Колосус (линеен кораб, 1910)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Колосус“
HMS Colossus
HMS Colossus LOC ggbain 16723u.jpg
Линкора „Колосус“ между 1910 и 1920 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Колосус“
Производител Scotts Shipbuilding and Engineering Company в Грийнок, Великобритания.
Живот
Заложен 8 юли 1909 г.
Спуснат на вода 9 април 1910 г.
Влиза в строй 8 август 1911 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 166,0 m
Ширина 25,9 m
Газене 7,7 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
25 000 к.с.
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Водоизместимост 19 680 t (нормална)
22 700 t (пълна)
Броня главен пояс: 178 – 280 mm;
траверси: 102 – 203 mm;
палуба: 38 – 102 mm;
барбети: 280 mm;
кули ГК: 102 – 280 mm;
бойна рубка: 280 mm
Екипаж 755 души
Далечина на
плаване
6880 морски мили при 10 възела ход;
4050 мили при 18,5 възела
Въоръжение
Артилерия 5x2 305 mm;
16x1 102 mm
Торпеда 3 x 533 mm ТА
„Колосус“ в Общомедия

Колосус (на английски: HMS Colossus) е британски линеен кораб-дредноут от едноименния тип, главен кораб на проекта. През 1916 г. участва в Ютландското сражение, получава две попадения. Разкомплектован за метал през август 1928 г.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

„Колоса“ е заложен на 9 април 1910 г. Въведен е в експлоатация през 1911 г. Конструктивно прилича на на HMS Neptune (1909), обаче има по-дебела броня. Неговата стойност съставлява 1 672 103 фунта-стерлинги. Влиза в състава на 2-ра ескадра линейни кораби от флота на Метрополията.

През август 1914 г., след началото на Първата световна война, става флагман на 1-ва ескадра. През 1916 г., участва в Ютландското сражение, като се намира под командването на капитан Дъдли Паунд, действайки като флагман на адмирал Ърнест Хонт. В боя „Колоса“ е уцелен на два пъти, рани получават 6 човека, обаче самият той получава само незначителни повреди. Когато войната наближава своя край, „Колос“ е отписан и се използва като учебен кораб до 1920 г. Разкомплектован е през 1928 г.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. до лордовете на Британското Адмиралтейство достигат слухове за това, че Германия тайно създава дредноути в опит да надмине по брой тези на кралския флот. Германия се явява най-опасният противник в морето за Великобритания, и, отчитайки политическите реалии на онова време, загубата на преимуществото в размера на флота може да доведе до печални последствия. Така, в Британското Адмиралтейство набира популярност идеята за създаване на нов тип кораби в противовес на немските дредноути. Активно поддържа тази идея Първият морски лорд на Британското Адмиралтейство, адмирал Фишър. Единственият, който се обявява против построяването на новите кораби, е Уинстън Чърчил, който по това време министър на търговията и промишлеността. Но още през 1909 г. правителството утвърждава строителството на двата съвременни линкора от типа „Колосус“ – HMS Colossus и HMS Hercules. По-късно става ясно, че тези слухове са измислица.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Броневата защита на този кораб е много по-добра, отколкото на линкорите от предходните три типа, и има голямо сходство с бронята на „Дредноут“. Основният пояс започва от бака и и върви до квартердека, има брониране от 279,4 мм. Горният пояс има такова разположение, само че е с дебелина 203,2 мм над машинното отделение и крюйт-камерата и се стеснява до 63,5 мм на бака и до 50,8 мм на кърмата. Горната палуба по цялата си дължина има дебелина 38,1 мм, долната има броня 44 мм.

В кърмата, на долната палуба, където е разположена кула „Х“ дебелината е 76,2 мм и се изтънява до 101,6 мм по краищата на кърмовата част на палубата за допълнителна защита на руля и винтовете. Предната преграда, разположена непосредствено пред кула „А“, е 254 мм в горната си част и се стеснява до 127 мм при долната от палубната броня. След нея – непосредствено зад кула „Y“ е от 203,2 мм които изтъняват до 101,6 мм.

