Юзеф Халер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йозеф Халер)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Халер
Портретна фотография на ген. Халер
Портретна фотография на ген. Халер

Звание PL Epolet gen broni.svg генерал
Години на служба 1895 – 1920
Прякор Синия генерал
Служил на Civil ensign of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария
Flag of the Duchy of Warsaw.svg Полша
Род войски Arty stub.jpg артилерия
Modern infantry.pngModern infantry.png пехота
Командвания Orzełek II RP.svg Синя армия
Orzełek II RP.svg Померански фронт
Битки/войни Първа световна войнаПолско-украинска войнаПолско-съветска война
Награди Орден на Белия орелКомодор на Почетния легионVirtuti Militari)Polskich Sił Zbrojnych na ZachodzieЖелезен кръстPolonia RestitutaSignum LaudisВоенен орден (Франция)Желязна коронаЕстонски орден на СвободатаМедал за Победата на АнтантатаОрден на Звездата (Румъния)Орден на Свети Сава

Роден
Починал
4 юни 1960[1] (86 г.)
Подпис J.Haller signature.jpg
Юзеф Халер в Общомедия

Ю̀зеф Ха̀лер фон Ха̀ленбург (на полски: Józef Haller von Hallenburg) е полски военен, генерал брони от Полската войска, комендант на Полските легиони (1915, 1916), върховен главнокомандващ на Полската армия във Франция (1917), командващ Северния фронт по време на Полско-съветската война, министър без портфейл във второто правителство на Владислав Шикорски (1939 – 1940).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Семеен герб на Юзеф Халер фон Халенбург

Юзеф Халер е роден в шляхтишко семейство с имение близо до Лвов, Австрийска Рутения. Възпитан е в католически християнски и родолюбски ценности, което поставя отпечатък върху всички негови по-нататъшни решения. Обучаван е в квалифицирани училища в Кошице и завършва образованието си във Виенската военно-техническа академия.

В Австро-унгарската армия[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва образованието си, на 18 юли 1895 г. Юзеф Халер е назначен за лейтенант в 11-ти артилерийски полк на австрийската армия и започва служба в Лвов. Служи и в Краков (1895 – 96), Станиславув (1896 – 99) и после отново в Лвов. Става инструктор, а след това и командир в едногодишна артилерийска офицерска школа. Провежда реформа като премахва офицерите от инструкторските позиции и ги заменя с доброволци. Въвежда полски език в офицерските школи, позовавайки се на резолюциите на Виенския парламент, който допуска частично използване на полски език във войската. За постигане на отлични резултати получава най-високото австро-унгарското военно отличие Военен медал за заслуги. През 1906 г. се жени за Александра Сала, с която имат син Ерик. През 1910 г. е повишен в чин капитан, но напуска австрийската армия.

Занимания със социални дейности[редактиране | редактиране на кода]

След като напуска войската, Халер се посвещава на занимания със социални дейности. Работи активно в кооперативното движение на полските селски райони, където постига значителни успехи. През 1912 г. става инспектор в Общество на груповото земеделие, където се занимава с организиране на курсове по селско стопанство, животновъдство и млекопреработване. Свързва се също така с възникналото през 1911 г. скаутско и физкултурно дружество „Сокул“[2]. Занимава се с милитаризация на „Сокул“, а също така и с превръщането на скаутството в „по-полско“ движение.

От средата на 1912 г. провежда интензивна работа като военен инструктор. През 1913 г. заедно със свои колеги разработва образците за скаутските знаци, много от които са в сила и днес.

През Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Избухването на Първата световна война дава сигнал за мобилизация на членовете на полските паравоенни патриотични организации. На 27 август 1914 г. е издадена заповед за изграждане на Полските легиони, въз основа на които започват да се формират Източните легиони в Лвов под ръководството на генерал Адам Петрашкевич. Халер е основният организатор на тази формация. По това време загубата, която понася австрийската армия в Галиция води до превземането на Лвов и Източна Галиция от руската армия. Легионът трябва да се евакуира в околностите на Мшана Долна. Формацията, въпреки че била завършена, не влиза във войната. В резултат на морален упадък сред войниците и противопоставянето срещу изискването на австрийското командване за полагане на клетва за вярност на императора, легионът е разпуснат.

