Александър Егоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Егоров
съветски военачалник
Егоров през 1930 г.
Егоров през 1930 г.

Звание Маршал на Съветския съюз
Години на служба 1905 – 1938
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя, Flag of the Soviet Union.svg СССР
Род войски пехота
Командвания Началник на Генералния щаб
на РККА
Битки/войни Първа световна война,
Гражданска война в Русия
Награди Орден „Червено знаме“

Роден
Починал
Александър Егоров в Общомедия

Алекса̀ндър Илѝч Его̀ров (на руски: Алекса́ндр Ильи́ч Его́ров) e военачалник от времето на гражданската война в Русия, началник на Генералния щаб на РККА и един от първите маршали на Съветския съюз (1935).

На 27 март 1938 г. Егоров е арестуван. Той е обвинен в шпионаж и антиправителствени дейности. На 23 февруари 1939 г. Егоров е екзекутиран без съд и присъда. Реабилитиран посмъртно на 14 март 1956 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 13 октомври 1883 г. в Бузулук, Оренбургска губерния на Руската империя. Завършва Казанското пехотно юнкерско училище през 1905 г. Кадрови военен в императорската армия, участник в Първата световна война, Егоров командва полк (като подполковник, а после и като полковник).

В РККА е от декември 1917 г. Оттоваря за подбора на офицери за Червената армия, занимава се с въпросите за пленниците и бежанците, от август 1918 г. командва армии и фронтове в гражданската война (участва в бойните действия при Самара и Царицин), а после и в съветско-полската война.

През 1924 – 1925 г. Егоров командва всички въоръжени сили в Украйна и Крим, до 1926 г. е военен аташе в Китай, а в периода 1927 – 1931 г. е командир на Беларуския военен окръг. От 1931 до 1937 г. е началник на Щаба (впоследствие Генералния щаб) на РККА. Един от първите маршали на Съветския съюз при създаването на званието през 1935 г.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

Отначало Егоров не е засегнат от чистките в средите на военните, проведени през 1937 г. – възможно е роля да са изиграли връзките му със Сталин и Будьони от времето на гражданската война. Все пак в края на годината е свален от поста командващ на Закавказския военен окръг и арестуван на 27 март 1938 г., въпреки, че заповедта за арестуването му е датирана месец по-късно [1].

Егоров е обвинен в „шпионаж, подготовка за терористични актове и участие в контрареволюционни организации“. Разследването по делото му се забавя, но след намесата на Николай Ежов и предаването на делата в ръцете на Берия, някои дела са разгледани ускорено. Егоров, заедно с няколко други военни, е разстрелян в Деня на Съветската армия – 23 февруари 1939 г. Кремиран на Донското гробище.

На 14 март 1956 г. Александър Егоров е реабилитиран – един от първите сред репресираните военачалници.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Лвов—Варшава. 1920 г. Взаимодействие фронтов M —Л., 1929 г.
  • Разгром Деникина 1919 Москва, 1931 г.
  • Тактика и оперативное искусство РККА начала тридцатых годов – В кн.: Вопросы стратегии и оперативного искусства в советских военных трудах (1917 – 1940 гг.) Москва. 1965 г.
  • Задача современного военного искусства – В кн.: Вопросы стратегии и оперативного искусства в советских военных трудах (1917 – 1940 гг.) Москва. 1965 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненароков А. П. Верность долгу Москва. 1973 г.
  • Ненароков А. П. Верность долгу: О маршале Советского Союза А. И. Егорове Москва. 1989 г.
  • Полководцы гражданской войны Москва. 1989 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Егоров, Александр Ильич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.