Ансън (линеен кораб, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Ансън“
HMS Anson (79)
HMS Anson (79) at Devonport, March 1945.jpg
Линкорът „Ансън“ през 1945 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
Производител Swan Hunter в Уолсенд, Великобритания.
Живот
Заложен 20 юли 1937 г.
Спуснат на вода 24 февруари 1940 г.
Влиза в строй 22 юни 1942 г.
Изведен от
експлоатация
30 март 1957 г., утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 213,5 m (по КВЛ)
227,1 m (максимална)
Ширина 31,4 m
(максимална)
Газене 10,2 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип;
4 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост 28,3 възела
(52,4 km/h)
Водоизместимост 36 727 t (нормална)
46 090 t (пълна)
Броня главен пояс: 356 – 381 mm;
носови траверси: 305 – 203 mm;
кърмови траверси: 254 – 102 mm;
палуба: 127 – 152 mm;
барбети ГК: 280 – 330 mm;
кули ГК: 149 – 324 mm;
(чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив)
барбети СК: 25 mm
кули СК: 51 – 25 mm;
бойна рубка: 76 – 114 mm (165 mm покрив)
Екипаж 1314 души
(1945 г.)
Далечина на
плаване
5400+ морски мили при 18 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x4 и 1x2 356 mm;
Зенитна артилерия:
8x2 133 mm;
4x8 40 mm
Самолети 1 катапулт,
2 хидросамолетa[1]
„Ансън“ в Общомедия

Ансън (на английски: HMS Anson (79)) е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“. Кръстен е в чест на адмирала Джордж Ансън. Построен в корабостроителницата на компанията Swan Hunter, спуснат на вода на 24 февруари 1940 г. Влиза в строй на 22 юни 1942 г. Края на строителството му е отсрочен поради поставянето на радиолокационна станция за управление на огъня и допълнително зенитно въоръжение. Линкора трябва да се казва „Джелико“ в чест на адмирала, командащ Гранд флийт по време на Ютландското сражение, обаче през февруари 1940 г. е преименуван на „Ансън“.

„Ансън“ влиза в състава на Кралския флот по време на Втората световна война и към декември 1943 г. взема участие в прикриването на девет арктически конвоя. През юли 1943 г. линкора участва в операциите по отвличане на вниманието на противника от десанта на съюзниците в Сицилия. През февруари 1944 г. „Ансън“ подсигурява прикритието на надводните сили по време на провеждането на операцията „Тангстен“ – атаката на британската палубна авиация над немския линкор „Тирпиц“.

На 15 август 1945 г. „Ансън“ присъства в Хонконг по време на капитулацията на намиращите се там японски войски. На 2 септември същата година сред останалите кораби на съюзниците се намира в Токийския залив по време на подписването на Акта за капитулация на Япония.

След края на войната „Ансън“ става флагмански кораб на 1-ва ескадра линейни кораби на Тихоокеанския флот на Великобритания.

На 29 юли 1946 г. „Ансън“ се връща в британски води, провеждайки следващите три години като учебен кораб. През ноември 1949 г. линкора е изваден в резерва и законсервиран, след което осем години се намира на съхранение. На 17 декември 1957 г. кораба е продаден за разкомплектоване за метал.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в строй през 1942 г. „Ансън“ действа в Северния ледовит океан в състава на силите за прикритие на арктическите конвои. Така например, на 12 септември 1942 г. „Ансън“ заедно с еднотипния му линкор „Дук оф Йорк“, лекия крайцерЯмайка“ и разрушителитеКепел“, „Маккей“, „Монтроуз“ и „Бремхем“ осъществява далечното прикритие на обратния конвой QP-14[2]. На 29 декември същата година „Ансън“ влиза в състава на силите на далечното прикритие на конвоя JW 51B заедно с тежкия крайцерКъмбърланд“ и разрушителите „Форестър“, „Икарус“ и „Импълсив[3]. От 23 до 24 януари 1943 г. „Ансън“ влиза в състава на силите на далечното прикритие на конвоя JW 52 заедно с лекия крайцер „Шефилд“, разрушителите „Ехо“, „Еклипс“, „Фолкнор“, „Инглфилд“, „Монтроуз“, „Куинбъро“, „Рейдер“ и полския разрушител „Оркан“. По-късно „Ансън“ е в състава на силите за далечно прикритие на конвоя RA 52, излязъл в морето на 29 януари 1943 г. Осен „Ансън“ защитата на конвоя осигуряват лекия крайцер „Шефилд“, разрушителите „Инглфилд“, „Ориби“, „Обидиент“ и полския „Оркан“[4].