Първата световна война отприщва патриотизма на поляците и им предлага възможност да си върнат независимостта. Халер подготвя младите Соколи точно за това и е назначен за майор във II бригада на Полските легиони.

На 30 септември 1914 г. заминава със своята формация на фронта на Източните Карпати. При изключително тежки климатични и теренни условия Бригадата помага за защитата на Карпатския проход и затруднява достъпа на руските войски до Унгария.

„Халер и Минкевич в Карпатите“, картина на Владислав Рогушки, преди 1940 г.

В началото на октомври 1914 г. бригадата достига Карпатите от унгарската страна. На 12 октомври два батальона на 3-ти Пехотен полк под командването на Халер превземат селото Рафайлова, което се намирало в Галиция. На 24 октомври превземат Надвурна, а на 29 октомври се бият близо до Молоткув, където понасят тежки загуби и се връщат в района на Рафайлова. През ноември бригадата е разделена на две части. Отрядите под командване на Халер остават в Рафайлова, останалите продължават битката при Хуцулшчизна и Северна Буковина. 

На 23 януари 1915 г. при отсъствие от страна на Халер руснаците правят нощна атака. Легионистите успяват да ги отблъснат като им причиняват значителни загуби и взимат много заложници.

След стабилизиране на ситуацията Халер предоставя командването на полка на майор Минкевич, а самият той остава във II Бригада.

На 7 май 1915 г., пътувайки заедно с Владислав Шикорски, претърпява автомобилна катастрофа близо до Ченстохова. Кракът на Халер е счупен на няколко места. Лечението му се извършва в болница в Ченстохова, която е управлявана от немци. 10 месеца Халер пребивава в болницата за рехабилитация.

След сключването на Бресткия мир през 1918 г. Халер се намира начело на бригадата си в Украйна, където цари атмосфера на хаос. Той отказва да приеме условията на мира и продължава да се бие, като пробива руския фронт и съединява своите части с дезертиралите от руска служба поляци в Буковина. Наличието на полски войници там е недопустимо и за австро-германците, които започват военни действия срещу халеровите войски. През юни 1918 г. Халер бяга в Москва под името Мазовецки. Оттам отива в Мурманск, където по договореност с Антантата създава корпусът на Мурманчиците. След това Халер заминава за Франция, където пристига през юли 1918 след дълго пътуване.

В Париж още от времето на великата емиграция действа силно полско социално и политическо ядро. Първите полски доброволчески военни единици във Франция са създадени през 1917 г., веднага след сключването на съюза между френския президент Реймон Поанкаре и полски държавник Падеревски. Повечето от новите попълнения на армията са или поляци, служили във френската армия, или бивши полски военнопленници в Германия или преди това служили в Австро-Унгарската имперска армия (около 35 000 души). Още 23,000 души са били поляци от САЩ. Останалата част идва от целия свят, включително и военослужещи от руския експедиционен корпус във Франция и полската общност в Бразилия (над 300 души).

Първоначално френската армия е под политическия контрол и под командването на генерал Луи Аршинар, но на 23 февруари 1918 се премества в политическия контрол Полския национален комитет. Те се включват в бойните действия срещу Германската империя в Шампан.

Мундирът на Юзеф Халер като водач на „Синята армия“.

Силите под командването на Халер са наречени „Халерова армия“ или „Синя армия“ по цвета на униформите им[2].

