Нептун (линеен кораб, 1909)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Нептун“
HMS Neptune
HMS Neptune (Royal Navy battleship).jpg
Линкора „Нептун“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб
Производител Portsmouth Dockyard в Портсмът, Великобритания.
Живот
Поръчан 1908 г.
Заложен 19 януари 1909 г.
Спуснат на вода 30 септември 1909 г.
Влиза в строй 11 януари 1911 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през септември 1922 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 166,4 m
Ширина 25,9 m
Газене 8,23 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
25 000 к.с.
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Водоизместимост Проектна:[1]
20 224 t (нормална)
22 680 t (пълна)
Фактическа:
[2] 19 996 t (нормална)
23 494 t (пълна)
Броня главен пояс: 254 mm;
траверси: 127 – 203 mm;
палуба: 32 – 76 mm;
барбети: 127 – 254 mm;
кули ГК: 279 mm;
бойна рубка: 203 – 279 mm
Екипаж 756 души
Далечина на
плаване
6 330 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 5x2 305 mm;
16x1 102 mm
Торпеда 3 x 457 mm ТА[2]
„Нептун“ в Общомедия

Нептун (на английски: HMS Neptune е британски линеен кораб. Седмият британски кораб, който е кръстен в чест на древноримският бог на морето Нептун.

Конструкцията за „Нептун“ представлява последващо развитие на проекта „Сейнт Винсент“. „Нептун“ става първият линкор в британския флот с различно от „HMS Dreadnought“ („Дредноут“) разположение на оръдията на главния калибър. Кораба получава на въоръжение 50-калибрените 305-мм оръдия за главен калибър в двуоръдейни кули. Бордовите кули са разположени диагонално, а кърмовите, за първи път в британския флот, са разположени по линейно-терасовидната схема. Tова позволява при незначително увеличаване на дължината на корпуса линкора да води бордов огън от всичките си десет оръдия. Изменено е и местоположението на противоминната артилерия, пренасяйки оръдията от покривите на кулите на главния калибър в надстройките. Недостатъците на линкора са малката дебелина на главния броневи пояс – 254 мм – и недостатъчната живучест на стволовете 50-калибрените оръдия на главния калибър. Последващо развитие на „Нептун“ стават двата линейни кораба от типа „Колосус“.

По време на Първата световна война „Нептун“ е използван неинтензивно. Участва в Ютландското сражение, намирайки се в средата на бойната линия. Предполагаемо има няколко попадания в германският линеен крайцерSMS Lützow“ („Лютцов“). След войната е изваден в резерва и през 1922 г. е продаден за разкомплектоване за метал.

История на проектирането[редактиране | редактиране на кода]

Програмата за 1908 бюджетна година предвижда построяването на един линкор и един линеен крайцер[Коментари 1]. Проекта за линкора получава шифъра К-2. Основното отличие на бъдещият кораб от „Сейнт Винсент“ става другата схема за разположение на кулите на главния калибър (ГК)[3].

През 1907 г. са заложени американските линкори от типа „Делауеър[Коментари 2] и бразилските „Минас Жерайс“ с бордов залп от десет 305-мм оръдия. Британските линкори имат в бордовия си залп само осем оръдия, за това на следващия линкор британските корабостроители се опитват да разположат оръдията по-оптимално. Комитета по корабостроене разглежда няколко варианта за разположението на кулите. Тях се опитват да разположат такъв начин, че всичките десет оръдия да могат да стрелят по единия борд[3].

За намаляването на дължината на корпуса кърмовата група кули е разположена по линейно-терасовидната схема. За първи път в британския флот четвъртата кула е поместена над петата, което теоретически ѝ дава възможност да води огън в кърмовия сектор. От линейно-терасовидното разположение на носовите кули се отказват, смятайки, че това излишно ще увеличи теглото на носа и ще доведе до влошаване на мореходността. Централната двойка кули са разположени побордно и са поставени диагонално – дясната е изместена към кърмата по отношение на лявата, както е на линейните крайцери от типа „Инвинсибъл[4]. При разполагане на кулите по такъв способ новият линкор получава бордов залп от десет оръдия при умерен ръст на дължината на корпуса. Освен това, намален е броя на противоминните оръдия и е изменено тяхното разположение. Също с малко е увеличена дебелината на пояса по краищата и са бронирани димоходите[3].

