Сергей Ахромеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Ахромеев
Маршал на Съветския съюз
Marshal Sergey F. Akhromeyev in 1988.JPEG
Информация
Служба 1940 - 1988
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Далекоизточен военен окръг,
Началник на Генералния щаб
Битки Велика Отечествена война,
Афганистанска война
Отличия Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Живял 5 май 1923 - 24 август 1991 г.
Роден
Flag of the Soviet Union.svg с. Виндрей,
Мордовия, СССР
Починал
24 август 1991 г. (68 г.)
Flag of the Soviet Union.svg Москва, СССР
Друга работа съветник на президента
на СССР
Сергей Ахромеев в Общомедия

Сергѐй Фьодорович Ахромѐев (на руски: Сергѐй Фёдорович Ахромѐев) е съветски държавен и военен деец, Герой на Съветския съюз (1982), маршал на СССР (1983).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на (5 май 1923 г., в село Виндрей на Торбеевски район (сега в Република Мордовия).

Сергей Ахромеев започва военната си служба през 1940 г., постъпвайки във военноморско училище. Влиза в редовете на КПСС през 1943 г. В годините на Великата Отечествена война е командир на взвод морска пехота, адютант, началник-щаб на батальон, командир на батальон. Воюва на Сталинградския, Ленинградския, 4-ти украински и Южния фронтове. Награден е за участието му в отбраната на Ленинград по време на блокадата на града.

След войната Сергей Фьодорович последователно е командир на танков батальон, началник-щаб и командир на танков полк, заместник-командир, началник-щаб и командир на танкова дивизия.

През 1952 г. завършва Военната академия за бронетанкови и механизирани войски, а през 1967 г. - Генералщабната академия.

От 1967 г. Ахромеев е първи заместник-командващ и командващ армия, началник-щаб и първи заместник-командващ войските на Далекоизточния военен окръг.

От 1974 г. е заместник-началник, от 1979 г. - първи заместник-началник, а в периода 1984 - 1988 г. — началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР и първи заместник-министър на отбраната на страната.

Сергей Фьодорович ръководи планирането на военните операции в Афганистанската война на всички етапи, включително и оттеглянето на войските. [1]

Лауреат на Ленинска премия през 1980 г. за изследването и разработката на нови системи за автоматизирано управление на въоръжените сили. От 1981 г. е кандидат, а в периода 1983 - 1990 г. - член на ЦК на КПСС. През 1982 г. му е присвоено званието „герой на Съветския съюз“. През 1983 г. получава званието маршал.

От 1988 г. Ахромеев е съветник на председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР. От март 1990 г. е съветник на президента на СССР по военните въпроси.

В периода 1984 - 1989 г. е депутат във Върховния съвет на СССР. През март 1989 г. е избран за народен депутат от Белецкия териториален окръг (№697 - в Молдавската СССР). Член е на Върховния съвет и Комитета на Върховния съвет на СССР по въпросите на отбраната и безопасността.

Като началник на Генералния щаб Сергей Фьодорович нееднократно участва в преговори, целящи слагането на край на Студената война. В същото време растат и разногласията с Михаил Горбачов - Ахромеев изказва несъгласие с военните реформи и отслабването на съветската военна мощ, във връзка с което е изпратен в оставка. Нееднократно говори на заседанията на конгресите на народните депутати и на Върховния съвет на СССР, а също излиза и в печата със статии, за опасността от бързото завоюване на СССР от страните на НАТО.

Самоубийството[редактиране | редактиране на кода]

С началото на августовския пуч на 19 август 1991 г. Ахромеев се завръща в Москва от Сочи, където прекарва отпуска си заедно с жена си Тамара Василиевна и внуците си, и се среща с Генадий Янаев. Поддържа обръщението на Държавния комитет за извънредното положение (на руски: Государственный комитет по чрезвычайному положению, съкр. ГКЧП) и предлага своето съдействие, въпреки че не е избран в състава на комитета. Нощта прекарва в дачата си, където живее по-малката му дъщеря със семейството си.

На следващия ден работи в Кремъл и в зданието на Министерството на отбраната, събирайки информация за военнополитическата обстановка в страната. Изготвя план с мероприятия, които е необходимо да се проведат във връзка с въвеждането на извънредното положение. Нощта на 20 срещу 21 август прекарва в кабинета си в Кремъл. Оттам той звъни на дъщерите си и жена си в Сочи.

На 22 август изпраща лично писмо до Горбачов, в което излага мотивите си за пристигането си в Москва и съдействието си за ГКЧП. На следващия ден Сергей Фьодорович присъства на заседание на Комитета на Върховния съвет на СССР по делата на отбраната и държавната безопасност.

На 24 август 1991 г., в 2150ч., в служебен кабинет №19а на корпус 1 на московския Кремъл дежурният офицер от охраната Коротеев открива трупа на маршал Ахромеев.

Оставя писма на членовете на семейството си, а също и записки, където споменава, че си отива от живота, нямайки сили да види крушението на всичко, на което е посветил живота си:

„Не мога да живея, когато загива моето Отечество и се унищожава всичко, което винаги съм считал за смисъла на живота си. Възрастта и проведеният живот ми дават правото да си отида. Борих се до края. Ахромеев.“ [2]

Сергей Фьодорович Ахромеев е погребан на Троекуровското гробище. Скоро след това могилата е разграбена - откраднат е маршалският мундир с наградите, който впоследствие така и не е намерен.

От живота на маршала[редактиране | редактиране на кода]

  • По време на стажа си в СССР през втората половина на 1970-те год. Кондолиза Райс, интересувайки се от взаимодействието на ръководните военнополитически структури, „преброява в Москва всичките прозорци в зданието на Министерството на отбраната, за да пресметне колко души примерно могат да работят там“. Преценката ѝ е за 5 хил. души. По-късно, по време на работата ѝ при Джордж Буш, точността на тази оценка е потвърдена от нейния партньор по преговори - маршал Сергей Ахромеев.
  • През 1970-те год. СССР е произвел 20 пъти повече танкове, отколкото САЩ. На въпроса на Георгий Шахназаров (помощник на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов през 1980-те год.)
    „Защо е нужно да се произвежда толкова въоръжение?“, отговорът на началника на Генералния щаб Сергей Ахромеев е
    „Защото с цената на огромни жертви ние създадохме първокласни заводи, не по-лоши от тези на американците. Вие какво, ще им заповядате да прекратят работа и да започнат да произвеждат тенджери?“ [3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Интервю с генерал-лейтенант Борис Ткач
  2. ((ru)) Статия за последните дни на маршал Ахромеев
  3. Гайдар, Е.Гибель империи

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ахромеев, Сергей Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.