Обратно в Полша[редактиране | редактиране на кода]

През периода април-юни 1919 г. личният състав на армията Халер се увеличава на 70 000 войници, а армията с цялото оборудване се премества в Полша. Веднага се налага да влезе в действие за да защити независимостта на Втората република и взема участие в Полско-украинската война в Източна Галиция. Поляците освобождават Лвов. През май 1919 г. войските Халер са разгърнати за Съветско-полската война и участва в много битки срещу Червената армия, главно срещу кавалерията на Семьон Будьони.

Йозеф Пилсудски и Юзеф Халер след победата в битката за Варшава през 1920 г.

През юни 1919 г. Халер командва Югозападния фронт на границата с Германия. През септември 1919 г. армията на Халер е реорганизирана и става част от полската армия. През януари 1920 г. Халер командва завладяването на Померания и Пуцк. Той е начело на символичната церемония Сватба на Полша с морето.

През междувоенния период[редактиране | редактиране на кода]

От октомври 1920 г. Халер изпълнява различни административни функции. От 1920 до 1926 г. е Главен инспектор на Артилерията и председател на Върховната военна комисия. Член на Военния съвет, а от 3 юли 1920 г. до 4 февруари 1923 г. е председател на Съюза на полското скаутство. През същото време е и активен деец и председател на Главния комитет на Полския червен кръст. През 1921 г. създава Младежкото движение на Полския червен кръст.

През 1922 – 1923 г. е министър в Сейма от листата на Християнски съюз на националното единство.

Заради националистичните си схващания е възприеман като човек, отговорен за разпространение на антисемитското настроение в Полша, включително и за бунтовете срещу евреите в Ченстохова през 1919 г., в които взимат участие войниците от „Синята армия“, а също така за предизвикване на нападки срещу президента Габриел Нарутович като избран с „еврейски гласове“. Генерал Халер осъжда и майския преврат на Юзеф Пилсудски, в резултат на което на 31 юли 1926 г. е освободен.

През 20-те години заедно с жена си Александра и сина си Ерик се местят в Поможе, около Хелмно. През 1933 г. пътува до САЩ с мисия да помогне на ветераните и инвалидите от „Синята армия“. През годините 1936 – 1939 е един от организаторите и ръководителите на опозиционния спрямо Санацията Фронт Морж. На 10 октомври 1937 г. на конгрес на Партията на труда е избран за председател на Върховния съвет.

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Втората световна война успява да отиде във Франция, където е на разположение на създаващото се от генерал Владислав Шикорски правителство и оглавява Междуведомствената комисия за регистрация. В първите дни на ноември 1939 г. влиза в състава на правителството като министър без портфейл. В края на 1939 г. и началото на 1940 г. отново заминава за Америка, този път, за да насърчи тамошната Полония да участва в създаващата се във Франция полска войска.

След капитулацията на Франция заминава за Великобритания, където през 1940 – 1943 г. е министър на образованието в полското правителство в изгнание.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната Юзеф Халер избира да остане в Лондон, където умира на 4 юни 1960 г. на 86 години. Погребан е в гробищния парк Gunnersbury. Благодарение на инициативата на полските скаути тленните му останки биват върнати на 23 април 1993 г. в Полша и на 15 май са положени в криптата на Гарнизонната църква „Св. Агнешка“ в Краков.

Ордени и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден на Белия Орел (1921)
  • Сребърен кръст на военния орден Virtuti Militari (1920)
  • Командорски кръст на Ордена на Възродена Полша (1922)
  • Кръст за храброст – четирикратно (1921)
  • Военен медал за заслуги (Австро-Унгария, 1918)
  • Орден на Желязната корона III степен (Австро-Унгария, 1918)
  • Железен кръст II степен (Прусия, 1918)
  • Кръст за свобода II степен (Естония, 1922)
  • Орден на почетния легион II степен (Франция, 1922)
  • Военен кръст (Франция, 1922)
  • Орден на Короната II степен (Италия, 1922)
  • Орден на св. Сава (Югославия, 1926) 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  2. Księga chwały piechoty, Warszawa 1937 – 1939, s. 89.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Халлер, Юзеф“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
     Портал „Полша“         Портал „Полша