По настояване на Фишър, построяването на „Нептун“ е обгърнато в секретност. Пресата приписва на „Нептун“ невероятни характеристики. Така например, „Дейли телеграф“ утвърждава, че новият кораб ще получи 343-мм оръдия, няма да има комини, а като двигател за него ще служи газотурбинна силова установка[3].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Разпределение на проектното тегло
Дълги тонове[1] Метрични тонове[Коментари 3]
Водоизместимост нормална пълна нормална пълна
Корпус 6750 6750 6858 6858
Брониране 5706 5706 5797 5797
Въоръжение 3569 3624 3626 3682
Силова установка 2131 2370 2165 2408
Въглища 900 2090 914 2123
Основно оборудване 690 831 701 844
Нефт 792 0 805
Запаси 60 60 61 61
Запас водоизместимост 100 100 102 102
ВСИЧКО 19 906 22 323 20 224 22 680

„Нептун“ има корпус с развит полубак и форщевен таранна форма. Дължината на корпуса между перпендикулярите е 155,45 м, по водолинията – 164,9. Ширината е 25,91 м. Газенето при пълен товар по носа е 7,32 м, в кърмата – 8,55 м. В сравнение със „Сенйт Винсент“ дължината на корпуса е увеличена с 3 метра, а ширината – с 0,3. Пълната водоизместимост при това нараства с 650 тона[5]. Нормалната водоизместимост съставя 19 680 дълги тона (19 996 метрични), пълната – 23 123 дълги тона (23 494 метрични)[2]. Надстройката става по-развита – от носова, централна и кърмова части, съединени отгоре с палуба на подпори. Гротмачтата в сравнение с предходния тип е преместена нататък към кърмата[5].

Корпуса е направен от „мека“ корабостроителна стомана. Системата за набор на корпуса е смесена. Дъното и предната палуба имат надлъжна система на набор от дънни и бордови стрингери и надлъжни палубни бимсове. Бордовете и останалите палуби са изпълнени по напречната схема с набор от шпангоути и бимсове с предаване на натоварването към напречните прегради. Детайлите на връзките във вид на двойни и единични стоманени листове са съединени помежду си с нитоване. Максималната дебелина на стоманените листове достига 13 мм. Съединение е или наложено, или по стика с укрепване от една или две страни на ъгълчетата и с ребра за здравина[5].

Основната част от силовия набор се явява сглобяем вертикален кил, вървящ от форщевена до ахтерхщевена. Форщевена и ахтерхщевена са съставни и са направени чрез леене. Между бордовите прегради и външната обшивка са разположени въглищните ями. За намаляване на бордовото люлеене са използвани скулови килове, преминаващи от центъра на носовата оръдейна кула „А“ до центъра на крайната кърмова кула „Y“[5].

В състава на спасителните средства влизат два 50-футови (15,25 м) парни катера, един 42-футов (12,81 м) ветрилен баркас, един 36-футов (10,98 м) ветрилен полубаркас, три 32-футови (9,76 м) спасителни катера, три 27-футови (8,24 м) велбота, една 30-футова (9,15 м) гичка, един 16-футов (4,88 м) ял и един 13,5-футов (4,11 м) балзов сал[2].

Кораба има две безщокови стационарни котви „адмиралтейски“ тип с маса по 6605 кг, една такава резервна и една кърмова 2133,9-килограмова котва[2].

В качеството на радиотехническо оборудване са използвани радиостанции от типовете „Mk.I“, „Mk.II“ и радиостанция с къс радиус на действие тип „9“[2].

Каютите на офицерите отново се връщат на кърмата, а матроските кубрици са разположени в носовата част[6]. По щат, през 1910 г. екипажа на кораба се състои от 756 човека, през 1913 – 759, а през 1914 – 813[2].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение на „Нептун“ са десет 305-мм 50-калибрени оръдия Mk.XI в пет куполни установки Mk.XI. Носовата кула „А“ е разположена на полубака. Страничните кули са разположени ешелонно – дясната по-близо до кърмата. Кърмовата група кули е разположена линейно-терасовидно – кула „X“ е разположена над кърмовата кула „Y“[7].

Схема на разположението на оръдията от ГК

50-калибреното оръдие Mk.XI има ствол, укрепен с тел, и картузно зареждане с бутален затвор система Уелин. Максималният ъгъл на възвишение на оръдията е 15°[8]. Зареждането става при постоянен ъгъл от 5°[9]. Максималният боезапас съставлява по 100 изстрела на оръдие. В мирно време общият боекомплект се състои от 800 снаряда (бронебойни, полубронебойни, фугасни) за 305-мм оръдия, по 80 снаряда на ствол: 20 бронебойни, 40 полубронебойни, 20 фугасни. Първите два типа снаряда са напълнени с барут. Фугасните снаряди са снаряжени с пикринова киселина (лидит). Във военно време количеството на снарядите нараства до 1000 броя[10].

Противоминната батарея се состои от 102-мм 50-калибрени оръдия BL Mark VII в установки Mk.II. Боезапаса им е по 150 снаряда на ствол. В сравнение с предходния тип броя на оръдията е намален от 20 до 16[11]. Разположението на противоминните оръдия също е променено. Няма оръдия по покривите на кулите от ГК, като вече те се намират в надстройката в три плутонга. Максималният ъгъл на възвишение на оръдията е 15°. Оръдията стрелят със снаряди с тегло 14,1 кг с начална скорост от 873 м/с на далечина до 58 кабелтови (около 11 000 м). Общият боекомплект за 102-мм оръдия съставлява 2400 изстрела от четири типа: бронебойни, полубронебойни, фугасни и шрапнелни. Първите три типа са снаряжени с лидит[12].

