Блокада на Ленинград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Блокада на Ленинград
Втора световна война
RIAN archive 5634 Antiaircrafters guarding the sky of Leningrad.jpg
Противосамолетни части охраняват ленинградското небе пред Исакиевски събор, октомври 1941 г.
Информация
Период 8 септември 194127 януари 1944
(872 дни)
Място Ленинград, СССР
Резултат победа на Червената армия
Страни в конфликта
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики Германия Германия
Финландия Финландия
Flag of Spain (1938–1945).svg Испански доброволци
(Синя дивизия)
Flag of Italy (1861–1946).svg Италия
Командири и лидери
Съюз на съветските социалистически републики Климент Ворошилов
Съюз на съветските социалистически републики Георгий Жуков
Съюз на съветските социалистически републики Иван Федюнински
Съюз на съветските социалистически републики Михаил Хозин
Съюз на съветските социалистически републики Леонид Говоров
Съюз на съветските социалистически републики Владимир Трибуц
Съюз на съветските социалистически републики Маркиан Попов
Съюз на съветските социалистически републики Кирил Мерецков
Германия Вилхелм фон Лееб
Германия Георг фон Кюхлер
Flag of Finland.svg Карл Густав Манерхейм
Flag of Spain (1938–1945).svg Агустин Муньос Грандес
Сили
930 000 повече от 730 000 души (1942)
Жертви и загуби
1 017 881 убити, заловени, безследно изчезнали, 632 253 умират от глад по време на блокадата, 400 000 по време на евакуация; 2 418 185 ранени и болни[1]

Общо: 3 436 066 жертви

общо 579 985 загинали, ранени и безследно изчезнали[2]
Блокада на Ленинград в Общомедия

Блокадата на Ленинград, известна още като Обсадата на Ленинград е военна блокада на град Ленинград (днес Санкт Петербург), която продължава 872 дни - от 8 септември 1941 до 27 януари 1944 г. по време на Великата отечествена война. Пробита е от Червената армия на 18 януари 1943 г.[3], което осигурява малък коридор на достъп до града по земя.

Ленинград е обкръжен от войски на Вермахта под командването на фелдмаршал Вилхелм фон Лееб, фински и испански (Синя дивизия) части, както и доброволци от Северна Африка, Европа и военно-морските сили на Италия. Блокирани са всички шосета и железопътни линии към града с изключение на тайния така наречен „Път на живота“, минаващ през замръзналото Ладожско езеро. В началото на блокадата в града няма достатъчно продукти и горива за дълъг период от време. Единственият маршрут е през Ладожското езеро, но то се намира в пределите на досегаемост на артилерията на противника, а също така там действат и чужди военно-морски сили. Пропусквателната способност на тази транспортна артерия не съответства на потребностите на града. В резултат на всичко това започва масов глад, особено през първата сурова блокадна зима. Проблемите с отоплението и транспорта довеждат до смъртта на стотици хиляди жители. Въпреки блокадата на 5 март 1942 година се състоява премиерата на седмата симфония на Дмитрий Шостакович, известна още като Лениградска героична симфония, която се превръща в музикален символ на блокадата[4].

След пробива на блокадата през януари 1943 г. обсадата на Ленинград продължава до януари 1944 година. През януари - февруари 1944 г. съветските войски провеждат Ленинградско-новгородската операция - Ленинградският, Волховският и Втори Прибалтийски фронт преминават в настъпление, в резултат на което врагът е отблъснат на 220-280 километра от южните граници на града. На 27 януари 1944 г. се отбелязва деня на пълното освобождаване на Ленинград от блокадата. През юни-август 1944 г. съветските войски с подкрепата на кораби и самолети на Балтийския флот провеждат нови военни операции за отблъскване на врага.

Непосредствено след войната не се говори много за блокадата, защото прозират грешките и некомпетентността на съветските ръководители, но по-късно за масовия героизъм и смелостта в защита на Родината през Великата отечествена война, показан от защитниците на обсадения Ленинград, според Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 май 1965 г. градът получава най-високата степен на отличие - град-герой.

27 януари е обявен за Ден на военната слава на Русия - Денят на пълното освобождаване на Ленинград от блокадата[5].

Хронология на събитията около обсадата на Ленинград[редактиране | редактиране на кода]

Жители на Ленинград на Невски проспект по време на обсадата, 1942 г.
Парен локомотив вози брашно по трамвайни релси в блокадния Ленинград. 1942 г.

В обсадата на Ленинград участват немски, финландски и испански (Синята дивизия) войски. Тя продължава от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. (блокадният пръстен е разкъсан на 18 януари 1943 година), или цели 872 дни.

През септември 1941 г. в града се намират 2 млн. 887 хил. жители. По време на евакуацията на Ленинград в периода 1941 – 1943 година са евакуирани към 1 млн. души. По време на обсадата на Ленинград в града и неговите покрайнини са били разрушени 3200 жилища, 9000 дървени къщи (изгорели), 840 фабрики и завода. Смята се, че смъртните случаи от глад и въоръжени атаки са между 800 000 и 1 500 000 души.

  • 8 септември: С достигането от страна на германските войски на бреговете на Ладожкото езеро е осъществена пълната обсада на града.
  • 10 септември: Сталин назначава маршал Жуков, на мястото на К. Ворошилов като главнокомандващ Ленинградския фронт.
  • 12 септември: Най-големият склад за хранителни стоки в Ленинград – Бадаевският е унищожен от пожар в резултат на германски бомбардировки.
  • 15 септември: Вилхелм фон Лееб е принуден да изтегли от фронта 4-та танкова група, която е изпратена като част от група армии „Център“ за участие в атаката срещу Москва.
  • 19 септември: Немските войски са спрени на 10 км от Ленинград.
  • 22 септември: Хитлер заявява: „Санкт Петербург трябва да бъде заличен от лицето на земята“, „Ние не сме заинтересовани от запазването на живота на цивилните граждани“
  • Британското правителство заявява, че приятелските отношения с Финландия ще бъдат възстановени, ако последната спре военните действия срещу СССР, като границата между двете държави ще бъде върната на позицията ѝ от 1939 година. Финландците отговарят отицателно.
  • 25 септември: Неуспех на съветския Шлиселбургски десант на южния бряг на Ладожкото езеро.
  • 3 октомври: Неуспешен съветски десант в завод „Пиш-Маш“.
  • 5 – 10 октомври: Стрелинско-Петерхофската операция: неуспешен опит на съветските войски да свържат Ленинград с Ораниенбаумският плацдарм.
  • 8 ноември: Хитлер подчертава в речта си в Мюнхен: „Ленинград ще умре от глад“.
  • 10 ноември: Начало на съветската контраофанзива, която принуждава до 30 декември и води като резултат до това немските войски да се отдръпнат от Тихвин до река Волхов и да не позволи съединяването им с финландски войски на река Свир, източно от Ленинград.
  • 21 ноември – в Ленинград спира електрозахранването в жилищните домове.
  • 28 ноември: Великобритания дава ултиматум на Финландия, в който настоява за прекратяване на войната със СССР най-късно до 5 декември. Чърчил, в приятелско писмо съветва Манерхайм да излезе де факто от войната, под формалния претекст че започва зимата. Въпреки това, Финландия, до голяма степен зависима от Германия, отговоря с отказ.
  • Декември: Чърчил пише в дневника си: "Ленинград е обсаден, но непревзет "
  • 6 декември: Великобритания, последвана от Канада, Австралия, Индия и Нова Зеландия обявява война на Финландия.
  • 6 декември – в Ленинград излизат от строя водопроводните инсталации. Спряно е отоплението на домовете.
  • В края на 1941 г. Финландия практически е прекратила военните действия.
1942 година
  • 7 януари: Начало на Любянската настъпателна операция на съветските войски, продължила 16 седмици, която завършва без успех: Унищожена е Втора ударна армия, а нейния командир – генерал-лейтенант Власов, е заловен и дезертира на страната на немците.
  • януари: За да разкъсат блокадата на немците, съветските войски започват битката за Невския нос. Боевете на този плацдарм продължават до май 1943 г. с променлив успех. И двете страни понасят тежки загуби.
  • 30 април: Безуспешно завършва операция „Леден удар“ на Луфтвафе, целяща потопяване на Съветския Балтийски флот в ледовете близо до Ленинград.
  • юни-септември: Нов артилерийски обстрел на Ленинград – с 800-килограмови снаряди.
  • август: Испанската „Синя дивизия“ е предислоцирана в по-голяма близост до Ленинград.
  • 14 август – 27 октомври: Финландската военна флотилия „K“ атакува „Пътя на живота“ на Ладожкото езеро.
  • 19 август: Съветските войски започват 8-седмичната Синявска офанзива, която не е успешна, но проваля немския офанзивен план „Северно сияние“.
1943 година
  • януари-декември: Нараства интензивността на артилерийския обстрел над Ленинград.
  • 12 – 30 януари: Операция „Искра“ донася дългоочаквания резултат за откриване на коридор между града и брега на ладожкото езеро.
  • 5 февруари – Влиза в експлоатация „Пътят на победата“ – 33-километровата жп линия, свързваща Ленинград с останалата част от страната.
  • 7 февруари – В обсадения Ленинград пристига първият влак
1944 година
  • 14 януари – 1 март: За окончателното вдигане на блокадата съветските войски провеждат няколко настъпателни операции.
  • 27 януари: Вдигане обсадата на Ленинград. Германските войски са отблъснати на 60 – 100 км от града. В чест на това събитие Ленинград е озарен от фойерверки – всички други зари по време на войната са били само в Москва.
  • януари: Вината за унищожаване по време на войната, на културните и исторически забележителности на южното крайбрежие на Финския залив (с изключение на Ораниенбаум), по-специално на Екатерининия дворец, Петерхоф, Гатчина и Стрелина пада върху немците. Голяма част от тези ценности са отнесени в Германия.

