Пирон

Тази статия е за крепежния елемент. За древногръцкия философ вижте Пирон от Елида.

Пирони

Пирон или гвоздей^[1] е крепежен елемент, в съвремието обикновено с цилиндрична форма, като единият му край е заострен, а другият най-често има по-широка глава. Масово използваните пирони са изготвени от нисковъглеродна мека стомана, но за специални цели се използват и пирони от неръждаема стомана, месинг, алуминий и други материали.^[2] Пироните обикновено се коват с чук или специален пистолет, задвижван от сгъстен въздух^[3] или малки заряди експлозив. Пиронът свързва елементите чрез триене по направление на оста си и чрез якостта си на срязване напречно на оста си. Понякога върха на пироните се изкривява, за да предотврати изваждане, което се постига и с коване под наклон. Когато се свързват дървени елементи по този начин, майсторите „подбиват“ върха на пирона, за да не се предизвика появата на пукнатини в конструкцията. .

История[редактиране | редактиране на кода]

Пироните датират поне от времето на римската империя. Желязо за пирони за цар Давид за Соломонския храм е споменато в Библията. До края на 18 век винаги са били изработвани с ръчно коване и са били с правоъгълен профил. През 19 век, след изобретяването на машини произвеждащи пирони от цилиндрична заготовка /тел, някои пирони все още се ковали ръчно. Клинци се наричат гвоздеите за коване на конски подкови,^[4] като при тях е запазена традиционната форма.