По проект в състава на въоръжението също влизат едно 76-мм оръдие, четири 47-мм салютни оръдия и пет картечници „Максим“ с боезапас от 5000 патрона. През 1916 г., във втората година от войната, в състава на въоръжението са добавени две 76-мм зенитни оръдия, а през 1917 г. – едно 102-мм зенитно оръдие[2]. При това броят на противоминните 102-мм оръдия е намален до 12 за сметка на демонтаж на оръдията от горната платформа и долния каземат на кърмовата надстройка[12].

Оръдие 12″/50 Mark XI[9] 4″/50 BL Mark VII[13] 3″/45 20cwt QF HA Mark I[14] 47-мм Хочкис[15]
Година на разработване 1906 1904 1910 1885
Калибър, мм 305 102 76 47
Дължина на ствола, калибри 50 50 45 40
Маса на оръдието, кг 67 770 2126 1020 240
Скорострелност, изстрела/минута 1,5 6 – 8 12 – 14 20
Установка BXI PII HA Mark II ? ?
Ъгли на снижаване/възвишение −3°/+15°[Коментари 4] −7°/+15° −10°/+60° −10°/+90° /+60°?
Тип зареждане картузно унитарно
Тип на снаряда бронебоен
Mark VIa (4crh)
полубронебоен шрапнелен? фугасен
Тегло на снаряда, кг 389,8 14,06 14,06 5,67 1,5
Тегло и тип на метателния заряд 139,25 кг MD45 4,3 кг MD16 2,7 кг MD8 0,96 кг MD 0,24 кг MD
Начална скорост, м/с 869 873 732 762 574
Максимална далечина на стрелбата, м 19 380 12 660
Досегаемост по височина, максимална, м ? 11 340 3000
Ефективна, м ? 7160 1100

Минно-торпедното въоръжение се състои от три 457-мм торпедни апарата – кърмови и два бордови, с общ боезапас 18 торпеда[2].

Линейният кораб има шест далекомера на фирмата „Бар и Струд“ с база 9 фута (2,74 метра)[16]. За централизираното управление на огъня на главния калибър за първи път е поставен командно-далекомерен пост (КДП), разработен от Пърси Скот. КДП е разположен на площадка под фор-марса. Разработката на Пърси Скот е подложена на продължителни изпитания. Поначало тя не оправдава възлагащите се на нея надежди, обаче нейният усъвършенстван вариант през 1912 г. успешно преминава изпитанията на линкора „Тандерер“, след което започва серийно да се произвежда от фирмата „Викерс“ и да се поставя на всички британски линкори. КДП има собствен далекомер. Също така управлението на огъня е възможно да се осъществява индивидуално от всяка една кула[11].

Командно-далекомерният пост (КДП) представлява поставен на марса на фокмачтата пост, обвит от всички страни със стоманени листове. Той е предназначен за определянето на изходните данни за насочването на оръдията на главния калибър към целта при воденето на огън с централно насочване. Далекомерите дават определена погрешност по далечина, за това основният способ за водене на огъня по това време е стрелба с корекции по плясъците на собствените снаряди. Артилерийският офицер дава предварителни ъгли на насочване по целта (вертикален и хоризонтален), визирайки целта и получавайки данните за далечината от далекомерчика. След първият изстрел той наблюдава плясъка от снаряда и коректира ъглите за насочване на оръдия, за да постигне попадение в целта[17].

При воденето на огън от всяка кула поотделно плясъците от снарядите се смесват, което затруднява определянето, къде кой снаряд е паднал, и това не дава възможност да се коректира огъня. Голям проблем също така е, че и кораба с оръдието, и целта са подвижни, за това трябва да се стреля в точка на изпреварване – мястото на стреща на снаряда с целта. На КДП се намират далекомер и поста за управление на стрелбата на главния артилерийски офицер. Далечината, ъгъла на визиране на целта и нейната скорост се предават на т.нар. „масичка на Дрейер“ – механичен аналог на компютъра, който изработва ъглите на поправка по вертикала и хоризонтала. Артилерийският офицер на прибори, разположени на неговото работно място, задава на скалите нужните цифри на ъглите за хоризонтално и вертикално насочване. Електрическият сигнал от тези прибори се предава към кулите на такива прибори. При наводчика в кулата на тези прибори има също стрелки с текущия ъгъл на завъртане на кулата и ъгъла за възвишение на оръдията. Въртейки кулата и премествайки оръдието, наводчика съвместява стрелките, за да достигне необходимия ъгъл на възвишение и хоризонтална наводки. При съвпадение на стрелките се затваря веригата, и на поста за управление на огъня се раздава сигнал и се запалва червена лампа. Офицера натиска на спусъка на механизма, сходен с пистолетния, и се произвежда залпа[17].

