Блокада на Ленинград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жители на Ленинград на Невски проспект по време на обсадата, 1942 г.
Парен локомотив вози брашно по трамвайни релси в блокадния Ленинград. 1942 г.

Блокадата на Ленинград (дн. Санкт Петербург) по време на Великата отечествена война / Втората световна война продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 (пробита от Червената армия на 18 януари 1943). Тя продължава 872 дни.

Ленинград е обкръжен от войски на Вермахта под командването на фелдмаршал Лееб. Блокирани са всички шосета и железопътни линии към града с изключение на тайния „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро.

Повече от 900 дни жителите на града търпят убийствени лишения. Гладът и силните студове убиват цели семейства, но въпреки това Ленинград не се предава. Въпреки блокадата на 5 март 1942 година е премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.

На 14 януари Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Неговата цел е първоначално да се пробие обръча, а впоследствие германската армия да бъде обкръжена между Красно село и Ропши, което е осъществено на 18-ти януари 1943 година. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

Хронология на събитията около обсадата на Ленинград[редактиране | редактиране на кода]

В обсадата на Ленинград участват немски, финландски и испански (Синя дивизия) войски. Тя продължава от 8-ми септември 1941 г до 27-ми януари 1944 г (блокадният пръстен е разкъсан на 18-ти януари 1943 година), или цели 872 дни.

През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941-1943 година са евакуирани към 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души.

  • 8-ми септември: С достигането от страна на германските войски на бреговете на Ладожкото езеро е осъществена пълната обсада на града.
  • 10-ти септември: Сталин назначава маршал Жуков, на мястото на К. Ворошилов като главнокомандващ Ленинградския фронт.
  • 12-ти септември: Най-големият склад за хранителни стоки в Ленинград - Бадаевският е унищожен от пожар в резултат на германски бомбардировки.
  • 15-ти септември: Вилхелм фон Лееб e принуден да изтегли от фронта 4-та танкова група, която е изпратена като част от група армии "Център" за участие в атаката срещу Москва.
  • 19-ти септември: Немските войски са спрени на 10 км от Ленинград.
  • 22-ри септември: Хитлер заявява: "Санкт Петербург трябва да бъде заличен от лицето на земята", "Ние не сме заинтересовани от запазването на живота на цивилните граждани"
  • Британското правителство заявява, че приятелските отношения с Финландия ще бъдат възстановени, ако последната спре военните действия срещу СССР, като границата между двете държави ще бъде върната на позицията й от 1939 година. Финландците отговарят отицателно.
  • 25-ти септември: Неуспех на съветския Шлиселбургски десант на южния бряг на Ладожкото езеро.
  • 03-ти октомври: Неуспешен съветски десант в завод "Пиш-Маш".
  • 05-10-ти октомври: Стрелинско-Петерхофската операция: неуспешен опит на съветските войски да свържат Ленинград с Ораниенбаумският плацдарм.
  • 8-ми ноември: Хитлер подчертава в речта си в Мюнхен: "Ленинград ще умре от глад".
  • 10-ти ноември: Начало на съветската контраофанзива, която принуждава до 30 декември и води като резултат до това немските войски да се отдръпнат от Тихвин до река Волхов и да не позволи съединяването им с финландски войски на река Свир, източно от Ленинград.
  • 21-ви ноември - в Ленинград спира електрозахранването в жилищните домове.
  • 28-ми ноември: Великобритания дава ултиматум на Финландия, в който настоява за прекратяване на войната със СССР най-късно до 5 декември. Чърчил, в приятелско писмо съветва Манерхайм да излезе де факто от войната, под формалния претекст че започва зимата. Въпреки това, Финландия, до голяма степен зависима от Германия, отговоря с отказ.
  • Декември: Чърчил пише в дневника си: "Ленинград е обсаден, но непревзет "
  • 6 декември: Великобритания, последвана от Канада, Австралия, Индия и Нова Зеландия обявява война на Финландия.
  • 6 декември - в Ленинград излизат от строя водопроводните инсталации. Спряно е отоплението на домовете.
  • В края на 1941 г. Финландия практически е прекратила военните действия.

