Атаго (тежък крайцер, 1930)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Атаго“
愛宕
Japanese Heavy Cruiser Atago.jpg
Тежкият крайцер „Атаго“, 1933 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Такао“
Производител Арсенал на флота, Куре, Япония.
Живот
Заложен 28 април 1927 г.
Спуснат на вода 16 юни 1930 г.
Влиза в строй 30 март 1932 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 23 октомври 1944 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 201,79/203,76 m (максимална, след модернизацията)
Ширина 19 m
20,73 m
(след модернизацията)
Газене 6,53 m
6,32 m
(след модернизацията)
Задвижване 4 парни турбини Kampon;
12 парни водотръбни котли Kampon;
4 гребни винта;
130 000 к.с.
Скорост 35,5 възела
(65,7 km/h)
Водоизместимост 11 350 t (стандартна),
15 186 t (пълна)[1]
След модернизацията:
15 875 t (пълна)[2]
Броня пояс: 102 mm;
палуба: 32 – 35 mm;
кули ГК: 25 mm;
бойна рубка: 10 – 16 mm
противоторпедна преграда: 58 mm
Екипаж 727 души
до 1100 към края на войната
Далечина на
плаване
7000 морски мили при 14 възела ход
(ефективна, първоначално)
Въоръжение
Артилерия 5x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
4x1 120 mm;
2x1 40 mm;
2x1 7,7 mm картечници
След модернизацията:
5x2 203 mm;
4x2 127 mm;
4x2 25 mm
(до 66 към края на войната);
2x2 13,2 mm Тип 93 картечници
Самолети до 3 хидроплана
2 катапултa
Торпеда 4x2 610 mm ТА Тип 89
(24 торпеда Тип 90)
След модернизацията:
4x4 610 mm ТА Тип 92;
(24 торпеда Тип 93)
„Атаго“
愛宕
в Общомедия

Атаго (на японски: 愛宕) е тежък крайцер[Коментари 1] на Императорските ВМС на Япония. Първият влязъл в строй представител на типа типа „Такао“. Носи името „Атаго“ в чест на планината, на която се намира едноименния шинтоистски храм Атаго в префектура Киото.

Построен е в Куре в периода 1927 – 1932 г. Активно се използва в междувоенния период, в перода 1938 – 1939 г. преминава голяма модернизация.

В хода на бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в първата половина на 1942 г. в състава на 4-та дивизия крайцери участва в превземането на Малая и Нидерландска Индия, бидейки флагман на адмирал Кондо. В последващата Гуадалканалска кампания крайцера участва в сраженията при източните Соломонови острови, при островите Санта Крус, втория бой при Гуадалканал и при нейния край евакуация на японските войски. През 1944 г. „Атаго“ участва в сраженията при Марианските острови и в залива Лейте, ставайки първа жертва на последното: бидейки флагмански кораб на адмирал Курита, той е поразен от четири торпеда на американската подводна лодкаUSS Darter (SS-227)“ и се преобръща след 20 минути.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

„Атаго“ на ходовите изпитания.

Поръчката за строителство на третата двойка 10 000-тонни крайцери на стойност по 28,37 млн. йени е дадена в началото на 1927 г[3]. На 23 юни крайцер №10 (втория в двойката) получава названието „Атаго“, в чест на планината в префектура Киото. Това име в ЯИФ се използва за трети път: по-рано то е носено от загиналата по време на Руско-японската война от канонерска лодка построена през 1889 г. и линеен крайцер от типа „Амаги“, разкомплектован на стапела според условията на Вашингтонския договор[4].

На 28 април 1927 г. неговия корпус е заложен в дока на Морския арсенал в Куре (по-рано там са строени „Нагато“ и „Акаги“, а десетилетие по-късно там ще започне строителството на „Ямато“)[3]. На вода крайцера е спуснат на 16 юни 1930 г[5].

