Принс оф Уелс (линеен кораб, 1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Принс оф Уелс“
HMS Prince of Wales (53)
Prince of Wales-1.jpg
Линкорът „Принс оф Уелс“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
Производител Cammell Laird в Бъркенхед, Великобритания.
Живот
Заложен 1 януари 1937 г.
Спуснат на вода 3 май 1939 г.
Влиза в строй 31 март 1941 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 10 декември 1941 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 213,5 m (по КВЛ)
227,1 m (максимална)
Ширина 31,4 m
(максимална)
Газене 10,2 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип;
4 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост 28,3 възела
(52,4 km/h)
Водоизместимост 36 727 t (нормална)
42 076 – 43 768 t (пълна)
Броня главен пояс: 356 – 381 mm;
носови траверси: 305 – 203 mm;
кърмови траверси: 254 – 102 mm;
палуба: 127 – 152 mm;
барбети ГК: 280 – 330 mm;
кули ГК: 149 – 324 mm;
(чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив)
барбети СК: 25 mm
кули СК: 51 – 25 mm;
бойна рубка: 76 – 114 mm (165 mm покрив)
Екипаж 1422 души
Далечина на
плаване
15 600 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x4 и 1x2 356 mm;
Зенитна артилерия:
8x2 133 mm;
4x8 40 mm
Самолети 1 катапулт,
2 хидросамолетa[1]
„Принс оф Уелс“ в Общомедия

Принс оф Уелс (на английски: HMS Prince of Wales (53)) е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“. Става втори кораб в тази серия. Построен е в корабостроителницата на кампанията „Кемъл Лерд“ в Бъркенхед, Англия. „Уелският принц“ влиза в строй през януари 1941 г. и за непродължителната си служба успява да вземе участие в няколко от морските операции на Втората световна война: сражението с германския линкор „Бисмарк“, съпровождане на конвои към Малта, а също и в боя при Куантан, в хода на който, на 10 декември 1941 г., „Принс оф Уелс“ е потопен от японската авиация.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 1 януари 1937 г. от компанията „Кемъл Лерд“ (на английски: Cammell Laird) в Бъркенхед (на английски: Birkenhead). Спуснат е на вода на 3 май 1939 г., в строй влиза на 31 март 1941 г[2].

Боя в Датския пролив[редактиране | редактиране на кода]

Вече на 22 май 1941 г. „Принс оф Уелс“ излиза в морето за прихващането на германския линкор „Бисмарк“. В състава на съединението също влиза линейният крайцер „Худ“. Сутринта на 24 май, плавайки зад „Худ“, линкора влиза в бой с немското съединение, състоящо се от линкора „Бисмарк“ и тежкия крайцерПринц Ойген“. След бързата гибел на „Худ“ „Принс оф Уелс“ води боя сам. В линкора попадат 7 вражески снаряда – 3 калибър 380 мм и 4 – калибър 203 мм[3]. Британският линкор не получава сериозни повреди, макар един от снарядите на „Бисмарк“ да пробива проходно слабо бронираната бойна рубка на кораба и да излети от нея без да детонира, но успява да извади от строя всички намиращи се там хора[4]. Поради технически неизправности излизат от строя отначало едно оръдие в носовата кула, а след това и цялата носова кула, силно заливана от водата, а след това и кърмовата кула на ГК[3]. В резултат на това линкора остава само с една действаща кула на ГК, и неговият командир предпочита да отстъпи[5]. На свой ред, „Принс оф Уелс“ има три попадания с 356-мм снаряди в „Бисмарк“. Сериозни повреди следствие на това също няма, обаче един от снарядите пробива носовата цистерна за гориво, и това принуждава немците да прекратят рейдерската операция и да отстъпят към Брест[6].

„Принс оф Уелс“ е прекалено нов кораб, поради което и пострадва. Обаче още в своя пръв кратък бой той нанася на своя противник чувствителни повреди. Изтормозените артилеристи, сражаващи се повече със своите оръдия, отколкото с немците, не подозират, че решават изхода не само на това сражение, а на цялата битка.

— Смит П. Закат владыки морей[7].

След ремонта, в периода май – юли 1941 г., линкора се връща в строй и през август 1941 г. доставя британския премиер-министър Уинстън Чърчил в Нюфаундленд за срещата му с президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт[8]. През есента на 1941 г. „Принс оф Уелс“ за малко е включен в състава на Съединение H, след което се връща в състава на Флота на метрополията[9]. Впоследствие „Принс оф Уелс“ е включен в състава на Изсточния флот и на 25 октомври се насочва за Далечния Изток. На 28 ноември линкора се съединява в Коломбо с линейния крайцерРипалс“. На 2 декември 1941 г. двата кораба пристигат в Сингапур[6]. Заедно с придадените им разрушители те започват да се наричат Съединение Z[10].