„Центурион“, маскиран като „Ансън“

През юни 1942 г. стария дредноутЦентурион“ е грубо маскиран като „Ансън“ и в такъв вид се използва по време на провеждането на пореден конвой за Малта[5].

През юли 1943 г. линкора участва при бреговете на Норвегия в операциите по отвличането на вниманието на противника от десанта на съюзниците в Сицилия. През октомври на същата година „Ансън“ съвместно с „Дук оф Йорк“, крайцери, разрушители и американския самолетоносачРейнджър“ участва в действия против немското корабоплаване при бреговете на Норвегия (операция „Лидер“). През февруари 1944 г. „Ансън“ съвместно с френския ликор „Ришельо“, крайцери и разрушители прикрива самолетоносача „Фюриъс“, самолетите на който нанасят удар по цели в Норвегия (операция „Бейлиф“). На 3 април „Ансън“ участва в операцията „Тангстен“ (успешният удар на палубната авиация по линкора „Тирпиц“[6]), бидейки флагмански кораб на вицеадмирал Хенри Рутвен Мур[7].

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната „Ансън“ става флагман на 1-ва ескадра линейни кораби на британския Тихоокеански Флот и участва в повторното заемане на Хонконг. След непродължителен ремонт „Ансън“ извършва поход от Сидни в Хобарт, през февруари 1946 г., за да превози херцога и херцогинята на Глостър в Сидни.

„Ансън“ се връща в британски води на 29 юли 1946 г. и след краткосрочен ремонт се връща към мирновременна служба. През ноември 1949 г. „Ансън“ е изваден в резерва и през 1951 г. е отбуксиран във фиорда Гер Лох. На 17 декември 1957 г. линкора е продаден на фирмата Shipbreaking Industries за утилизация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проектни данни. All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  2. Rohwer, 2005, p. 195
  3. Rohwer, 2005, p. 219
  4. Rohwer, 2005, p. 226
  5. Burt, 1986, p. 188
  6. Chesneau, 2004, p. 15
  7. Rohwer, 2005, p. 314

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Кофман В. Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М., 1997, 72 с..
  • Кофман В. Л.. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. 160 с.. ISBN 978-5-699-79828-5.
  • Михайлов А. А.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). Самара, 2007. ISBN 978-5-98830-022-9.
  • Тарас А. Е.. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. L., 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Konstam A.. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  • Dumas, Robert.. Warship Volume III. 1981. ISBN 978-0870219771.
  • Tarrant V. E.. King George V-class battleships. London, 2000. ISBN 1854095242.
  • Chesneau Roger. Shipcraft 2 – King George V Class Battleships. 2004. ISBN 1861762119.
  • Hore P.. Battleships. London, 2005. ISBN 0-7548-1407-6.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke.. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Raven A.. King George the fifth class battleships. London, 1972. ISBN 1-85680-002-3.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
  • Sandler S.. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
  • Sandler S.. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
  • Garzke, William H., Jr., Dulin, Robert O., Jr.. British, Soviet, French, and Dutch Battleships of World War II. London, Jane's, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Rohwer Jürgen. Chronology of the War at Sea 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Third Revised. Annapolis, Maryland, 2005. ISBN 1-59114-119-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Anson (1940)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.