Направо към съдържанието

Принс оф Уелс (линеен кораб, 1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Принс оф Уелс“
HMS Prince of Wales (53)
Линкорът „Принс оф Уелс“
Емблема
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
ПроизводителCammell Laird в Бъркенхед, Великобритания.
Служба
Заложен1 януари 1937 г.
Спуснат на вода3 май 1939 г.
Влиза в строй31 март 1941 г.
Потъналпотопен на 10 декември 1941 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на вимпела:53
Водоизместимост37 300 t (стандартна);
44 500 t (пълна)
Дължина227,1 m
Дължина между перпендикулярите
213,4 m
Ширина32,2 m
(максимална)
Газене10,2 m
Броняглавен пояс: 356 – 381 mm;
палуба: 127 – 152 mm;
барбети на ГК: 280 – 330 mm;
кули ГК: 149 – 324 mm;
кули СК: 51 – 25 mm;
бойна рубка: 76 – 114 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
8 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип;
Мощност110 000 к.с. (82,0 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост28,3 възела
(52,4 km/h)
Далечина на
плаване		15 600 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 3700 t нефт, впоследствие 4030 t
Екипаж1422 души
Радиоелектронно
оборудване		виж тук
ДевизIch Dien
(от на немски: „Аз служа“)
Кръстен в чест на:титлата Принц на Уелс
ПрякорPoW
Въоръжение
Артилерия2x4 и 1x2 356 mm;
Зенитна артилерия8x2 133 mm;
4x8 40 mm
Самолети1 катапулт,
2 хидросамолетa
[„Коментари“ 1]
„Принс оф Уелс“ в Общомедия

Принс оф Уелс (на английски: HMS Prince of Wales (53)) е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“. Става втори кораб в тази серия. Построен е в корабостроителницата на кампанията „Кемъл Лерд“ в Бъркенхед, Англия. „Уелският принц“ влиза в строй през януари 1941 г. и за непродължителната си служба успява да вземе участие в няколко от морските операции на Втората световна война: сражението с германския линкор „Бисмарк“, съпровождане на конвои към Малта, а също и в Куантанската битка, в хода на която, на 10 декември 1941 г., „Принс оф Уелс“ е потопен от японската авиация.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 1 януари 1937 г. от компанията „Кемъл Лерд“ (на английски: Cammell Laird) в Бъркенхед (на английски: Birkenhead). Спуснат е на вода на 3 май 1939 г., в строй влиза на 31 март 1941 г[1].

Битка в Датския пролив

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Битка в Датския пролив

Вече на 22 май 1941 г. „Принс оф Уелс“ излиза в морето за прихващането на германския линкор „Бисмарк“. В състава на съединението също влиза линейният крайцер „Худ“. Сутринта на 24 май, плавайки зад „Худ“, линкорът влиза в бой с немското съединение, състоящо се от линкора „Бисмарк“ и тежкия крайцер „Принц Ойген“. След бързата гибел на „Худ“ „Принс оф Уелс“ води боя сам. В линкора попадат 7 вражески снаряда – 3 от калибър 380 мм и 4 от калибър 203 мм.[2] Британският линкор не получава сериозни повреди, макар един от снарядите на „Бисмарк“ да пробива проходно слабо бронираната бойна рубка на кораба и да излети от нея без да детонира, но успява да извади от строя всички намиращи се там хора.[3] Поради технически неизправности излизат от строя отначало едно оръдие в носовата кула, а след това и цялата носова кула, силно заливана от водата, а след това и кърмовата кула на главния калибър.[2] В резултат на това линкорът остава само с една действаща кула на ГК, и неговият командир предпочита да отстъпи.[4] На свой ред, „Принс оф Уелс“ има три попадания с 356-мм снаряди в „Бисмарк“. Сериозни повреди следствие на това също няма, обаче един от снарядите пробива носовата цистерна за гориво, и това принуждава немците да прекратят рейдерската операция и да отстъпят към Брест[5].