Последен бой[редактиране | редактиране на кода]

„Принс оф Уелс“ при пристигането му в Сингапур.
Фаталното торпедно попадение в района на външния гребен винт по левия борд

След засичане от авиоразузнаването на японски войскови конвой, адмирал Томас Филипс взема решение да прихване японците и на 8 декември 1941 г. извежда своите кораби в морето[6]. Сутринта на 10 декември 1941 г. британските кораби са атакувани от японските бомбардировачи-торпедоносци G3M и G4M (всичко 73 машини), които провеждат 6 последователни атаки над „Принс оф Уелс“ и „Рипалс“. Вече в хода на втората атака „Принс оф Уелс“ получава, по мнение на британците, 2 торпедни попадения в левия борд, макар обследването на потъналия кораб през 2007 г. показва наличието само на една пробойна по левия борд. Последствията от това попадение са катастрофални. Взрива на торпедото разрушава кронщейна на левия вал, в резултат на което въртящият се вал губи центровка и буквално изкормва шахтата на вала. Водата започва бързо да постъпва вътре[11]. Почти всички помещения по продължение на борда се оказват наводнени, кораба се лишава от повечето си електроенергия[12]. Поради това механизираните установки на универсалния и зенитния калибри се оказват без захранване и не могат да водят огън, стрелбата по противника се води само със 7 единични установки „Ерликон“ и 1 единична установка „Бофорс“, които са с ръчно задвижване[13]. Възможно, още по-сериозният проблем е, че кораба се лишава от управление[11]. В резултат на четвъртата атака линкора получава, според свидетелства на очевидци, четири попадения на торпеда в десния борд (обследването през 2007 г. показва наличие само на три пробойни). Хода намалява до 5 – 7 възела[11]. В хода на шестата атака японците имат 1 попадение с 250-кг бомба. Час и половина след началото на атаката „Принс оф Уелс“ се преобръща и потъва. Заедно с кораба загиват 513 британски моряка, включая адмирал Филипс[6].

От британска гледна точка, потопяването на „Принс оф Уелс“ и „Рипалс“ има незабавни и тежки последствия. Моралното състояние на защитниците на Малая и Сингапур е разрушено. Съдбата на всички наши владения в Югоизточна Азия е предрешена. Рядко поражение по море да има такива тежки последствия.

— Роскилл. С.У. Флаг Святого Георгия. Английский флот во Второй мировой войне[14].

Останки[редактиране | редактиране на кода]

Потъналият линкор лежи на дълбочина 68 метра в точката с координати 3°33′36″ с. ш. 104°28′42″ и. д. / 3.56° с. ш. 104.478333° и. д.. Обломките на кораба, през май 2007 г., са детайлно изучени от водолази в хода на експедицията „JOB 74“. Кораба лежи на дъното с кила нагоре[15].

Макар още през 2002 г. останките на линкора „Принс оф Уелс“ (заедно с останките на линейния крайцер „Рипалс“), съгласно решение на британските власти, да получават статуса на братска могила, примерно от 2012 г. те са подложени на разоряване от страна на нелегални търсачи на скрап. Последните, с цел разрушаването на лежащите на дъното корпуси на британските кораби, използват и взривни вещества. Възползвайки се от относително неголямата дълбочина, удобното (от гледна точка достъпност) местоположение, отсъствието на надзор и фактическата невъзможност за действително наказание за подобни действия спрямо братските могили (съгласно малайзийските закони за такива действия е предвидена само парична глоба), нелегалните търсачи на метал нанасят на лежащите на дъното останки на британските военни кораби значителен ущърб („Рипалс“, в частност, е напълно лишен от гребните си винтове). Освен това, незаконно извадените от потъналите кораби артефакти попадат на аукциони[16].

През 2002 г. британски гмуркачи, с разрешение на правителството на Великобритания, изваждат корабната камбана на потъналия линкор (камбаната понастоящем е експонат на Националния Музей на Кралския Флот (Портсмът) )[15].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проектни данни. All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  2. Konstam A.. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  3. а б Михайлов А. А.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). 29 с..
  4. Кофман В. Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. 35 с..
  5. Кофман В. Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. 36 с..
  6. а б в г Балакин, Дашьян, 2006, с. 65
  7. Смит П.. Закат владыки морей. 328 с..
  8. Raven A.. King George the fifth class battleships.
  9. Konstam, 2009, p. 43
  10. Кофман В. Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. 39 с..
  11. а б в Кофман, Флагманы британского флота, 2015
  12. Михайлов А. А.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). 35 с..
  13. Кофман В. Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. 43 с..
  14. Роскилл. С. У.. Флаг Святого Георгия. Английский флот во Второй мировой войне. М., 2000, 104 с.. ISBN 5-237-05177-4.
  15. а б HMS Prince of Wales (53). Wikipedia.
  16. Ryall, Julian. Celebrated British warships being stripped bare for scrap metal. // 2014-10-25. 0307 – 1235. Посетен на 2019-03-10.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Кофман В. Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М., 1997, 72 с..
  • Кофман В. Л.. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. 160 с.. ISBN 978-5-699-79828-5.
  • Михайлов А. А.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). Самара, 2007. ISBN 978-5-98830-022-9.
  • Тарас А. Е.. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. L., 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Konstam A.. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  • Dumas, Robert.. Warship Volume III. 1981. ISBN 978-0870219771.
  • Tarrant V. E.. King George V-class battleships. London, 2000. ISBN 1854095242.
  • Chesneau Roger. Shipcraft 2 – King George V Class Battleships. 2004. ISBN 1861762119.
  • Hore P.. Battleships. London, 2005. ISBN 0-7548-1407-6.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke.. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Raven A.. King George the fifth class battleships. London, 1972. ISBN 1-85680-002-3.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
  • Sandler S.. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
  • Sandler S.. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Prince of Wales (1939)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.