Ходови изпитания[редактиране | редактиране на кода]

На ходовите изпитания от 13 февруари 1932 г. в залива Сукумо при водоизместимост от 12 214 тона и мощност на машините 135 001 к.с. „Атаго“ развива 35,2 възела, което е по-малко от контрактните 35,5[6]. На 30 март същата година той е предаден на флота – първи в серията[5].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Довоенна[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в строй „Атаго“ заедно с еднотипните кораби е приписан към военноморската база в Йокосука[7]. На 14 май 1932 г. крайцера е посетен от премиер-министъра Цуйоши Инукай[Коментари 2][8]. На 1 декември четирите кораба от типа „Такао“ са зачислени в състава на 4-та дивизия крайцери на Втори флот, заемайки мястото на извадените в резерва представители на типа „Миоко[9].

През април 1933 г. те съвместно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ участват в учения, включващи нощни стрелби на голяма дистанция с корекция на огъня с помощта на хидросамолети. Според резултатите от тях се изяснява голямото разсейване, което дават новите установки на ГК. След това в района на Камегакуби на „Атаго“ са проведени стрелби с даващи цветни петна снаряди, подтвърдили предходните резултати[7].

От 29 юни до 5 юли 1933 г. 4-та дивизия заедно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ прави поход към Тайван. В периода юли – август тя плава в южните морета, а на 25 август участва в морския парад в Йокохама. От 2 декември до 2 февруари 1934 г. „Атаго“ преминава докуване с модернизация в Йокосука, при която са усъвършенствани приборите за управление на огъня на главния калибър и безжичната свръзка, а също е поставена СУАЗО тип 91[7].

В периода февруари – април 1934 г. 4-та дивизия участва в ученията със стрелби при бреговете на остров Кюшу. В средата на септември тя заедно с 6-та дивизия („Аоба“, „Кинугаса“, „Фурутака“) посещава Рьоджюн, на 27-ми Циндао, а на 5 октомври се връща в Сасебо. От 22 октомври до 30 декември „Атаго“ се намира на ремонт в Йокосука, при това е заменен с усъвършенствана рулевата машина[7].

От 29 март до 4 април 1935 г. 4-та дивизия заедно със 6-та прави кратък поход към бреговете на Централен Китай. В периода август – септември тя участва в ежегодните маневри на флота при крайбрежието на остров Хоншу[7], в състава на „синия“ флот. На 15 ноември всички 4 крайцера от типа „Такао“ са извадени в резерва и предадени на охранителния район на Йокосука. За кратък период, от 16 декември до 10 март 1936 г., „Атаго“ се намира в състава на 5-та дивизия („Миоко“, „Начи“, „Хагуро“), заменяйки намиращия се в ремонт след взрив в оръдейната кула „Ашигара“. При това крайцер е флагман и на тази дивизия, и на целия Втори флот[10].

След края на разследването на инцидента с Четвърти флот, на „Атаго“, от 14 юни до 31 юли 1936 г., в Йокосука са проведени работи по увеличаване на надлъжната здравина на корпуса, заключаващи се в нитоването на листове стомана тип „D“ с ширина 1,3 м и дебелина 16 мм от двете страни на кила, и листове от същия материал с ширина 1,2 м и дебелина 19 мм – към горната палуба[10].

„Атаго“ на ходовите изпитания от 25 август 1939 г.

На 26 – 28 октомври на борда на „Атаго“, при прехода от Кобе за Етаджима със спирка в Куре и обратно, присъства самият император Хирохито, на 29-ти наблюдаващ морския парад в Кобе, в който участват всичките 4 кораба от типа „Такао“[11]. След това крайцера продължава да се намира в резерва, а от април 1938 до 20 октомври 1939 г. преминава в Йокосука голяма модернизация[12]. В хода ѝ се модернизира системата за управление на огъня, преправят се мачтите и надстройките, поставят се нови були и система за бързо контранаводняване, свалени са ненадеждните индукционни турбини, строените торпедни апарати са заменени с четирицевни, картечниците тип „Рю“ – с две сдвоени 13,2-мм тип 93 и четири нови сдвоени зенитни автомата тип 96, катапултите тип №2 модел 3 – с тип №2 модел 5[13]. В хода на ходовите изпитания в крайния етап на модернизацията, на 25 август 1939 г. при Татеяма, „Атаго“ при водоизместимост 14 835 тона и мощност на машините 133 000 к.с. развива 34,12 узла[14]

След края на работите „Атаго“ заедно с „Такао“ се връщат в състава на 4-та дивизия. В края на март – началото на април 1940 г. двата кораба имат поход към крайбрежието на Южен Китай[15]. От средата на февруари и до края на март 1941 г. „Атаго“ заедно с останалите три крайцера плава към китайските брегове и участва в ученията при остров Кюшу. На 17 – 26 април той докува в Йокосука. От 4 май до 30 юни „Атаго“, заедно с „Такао“, се намира в плаване в района на залива Овасе и градовете Бепу и Сукумо. От 4 август до 13 септември крайцера прави поредния учебен поход в района на пролива Бунго, отбивайки се при това, на 6 август, в Сукумо, на 21-ви в Саеки и на 1 септември в Куре. На 15 – 22 септември в рамките на военните приготовления, „Атаго“ в Йокохама, отново преминава докуване[16], а на 6 октомври става флагман на 4-та дивизия. Също тогава 13,2-мм картечници са заменени с 25-мм автомати[17]. На 9 – 12 ноември крайцера отива от Йокосука на остров Хашираджима. На 25 – 27 ноември „Атаго“ заедно с „Мая“ се връща в Йокосука, а на 28-ти към тях присъединява „Такао“. На 29 ноември – 2 декември трите крайцера преминават от Саеки в Мако. При пристигането на „Атаго“ издига своя флаг командващия Втори флот вицеадмирал Нобутаке Кондо[18].

По време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След влизането на Япония във Втората световна война, на 7 декември 1941 г. „Атаго“ заедно с „Такао“, „Конго“ и „Харуна“ подсигурява далечното прикритие на Първи Малайски конвой. На 9 декември корабите на Кондо се насочват за прихващане на засеченото от подводната лодка „И-65“ съединение „Z“ (линкоритеHMS Prince of Wales (1939)“ и „HMS Repulse (1916)“, четири разрушителя), планирайки да дадат нощен бой. Операцията е отменена поради това, че 7-ма дивизия (крайцерите от типа „Могами“) не успява да открие противника, на следващия ден британската ескадра е разгромена от авиацията с брегово базиране. На 11 декември съединението на Кондо се връща в Камран[19]. На 14 – 17 декември „Атаго“ заедно с другите кораби осъществява прикритието на Втори Малайски конвой. На 20 – 24 декември крайцера излиза за оказеане на поддръжка на десанта на войските в залива Лингаен на Лусон[19].

Състав на въоръжението на крайцера „Атаго“ през годините
април 1932[1] октомври 1939[2] април 1942[20] август 1943[21] декември 1943[22] юли 1944[23]
Главен калибър 5 × 2 – 203,2-мм/50 тип 3 № 2
Универсална артилерия 4 × 1 – 120-мм/45 тип 3 4 × 2 – 127-мм/40 тип 89
Малокалибрена зенитна артилерия 2 × 1 40-мм/39 тип „Би“
2 × 1 7,7-мм тип „Рю“
4 × 2 – 25-мм/60 тип 96,
2 × 2 13,2-мм тип 93
6 × 2 – 25-мм/60 тип 96 2 × 3, 6 × 2 – 25-мм/60 тип 96 2 × 3, 6 × 2, 8 × 1 – 25-мм/60 тип 96 6 × 3, 6 × 2, 30 × 1 – 25-мм/60 тип 96
Торпедно въоръжение 4 × 2 – 610-мм ТА тип 89 4 × 4 – 610-мм ТА тип 92 модел 1
Катапулти 2 × тип №2 модел 3 2 × тип №2 модел 5

На 8 януари 1942 г. „Атаго“ отплава от Камран в състава на съединението на Кондо. Престоявайки от 11-ти до 14-ти в Мако, на 18-ти крайцера пристига на островите Палау, където се намира до средата на февруари. На 18 – 21 февруари „Атаго“ преминава в Кендари, където се съединява с „Такао“ и „Мая“[19]. На 25 февруари съединението на Кондо (трите крайцера от типа „Такао“ и разрушителите „Араши“ и „Новаки“) напуска Кендари и се насочва за Ява. На 2 март „Атаго“ съвместно с „Такао“ потопява стария американски разрушител „Пилсбери“ (погрешно разпознат като крайцер от типа „Омаха“), изстрелвайки по него 54 203-мм снаряда. Сутринта на 4 март той изиграва активна роля в потопяването от силите на Кондо на британските танкер „Френкол“, шлюпа „Яра“ и плавбазата „Енкин“. Вечерта на същия ден крайцера пленява нидерландския съд „Дьоймар ван Твист“. В Кендари корабите на Кондо се връщат на 7 март[24].

