Линейни кораби тип „Алмиранте Латоре“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линейни кораби тип „Алмиранте Латоре“
Clase Almirante Latorre
Chilean battleship Almirante Latorre 1.jpg
Линкорът „Алмиранте Латоре“ през 1930-те г.
Флаг Чили Чили
Великобритания Великобритания
Клас и тип Линейни кораби от типа „Алмиранте Латоре“
Производител Armstrong Whitworth в Нюкасъл, Великобритания.
Живот
Заложен 27 ноември 1911 г.
Спуснат на вода 27 ноември 1913 г.
Влиза в строй 15 октомври 1914 г. като „Канада“,
1 август 1920 г. като „Алмиранте Латоре“
Изведен от
експлоатация
утилизиран/потопен
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 191,0 m (по КВЛ)
201,5 m (максимална)
Ширина 28,2 m
(максимална)
Газене 8,8 m (при нормална водоизместимост)
9,72 m (при пълна)
Задвижване 4 парни турбини Parsons и Brown-Curtis;
21 парни водотръбни котли Yarrow[1];
4 гребни винта;
37 000 к.с.
Скорост 22,75 възела
(42,13 km/h)
Водоизместимост 28 600 t (стандартна)
32 120 t (пълна)
Броня пояс: 100 – 230 mm;
траверси: 102 – 203 mm;
палуба: 102 – 25 mm;
барбети ГК: 254 mm;
кули ГК: 254 mm;
кули СК: 38 – 25 mm;
бойна рубка: 280 mm
Екипаж 834 – 1167 души
Далечина на
плаване
4 400 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 5x2 356 mm[2];
16x1 152 mm
Зенитна артилерия:
2x1 76,2 mm;
Торпеда 4 x 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Алмиранте Латоре“ в Общомедия

Алмиранте Латоре (на испански: Almirante Latorre) са серия чилийски линейни кораба (супер-дреднаута), разработени от британската компания Armstrong Whitworth. Те са създадени с цел влизането на Чили в южноамериканската дредноутна гонка. Но и двата кораба са реквизирани от Кралския флот още преди края на тяхното строителство, за да се използват през Първата световна война на страната на Великобритания. Само един от тях, Almirante Latorre („Алмиранте Латоре“) (HMS Canada), е завършен като броненосец; Almirante Cochrane (HMS Eagle) е преоборудван в самолетоносач. Своите чилийски имена те получават в чест на чилийските адмирали (Almirantes) Хуан Хосе Латоре и Томас Кохрейн; Английските им имена са различни: Almirante Latorre получава името си в чест на британския доминион Канада – HMS Canada, а Almirante Cochrane получава традиционното за Кралския флот име – HMS Eagle.

Almirante Cochrane (Eagle) в Средиземно море, където и потъва през август 1942 г.

В края на XIX и началото на XX век Чили е въвлечен в интензивна военноморска конкуренция със съседната Аржентина. Противостоянието им завършва мирно през 1902 г., но след малко повече от десет години Аржентина поръчва два дредноута в отговор на направената малко по-рано поръчка на два дредноута от Бразилия. Чилийският конгрес отговаря на това като заделя средства за собствени дредноути, които са поръчани във Великобритания, независимо от съществения натиск оказван от страна на правителството на САЩ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Козлов Б.В.. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. С. Петербург, 2008, 38 с..
  2. Tony DiGiulian, British 14"/45 (35.6 cm) Marks I and III

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Козлов Б.В.. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. СПб., 2008, 80 с.. ISBN 978-5-98830-030-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985. ISBN 0-87021-907-3.
  • Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Альмиранте Латорре““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.