Нит (крепежен елемент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на нит.

Плътен нит
Нитове за свързване частите на ЖП-мост

Нит (крепежен елемент) е постоянна връзка за закрепване на детайли. Преди монтажа си нита представлява гладко цилиндрично тяло с глава в единия край. Краят срещу главата се нарича опашка. При монтажа си нита се поставя в пробит отвор и на опашката материалът се деформира и оформя под форма на втора глава с размер 1.5 пъти от оригиналния диаметър на опашката. По този начин нита се фиксира на място. Съединенията с нит се използват при плоски материали (например ламарина, пластмасови части, кожа или груби памучни тъкани). Нитовете се изработват основно от метали и сплави, но и от пластмаса.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Чертеж на обикновен универсален монолитен нит

При занитването в частите, които се свързват, се правят отвори, които имат малко по-голям диаметър от този на нитовете. Нита се прекарва през тези части и след като излезе от другия край на детайлите, този край се обработва (обикновено с чук) за оформянето на една така наречена затваряща глава. Нитовете имат предимство спрямо съединенията, изпълнени с болтове, че при тази връзка няма нужда от резба. Недостатък е, че това съединение е неразглобяемо. Този недостатък, при някои приложения се явява предимство, като например там където трябва да се осигури задължително неразглобяемо съединение. Това е например в самолетостроенето.

Видове нитове[редактиране | редактиране на кода]

Монолитни[редактиране | редактиране на кода]

Най-използвани в миналото са монолитни нитове с полукръгла, кръгла, скрита или полускрита глава, при които се прави затваряща глава от един от тези видове.

Занитване в самолет C-47 на North American Aviation. Жената отляво работи с пневматичен пистолет, а мъжът вдясно държи подпората върху нита

Монолитните нитове се използват при необходимост от висока надеждност и сигурност. Типично използване е при самолетите. Модерните летателни апарати се нуждаят от хиляди нитове, за да се монтира основната конструкция. Тези нитове са със закръглена или скрита глава и направени от материали като алуминий и сплавите му, титан и никелови сплави. Стоманени монолитни нитове са използвани за строителството на мостове, сгради, кранове и други. Едно от най-известните места, където масово са използвани е Айфеловата кула.

Монтирането на тези крепежни елементи изисква достъп до двете страни на нита.

Полукухи нитове[редактиране | редактиране на кода]

Чертеж на обикновен полукух нит

Полукухите нитове (също и тръбни нитове) са подобни на монолитните нитове, с изключение на това, че имат отвор (на опашката). Причината за изработката на този отвор е да се намали силата за монтиране на нита, чрез развалцоване на тръбната част навън. Силата необходима за развалцоване на полукухия нит е 1/4 от силата при монолитен нит. Кухите нитове понякога се предпочитат при въртящи се оси (при необходимост от въртене). Използват се основно стомана, мед, месинг, неръждаема стомана, алуминий, както и покрития като никел, цинк, калай и други. Кухите нитове обикновено се парафинират (покриват с восък) за лек монтаж.

Слепи нитове[редактиране | редактиране на кода]

Три алуминиеви слепи (поп) нита: 1/8", 3/32", and 1/16"
Пистолет за монтаж на попнит

При достъп само до едната страна се използват слепи нитове, известни в България като попнитове (ПОП е търговско наименование от оригиналния производител на тези нитове, в момента подразделение на Stanley Black & Decker). В детайлите, които трябва да се закрепят, се пробива отвор, поставя се нита и със специален инструмент се изтегля поансона от вътрешната страна на нита. При това изтегляне в края на нита се оформя затваряща глава, която притяга попнита и детайлите. Обикновено тези нитове са отворени. Има и варианти, при които тръбната част на нита е затворена в края.