На 18 март „Атаго“ излиза в морето и на 17 април пристига в Йокосука, посещайвайки попътно Баликпапан, Макасар, Сингапур, Пенанг и Камран. На 18 април крайцера заедно с „Такао“ излиза за прихващане на американското оперативно съединение 16.2, осъществило първата бомбардировка на Япония, но се връща на 22-ри без нищо. В Йокосука в период до 21 май „Атаго“ преминава ремонт и докуване, получивайки при това новите зенитни оръдия Тип 89[8][20].

На 24 – 25 май крайцера преминава от Йокосука за остров Хашираджима. На 29 май „Атаго“ заедно с главните сили излиза за поддръжка на десанта на Мидуей, но след отмяната на операция „MI“ се връща в базата на 14 юни[25].

Плаващите в килватера „Атаго“ „Такао“ и „Киришима“. Района на Гуадалканал, 14 ноември 1942 г.

На 11 – 17 август съединението на Кондо преминава на Трук. На 24 – 25 август то се занимава с преследване на американската ескадра след сраженията при източните Соломонови острови, но безуспешно. На 9 – 23 септември корабите на Кондо правят поход към Соломоновите острови, при това на 14-ти са атакувани от американски бомбардировачи B-17E[26].

На 21 – 30 октомври „Атаго“ в състава на Обединения флот излиза за участие в сражението при островите Санта Крус, и отново не успява да приеме в него активно участие. На 9 ноември съединението на Кондо отплава за Гуадалканал за обстрел на аеродрума Хендерсън Фийлд. Около пладне на 14-ти „Атаго“ е атакуван от американската подводна лодка „Троут“, пуснала по него пет торпеда, от които не уцелва нито едно. В нощта на 15-ти той участва в боя с американските линкори „Вашингтон“ и „Саут Дакота“, постигайки заедно с „Такао“ не по-малко от 16 попадения с 203-мм снаряди в последния (само повърхностни повреди) и без да получи сериозни повреди самия той. На 18-ти крайцерите се връщат на Трук[27].

На 12 – 17 декември „Атаго“ преминава от Трук в Куре, където преминава кратък ремонт, и на 19 – 24 декември се връща обратно[28]. От 31 януари до 9 февруари 1943 г. той заедно с „Такао“, „Миоко“ и „Хагуро“ осигурява далечното прикритие на евакуацията на японските войски от Гуадалканал[29].

На 21 – 26 юли 1943 г. „Атаго“ заедно с „Такао“ прави преход от Трук за Йокосука, където преминава ремонт (с докуване на 2 – 9 август) и първата си военна модернизация[30] – при нея са поставени радиолокатор за откриване на въздушни цели №21 и два трицевни 25-мм автомата (общ брой на стволовете – 18)[21]. На 9 август длъжността на командващ Втори флот заема вицеадмирал Такео Курита. На 17 август „Атаго“ и „Такао“ с войски на борда напускат Йокосука, и спирайки на 27-ми в Рабаул, на 29-ти пристигат в Трук[30]. На 18 септември те безуспешно излизат за прихващане на американските самолетоносачи, и престоявайки на 20 – 23 при атола Ениветок, се връщат в базата. Вторично те излизат в същото направление на 17 – 26 октомври, със същия резултат[31].

На 3 – 5 ноември 4-та дивизия преминава в Рабаул, и на същия ден е подложена на авиационни удариДаунтлесите“ на ескадрила VB-12. „Атаго“, зареждащ се от танкера „Кокуйо-Мару“, получава повреди от три близки разрива на 500-фунтови (227-кг) авиобомби. В резултат са наводнени отсеци в съседство с машинно отделение №1 и котелни отделения №3 и №9, загиват 22 члена на екипажа (включая командира на кораба капитан 1-ви ранг Накаока) и 64 са ранени. На 6 – 15 ноември крайцера преминава в Йокосука (с посещение на Трук), където влиза за ремонт, продължил до 26 декември (в т.ч. в сух док – от 18 ноември до 17 декември)[32]. Също тогава е направена втората му военна модернизация, включваща в себе си поставянето на още осем единични 25-мм автомата (общо стволове – 26) и радиолокатор за откриване на надводни цели №22 4-та модификация, за подобряване на херметичността на корпуса всички илюминатори на долната палуба и на част от средната са заварени[22].