Към края на войната подобни прибори са създадени от „Викерс“ и за управление на оръдията от противоминния калибър. Пулта за насочване с приборите за управление на артилерийската стрелба се намира на отделна затворена рубка. Батареите по десния и левия борд имат свои индивидуални прибори за управление с възможност за водене на разделен едновременен огън и по двата борда[17].

По проект линкора носи осем двойки 24-дюймови (610-мм) прожектора. По четири двойки се намират на носовата надстройка и на специална прожекторна площадка на гротмачтата. В хода на войната състава на прожекторите е променен, и през 1917 г. на „Нептун“ вече стоят вече седем 36-дюймови (914-мм) прожектора. Два от тях са на фокмачтата, три – около втория комин – и още два – на гротмачтата[11].

През 1918 г. на покрива на кула „А“ е поставена полетна платформа за лекия колесен биплан Сопуич „Пап“ или Сопуич „Кемъл“, изпълняващ функциите на самолет за коректировка или разузнавач[18].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Цялата дебела вертикална броня е направена от цементирана круповска броня. Схемата на брониране, в сравнение със „Сейнт Винсент“, е променена. 254-мм участък от пояса завършва, с малко не достигайки до външната част на кърмовия барбет, а не излиза зад него. В носовия край пояса вместо 51-мм има 64-мм дебелина. Вместо бронираната кърмова бойна рубка е разположена лекобронирана сигнална. Димоходите за първи път получават брониране от 25-мм плочи[11].

Главният броневи пояс в пределите между барбетите на носовата и кърмовата кули има дебелина 254 мм. Неговата горна част се опира на бимсовете на средната палуба и при нормално натоварване се показва над водата на 0,76 м, а долната му част влиза под водата на 1,32 м. Подводната част на пояса изтънява до 203 мм. В носовия край пояса има дебелина 178 мм, а на десет метра пред форщевена изтънява до 64 мм. В кърмовата част до самия ахтерхщевен пояса продължава с плочи със 64-мм дебелина[2][18]. На протежение на целия 254-мм участък над главния пояс има горен 203-мм пояс[2][18].

Главните бронирани прегради вървят под ъгъл от края на 254-мм и 203-мм пояси към външните краища на барбетите на последните кули. Главната носова преграда има дебелина на плочите от 127 мм над главната палуба и 102 мм по-надолу, а кърмовата – 229 и 203 мм[19]. 178-мм участък от бронепояса се затваря със 102-мм преграда над нивото на главната палуба и 127-мм под нея. Вътрешните прегради не са бронирани[2].

Като такава цяла бронева надлъжна преграда няма. Нейните функции изпълняват защитните броневи екрани, разположени по цялата дължина на корпуса между кърмовите и носовите погреби. В района на погребите на носовата кула те имат дебелина 25 мм, при погребите на средните кули – 76 мм, при кърмовите – 51 – 76 мм. Котелните отделения се прикриват с 51-мм екрани, а машинните отделения – 38-мм[20].

Главната палуба на протежение между главните броневи носова и кърмова прегради се повишава от 32-мм броневи плочи. Средната палуба е бронирана между външните страни на барбетите на крайните кули. И по хоризонталният участък, и на скосовете тя има дебелина 44 мм. Хоризонталният участък на тази палуба се намира на 0,84 м над водолинията, а скоса се съвместява с долния край на главния броневи пояс. Долната палуба от носовия барбет до форщевена има дебелина 38 мм, а от кърмовия барбет до ахтерхщевена – 76 мм[21].

Челото и страните на кулите на главния калибър има дебелина 279 мм, задната стена – 203 мм. Наклонената част на покрива има дебелина 102 мм, хоризонталната − 76 мм, пода – 51 мм. Барбетите на кулите, разположени в диаметралната плоскост над главната палуба, имат дебелина на стените като пояс от 229 мм. Под главната палуба тяхната дебелина съставлява 127 мм. Барбетите на бордовите кули над главната палуба имат дебелина 254 мм[2][22].

Носовата бойна рубка отпред и по страните има дебелина на стените 279 мм, а от страна на кърмата – 203 мм. Нейния покрив има дебелина 76 мм, а пода – 51 мм. Комуникационната тръба се защитава със 127-мм плочи в горната част и 76-мм в долната. Кърмова бойна рубка няма. Носовата сигнална рубка се разполага зад бойната и има 76-мм стени и 51-мм покрив. Кърмовата сигнална рубка е разположена зад гротмачтата и е обвита с 38-мм плочии[21][22].

Димоходите на нивото между средната и горната палуби се защитават от 25-мм броня[21][22].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка основно повтаря тази на „Сенйт Винсънт“, обаче е по-мощна от нея с 500 к.с.. Освен това, проектантите се отказват от поставянето на специални турбини за крайцерски ход, като не оправдали се. Също така е увеличена мощността на турбините за заден ход[21].

