Битка в залива Лейте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка в залива Лейте
Тихоокеанска война
Leyte map annotated.jpg
Информация
Период 23 – 26 октомври 1944
Място Залива Лейте при филипинските острови Лейте, Самар и Лусон
Резултат Решителна победа за САЩ и Австралия
Воюващи страни
Naval Ensign of Japan.svg Япония Съединени американски щати САЩ
Австралия Австралия
Командири
Naval Ensign of Japan.svg Такео Курита
(Централни сили)
Naval Ensign of Japan.svg Шоджи Нишимура 
(Южни сили)
Naval Ensign of Japan.svg Кийохиде Шима
(Южни сили)
Naval Ensign of Japan.svg Джисабуро Озава
(Северни сили)
Naval Ensign of Japan.svg Юкио Секи (лидер на първи 5 камикадзе потопили вражески кораб)
Съединени американски щати Уилям Холси
Съединени американски щати Томас Кинкейд
Съединени американски щати Клифтън Спрейг
Съединени американски щати Джеси Олдендорф
Австралия Джон Огъстин Колинс
Сили
67+ кораба
1 самолетоносач
3 леки самолетонисачи
9 линейни кораби
14 тежки крайцера
6 леки крайцера
35+ разрушителя
300+ самолети[1]
~300 кораба[2]
8 самолетоносача
8 леки самолетоносача
18 ескортни самолетоносача
12 линейни кораби
24 крайцера
166 разрушителя
много PT лодки, подводници и спомагателни съдове
около 1500 самолета
Жертви и загуби
~12 500 убити;
1 самолетоносач,
3 леки самолетоносача
3 разрушителя,
10 крайцери,
11 разрушителя
~300 самолети[3]
~3 000 убити;
1 лек самолетоносач,
2 ескортни самолетоносача,
2 разрушителя,
1 ескорт на разрушител
200+ самолети
Битка в залива Лейте в Общомедия

Битката в залива Лейте, е най-голямата морска битка във Втората световна война и в цялата история.[4][5] Води се във водите на залива Лейте близо до филипинските острови Лейте, Самар и Лусон от 23 до 26 октомври 1944 г. между Имперския японски флот и обединени американски и австралийски военноморски сили. На 20 октомври САЩ дебаркират на остров Лейте като част от стратегията си да изолират Япония от страните, които са под нейна окупация в Югоизточна Азия и особено да лишат войските и индустрията ѝ от доставки на петрол. Имперският японски флот мобилизира почти всичките си основни морски съдове в опит да отблъсне офанзивата на САЩ, но е победен от американските 3-ти и 7-ми флот. Японците понасят тежки загуби и от този момент нататък не разполагат с достатъчен потенциал за провеждане на значителни морски сражения. Повечето оцелели тежки кораби, лишени от гориво, остават в базите си до края на войната в Тихия океан.[6][7]

Битката се състои от четири отделни сражения между противостоящите сили: битката в Субианско море, битката в протока Суригао, битката при нос Енгано и битката при Самар, както и други действия.[8]

Това е първата битка, в която японски самолети провеждат организирани атаки на камикадзе.[6][7] Към момента на битката Япония има по-малко самолети отколкото САЩ имат кораби, което демонстрира разликата в силата на двете страни в тази фаза на войната.[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Thomas, Evan. Sea of Thunder. New York, NY, Simon & Schuster, 2006. ISBN 978-0-7432-5221-8. с. 209 – 210.
  2. History of United States Naval Operations in World War II' by S.E. Morison – Volume XII 'Leyte' (Little, Brown & Co., Boston, 1963)
  3. Thomas, Evan. Sea of Thunder. New York, NY, Simon & Schuster, 2006. ISBN 978-0-7432-5221-8. с. 322.
  4. Woodward, C. Vann. The Battle for Leyte Gulf. New York, Macmillan, 1947.
  5. The Largest Naval Battles in Military History: A Closer Look at the Largest and Most Influential Naval Battles in World History. // Norwich University. Посетен на 7 March 2015.
  6. а б Fuller, John F. C.. The Decisive Battles of the Western World. Т. III. London, Eyre & Spottiswoode, 1956.
  7. а б Morison, Samuel E.. Leyte, June 1944 – January 1945. // History of United States Naval Operations in World War II. Т. XII. Boston, Little & Brown, 1956.
  8. Battle of Leyte Gulf. // World War 2 Facts. Посетен на 17 January 2014.
  9. Thomas2006