Центурион (линеен кораб, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Центурион“
HMS Centurion
HMS Centurion at Rosyth 1918 IWM Q 13955.jpg
„Центурион“ през 1918 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
Производител HM Dockyard в Девънпорт, Великобритания.
Живот
Заложен 16 януари 1911 г.
Спуснат на вода 18 ноември 1911 г.
Влиза в строй 22 май 1913 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 7 юни 1944 г. като вълнолом
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 179,7 m (по КВЛ)
182,2 m (максимална)
Ширина 27,1 m
Газене 8,15 m (по носа)
8,48 m (по кърмата)[1]
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
31 000 к.с.
Скорост 21,7 възела[2]
(40,14 km/h)
Водоизместимост 25 830 t (нормална)[4]
27 557 t (пълна)
Броня главен пояс: 203 – 305 mm;
горен пояс: 203 mm;
траверси: 51 – 254 mm;
палуба: 25 – 102 mm;
барбети: 76 – 254 mm;
кули ГК: 76 – 279 mm;
бойна рубка: 279 mm
Екипаж 782 – 900 души
Далечина на
плаване
6 310 морски мили при 10 възела ход
3805 при 21 възела ход[3]
Въоръжение
Артилерия 5x2 343 mm;
16x1 102 mm
Зенитна артилерия:
4x1 47 mm (салютни);
5x1 7,71 mm картечници „Викерс“;
10x1 7,71 mm ръчни картечници „Люис“
Торпеда 3 x 533 mm ТА
„Центурион“ в Общомедия

Центурион (на английски: HMS Centurion) е британски линеен кораб. Вторият линкор от типа „Кинг Джордж V“.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

HMS Centurion е заложен в държавната корабостроителница в Девънпорт през 1911 г. Главната енергетична установка е произведена от фирмата „Хоторн“. Наречен е в чест на древноримския агиографически центурион Маврикий, който е от митичния и никога не е съществувал[5] Тивански легион, напълно състоящ се от християни, който е измъчван, а след това обезглавен по личната заповед на императора Марк Аврелий Валерий Максимиан Херкулий за това, че се отказва да се поклонява на езическия император като на бог и за нежеланието да признава божествеността на неговата власт. Впоследствие Маврикий, от християнската църква, е причислен към светците (канонизиран) и става покровител на всички воини християни, в т.ч. и рицарите кръстоносци в техните завоевателни походи в Палестина. Спуснат е на вода на 18 ноември 1911 г.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1912 г. започва заводски изпитания. В нощта на 9 по 10 декември 1912 г., по време на заводските нощни изпитания, се сблъсква с италианския пароход „Дерна“, който потъва с целия си екипаж. На „Центурион“ е сериозно повреден форщевена, в резултат на удара се образува цепнатина с дължина около 12 м, и в зоната са повредени няколко шпангоута след това влиза за ремонт, в хода на който повредените шпангоути са изрязани и заменени с нови с допълнително укрепване.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

След завършването на строителството си „Центурион“ влиза в състава на 2-ро подразделение на флота, флагман на което е еднотипният му линкор „Кинг Джордж V“. По време на Ютландското сражение влиза в основния състав на Гранд Флийт под командването на капитан Майкъл Калм-Сеймур. Той плава трети в линията на първия дивизион на Флота след „Кинг Джордж V“ и „Аякс“.

„Центурион“ успява да изстреля четири снаряда на главния калибър в немския линеен крайцер „Лютцов“, преди „Орион“ да прикрие линията на огъня.

През 1918 г., след службата си в Северно море, където линкора командва Роджър Кейс, „Центурион“ и „Сюпърб“ са изпратени в източното Средиземноморие, за да присъстват при капитулацията на Османската империя.

Гражданска война в Русия[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. „Центурион“ е изпратен в Черно море по време на чуждестранната интервенция по време на гражданската война в Русия.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Преоборудваният „Центурион“ с оръдейните кули-макети като двойник на „Ансън“ (HMS Anson) по време на Втората световна война.

През 1941 г. кораба се използва като двойник за маскировка при строителството на „Ансън“ (HMS Anson).

През май 1941 г. „Центурион“ е преведен около нос Добра Надежда в Бомбай, където остава до май 1942 г., след което е преведен в Александрия, където е довъоръжен със зенитни автомати[6], и изпратен в Суец като зенитен кораб, там той остава до пролетта на 1944 г. Макетите на неговите 13,5-дюймови оръдия държат флота на Кралските военноморски сили на Италия надалеч, като те ги мислят за истински[6][7].

„Центурион“ се връща в Англия през май 1944 г.

През юни 1944 г., кораба трябва да бъде използван като вълнолом по време на десанта в Нормандия в рамките на операция „Нептун“, но на 9 юни 1944 г. потъва, получавайки повреди от огъня на батареите на 352-ра пехотна дивизия на Вермахта недалеч от комуната Ароманш ле Бен в залива Мълбери. Всички 70 члена на екипажа напускат потъващия кораб[8].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Козлов, Линкоры типа „Орион“, 2006, с. 49
  2. Паркс Линкоры 7, 21
  3. Burt_British_Battleships_WW1, 176
  4. Conway ATWFS 1906 – 1921, 30
  5. А. В. Колобов. Римская армия и христианство (II – начало IV в. н.э.)
  6. а б Coward B R. Battleships & Battlecruisers of the Royal Navy since 1861. Англия. ISBN 0-7110-1573-2. (на английски)
  7. Robert Gardiner. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Лондон. ISBN 0-85177-245-5. (на английски)
  8. Colledge JJ. Ships of the Royal Navy. The complete record of all fighting ships of the Royal Navy from 15th century to the present. Филаделфия, 72 pp.. ISBN 978-1-935149-07-1. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с..
  • Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с.. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Козлов Б. В.. Линейные корабли типа „Орион“. СПб., 116 с.. ISBN 5-98830-017-0.
  • П. Ч. Смит. Пьедестал (Сборник „Решающие конвойные битвы“). 223 с.. ISBN 5-17-038536-6.
  • Кофман В. Л.. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. М., 160 с.. ISBN 978-5-699-79828-5.
на английски език
  • Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1846030099.
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 190 с.. ISBN 0-85177-691-4.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Centurion (1911)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.