief Map of Poland.png
49.6062° с. ш. 19.0031° и. д.
54.3634° с. ш. 18.9525° и. д.
Изворът и устието на река Висла в Полша
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Полша Полша
Дължина 1047 km
Водосб. басейн 198 500 km²
Отток 1080 m³/s
Начало
Място Моравско-силезки Бескиди (планс. с-ма Западни Карпати)
Координати 49°36′22.32″ с. ш. 19°00′11.16″ и. д. / 49.6062° с. ш. 19.0031° и. д.
Надм. височина 1160 m
Устие
Място Балтийско море
Координати 54°21′48.24″ с. ш. 18°57′09″ и. д. / 54.3634° с. ш. 18.9525° и. д.
Надм. височина 0 m
Висла в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Висла

Ви́сла (на полски: Wisła; на немски: Weichsel) е голяма река в Източна Европа, една от главните водни артерии в региона, протичаща по територията на Полша (войводства (Силезко, Малополско, Подкарпатско, Швентокшиско, Люблинско, Мазовско, Куявско-Поморско и Поморско), вливаща се в Балтийско море. Дължина 1047 km, площ на водосборния басейн 198 500 km². Висла е най-дългата река в Полша и 2-та по пълноводие (след Нева), вливаща се в Балтийско море.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Висла води началото си на 1160 m н.в., от западния склон на Баранска планина (Barania Góra), в източната част на Моравско-Силезките Бескиди (част от планинската система на Западните Карпати), в южната част на Силезко войводство. Цялото течение на реката има форма на огромна латинска буква „S“ Първите 60 km в горното си течение, до изхода от Моравско-Силезките Бескиди Висла представлява бурен планински поток с множество прагове и бързеи. След град Краков приема отдясно редица големи притоци, стичащи се от Карпатите и става пълноводна река, като ширината на коритото ѝ след устието на река Дунаец достига 200 m, а след устието на Сан – 600 – 1000 m. Тук завършва горното течение на реката и посоката на течението ѝ се изменя постепенно от североизток на север. В средното си течение (до устието на река Бърда) Висла тече на север, а след столицата Варшава – на запад и става типична равнинна река, течаща предимно в широка, на места терасирана долина. На големи участъци коритото ѝ меандрира, на места се дели на ръкави и протоци, отличава се с неустойчивост и с голямо количество плитчини и дълбоки вирове. След устието на Бърда започва долното течение. От град Торун до устието си коритото ѝ е напълно урегулирано с високи водозащитни диги, предпазващи от наводнения и разрушаване на бреговете ѝ. На 50 km от устието си Висла се разделя на ръкави (Ногат, Мъртва Висла и др.), като образува обширна делта. Част от делтата се намира под морското равнище и е защитена също с високи водозащитни диги. Основният ръкав от делтата ѝ (средния) се влива в южната част на Гданския залив на Балтийско море, на 13 km източно от град Гданск, източният (Ногат) – във Висленски залив, а ръкавът Мъртва Висла – при град Гданск.[1]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Висла обхваща площ от 198 500 km², от които 174 хил.km² се намират в Полша, а останалите 24 хил.km² – на територията на Украйна, Беларус и Словакия. Речната ѝ мрежа е двустранно развита, но с повече, по-дълги и по-пълноводни десни притоци. На северозапад, север и североизток водосборният басейн на Висла граничи с водосборните басейни на Вепша, Слупя, Лупава, Леба, Посленка, Преголя, Неман и други по-малки реки, вливащи се в Балтийско море, на изток, югоизток и юг – с водосборните басейни на реките Днепър, Днестър и Дунав (от басейна на Черно море), а на запад – с водосборния басейн на река Одер (Одра, от басейна на Балтийско море).[1]

Висла получава множество притоци, като 35 от тях са с дължина над 50 km, в т.ч. 16 притока над 100 km, от които 7 притока над 200 km. По-долу са изброени всичките тези 35 притока като е показано за всеки от тях дали е ляв (→) или (←) десен приток, дължината и площта на водосборния басейн.

  • → Пшемша 88 / 2 121
  • ← Сола 89 / 1 375
  • ← Скава 96 / 1 160
  • ← Раба 132 / 1 537
  • → Шренява 87 / 706
  • ← Ужвица 61 / 323
  • Дунаец 247 / 6 804
  • → Нида 153 / 3 862
  • ← Брен 54 / ?
  • ← Вислока 164 / 4 110
  • → Копшивянка 72 / 707
  • ← Ленг 81 / 960
  • Сан 433 / 16 861
  • → Опатовка 56 / 282
  • ← Сана 51 / 606
  • → Каменна 138 / 2 008
  • → Илжанка 77 / 1 114
  • Вепш 303 / 10 415
  • → Радомка 116 / 2 000
  • ← Окшейка 74 / 528
  • ← Вилга 67 / 569
  • Пилица 319 / 8 341
  • ← Свидер 89 / 1 162
  • Западен Буг 831 / 73 470
  • → Бзура 166 / 7 788
  • ← Скарва 114 / 1 704
  • ← Згловьончка 79 / 1 496
  • Дървенца 207 / 5 536
  • Бърда 238 / 4 627
  • → Вда 198 / 2 325
  • ← Оса 96 / 1 595
  • → Матава 59 / 457
  • → Вежица 151 / 1 603
  • ← Ногат 62 / 113

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Водният режим на Висла в значителна степен се определя от влиянието на притоците ѝ, стичащи се от Карпатите, като пролетното пълноводие се дължи основно на снеготопенето. През лятото и зимата често явление са епизодичните прииждания в резултат от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн или бързото снеготопене. Бързото и високо (до 10 m) покачване на нивото ѝ, особено в горното и средно течение причинява големи наводнения. Последните често се дължат на задържането на водите ѝ от неразтопените ледове в долното ѝ течение. В промеждутъците между приижданията водата в реката намалява, което силно затруднява корабоплаването. Среден годишен отток при град Краков 84 m³/sec, при Варшава – 590 m³/sec, при Тчев (близо до устието) – 1030 m³/sec, в устието – 1080 m³/sec. В студени зими замръзва за кратко, но като цяло ледът е неустойчив.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Висла е плавателна за плиткогазещи речни съдове (до 200 – 500 т) на 940 km, до устието на река Пшемша в течение на 200 – 250 дни през годината. Чрез Днепровско-Бугския плавателен канал висла се съединява с река Днепър, а чрез Бидгощкия плавателен канал – с река Одер (Одра). С цел регулиране на оттокът ѝ и за нуждите на селското стопанство на Висла и на част от нейните притоци са изградени язовири, на някои от които действат ВЕЦ. Голяма част от водите ѝ се използва за битово (в горното течение) и промишлено водоснабдяване.[1]

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]