Челната броня на кулите е с дебелина 279,4 мм, и преминава в 177,8 мм отстрани. Покрива е с дебелина от 101,6 мм. Бронята на барбетите варира от 279,4 мм до 101,6 мм в зависимост от защитата на местоположението на другите елементи от бронята: бронята на съседните барбети, общата странична броня и лежащата отгоре палубна броня. Бойната рубка е защищена от 279,4 мм броня а комуникационната тръба е с дебелина 127 мм. Общото тегло на бронята на кораба е 5474 тона, от които 1610 тона са за бронирания пояс.

Енергетична установка и ходови качества[редактиране | редактиране на кода]

На линкора са поставени парните турбини с високо налягане на Parsons, които управляваят 4 вала, а също и 18 котела производство на Babcock и Wilcox, с рабтно налягане ~108 кг/м2. Всеки котел се нагрява през отвори от три горелки адмиралтейски тип. Всяка горелка може да потребява 140 кг нефт в час.

Максималната мощност на двигателната установка достига 25 000 к.с. Кораба може да носи в запас едновременно до 2900 тона въглища и 900 тона нефт. При пълно натоварване далечината на плаване съставлява 6680 морски мили (12 370 км) при скорост 10 възела (19 км/ч), или 4050 морски мили (7500 км) при скорост 18,5 възела (34,3 км/ч).

Данните, получени на изпитанията при максимално добрите възможни условия (които, като правило, не могат да се случат в бойна обстановка), показват че максималната скорост на кораба може да състави 22,6 възела (41,9 км/ч), максималното време на работа на машините на пълна мощност при скорост 21,5 възела (39,8 км/ч) съставя 8 часа, а при скорост 19,6 възела (36,3 км/ч) и мощност 18 000 к.с. (13 423 кВт) съставя 30 часа.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главен калибр[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър са 10 оръдия BL 12-inch (304.8 мм) Mk XII поставени по две в 5 кули. Кула „А“ се намира на бака, по центъра и има сектор на обстрел 270 градуса. Кули „P“ и „Q“ са поставени на мидъла равноотдалечено от мидъл шпангоута така, че кула „P“ се намира по левия борд и се разполага по-близо към бака, а кула „Q“ е по десния борд и близо към юта. Тези кули имат хоризонтален ъгъл на движение 170 градуса, т.е. −5 градуса от носа и −5 градуса от кърмата. Кулите също така имат ограничен сектор на обстрел „през палубата“ в случай, например, на излизане от строя на една от тях, обаче обикновено бордовия залп предпола огън само от 4 кули.

Кулите „Х“ и „Y“ са на юта, кула „Y“ е по-близо до кърмата, а кула „X“ е пред нея, по-високо. Те, както и носовата кула „А“, имат сектор на обстрела 270 градуса. Теглото на снаряда е 850 кг, а скорострелността на оръдията съставлява 2 изстрела в минута, обаче отчитайки времето, потребно за падането на снаряда и коректировката на траекторията на изстрела, прицелната стрелба се води с не повече от един изстрел в минута.

Спомагателна/зенитна артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Вторичното въоръжение се състои от шестнадесет оръдия BL 4-inch (101.6 мм) Mk VII поставени в отделни кули. За да се достигне максимален ефект в тяхната основна роля – защитата против торпедни атаки от страна на по-малки кораби и торпедни катери – десет оръдия се намират в носовата надстройка така, че плътността на огъня да не позволява на противника да се приближи прекалено близко за торпедна атака, като така се увеличава възможността за маневра за отклонение. Останалите шест оръдия са разположени зад носовата надстройка.

През 1917 три от тези оръдия са махнати, вместо тях са добавени 3- и 4-дюймови зенитни оръдия. Три 57-мм оръдия са поставени отгоре на носовата надстройка.

Минно-торпедно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Както и болшинството линкори, „Колоса“ има торпедно въоръжение.

Подводните торпедни апарати 533,4-мм Mark II са разположени вътре в корпуса – два на носа и един в кърмата.

На въоръжение състоят торпедата Hardcastle с максимална скорост 45 възела (83 км/ч) и далечина 6,4 км.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Въвеждане в експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

„Колоса“ започва изпитания на 28 февруари 1911 г., които продължават до юли на същата година.

