Иван Якубовски
| Иван Якубовски | |
| съветски маршал | |
 | |
| Звание | маршал на СССР |
|---|---|
| Служи на |  СССР |
| Род войски | танкови войски |
| Битки/войни | Зимна война Втора световна война |
| Награди | Герой на СССР, Орден „Ленин“ и др. |
| Образование | Ленинградско висшо офицерско бронетанково училище Военна академия на Генералния щаб на Русия |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 30 ноември 1976 г.
|
| Погребан | Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия |
| Подпис | Ivan Yakubovsky Signature 1965.png |
| Иван Якубовски в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Ива̀н Игна̀тиевич Якубо̀вски (на руски: Ива̀н Игна̀тьевич Якубо̀вский) е виден съветски военачалник, участник във Втората световна война, маршал на Съветския съюз, два пъти Герой на Съветския съюз[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Зайцево (в днешния Горецки район на Могильовска област), Беларус (тогава част от Руската империя).
Участва в Съветско-финландската война през 1939 – 1940 г. Във Великата Отечествена война е последователно командир на танков полк, заместник-командир и командир на танкова бригада. От юни 1944 г. до края на войната е заместник-командир на гвардейски танков корпус. Сражава се в Сталинградската и Курската битки, в освобождението на Украйна, във Висло-Одерската, Долносилезийската, Берлинската и Пражката операции. На Якубовски на два пъти е присвоено званието Герой на Съветския съюз – на 10 януари и 23 септември 1944 г.
След войната служи на различни командни длъжности, а после е първи заместник-главнокомандващ (от юли 1957 до април 1960 г., и от август 1961 до април 1962 г.) и главнокомандващ на групата съветски войски в Германия (април 1960 – август 1961, и април 1962 – януари 1965 г.). След това е главнокомандващ на Киевския военен окръг.
От април 1967 г. е първи заместник-министър на отбраната на СССР, а от юли същата година – едновременно и главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на страните – членки на Варшавския договор. На 12 април 1967 г., едновременно с назначението на Андрей Гречко за министър на отбраната (и на Якубовски – за негов първи заместник), му е присвоено званието маршал на Съветския съюз.
Иван Игнатиевич Якубовски умира на 30 ноември 1976 г. – погребан е в некропола на Кремълската стена на Червения площад.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Четири ордена „Ленин“
- Четири ордена „Червено знаме“
- Два ордена „Суворов“ – II степен
- Орден „Отечествена война“ – I степен
- Орден „Червена звезда“
- Орден „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР“ – III степен
- Два ордена „Народна република България“ – I степен (1968, 1974)
- Медали и други чуждестранни награди
- През 1970 г. е удостоен със званието „Герой на Чехословашката съветска социалистическа република“
Мемоари
[редактиране | редактиране на кода]- „Земля в огне“. Москва. 1975 г.
- „За прочный мир на земле“. Москва. 1975 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Указ Президиума Верховного Совета СССР «О присвоении звания Героя Советского Союза генералам, офицерскому, сержантскому и рядовому составу Красной Армии» от 10 января 1944 года // Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик : газета. – 1944. – 19 января (№ 3 (263)). – С. 1
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Якубовски по време на Втората световна война Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- ((en)) Кратка биография на Иван Игнатиевич Якубовски
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Якубовский, Иван Игнатьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Андрей Гречко | → | Върховен главнокомандващ на Обединените сили на държавите – участнички във Варшавския договор (1967 – 1976) | → | Виктор Куликов |