Ансън (линеен кораб, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Ансън“
HMS Anson (79)
HMS Anson (79) at Devonport, March 1945.jpg
Линкорът „Ансън“ през 1945 г.
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
ПроизводителSwan Hunter в Уолсенд, Великобритания.
Служба
Заложен20 юли 1937 г.
Спуснат на вода24 февруари 1940 г.
Влиза в строй22 юни 1942 г.
Изведен от
експлоатация
30 март 1957 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост36 727 t (нормална)
46 090 t (пълна)
Дължина213,5 m (по КВЛ)
227,1 m (максимална)
Ширина31,4 m
(максимална)
Газене10,2 m
Броняглавен пояс: 356 – 381 mm;
носови траверси: 305 – 203 mm;
кърмови траверси: 254 – 102 mm;
палуба: 127 – 152 mm;
барбети ГК: 280 – 330 mm;
кули ГК: 149 – 324 mm;
(чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив)
барбети СК: 25 mm
кули СК: 51 – 25 mm;
бойна рубка: 76 – 114 mm (165 mm покрив)
Задвижване4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип;
4 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост28,3 възела
(52,4 km/h)
Далечина на
плаване
5400+ морски мили при 18 възела ход
Екипаж1314 души
(1945 г.)
Въоръжение
Артилерия2x4 и 1x2 356 mm;
Зенитна артилерия:
8x2 133 mm;
4x8 40 mm
Самолети1 катапулт,
2 хидросамолетa[1]
„Ансън“ в Общомедия

Ансън (на английски: HMS Anson (79)) е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“. Кръстен е в чест на адмирала Джордж Ансън. Построен в корабостроителницата на компанията Swan Hunter, спуснат на вода на 24 февруари 1940 г. Влиза в строй на 22 юни 1942 г. Края на строителството му е отсрочен поради поставянето на радиолокационна станция за управление на огъня и допълнително зенитно въоръжение. Линкора трябва да се казва „Джелико“ в чест на адмирала, командащ Гранд Флийт по време на Ютландското сражение, обаче през февруари 1940 г. е преименуван на „Ансън“.

„Ансън“ влиза в състава на Кралския флот по време на Втората световна война и към декември 1943 г. взема участие в прикриването на девет арктически конвоя. През юли 1943 г. линкора участва в операциите по отвличане на вниманието на противника от десанта на съюзниците в Сицилия. През февруари 1944 г. „Ансън“ подсигурява прикритието на надводните сили по време на провеждането на операцията „Тангстен“ – атаката на британската палубна авиация над немския линкор „Тирпиц“.

На 15 август 1945 г. „Ансън“ присъства в Хонконг по време на капитулацията на намиращите се там японски войски. На 2 септември същата година сред останалите кораби на съюзниците се намира в Токийския залив по време на подписването на Акта за капитулация на Япония.

След края на войната „Ансън“ става флагмански кораб на 1-ва ескадра линейни кораби на Тихоокеанския флот на Великобритания.

На 29 юли 1946 г. „Ансън“ се връща в британски води, провеждайки следващите три години като учебен кораб. През ноември 1949 г. линкора е изваден в резерва и законсервиран, след което осем години се намира на съхранение. На 17 декември 1957 г. кораба е продаден за разкомплектоване за метал.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в строй през 1942 г. „Ансън“ действа в Северния ледовит океан в състава на силите за прикритие на арктическите конвои. Така например, на 12 септември 1942 г. „Ансън“ заедно с еднотипния му линкор „Дук оф Йорк“, лекия крайцерЯмайка“ и разрушителитеКепел“, „Маккей“, „Монтроуз“ и „Бремхем“ осъществява далечното прикритие на обратния конвой QP-14[2]. На 29 декември същата година „Ансън“ влиза в състава на силите на далечното прикритие на конвоя JW 51B заедно с тежкия крайцерКъмбърланд“ и разрушителите „Форестър“, „Икарус“ и „Импълсив[3]. От 23 до 24 януари 1943 г. „Ансън“ влиза в състава на силите на далечното прикритие на конвоя JW 52 заедно с лекия крайцер „Шефилд“, разрушителите „Ехо“, „Еклипс“, „Фолкнор“, „Инглфилд“, „Монтроуз“, „Куинбъро“, „Рейдер“ и полския разрушител „Оркан“. По-късно „Ансън“ е в състава на силите за далечно прикритие на конвоя RA 52, излязъл в морето на 29 януари 1943 г. Осен „Ансън“ защитата на конвоя осигуряват лекия крайцер „Шефилд“, разрушителите „Инглфилд“, „Ориби“, „Обидиент“ и полския „Оркан“[4].

„Центурион“, маскиран като „Ансън“

През юни 1942 г. стария дредноутЦентурион“ е грубо маскиран като „Ансън“ и в такъв вид се използва по време на провеждането на пореден конвой за Малта[5].

През юли 1943 г. линкора участва при бреговете на Норвегия в операциите по отвличането на вниманието на противника от десанта на съюзниците в Сицилия. През октомври на същата година „Ансън“ съвместно с „Дук оф Йорк“, крайцери, разрушители и американския самолетоносачРейнджър“ участва в действия против немското корабоплаване при бреговете на Норвегия (операция „Лидер“). През февруари 1944 г. „Ансън“ съвместно с френския ликор „Ришельо“, крайцери и разрушители прикрива самолетоносача „Фюриъс“, самолетите на който нанасят удар по цели в Норвегия (операция „Бейлиф“). На 3 април „Ансън“ участва в операцията „Тангстен“ (успешният удар на палубната авиация по линкора „Тирпиц“[6]), бидейки флагмански кораб на вицеадмирал Хенри Рутвен Мур[7].

Следвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната „Ансън“ става флагман на 1-ва ескадра линейни кораби на британския Тихоокеански Флот и участва в повторното заемане на Хонконг. След непродължителен ремонт „Ансън“ извършва поход от Сидни в Хобарт, през февруари 1946 г., за да превози херцога и херцогинята на Глостър в Сидни.

„Ансън“ се връща в британски води на 29 юли 1946 г. и след краткосрочен ремонт се връща към мирновременна служба. През ноември 1949 г. „Ансън“ е изваден в резерва и през 1951 г. е отбуксиран във фиорда Гер Лох. На 17 декември 1957 г. линкора е продаден на фирмата Shipbreaking Industries за утилизация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проектни данни. All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  2. Rohwer 2005, с. 195.
  3. Rohwer 2005, с. 219.
  4. Rohwer 2005, с. 226.
  5. Burt 1986, с. 188.
  6. Chesneau 2004, с. 15.
  7. Rohwer 2005, с. 314.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Кофман В. Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М., 1997, 72 с..
  • Кофман В. Л.. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. 160 с.. ISBN 978-5-699-79828-5.
  • Михайлов А. А.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). Самара, 2007. ISBN 978-5-98830-022-9.
  • Тарас А. Е.. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. L., 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Konstam A.. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  • Dumas, Robert.. