Северноиталианска операция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Северноиталианска операция
Италианска кампания
The British Army in Italy 1945 NA24308.jpg
Информация
Период 6 април – 2 май 1945 г.
Място Емилия-Романя
Резултат съюзническа победа
Страни в конфликта
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено Кралство
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of Poland.svg Полша
Flag of Brazil.svg Бразилия
и други
Германия Германия
Италианска социална република Италианска социална република
Командири и лидери
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Харолд Александър
Flag of the United States.svg Марк Кларк
Германия Хайнрих фон Фитингоф
Италианска социална република Бенито Мусолини
Италианска социална република Родолфо Грациани
Сили
Общо:
1 333 856[1][nb 1]
5-а армия: 266 883[1]
8-а армия: 632 980[2]
Общо: 585 000[3]
  • 394 000[3]
  • 100 000 местни полицейски части[3]
  • 91 000 персонал на линиите за комуникации и противовъздушната отбрана[3]
Жертви и загуби
16 258 пострадали[nb 2]
вкл. 2 860 убити[4]
30 – 32 000 пострадали[nb 3]
Северноиталианска операция в Общомедия

Северноиталианската операция, с кодово име Операция „Грейпшот“,[5] е последната офанзива на съюзниците по време на Италианската кампания в заключителните етапи на Втората световна война. Настъплението в равнината Ломбардия от 15-а съюзническа армейска група започва на 6 април 1945 г. и завършва на 2 май с официалното предаване на германските сили в Италия.

Съюзното командване планира да нанесе удар на изток от Болоня с 8-а британска армия, а на югозапад с 5-а американска армия. След като пробият отбраната и превземат Болоня двете армии трябва да развият настъплението в посока Бондено. То има за цел да форсира По в участъка между Ферара до Пиаченца. След това 8-а армия трябва да напредне по крайбрежието на Венецийския залив, да поеме контрола над Триест и да достигне до югославската граница. 5-а армия трябва да напредне на север, да окупира прохода Бренер и територията на северозападна Италия.

В резултат на операцията приключва не само италианската кампания, но и всички военни действия в Средиземноморския театър.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Включително персонала към линиите за комуникация и поддръжка.
  2. От 9 април 1945 г. до края на операция „Грейпшот“ изключвайки жертвите в предварителните операции.
    5-а армия: 7 965 пострадали. САЩ: 6 834 (1 288 убити, 5 453 ранени и 93 изчезнали); Южна Африка: 537 (89 убити, 445 ранени и 3 изчезнали); Бразилия: 594 (65 убити, 482 ранени и 47 изчезнали).
    8-а армия: 7 193 пострадали. Великобритания: 3 068 (708 убити, 2 258 ранени и 102 изчезнали); Нова Зеландия: 1 381 (241 убити и 1 140 ранени); Индия: 1 076 (198 убити, 863 ранени и 15 изчезнали); Колониални: 46 (11 убити и 35 ранени); Полша: 1 622 (260 убити, 1 355 ранени и 7 изчезнали).
    Италия (в двете армии): 1 100 (242 убити, 828 ранени и 30 изчезнали).[4]
  3. По британски оценки силите на Оста губят 30 000 души по време на офанзивата. Германски щабен офицер оценява загубите на 32 000 по време на операция „Грейпшот“.[4]
  1. а б Jackson, p. 230.
  2. Jackson, p. 223.
  3. а б в г Jackson, p. 236.
  4. а б в Jackson, p. 334
  5. Jackson, p. 253