Жица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жица навита на бобина

Жицата е метална нишка, с различен диаметър, в зависимост от приложението ѝ. Най-често се използват металите мед, желязо, алуминий. За специални нужди се произвеждат такива от волфрам (за нажежаемата жичка в електрическа крушка), константан или друга метална сплав.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено жицата, медна или алуминиева се получава чрез валцоване (изтегляне) през отверстие с непрекъснато намаляващ размер или чрез леене и прокат.

Жицата може да е само една или няколко броя жици, сплетени като въже. Нажежаемата жичка е със спираловидно усукване за увеличаване на дължината и намаляване на дебелината.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Понятието „жица“ се използва при изделията, използвани при предаването на електроенергия и електрически сигнали, както и при преработка, преобразуване и работа на електрически прибори и изделия. В тази връзка са и изрази, като:

  • Безжична връзка – предаване на сигнали без използване на електрически проводници.
  • „Жичкаджия“ – шеговито наименование за човек, занимаващ се с електрически инсталации и прибори.
  • В миналото откритите електрически проводници за пренос на електроенергия между населените места са се наричали жици (виж класическото произведение на Йордан Йовков „По жицата“).
  • Жици е жаргонно наименование и за контактната мрежа, използвана от тролейбуси и трамваи.
  • Жица с поставена електроизолация се нарича кабел.

Тел[редактиране | редактиране на кода]

В българския език, вместо "жица", при обикновено чисто механични приложения на металната нишка се използва понятието "тел":

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]