След завършването на ремонта „Атаго“, на 26 – 30 декември, прави учебни излизания в морето, а на 4 – 9 януари 1944 г. преминава на Трук[33]. На 10 – 13 февруари той заедно с „Чокай“, „Миоко“ и „Хагуро“ има преход до Палау, при това през нощта на 10-ти съединението е атакувано от американската подводница „Пермит“, четириторпедният залп на която не достига целите[8]. Там крайцера престоява до края на март[34].

На 29 март корабите на 4-та и 5-та дивизии напускат Палау, и престоявайки на 1 – 4 април в Давао, на 9-ти пристигат в Лингу[34]. По време на пътя, на 6 април, те са безуспешно атакувани от американската подводница „Дейс“[8]. На 11 – 14 май 4-та дивизия преминава от Линги в Тави-Тави[34]. На 12 юни тя излиза в морето за участие в операцията „А-Го“. „Атаго“ в хода на сраженията не получава никакви повреди[35], и на 24-ти пристига в Куре, където се намира на ремонт до 8 юли[36]. При това е проведена третата военна модификация: поставени са още четири строени и двадесет два единични 25-мм автомата (общо стволове – 60), допълнителен радар за откриване на въздушни цели №13, РЛС № 22 4-та модификация е модернизирана с поставянето на суперхетеродинен приемник и това позволява да се управлява артилерийския огън, станалите ненужни визьори за следене на целта тип 92 са свалени[23].

Японският флот, плаващ към Лейте. „Атаго“ – четвърти в редицата. Района на Бруней, 22 октомври 1944 г.

На 8 – 16 юли „Атаго“ преминава от Куре в Сингапур (с престой в Окинава на 10-ти), където на 22 – 30 докува. На 1 август той пристига в Лингу, където престоява почти цялото време до средата на октомври, занимавайки се с подготовка за операцията „Сьо-Го“. Едва на 26 – 30 август крайцера заедно с „Такао“ прави кратък поход до Сингапур[35].

Плана на операции „Сьо-Го“ е приведен в изпълнение на 17 октомври, и в нощта на 18-ти Перво ударно съединение напуска Лингу. На 20-ти корабите се отбиват в Бруней, а на 22-ри преминават пролива Сан Бернандино[37]. Сутринта на 23 октомври западно от остров Палаван плаващото със 16-визлов зигзагообразен ход съединение е атакувано от американските подводници. В 6.33 флагманския „Атаго“ е поразен в десния борд от четири от шестте пуснати от „USS Darter (SS-227)“ торпеда Mk 14, всяко от които носи 300 кг торпекс[38]. Първото попадение е в склада при 30-я шпангоут, то разрушава шпилковото отделение и води до нахлуване на вода в носовата част. Второто е при котелно отделение №1, в резултат веднага е наводнено и то, и съседното №2. Третото попадение в района на 180-я шпангоут води до наводняване на котелно отделение №6 и пожар в съседното №7. В резултат на четвъртото са наводнени машинно отделение №4, задния генераторен отсек и погреба на 4-та кула на ГК. Крайцерът веднага получава крен на десния борд от 8°, бързо нарастнал до 18°. Независимо от контранаводненяването на машинно отделение №3, котелно отделение №7 и водонепроницаемия отсек №4, той скоро достига 23°, а после и 54°, след което е дадена заповед да се напусне кораба. В 6.53 „Атаго“ се преобръща и потъва, с носа напред, това се случва в точката с координати 9°30′ с. ш. 117°13′ и. д. / 9.5° с. ш. 117.216667° и. д.[39] Загиват 360 члена на екипажа, 529 са извадени от водата от разрушителя „Кишинами“ (включая вицеадмирал Курита, членове на щаба на Втори флот начело с контраадмирал Коянаги и командира на крайцера контраадмирал Араки), а още 171 взема на борда си „Асашимо“[8].

На 20 декември 1944 г. „Атаго“ е изключен от списъците на флота[39].