Проблеми при евакуирането на гражданите[редактиране | редактиране на кода]

Ситуацията до блокадата

На евакуацията на гражданите се придава голямо значение, но е лошо организирано и хаотично. До германското нападение над СССР не са разработени никакви планове за евакуиране на жителите на Ленинград. Смята се, че шансовете немските войски да достигнат до Ленинград са минимални, а съседна Финландия не се счита за противник, който е в състояние да завладее града. Първите влакове с хора напускащи Ленинград тръгват на 26 юни – седмица след началото на войната.

Първа вълна на евакуация

Първия етап продължава от 26 юни до 27 август, когато немските войски завладяват железопътния път свързващ Ленинград с намиращите се на изток области. Този период се характеризира с две особености:

  • 1. Нежеланието на хората да напуснат града
  • 2. Много Ленинградски деца са евакуирани от Ленинградска област. След края на блокадата повече от 175 000 деца са върнати обратно в Ленинград.

За този период от града са изведени 488 703 човека, от тях 219 691 – деца (изведени са 395 091 деца, но впоследствие 175 000 са върнати); 164320 работници и служещи са евакуирани заедно с цели предприятия. Евакуирани са 86 крупни отбранителни предприятия.

Втора вълна на евакуация

Тя има три етапа:

  • евакуация през Ладожското езеро чрез воден транспорт до Нова ладога и от там до станция Волхов с автотранспорт
  • евакуация чрез авиация
  • евакуация по леда на замръзналото Ладожско езеро

Загиналите по време на блокадата са погребани на Пискарьовското гробище.

През 1945 година Ленинград е обявен за град-герой.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Glantz, David (2001), The Siege of Leningrad 1941–44: 900 Days of Terror, Zenith Press, Osceola, Wisconsin, ISBN 0-7603-0941-8
  2. Heeresarzt 10-Day Casualty Reports per Army/Army Group, 1943
  3. Манаков, Н. А.. В кольце блокады: хозяйство и быт осажденного Ленинграда. Лениздат, 1961. с. 215.
  4. Христова, Велиана. 900 дни победа на живота. // 27 Януари 2014 г..
  5. Внесено изменение в закон о днях воинской славы. // Президент России. Посетен на 19 юли 2017. (на руски)