1942 година

  • 7 януари: Начало на Любянската настъпателна операция на съветските войски, продължила 16 седмици, която завършва без успех: Унищожена е Втора ударна армия, а нейния командир - генерал-лейтенант Власов, е заловен и дезертира на страната на немците.
  • януари: За да разкъсат блокадата на немците, съветските войски започват битката за Невския нос. Боевете на този плацдарм продължават до май 1943 г. с променлив успех. И двете страни понасят тежки загуби.
  • 30 април: Безуспешно завършва операция "Леден удар" на Луфтвафе, целяща потопяване на Съветския Балтийски флот в ледовете близо до Ленинград.
  • юни-септември: Нов артилерийски обстрел на Ленинград - с 800-килограмови снаряди.
  • август: Испанската "Синя дивизия" е предислоцирана в по-голяма близост до Ленинград.
  • 14 август - 27 октомври: Финландската военна флотилия "K" атакува "Пътя на живота" на Ладожкото езеро.
  • 19.08: Съветските войски започват 8-седмичната Синявска офанзива, която не е успешна, но проваля немския офанзивен план "Северно сияние".

1943 година

  • януари-декември: Нараства интензивността на артилерийския обстрел над Ленинград.
  • 12-30 януари: Операция "Искра" донася дългоочаквания резултат за откриване на коридор между града и брега на ладожкото езеро.
  • 5 февруари - Влиза в експлоатация "Пътят на победата" - 33-километровата жп линия, свързваща Ленинград с останалата част от страната.
  • 7 февруари - В обсадения Ленинград пристига първият влак

1944 година

  • 14 януари - 01 март: За окончателното вдигане на блокадата съветските войски провеждат няколко настъпателни операции.
  • 27 януари: Вдигане обсадата на Ленинград. Германските войски са отблъснати на 60-100 км от града. В чест на това събитие Ленинград е озарен от фойерверки - всички други зари по време на войната са били само в Москва.
  • януари: Вината за унищожаване по време на войната, на културните и исторически забележителности на южното крайбрежие на Финския залив (с изключение на Ораниенбаум), по-специално на Екатерининия дворец, Петерхоф, Гатчина и Стрелина пада върху немците. Голяма част от тези ценности са отнесени в Германия.

Проблеми при евакуирането на гражданите[редактиране | редактиране на кода]

Ситуацията до блокадата

На евакуацията на гражданите се придава голямо значение, но е лошо организирано и хаотично. До германското нападение над СССР не са разработени никакви планове за евакуиране на жителите на Ленинград. Смята се,че шансовете немските войски да достигнат до Ленинград са минимални, а съседна Финландия не се счита за противник, който е в състояние да завладее града. Първите влакове с хора напускащи Ленинград тръгват на 26 юни - седмица след началото на войната.

Първа вълна на евакуация

Първия етап продължава от 26 юни до 27 август, когато немските войски завладяват железопътния път свързващ Ленинград с намиращите се на изток области. Този период се характеризира с две особености:

  • 1. Нежеланието на хората да напуснат града
  • 2. Много Ленинградски деца са евакуирани от Ленинградска област. След края на блокадата повече от 175 000 деца са върнати обратно в Ленинград.

За този период от града са изведени 488 703 човека, от тях 219 691 - деца (изведени са 395 091 деца, но впоследствие 175 000 са върнати); 164320 работници и служещи са евакуирани заедно с цели предприятия. Евакуирани са 86 крупни отбранителни предприятия.

Втора вълна на евакуация

Тя има три етапа

  • евакуация през Ладожското езеро чрез воден транспорт до Нова ладога и от там до станция Волхов с автотранспорт
  • евакуация чрез авиация
  • евакуация по леда на замръзналото Ладожско езеро

Загиналите по време на блокадата са погребани на Пискарьовското гробище.

През 1945 година Ленинград е обявен за град-герой.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]