Линкора има четири трилопастни винта от легиран манганов бронз с пряко задвижване от двата комплекта турбини „Парсънс“. Машинното отделение е разделено от надлъжна преграда на два отсека, във всеки от които се намира по един комплект турбини. В комплекта турбини влизат турбините за високо и ниско налягане за преден ход и турбините високо и ниско налягане за задния ход[22]. Турбините за заден и преден ход се намират на един вал, който пряко е съединен с винта. Превключването от заден ход към преден се осъществява посредством маневрен клапан. С негова помощ парата се подава или към турбината за преден, или към турбината за заден ход, задавайки по този начин направлението за въртене на винта и движението на кораба[23].

Парата от котлите отначало се подава към турбините високо налягане, въртящи външните валове, а след това и на турбините ниско налягане. Турбините високо налягане имат диаметър на ротора 2,08 м, а на ниското – 2,77 м. Общата дължина на машинните отделения е 19,51 м. Всички гребни валове при преден ход се въртят навън. Проектната мощност съставлява 25 000 к.с. към валовете, което трябва да осигурява проектната скорост от 21 възела[21].

Както и на предходните типове линкори, снарядните и зарядните погреби, нагряващи се поради близостта им към котелните отделения, имат и своя система за охлаждане. Системата за вентилация на погребите на „Нептун“ е подобрена според опита от експлоатацията на предходните типове линкори[21].

Освен системата за естествена вентилация, „Нептун“ има и система за принудителна вентилация. Вентилатори с електрическо задвижване подават въздух през въздуховоди от стомана с дебелина 0,7 – 1,5 мм към снарядните и зарядните погреби, отделенията на торпедните апарати, въглищните ями, складовете със стрелковото оръжие, а също така към складовете за съхранение на електролитите, киселините и лакобояджийските материали. Също така за принудително нагнитане на въздух в машинните и котелните отделения служат вентилатори с диаметър на работната част от 1,27 м. Осем вентилатора с производителност от 240 000 м³/час обслужват котелните отделения, и четири с производителност от 100 000 м³/ час – машинните. Вентилатори имат също отсеците на главните парокондензатори и спомагателните механизми[24].

За снабдяване на кораба с електроенергията с напрежение от 200 В служат четири динамомашини обща мощност 400 кВт. Две от тях се задвижват от парни, а две от дизелови двигатели. Енергията се подава към централното разпределително табло, откъдето постъпва към потребителите: електродвигателите на механизмите на оръдията на главния калибър, вентилаторите, множеството помпи, струговете в работилниците и хиляда и петстотинте електролампи с мощност от 15 до 50 Вт[25].

18 парни котела тип „Яроу“ са разположени на три групи в два котелни отсека. Носовото отделение има дължина 15,85 м, а кърмовото – 15,84 м. Котлите имат смесено въглищно-нефтено отопление и подават пара с налягане 16,54 атм. Всеки котел освен основното въглищно отопление има три инжектора за впръскване на нефт с производителност 453,6 кг нефт на час. Сумарната площ на нагряване съставлява 5911 м². Запаса въглища съставлява 900 дълги т при нормално натоварване и 2710 – при пълно. Пълният запас нефт съставлява 790 д. т. Разхода на въглища при икономичен ход съставлява 113 тона на час при мощност 2350 к.с. Разчетната далечина на икономичен 10-възлов ход е 4500 мили на въглища и 6620 – при използването на нефт. Фактически далечината съставлява 6330 мили срещу 6900 при „Сейнт Винсънт“[21].

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1911 – 1912 г. коректировъчният пост на топа на фокмачтата е заострен в предната си част, на всеки комин са нанесени опознавателни марки – по една тясна бяла черта[21].

В периода 1912 – 1913 г. ходовият мостик е надстроен в предната част. За намаляване на задимяването на мостика височината на предния комин е намалена с 2 метра[21].

През октомври 1913 г. за горните 102-мм оръдия на носовата надстройка е направен каземат, а малко по-късно носовите оръдия получават защитни щитове. Изменено е и разположението на прожекторите. От мостика са свалени всички прожектори. Над мостика са поставени три специални платформи, на които са поставени по двойка прожектори. От площадката на гротмачтата за свалени двете предни двойки прожектори[21].

През 1914 г., с началото на войната, от комините са премахнати опознавателните марки. В периода 1914 – 1915 г. горната двойка 102-мм оръдия в централния плутонг е прикрита с окачена палуба, а на квартердека са поставени 76-мм зенитни оръдия. Носовата част на окачената палуба е демонтирана, опасявайки се, че при стрелба тя ще се разруши. Малко е удължена товарната стрела пред кърмовия комин, а зад носовата е разположена още една. На гротмачтата са монтирани допълнителни платформи за прожекторите и са преместени на тях част от прожекторите. Махнати са брам-стенгите и грот-марса. На корпуса са нанесени елементи на камуфлаж – тъмно-сива черта в централната част[21].

