Водотръбен котел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Водотръбен котел – парен или водонагревен котел, при който повърхността на нагрева (екрана) се състои от нагревателни тръби, вътре в които се движи топлоносителя. Топлообмена се осъществява посредством нагряването на нагревателните тръби от горещите продукти на изгарящото гориво. Делят се на два основни вида: проточни (правотокови) и барабанни водотръбни котли. По конструкция се явяват противоположност на газотръбния котел (пламе, огне, жаротръбния).

В Русия през 20 век преимуществено се използват водотръбните котли на Шухов.

Проточни (правотокови) котли[редактиране | редактиране на кода]

Циркулация на водата в проточен котел
1. Помпа
2. Икономайзер
3. Изпарителни тръби
6. Паропрегревател
7. Към турбината

Проточния котел, като правило, представлява серпентина, поставена в горивната камера. Водата (или друг топлоносител) циркулира през нея с помощта на помпа.

Проточните (правотоковите) котли нямат барабан. През изпарителните тръби водата преминава еднократно, постепенно превръщайки се на пара. Зоната, където завършва парообразуването, се нарича преходна. След изпарителните тръби пароводната смес (или парата) попада в паропрегревателя. Проточния котел е отворена хидравлическа система. Такива котли работят не само на докритично, но и на свръхкритично налягане.

Барабанни котли[редактиране | редактиране на кода]

Циркулация водата в барабанен котел с принудителна циркулация
1. Захранваща помпа
2. Икономайзер
3. Възходящи тръби
4. Низходящи тръби
5. Барабан
6. Паропрегревател
7. Към турбината
8. Циркуляционна помпа

Водата в този вид котел, преминавайки икономайзера, попада в барабан (намиращ се отгоре на котела), от който под действие на силата на тяжестта (при котлите с естествена циркулация) попада в низходящите необогреваеми тръби, а след това във възходящите обогреваеми, където и се случва парообразуването (низ и възходящите тръби образуват циркулационен контур). Поради разликата в температурите, а следователно и в плътностите на средата, в низходящите и възходящите тръби водата се изкачва обратно в барабана. В него става разделяне на пароводната смес на пара и вода. Водата отново се спуска надолу, а наситената пара отива в паропрегревателя. В котлите с естествена циркулация кратността на циркулация на вода по циркулационния контур от 5 до 30 пъти. Котлите с принудителна циркулация имат помпа, която създава напор в циркуляционния контур. Кратността на циркулацията е от 3 до 10 пъти. Котлите с принудителна циркулация на територията на постсъветското пространство не получават разпространение. Барабанните котли работят на подкритично налягане.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Брюханов О. Н. Газифицированные котельные агрегаты. Учебник. ИНФРА-М. – 2007. – С. 88 – 94. – ISBN 978-5-16-002442-4
  • Судовые котлы паровые – Статья из Технической энциклопедии 1927 – 34 гг.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Водотрубный котёл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

.