„

„Принс оф Уелс“ е прекалено нов кораб, поради което и пострадва. Обаче още в своя пръв кратък бой той нанася на своя противник чувствителни повреди. Изтормозените артилеристи, сражаващи се повече със своите оръдия, отколкото с немците, не подозират, че решават изхода не само на това сражение, а на цялата битка.

 “

Смит П. Закат владыки морей[6].

След ремонта, в периода май – юли 1941 г., линкорът се връща в строй и през август 1941 г. доставя британския премиер-министър Уинстън Чърчил в Нюфаундленд за срещата му с президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт.[7] През есента на 1941 г. „Принс оф Уелс“ за малко е включен в състава на Съединение H, след което се връща в състава на Флота на метрополията[8]. Впоследствие „Принс оф Уелс“ е включен в състава на Изсточния флот и на 25 октомври се насочва към Далечния Изток. На 28 ноември линкорът се съединява в Коломбо с линейния крайцер „Рипалс“. На 2 декември 1941 г. двата кораба пристигат в Сингапур.[5] Заедно с придадените им разрушители те започват да се наричат Съединение Z.[9]

Последен бой

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Битка при Куантан
„Принс оф Уелс“ при пристигането му в Сингапур, шест дни преди да бъде потопен.

След засичане от авиоразузнаването на японски войскови конвой, адмирал Томас Филипс взема решение да прихване японците и на 8 декември 1941 г. извежда своите кораби в морето[5]. Сутринта на 10 декември 1941 г. британските кораби са атакувани от японските бомбардировачи-торпедоносци G3M и G4M (всичко 73 машини), които провеждат 6 последователни атаки над „Принс оф Уелс“ и „Рипалс“. Вече в хода на втората атака „Принс оф Уелс“ получава, по мнение на британците, 2 торпедни попадения в левия борд, макар обследването на потъналия кораб през 2007 г. показва наличието само на една пробойна по левия борд. Последствията от това попадение са катастрофални. Взривът на торпедото разрушава кронщайна на левия гребен вал, в резултат на което въртящият се вал губи центровка и буквално изкормва шахтата на вала. Водата започва бързо да постъпва вътре.[10] Почти всички помещения по продължение на борда се оказват наводнени, корабът се лишава от повечето си електроенергия.[11] Поради това механизираните установки на универсалния и зенитния калибри се оказват без захранване и не могат да водят огън, стрелбата по противника се води само със 7 единични установки „Ерликон“ и 1 единична установка „Бофорс“, които са с ръчно насочване.[12] Възможно, още по-сериозният проблем е, че корабът се лишава от управление.[10] В резултат на четвъртата атака линкорът получава, според свидетелства на очевидци, четири попадения на торпеда в десния борд (обследването през 2007 г. показва наличие само на три пробойни). Скоростта му намалява до 5 – 7 възела.[10] В хода на шестата атака японците имат 1 попадение с 250-кг бомба. Час и половина след началото на атаката „Принс оф Уелс“ се преобръща и потъва. Заедно с кораба загиват 513 британски моряка, включая адмирал Филипс.[5]

„

От британска гледна точка, потопяването на „Принс оф Уелс“ и „Рипалс“ има незабавни и тежки последствия. Моралното състояние на защитниците на Малая и Сингапур е разрушено. Съдбата на всички наши владения в Югоизточна Азия е предрешена. Рядко поражение по море да има такива тежки последствия.

 “

Роскилл. С.У. Флаг Святого Георгия. Английский флот во Второй мировой войне[13].

