Чук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Комбиниран чук с керпеден

Чукът е сечиво (инструмент), предназначено за удари върху даден обект с цел преместване или деформиране и наместване. Обичайните употреби са забиване на пирони, наместване на части и разрушаване на обекти. Често чуковете са направени със специално предназначение, поради което формата им се различава. Обикновено чуковете имат дръжка и глава, като центърът на тежестта е близо до главата.

Особени видове извити чукове се използват в обущарството.

Тежки ръчни чукове се използват за забиване на колове.

В древността, чукове са били изработвани от твърди камъни, по-късно снабдени с дървени ръкохватки.

През 18 – 19 век, в България постепенно се разпространяват чаркове, задвижвани от водна струя, при което ударната част на чука е извършвала ритмични работни възвратно-постъпателни движения.

Такъв чарк е запазен в работно състояние в село Етъра, община Габрово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]