Флот на метрополията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Флот на метрополията
(Хоум Флийт)
Home Fleet
Крал Джордж VI инспектира HMS Manchester, Хоум Флийт, 1942 г.
Крал Джордж VI инспектира HMS Manchester, Хоум Флийт, 1942 г.
Информация
Активна 1 октомври 19021904 г.,
19321967 г.
Държава  Великобритания
Клон Кралски военноморски сили на Великобритания
Тип Флот
Битки/войни Втора световна война
Студена война

Флот на метрополията (на английски: Home Fleet, в дословен превод „Домашен флот“) е названието на британски флот от състава на Кралскита военноморски сили на Великобритания, който действа близо до териториалните води на Кралството с прекъсвания от 1902 до 1967 година.

Преди Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1902 година адмирал-суперинтендантът на военноморските резерви Джерард Ноел получава назначение за главнокомандващ флота на метрополията[1]. Новият флот се състои от ядро, представено от ескадрата на метрополията от четири кораба, и сборен отряд съдове за брегова охрана, периодично привличани на служба няколко пъти годишно[2]. Флагмански кораб на флота става додредноута HMS Empress of India под командването на контраадмирал Джордж Аткинсън-Уилс.

На 14 декември 1904 флотът на Канала се превръща в Атлантически флот, и неговото предишно име преминава към флота на метрополията. След поредица смени на главнокомандващите през 1907, 1909 и 1911 години, към началото на Първата световна война флотът постъпва под командването на граф Джон Джелико и влиза в състава на Гранд Флийта.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

След разпускането на Гранд Флийт, през април 1919 г., най-мощните кораби остават в британския Атлантически флот, а остарелите постъпват във флота на метрополията, който през есента на 1919 г. започва да се нарича Резервен флот.

Предишното название Home Fleet е върнато на Атлантическия флот през март 1932 г. след Инвергордънския метеж. През 1933 г. негов командващ става адмирал Джон Кели. Силите на флота са: флагмански кораб – линкорът HMS Nelson, втора ескадра линейни кораби((en)) (пет линкора), линейната ескадра((en)) (HMS Hood и HMS Renown), втора крайцерска ескадра (командващ вицеадмирал Едуард Естли-Ращън, HMS Dorsetshire и още два крайцера), три флотилии разрушители (27 кораба), флотилия подводници (6 субмарини), два самолетоносача и спомагателни съдове[3].

Главнокомандващите на флота в междувоенния период:

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война флотът на метрополията е основната военноморска сила на Британия на европейския ТВД. По състоянието му към 3 септември 1939 г. в разпореждане на адмирал Форбс (флагман – линкорът HMS Nelson) има следните сили[4]:

Основната задача на флота е поставена като сдържане на немския флот от навлизането му в Северно море. За тази цел е възстановена изгодно разположената военноморска база на Скапа Флоу.

В началото на войната флотът понася неочаквани загуби. На 14 октомври 1939 г. немската подводна лодка U-47 прониква в безопасния залив на Скапа Флоу и потопява стария линкор HMS Royal Oak. През 1941 г. в сражението в Датския пролив загива линейният крайцер HMS Hood.

Зоната на действие на флота на метрополията не е строго очертана, и корабите му, по необходимост, се предават на други обединения. В южната част на Северно море и областта на Ла Манш са създадени отделни командвания, в допълнение към командоването на Западните подходи, организирано за защита на комуникациите на подходите към Британските острови. Едва след унищожаването на последния немски линкор „Тирпиц“ този морски театър става второстепенен, и тежките кораби са отзовани в Далечния изток.

Главнокомандващи на флота на Метрополията по време на Втората световна война[5]:

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След войната флотът се връща към своите задължения в мирно време в териториалните води на Кралството и в Атлантика. Заедно със съюзните по блока на НАТО сили моряците противодействат на съветския ВМФ в годините на противостоянието на студената война. През лятото на 1949 г. адмирал Родерик МакГрегър ръководи съвместни учения на Великобритания, Франция и Нидерландия. Щабът на адмирала е разположен на самолетоносача HMS Implacable. Освен крайцери и разрушители в ученията участват самолетоносачът HMS Victorious и линкорът HMS Anson.

Следващият флагман на флота става HMS Vanguard, който е избран от адмирал Филип Виан, командащ флота в периода 1950 – 52 г.[7] През 1951 г. съставът на корабите е попълнен с лекия самолетоносач HMS Theseus, който оглавява 2-ра авионосна ескадра[8].

В новата структура на силите на НАТО от 1953 г. главнокомандващият флота на Метрополията получава задълженията на върховен командващ в Атлантика (SACLANT)((en)). Щабът му е разделен между Нортууд (Лондон) и Портсмът, докато окончателно не е преместен в Лондон през 1966 г. По време на ученията Mainbrace от силите на НАТО, за първи път, е отработена отбраната на Северна Европа, Дания и Норвегия.

Междувременно, сътрудничеството води до конфликт на интереси. Законът на САЩ за контрол над атомната енергия изключва възможността за британски контрол над авионосните ударни групировки на ВМС на САЩ, носещи ядрено оръжие, в състава на НАТО, което води, към края на 1952 г., до обособяването на американския Ударен Атлантически флот, пряко подчинен на Атлантическия флот на САЩ[9]. Сътрудничеството между САЩ и Великобритания в атомната област са възобновени през 1958 г.

През 1956 г. флагман става плавбазата HMS Maidstone. През април 1963 г. щабът на флота в Нортууд получава обозначение като HMS Warrior.

През 1967 г. флотът на Метрополията се слива със Средиземноморския флот в британския Западен флот, който, на свой ред, през 1971 г. се обединява с Източния флот в единно командване.

Главнокомандващи на флота на Метрополия от следвоенния период[10]:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Matthew S. Seligmann, A prelude to the reforms of Admiral Sir John Fisher: the creation of the Home Fleet, 1902 – 3, Historical Research, 2009
  2. Seligmann 2009, drawing upon T.N.A.: P.R.O., ADM 1/7606, docket Coast Guard, 24 March 1902, proposal by Sir Gerard Noel, 14 May 1902, and memorandum by Lord Walter Kerr, 17 May 1902.
  3. Home Fleet listing for 1933
  4. Leo Niehorster, Home Fleet, 3 September 1939 Архив на оригинала от 2011-06-10 в Wayback Machine., проверено през януари 2009
  5. Whitaker’s Almanacks 1939 – 1945
  6. Unit Histories, проверено през юли 2009
  7. Biography: Philip Vian Архив на оригинала от 2008-07-15 в Wayback Machine. Royal Naval Museum, проверено през ноември 2009
  8. Naval-history.net, HMS Theseus, проверено през октомври 2011
  9. Sean Maloney, Securing Command of the Sea, Masters' thesis, University of New Brunswick, 1992, p.234 – 247
  10. Whitaker’s Almanacks 1945 – 1963

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Seligmann, Matthew S.. A prelude to the reforms of Admiral Sir John Fisher: the creation of the Home Fleet, 1902 – 3. Т. 83. Institute of Historical Research, 2010. (на английски)
  • Heathcote, Tony. The British Admirals of the Fleet 1734 – 1995. Pen & Sword Ltd, 2002. ISBN 0-85052-835-6. (на английски)
  • Levy, J.. The Royal Navy's Home Fleet in World War 2. Palgrave Macmillan UK, 2003. ISBN 9780230511569. (на английски)
CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Флот метрополии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​