Фаталното торпедно попадение в района на външния гребен винт по левия борд

Останки

[редактиране | редактиране на кода]

Потъналият линкор лежи с кила нагоре на дълбочина 68 м в точката с координати 3°33’36"N 104°28’42"E. Обломките на кораба, през 2007 г., са детайлно изучени от водолази в хода на експедицията „JOB 74“.[14]

Макар още през 2002 г. останките на линкора „Принс оф Уелс“ (заедно с останките на линейния крайцер „Рипалс“), съгласно решението на британските власти, да получават статус на военно погребение, примерно от 2012 г. те са подложени на разорение от страна на незаконни събирачи на скрап. Последните, за разрушаване на лежащите на дъното корпуси на британските кораби, използват, в т.ч. и взривни вещества. Възползвайки се от относително неголямата дълбочина на мястото, удобното (с гл. т. на достъпност) местоположение, липсата на надзор и фактическата невъзможност действително да бъдат наказани за подобни действия по отношение на военните мемориали (съгласно малайзийските закони за такива действия се предвижда само парична глоба), нелегалните събирачи на скрап нанасят на лежащите на дъното останки на британските военни кораби значителен ущърб („Принс оф Уелс“, в частност, е напълно лишен от гребните си валове и винтове, направени от фосфорен бронз). Освен това, незаконно извадените от потъналите кораби артефакти се предлагат на аукциони.[15] През 2023 г. лежащите на дъното останки на британските военни кораби са подложени на незаконно въздействие от страна на китайския съд Chuan Hong, което изважда на борда си част от обломките – в частност, снаряди и стволове на оръдия от главния калибър, зенитни оръдия и котва (предположително интересът към тях е предизвикан като потенциален източник на т.н. слабойонизирана стомана). Този съд, разполагащ със специално оборудване за подводни работи с рязане на метал и изваждане от дълбочините на тежки предмети, по-рано вече е подозирано и е задържано във връзка с незаконно разграбване и унищожаване на останките на потънали в Югоизточна Азия кораби (в т.ч. потънали и на Тихоокеанския театър на бойните действия в хода на Втората световна война).[16][17][18][19][20][21][22][23][24][25]

През 2002 г. британски водолази, с разрешението на правителството на Великобритания, изваждат корабната камбана на потъналия линкор (камбаната, направена от алпака, понастоящем се експонира в Националният музей на Кралския флот (на английски: National Museum of the Royal Navy) в Портсмът. Точно копие на тази камбана (включая и материала, от който е направена), създадено през 2019 г., се намира на борда на самолетоносача „HMS Prince of Wales (CVF)“.[26][27]

Според наложена вече традиция корабите на Кралския военноморски флот, преминаващи през района на местонахождение на останките на линкора „Принс оф Уелс“ и линейния крайцер „Рипалс“ провеждат поменна служба.[28]