В периода 1915 – 1916 г. са свалени противоторпедните мрежи са премахнати елементите на камуфлажа. През април 1917 г. от линкора са свалени централната и долната групи 102-мм оръдия. По това време според документите са поставени зенитните 76-мм и 102-мм оръдия, но това не се потвърждава от фотографиите. След Ютландското сражение допълнително са настелени 50 тона броня[21]. Фор-марса е срязан до основата, а на гротмачтата е поставена къса радиоантена. На долната площадка на фокмачтата, на нивото на салинга, са заменени късите сигнални стойки с дълги, издаващи се пред откосите. Също през 1917 г. на комина е поставен димоотвеждаща козирка[26].

През 1917 – 1918 г. е разширен носовия коректировъчен пост, а кърмовия е свален поради постоянното задимление. На оръдейни кули „А“ и „Y“ за воденето на съвместна стрелба са нанесени скали за хоризонтална наводка. Снет е кърмовия торпеден апарат. Всички двойки 610-мм прожектори са заменени с по-съвършените 914-мм прожектори. На кърмовия комин, отстрани, са монтирани разнесени по нива прожекторни площадки[26].

През 1918 г. на носовия коректировъчен пост са поставени артилерийски циферблати. От носовия комин са свалени прожекторите и техните площадки. На гротмачтата са свалени прожекторните площадки, заменяйки ги с куполни покрити площадки. На носовата кула на ГК е монтирана площадка за запуск на колесен самолет. Свалена е фор-стенгата, закриваща изгледа на далекомера. Стойката на радиоантената на гротмачтата е заменена с къса стенга и са махнати товарните стрели зад кърмовия комин[26].

През 1919 г. е свалена козирката от носовия комин и е възстановена носовата част на окачената лодъчна палуба, премахната в началото на войната[26].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Командири на кораба[27]
Дата на встъпване
в длъжност
Командир
3 януари, 1911 кептън Чарлз Мартин де Барталоме (на английски: Charles Martin-de-Bartolomé)
5 декември, 1911 кептън Алан Еверет (на английски: Allan F. Everett)
9 май 1913 кептън Робърт Лоусън (на английски: Robert N. Lawson)
10 март, 1914 кептън Алън Хънт (на английски: Allen T. Hunt)
18 декември, 1914 кептън Томас Шепард (на английски: Thomas D. L. Sheppard)
11 февруари, 1916 кептън Вивиан Бернард (на английски: Vivian H. G. Bernard)
15 октомври, 1917 кептън Уилям Слейтър(на английски: William F. Slayter)
15 октомври, 1918 кептън Джон Сегрейв (на английски: John R. Segrave)
10 януари, 1919 кептън Хърбърт Адам(на английски: Herbert A. Adam)
8 август, 1920 кептън Реджиналд Пери (на английски: Reginald St. P. Parry)
„Нептун“ преди Първата световна война.

Построяването на „Нептун“ завършва на 7 септември 1910 г., и кораба е предаден на флота за провеждането на изпитанията. На 9 ноември той завършва заводските изпитания, а в края на есеннта на 1910 г. – и официалните изпитания. След отстраняването на забележките, на 19 януари 1911 г., в Портсмът дредноутът е приет в състава на британския флот[26].

Скоро след влизането си в строй „Нептун“ се насочва към Средиземно море за изпитанията на КДП със системата на Пърси Скот. Изпитанията завършват на 11 март 1911 г. в Гибралтар. От 25 март линкора става флагмански кораб на командващия флота на Метрополията и флагман на 1-ва дивизия линкори, сменяйки „Дредноут[26].

На 24 юни 1911 г. „Нептун“ участва в парада по повод коронацията. Обаче на парада флагман е до-дредноута „Лорд Нелсън“ (HMS Lord Nelson). В периода юни – юли 1911 г. линкора участва в обединените учения на флотовете на Метрополията и Атлантическия флот при югозападното крайбрежие на Англия и Ирландия. През юли 1911 г. участва в маневрите с Атлантическия флот в Северно море[26].

На 7 май 1912 г. „Нептун“ в Уеймът участва в кралския преглед на 1-ви и 2-ви флотове на Метрополията, завършил с парад и 4-дневни маневри. На 9 юли 1912 г. преминава парламентарен преглед на Спитхейдския рейд, също завършил с ежегодните маневри[26].

На 22 юни 1912 г. линкора става флагман на 1-ва ескадра линейни кораби, през октомври 1912 г. провежда тактически учения с 1-ви флот на Метрополията. От 28 януари 1913 г. „Нептун“ вече не е флагман на главнокомандващия флота на Метрополията. На 10 март 1914 г. флагман на 1-ва ескадра става „Айрън Дюк“ (HMS Iron Duke), а „Нептун“ – първи в линията кораб. На 15 юли 1914 г. отплава от Портленд с флота и участва, на 17 – 20 юли, в прегледа в Спитхед. След прегледа, с флота, на 20 – 25 юли, провежда маневри, връщайки се в Портланд[26].

