Водотръбен котел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Водотръбен котел е парен или водонагревен котел, при който повърхността на нагряване (екранът) се състои от нагревателни тръби, вътре в които се движи топлоносителя. Топлообмена се осъществява посредством нагряването на нагревателните тръби от горещите продукти на изгарящото гориво. Делят се на два основни вида: проточни (правотокови) и барабанни водотръбни котли. По конструкция са противоположност на газотръбния котел (жаротръбния).

В Русия през 20 век се използват предимно водотръбните котли на Шухов.

Проточни (правотокови) котли[редактиране | редактиране на кода]

Циркулация на водата в проточен котел
1. Помпа
2. Икономайзер
3. Изпарителни тръби
6. Паропрегревател
7. Към турбината

Проточния котел, като правило, представлява серпентина, поставена в горивната камера. Водата (или друг топлоносител) циркулира през нея с помощта на помпа.

Проточните (правотоковите) котли нямат барабан. През изпарителните тръби водата преминава еднократно, постепенно превръщайки се на пара. Зоната, където завършва парообразуването, се нарича преходна. След изпарителните тръби паро-водната смес (или парата) попада в паропрегревателя. Проточния котел е отворена хидравлична система. Такива котли работят не само на докритично, но и на свръхкритично налягане.

Барабанни котли[редактиране | редактиране на кода]

Циркулация на водата в барабанен котел с принудителна циркулация
1. Захранваща помпа
2. Икономайзер
3. Възходящи тръби
4. Низходящи тръби
5. Барабан
6. Паропрегревател
7. Към турбината
8. Циркулационна помпа

Водата в този вид котел, преминавайки икономайзера, попада в барабан (намиращ се отгоре на котела), от който под действие на силата на тежестта (при котлите с естествена циркулация) попада в низходящите необогреваеми тръби, а след това във възходящите обогреваеми, където и се случва парообразуването (низ и възходящите тръби образуват циркулационен контур). Поради разликата в температурите, а следователно и в плътностите на средата, в низходящите и възходящите тръби водата се изкачва обратно в барабана. В него става разделяне на паро-водната смес на пара и вода. Водата отново се спуска надолу, а наситената пара отива в паропрегревателя. В котлите с естествена циркулация кратността на циркулация на вода по циркулационния контур от 5 до 30 пъти. Котлите с принудителна циркулация имат помпа, която създава напор в циркуляционния контур. Кратността на циркулацията е от 3 до 10 пъти. Котлите с принудителна циркулация на територията на постсъветското пространство не получават разпространение. Барабанните котли работят на подкритично налягане.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Брюханов О. Н. Газифицированные котельные агрегаты. Учебник. ИНФРА-М. – 2007. – С. 88 – 94. – ISBN 978-5-16-002442-4
  • Судовые котлы паровые – Статья из Технической энциклопедии 1927 – 34 гг.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Водотрубный котёл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

.