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Проектни данни. All the world's battleships. 1906 to the present. London, Conway Maritime Press, 1996. ISBN 0-85177-691-4. с. 93.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Konstam A. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, Osprey Publishing Ltd., 2009. ISBN 978-1-84603-389-6. с. 17.
  2. 1 2 Михайлов А. А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). с. 29.
  3. ↑ Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. с. 35.
  4. ↑ Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. с. 36.
  5. 1 2 3 4 Балакин, Дашьян 2006, с. 65.
  6. ↑ Смит П. Закат владыки морей. с. 328.
  7. ↑ Raven A. King George the fifth class battleships. с. 11.
  8. ↑ Konstam 2009, с. 43.
  9. ↑ Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. с. 39.
  10. 1 2 3 Кофман, Флагманы британского флота 2015.
  11. ↑ Михайлов А. А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). с. 35.
  12. ↑ Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. с. 43.
  13. ↑ Роскилл. С. У. Флаг Святого Георгия. Английский флот во Второй мировой войне. М., АСТ, 2000. ISBN 5-237-05177-4. с. 104.
  14. ↑ Andrew Fock. EXPEDITION 'JOB 74' // 2007-07. Архивиран от оригинала на 18 септември 2021. Посетен на 22 май 2026. (на английски)
  15. ↑ Ryall, Julian. Celebrated British warships being stripped bare for scrap metal // 25 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2014. Посетен на 10 март 2019.
  16. ↑ Russell, Mark 'Crowley'. Wreck-desecrating vessel Chuan Hong 68 detained - again // 15 юли 2024. Посетен на 22 август 2025. (на британски английски)
  17. ↑ Russell, Mark 'Crowley'. Chinese ship detained for desecrating British war graves // 1 юни 2023. Посетен на 22 август 2025. (на британски английски)
  18. ↑ Grady, John. Chinese Ship Suspected of Raiding World War II Wrecks Detained // 4 юли 2024. Посетен на 22 август 2025. (на американски английски)
  19. ↑ Chuan Hong 68 and looting of multiple WW2 wrecks including HMS Prince of Wales and HMS Repulse // Посетен на 22 август 2025. (на английски)
  20. ↑ Malaysia seizes Chinese ship suspected of looting WWII wrecks // Посетен на 22 август 2025. (на английски)
  21. ↑ Maritime, Baird. Chinese dredger detained in Malaysia for second time in two years // 8 юли 2024. Посетен на 22 август 2025. (на английски)
  22. ↑ Dangwal, Ashish. Chinese Vessel 'Caught Stealing' British Shipwreck From WWII Last Year, Seized Again For Illegal Acts // 4 юли 2024. Посетен на 22 август 2025. (на американски английски)
  23. ↑ Malaysia Detains Chinese Grab Dredger for War Grave Desecration // Посетен на 22 август 2025. (на английски)
  24. ↑ Grady, John. U.K. Royal Navy ‘Distressed and Concerned’ by Illegal Chinese Salvage of WWII Wrecks // 25 май 2023. Посетен на 22 август 2025. (на американски английски)
  25. ↑ Jamie Seidel. Chinese salvage ship caught red-handed looting battleship wrecks // 23 май 2023. (на английски)
  26. ↑ Cammell Laird presents replica of historic Prince of Wales bell to crew of Britain’s newest aircraft carrier // 5 март 2020. Архивиран от оригинала на 28 юни 2020. Посетен на 22 август 2025.
  27. ↑ phantom. Cammell Laird presents replica of historic Prince of Wales bell to crew of Britain’s newest aircraft carrier - Polaris Media // 5 март 2020. Посетен на 22 август 2025. (на британски английски)
  28. ↑ Royal Navy remembers Pacific tragedy with service over WW2 wrecks // Посетен на 22 август 2025. (на английски)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Кофман В. Л. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М., 1997, 72 с.
  • Кофман В. Л. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 160 с. ISBN 978-5-699-79828-5.
  • Михайлов А. А. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). Самара, АНО „Истфлот“, 2007. ISBN 978-5-98830-022-9.
  • Тарас А. Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., Харвест, АСТ, 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • Козлов Д. Ю. Уинстон Черчилль: „За всю войну я не получал более тяжёлого удара“. Бой в Сиамском заливе 10 декабря 1941 года. //Военно-исторический журнал. – 2001. — № 3. – С.29 – 35.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. L., Conway Maritime Press, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Konstam A. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, Osprey Publishing Ltd., 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  • Dumas, Robert. Warship Volume III. US Naval Institute Press, 1981. ISBN 978-0870219771.
  • Tarrant V. E. King George V-class battleships. London, Arms and Armour Press, 2000, 288 с. ISBN 1854095242.
  • Chesneau Roger. Shipcraft 2 – King George V Class Battleships. Chatham Publishing, 2004, 64 с. ISBN 1861762119.
  • Hore P. Battleships. London, Lorenz Books, 2005. ISBN 0-7548-1407-6.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, Jane's Publishing Company, Ltd., 1980, 391 с. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Raven A. King George the fifth class battleships. London, Bivouc Books Ltd, 1972. ISBN 1-85680-002-3.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
  • Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-410-5.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Prince of Wales (1939) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Принс_оф_Уелс_(линеен_кораб,_1939)&oldid=13009814“.