На 29 юли 1914 г. преминава заедно с флота в Скапа Флоу. На 11 декември 1914 г. влиза за текущ ремонт. В 12:18, на 18 март 1915 г. при връщането в Скапа Флоу от тактически занятия, е безуспешно атакуван от подводницата „U.29“ недалеч от Петланд Фърт[26].

На 14 април 1915 г. взема участие в маневрите на линейните крайцери. В нощта от 22 по 23 април 1915 г., в Северно море югозападно от Хорнс Риф, в гъста мъгла се сблъсква с парахода „Нидвел“, получавайки неголеми повреди по борда[26].

На 31 май 1916 г. взема участие в Ютландското сражение. Плава в състава на 5-та дивизия линкори заедно с „Колосус“ (HMS Colossus), „Колингуд“ (HMS Collingwood) и „Сейнт Винсент“ (HMS St Vincent). След разгръщането на Гран Флийт в линия застава 19 в бойната линия. В 18:15 от дистанция 8 – 13 км обстрелва крайцер типа „Дерфлингер“, забелязвайки няколко попадения. Между 19:08 и 19:38 се отклонява от три торпеда[26].

През юни 1916 г. е преведен в 4-та ескадра линкори. На 19 август 1916 г. участва в безрезултатният поход против немския флот. На 12 април 1918 г. заедно с главните сили на флота преминава в Розайт. На 2 ноември 1918 г., намирайки се в южната линия на съюзните кораби, участва в церемонията по интернирането на германския Флот на откритото море. Базирайки се в Розайт, на 1 февруари 1919 г., е изваден в резерва, а след това се използва като тендер за линкора „Херкулес“. Върнат е в резерва на 20 май 1920 г. и през март 1921 г. е внесен в списъка на корабите за продажба. До края на 1921 г. се използва като тендер за линейния крайцер „Ню Зиланд“. През септември 1922 г. е продаден за скрап на английската корабостроителна компания „Хюджес, Волков и Ко“. На 22 септември 1922 г. преминава от Розайт в корабостроителницата им в Блайт за разкомплектоване за метал, което завършва през 1923 г[26].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Основни балистични данни на британски оръдия на главния калибър[28]
Калибър (мм) 305 305
Модел Mark X Mark XI
Дължина на ствола (калибри) 45 50
Тегло на оръдието без затвора (кг) 57 708 66 700,4
Тегло на снаряда (кг) 385,55 385,55
Тегло на заряда (кг) 117 139,25
Начална скорост на снаряда (м/с) 869,25 918,051
Живучест на ствола, изстрела 220[29] 80[9]
Бронепробиваемост на снаряда (мм)
при дулния срез
406 426
Скорост на снаряда (м/с), на дистанция 9140 м 579,5 610
Енергия на снаряда (мкг) на дистанция 9140 м 6 587 723 7 299 976
Бронепробиваемост на снаряда (мм)
на дистанция 9140 м
259 284

„Нептун“ става първият в британската флота линкор с линейно-терасовидно разположение на кулите на ГК (само за кърмовата двойка) и с ешелонно разположение на бордовите. Основната разлика спрямо предходните типове става възможността да се води бордови огън от всичките десет оръдия на главния калибър. Въпреки това, практиката показва, че при воденето от бордовите кули на огън през палубата има силно разрушаване на палубата, и за това преимуществото му в бордовия залп над предходните типове е чисто номинално. Палубата, на свой ред, се налага да бъде усилена със Z-образни профили и да се забрани стрелбата през противоположния борд в мирно време[11].

Поради опасения от разрушаване на надстройките в носовия сектор може да стреля само една кула. Теоретически в кърмовия сектор могат да се задействат две кули. Обаче се оказва, че кърмовата извисена кула не може да води огън над долната поради въздействието върху нейния покрив на дулните газове. За това за кърмовата висока кула и бордовите кули са поставени специални ограничители, предотвратяващи стрелбата при ъгъл, по-малък от 5° от диаметралната плоскост[11]. Също неудачни се оказват и новите 50-калибрени оръдия. Бронепробиваемостта им нараства само с 25 мм. Обаче поради използваната от британския флот технология за намотаване на ствола с тел, за укрепването му, тези оръдия са подложени на силна вибрация при изстрел, водеща до голямо разсейване на снарядите и ниска живучест на ствола[30][31].

Разположението на противоминната артилерия, в надстройките вместо на кулите на ГК, се оценява като удачно. Недостатъчно се оценява бронирането. Сериозна причина за критика е това, че, както и на предходните типове, при пълно натоварване пояса практически напълно се скрива под водата. Освен това, от предходния тип е наследена дебелината на главния пояс от 254 мм, по-малка, отколкото е при „Дредноут“. Според оценките, тази броня се поразява от 280-мм снаряд на немския „Насау“ на дистанция до 6,25 мили (≈10 км)[22].