На 8 август 1911 г. е въведен във второ подразделение на флота на Метрополията и командирован в Девънпорт. На 1 май 1912 г. това подразделение е преименувано на 2-ра бойна ескадра.

През юли 1912 г. участва в Парламентарния преглед на флота и осъществява учения с флота на Метрополията през октомври и ноември.

През март 1913 г. посетил Шербур с част от флота. През декември е преведен, за да стане част от 1-ва бойна ескадра.

На 29 юли 1914 г. „Колоса“ е изпратен в патрул към Скапа Флоу, във връзка с обявяването на войната на Сърбия от Австро-Унгария и нажежаването на международната обстановка.

По време на Първата световна война той остава в базата Скапа Флоу до 1918 г. с изключение на къс период от 22 октомври до 3 ноември 1914 г., в течение на който се базира в Лох Суили.

През ноември 1915 г. той става флагман на 1-ва бойна ескадра вместо HMS St. Vincent (1908) .

Ютландско сражение[редактиране | редактиране на кода]

Линкора участва в единственото голямо сражение – Ютландското – на 31 май 1916 г. В това сражение 1-ва ескадра линкори е разделена на два дивизиона, „Колоса“, с капитан Дъдли Паунд, оглавява 5-ти дивизион, намиращ се под командването на контраадмирал Ърнест Хонт и включващо в себе си линкорите HMS Neptune, HMS Collingwood и HMS St. Vincent.

Британският Гранд Флийт приема боен строй, „Колоса“ плава седемнадесети в линията.

В 17:51 е забелязан немския Флот на откритото море.

В 18:30, едва вражеските кораби вече са в зоната на досегаемост на оръдията му, „Колос“ открива огън по линията на немския флот, но без резултат.

В 19:00 той обстрелва лек крайцер, предположително, SMS Wiesbaden от разстояние 9,14 км, скоро след това води огън по разрушителя G42, който поврежда с непряко попадение. Скоро SMS Wiesbaden потъва – той е обстрелван от още няколко кораба.

От 19:00 и до 19:20 той е заедно с HMS Collingwood с 1-ва разузнавателна група, те откриват немските линейни крайцери. Той има няколко попадения по вражеските SMS Derfflinger и SMS Lützow.

В 19:16 «Колос» е повреден от тежък артилерийски огън в предната надстройка, но няма сериозни повреди – кораба моне напълно да функционира. В резултат на този обстрел са ранени 6 човека.

Следвоенно време[редактиране | редактиране на кода]

От юни до септември 1917 съда е ремонтиран и преместен от Гранд Флийт в главната база, която е преместена в Розайт през април 1918 г. „Колос“ присъства при предаването в плен на неския флот на 21 ноември 1918 г.

Когато завършва войната, след разделянето на Гранд Флийт, става флагман на вицеадмирала на резервния флот в Девънпорт. На 30 юни 1921 г. е включен в списъка за утилизация, но решението е преразгледано и той е разоръжен и превърнат на учебен кораб за курсанти. На 23 юли 1923 г. престава да е учебен кораб и се използва като блокшив. Накрая, през август 1928 г., е изпратен за утилизация, до 5 септември.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с.. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Козлов В. Б.. Линейный корабль „Нептун“ (1909 – 1928). СПб, 76 с.. ISBN 978-5-98830-042-7.
на английски език
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Friedman N.. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A.. ISBN 0-087021-715-1.
  • Siegfried Breyer. Battleships and Battlecruisers 1905 – 1970.
  • HMS Colossus 1910-4-9. // Clydebuilt warships. Архивиран от оригинала на 2007-09-26. Посетен на 2007-02-04.
  • Campbell, John. Jutland: An Analysis of the Fighting. London: Conway Maritime Press, 1998.
  • Jellicoe, John. The Grand Fleet 1914 – 16: Its Creation, Development and Work. London: Cassell and Company, 1919.
  • British Warships 1914 – 1919 by Dittmar, F.J. and Colledge, J.J. Ian Allan, London; (1972).
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Colossus (1910)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.