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • 20.6.1930 – 1.12.1932 капитан 1-ви ранг (тайса) Кеничи Сада (на японски: 佐田 健一)[40];
  • 1.12.1932 – 15 ноември 1933 капитан 1 ранг (тайса) Ибо Такахаши (на японски: 高橋伊望)[41];
  • 15 ноември 1933 – 1.11.1934 капитан 1 ранг (тайса) Гиичи Мията (на японски: 宮田 義一)[42];
  • 1.11.1934 – 15 ноември 1935 капитан 1 ранг (тайса) Шигеру Сонода (на японски: 園田滋)[43];
  • 15 ноември 1935 – 15.4.1936 капитан 1 ранг (тайса) Коджо Суджукида (на японски: 鈴木田幸造);
  • 15.4.1936 – 1.12.1936 капитан 1 ранг (тайса) Шеичи Ито (на японски: 伊藤整一)[44];
  • 1.12.1936 – 12.7.1937 капитан 1 ранг (тайса) Аритомо Гото (на японски: 五藤存知)[45];
  • 12.7.1937 – 1.12.1937 капитан 1 ранг (тайса) Такео Окумото (на японски: 奥本武夫);
  • 1.12.1937 – 10.8.1938 капитан 1 ранг (тайса) Минбу Сакано (на японски: 坂野民部);
  • 10.8.1938 – 15 ноември 1938 капитан 1 ранг (тайса) Чюго Минова (на японски: 蓑輪中五);
  • 15 ноември 1938 – 15 ноември 1939 капитан 1 ранг (тайса) Сейго Такацука (на японски: 高塚省吾)[46];
  • 15 ноември 1939 – 15 октомври 1940 капитан 1 ранг (тайса) Чимаки Кавано (на японски: 河野千万城)[47];
  • 15 октомври 1940 – 11.8.1941 капитан 1 ранг (тайса) Томиджи Коянаги (на японски: 小柳富次)[48];
  • 11.8.1941 – 1.12.1942 капитан 1 ранг (тайса) Мацуджи Иджюин (на японски: 伊集院松治)[49];
  • 1.12.1942 – 5.11.1943 капитан 1 ранг (тайса)[Коментари 3] Нобуки Накаока (на японски: 中岡信喜)[50];
  • 15 ноември 1943 – 23 ноември 1944 капитан 1 ранга (тайса)[Коментари 4] Цуто Араки (на японски: 荒木伝)[51];

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. При влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък).
  2. По стечение на обстоятелствата тази визита се състоява ден преди убийството на Инукай от единадесет радикално настроени морски офицера (т.нар. „Инцидент от 15 май 1932 г.“).
  3. Посмъртно повишен до звание контраадмирал (сьосьо).
  4. Контраадмирал (сьосьо) от 15 ноември 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 814
  2. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 816
  3. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 120
  4. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 122
  5. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 813
  6. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 148
  7. а б в г д Лакруа и Уэллс, 1997, p. 149
  8. а б в г д Хакетт и Кингсепп, 1997
  9. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 109
  10. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 151
  11. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 152
  12. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 276
  13. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 278 – 284
  14. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 282
  15. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 286
  16. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 291
  17. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 278
  18. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 292
  19. а б в Лакруа и Уэллс, 1997, p. 296
  20. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 300
  21. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 315
  22. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 327
  23. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 343 – 344
  24. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 299
  25. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 302
  26. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 307 – 308
  27. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 311
  28. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 312
  29. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 313
  30. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 317
  31. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 321
  32. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 323
  33. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 326
  34. а б в Лакруа и Уэллс, 1997, p. 336
  35. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 339
  36. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 338
  37. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 344
  38. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 345
  39. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 346
  40. Sada, Kenichi. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  41. Takahashi, Ibo. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 19 юли 2014.
  42. Miyata, Giichi. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  43. Sonoda, Shigeru. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  44. Ito, Seiichi. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  45. Goto, Aritomo. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  46. Takatsuka, Seigo. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  47. Kawano, Chimaki. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  48. Koyanagi, Tomiji. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  49. Ijuin, Matsuji. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  50. Nakaoka, Nobuki. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.
  51. Araki, Tsuto. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-06-5.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. 882 с.. ISBN 1-86176-058-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Атаго (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.