Сейнт Винсент[32]
Великобритания Великобритания
„Нептун“[33]
Великобритания Великобритания
Флорида[34]
Съединени американски щати Съединени американски щати
Остфрисланд[35]
Германия Германия
Кавачи[36]
Япония Япония
Година на залагане 1907 1909 1909 1908 1909
Година на влизане в строй 1909 1910 1911 1911 1912
Водоизместимост, нормална, т 19 870 20 224 22 174 22 806 21 156
Пълна, т 23 400 22 680 23 400 24 700 23 266
Тип СУ ПТ ПТ ПТ ПМ ПТ
Мощност, к.с. 24 500 25 000 28 000 28 000 25 000
Максимална скорост, въз. 21 21 20,75 20,5 20
Далечина, мили (на скорост, въз.) 6900 (10) 6330 (10) 6680 (10) 5500 (10) 2700 (18)
Брониране, мм
Пояс 254 254 279 300 305
Палуба 76 45 – 100 35 – 63 55 – 80 30
Кули 279 279 305 300 280
Барбети 229 254 254 300 280
Рубка 279 279 292 300 254
Схема на разполагане на въоръжението Dreadnought 1906 weapon.svg Neptune(1909) main weapon.svg Delaware class battleships main weapon.svg Nassau class main weapon.svg Nassau class main weapon.svg
Въоръжение 5×2×305/50
20×1×102
3 ТА
5×2×305/50
16×1×102
3 ТА
5×2×305/45
16×1×127[37]
2 ТА
6×2×305/50
14×1×150
14×1×88
6 ТА
2×2×305/50
4×2×305/45
10×1×152
8×1×120
12×1×76
5 ТА

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Този крайцер става „Индефатигъбъл“. До 1911 г. в британския флот той се класифицира като броненосен крайцер.
  2. През 1909 г. е заложена двойката идентични линкори от типа „Флорида“.
  3. Разчетни.
  4. Според данни на Козлов, стр. 13 −5°/+15°-

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Burt_British_Battleships_WW1, 106
  2. а б в г д е ж з и к л м н Burt_British_Battleships_WW1, 112
  3. а б в г Burt_British_Battleships_WW1, 105
  4. Burt_British_Battleships_WW1, 107
  5. а б в г Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 10
  6. Паркс_Линкоры_6, 85
  7. Burt_British_Battleships_WW1, 105 – 107
  8. Burt_British_Battleships_WW1, 11
  9. а б в DiGiulian, Tony.. Britain 12"/50 (30.5 cm) Marks XI, XI* and XII / 8"/75 (20.5 cm) sub-caliber Mark II. // navweaps.com. 2012-11-25. Посетен на 2013-09-19. (на английски)
  10. Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 13
  11. а б в г д е Burt_British_Battleships_WW1, 110
  12. а б Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 14
  13. DiGiulian, Tony. British 4″/50 (10.2 cm) BL Mark VII. // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 2012-04-19. Посетен на 2011-09-24. (на английски)
  14. DiGiulian, Tony. British 12-pdr [3″/45 (76.2 cm)] 20cwt QF HA Marks I, II, III and IV. // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 2012-04-19. Посетен на 2011-09-24. (на английски)
  15. DiGiulian, Tony. British Hotchkiss 3-pdr (1.4 kg) [1.85″/40 (47 mm)] QF Marks I and II. // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 2012-04-19. Посетен на 2011-09-24. (на английски)
  16. Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 17
  17. а б в Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 16
  18. а б в Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 18
  19. Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 19
  20. Burt_British_Battleships_WW1, 112 – 113
  21. а б в г д е ж з и к л м Burt_British_Battleships_WW1, 113
  22. а б в г д Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 20
  23. Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 21
  24. Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 24
  25. Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 26
  26. а б в г д е ж з и к л м н Burt_British_Battleships_WW1, 116
  27. H.M.S. Neptune (1909) Captains. // The Dreadnought Project. Посетен на 2014-12-10.
  28. А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. 5 с..
  29. DiGiulian, Tony.. =Britain 12"/45 (30.5 cm) Mark X. // navweaps.com. 2012-11-25. Посетен на 2013-09-19. (на английски)
  30. Козлов, линкор „Нептун“, 2010, с. 11 – 12
  31. Паркс, 7-й том, 2008, с. 3
  32. Burt_British_Battleships_WW1, 76
  33. Conway ATWFS 1906 – 1921, 25
  34. Friedman, US Battleships, 1985, p. 433
  35. Gröner_1_1982, 48
  36. Conway ATWFS 1906 – 1921, 229
  37. Conway ATWFS 1906 – 1921, 114

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
на английски език
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Friedman N.. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A.. ISBN 0-087021-715-1.
на немски език
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Neptune (1909)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.