Пирон
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия е за крепежния елемент. За древногръцкия философ вижте Пирон от Елида.
Пирон или гвоздей е крепежен елемент, в съвремието обикновено с цилиндрична форма, като единият му край е заострен, а другият най-често има по-широка глава. Масово използваните пирони са изготвени от нисковъглеродна мека стомана, но за специални цели се използват и пирони от неръждаема стомана, месинг, алуминий и други материали. Пироните обикновено се коват с чук или специален пистолет, задвижван от сгъстен въздух или малки заряди експлозив. Пиронът свързва елементите чрез триене по направление на оста си и чрез якостта си на срязване напречно на оста си. Понякога върха на пироните се изкривява, за да предотврати изваждане.
История[редактиране | редактиране на кода]
Пироните датират поне от времето на римската империя. Желязо за пирони за цар Давид за Соломонския храм е споменато в Библията. До края на 18 век винаги са били изработвани с ръчно коване и са били с правоъгълен профил. През 19 век, след изобретяването на машини произвеждащи пирони от цилиндрична заготовка /тел, някои пирони все още се ковали ръчно. Клинци се наричат гвоздеите за коване на конски подкови, като при тях е запазена традиционната форма.
