Помпа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Помпата е машина за транспортиране на течности или смеси на течности с твърди вещества или газове. В нея енергията предадена от някакво задвижване (електродвигател, парна машина и др.) се превръща в кинетична енергия на флуида.

Центробежни помпи[редактиране | редактиране на кода]

От многото видове помпи, най-разпространени в индустрията, бита и пр. са т. нар. центробежни помпи. Те имат работно колело, което се задвижва от електромотор и др. и предава енергия на флуида. В средата на колелото се създава вакуум, вследствие на което помпата засмуква течност от изходния резервоар, кладенец и др. по т.нар. смукателен тръбопровод. По ръба на колелото налягането на флуида е повишено и той се изтласква по нагнетяващия тръбопровод. Центробежните помпи са сравнително евтини, лесни за експлоатация, лесни за регулиране (напр. чрез вентил) и могат да се използват и за транспортиране на течности с известно съдържание на твърди частици или газови мехури. При стартиране на помпата работното колело трябва да е потопено в течност, в противен случай помпата не може да засмуче течност от изходния резервоар. При спиране на помпата течността може да изтече обратно в резервоара, ето защо преди нея често се поставя възвратен клапан. Когато това е възможно, помпата се поставя под нивото на изходния резервоар, като по този начин работното колело винаги е залято с течност. Друг проблем при центробежните помпи е т. нар. кавитация. По тази причина помпата не може да се постави много по-високо от резервоара, в идеалния случай не повече от 5 до 7 метра.

Промишлена центробежна помпа Центробежна помпа Работно колело на центробежна помпа
Warman centrifugal pump.jpg Centrifugal Pump.svg Centrifugal 2.png
работни колела


Бутални помпи[редактиране | редактиране на кода]

бутална помпа

Друг разпространен вид помпи са буталните помпи. При движение на буталото нагоре (вж. схемата) се отваря вентилът на смукателния тръбопровод и течността навлиза в помпата. При движение надолу клапана на смукателния канал се затваря а клапана на нагнетателния се отваря и течността се транспортира към приемния резервоар. Добре познатите ръчни помпи са разновидност на буталната помпа.

С буталните помпи може да се постигне много точно дозиране на течността, тъй като обемът на транспортираната течност зависи от броя на оборотите и големината на буталното пространство които са константни или могат да се регулират много точно. С буталните помпи могат да се постигнат големи напорни височини. Буталните помпи, за разлика от центробежните, са "самозасмукващи", те могат да стартират и работят (поне за няколко секунди) без в смукателния тръбопровод да има течност.

Недостатък на буталните помпи е, че преди и след тях не могат да се поставят вентили за регулиране на дебита, тъй като това може да доведе до разрушаване на помпата и експлозия. Буталните помпи са много чувствителни към наличието на твърди частици във транспортирания флуид (ерозия на буталото и уплътненията), ето защо се използват само при чисти флуиди. Характерно за тях са и пулсации в налягането на транспортирания флуид. То може да се редуцира ако помпата се изработи с две бутала, докато едното нагнетява течност другото засмуква и обратно, като по този начин се намалява разликата между най-ниското и най-високото налягане на флуида.

Други видове помпи[редактиране | редактиране на кода]

  • – зъбна помпа
  • – перисталтическа помпа
  • – винтова помпа
  • – мембранна помпа

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]