Западни Карпати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Западни Карпати
Изглед от Татрите
Изглед от Татрите
Europe relief laea location map.jpg
49.1672° с. ш. 20.1311° и. д.
Местоположение на картата на Европа
Общи данни
Местоположение  Словакия
 Полша
 Чехия
 Унгария
 Австрия
Част от Карпати
Най-висок връх Герлаховски щит
Надм. височина 2655 m
Подробна карта
Geol map.png
Западни Карпати в Общомедия

Западните Карпати (на словашки: Západné Karpaty; на полски: Karpaty Zachodnie; на чешки: Západní Karpaty; на унгарски: Északnyugati-Kárpátok; на немски: Westkarpaten) са една от трите части на планинската система на Карпатите, простиращи се на територията на Словакия, Полша, Чехия, Унгария и Австрия. Простират се от югозапад (при град Братислава) на североизток и изток на протежение около 400 km и ширина над 200 km до Таличкия проход (49°22′00″ с. ш. 21°06′00″ и. д. / 49.366667° с. ш. 21.1° и. д.), който ги отделя от Източните Карпати. Максимална височина връх Герлаховски щит (2 655 m). (49°10′02″ с. ш. 20°07′52″ и. д. / 49.167222° с. ш. 20.131111° и. д.), издигащ се в планината Татри, на територията на Словакия.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Планинската система на Западните Карпати представляват изпъкнала на северозапад дъга, дълга около 400 km. На изток граничи с Източните Карпати, на север с Малополските възвишения, на северозапад със Судетите, от която ги отделя седловината Моравски врата, на югозапад с Виенската котловина и на юг със Среднодунавската низина.[2] Състоят се от няколко хребета и изолирани масиви и се разделят на две основни вериги Външни Западни Карпати на север и по-ниските Вътрешни Западни Карпати на юг.

Външни Западни Карпати[редактиране | редактиране на кода]

Външните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви:

Вътрешни Западни Карпати[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешните Западни Карпати са съставени от следните планини и планински масиви:

Геоложки строеж, релеф полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Планината е изградена основно от гранити, гнайси и други кристалинни скали, а също варовици и са разделени от дълбоки котловини. За високите части са характерни алпийските форми на релефа и ледникови езера. Южните (Вътрешни) Западни Карпати образуват средновисоки масиви с плоски върхове, изградени освен от кристалинни също и от вулканични породи и варовици (Словашки Рудни планини, Щявницка планина, Бюк, Матра и др.). Разработват се находища на железни, манганови, медни и други руди.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Западните Карпати принадлежи към три водосборни басейна. Целите Вътрешни Западни Карпати и южните и западните склонове ва Външните Западни Карпати принадлежат към водосборния басейн на река Дунав. От тях водят началото си реките Вах, Нитра, Хрон, Шайо, Хернад и др. Северните склонове на Външните Западни Карпати се отводняват от реките принадлежащи към водосборния басейн на ВислаВисла, Сола, Скава, Раба, Попрад и др., а северозападните – към водосборния басейн на река Одра – Лубина, Остравице, Олше и др.[1]

Растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Ниските части на склоновете са заети от широколистни и смесени гори (предимно дъбови и букови), северните склонове и средновисоката зона – от смесени и иглолистни гори, а най-високите части – от алпийски пасища.В планинат се срещат мечки, благороден елен, сърна, дива свиня, вълк, рис и др.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Западные Карпаты, т. 9, стр. 343-344
  2. Vladár, J. 1982: Encyklopédia Slovenska. VI. zväzok T-Ž. Bratislava, Veda, с. 497