Пирон
Тази статия е за крепежния елемент. За древногръцкия философ вижте Пирон от Елида.
Пиронът е крепежен елемент, обикновено с цилиндрична форма, като единият му край е заострен, а другият най-често има по-широка глава. Масово използваните пирони са изготвени от стомана, но за специални цели се използват и пирони от неръждаема стомана, месинг, алуминий и други материали. Пироните обикновено се коват с чук или специален пистолет, задвижван от сгъстен въздух или малки заряди експлозив. Пиронът свързва елементите чрез триене по направление на оста си и чрез якостта си на срязване напречно на оста си. Понякога върха на пироните се изкривява, за да предотврати изкарване.
История[редактиране | редактиране на кода]
Пироните датират поне от времето на римската империя. Съхраняването на провизии с желязо за пирони от цар Давид за Соломонския храм е споменато в Библията. До края на 18-ти век винаги са били изработвани с ръце. През 19-ти век, след изобретяването на машини произвеждащи режещи пирони, някои пирони все още се правили на ръце, но много спаднала ръчната индустрия за производство на пирони до края на този век.
Произведените режещи пирони първо са създадени през 18-ти век в Америка.
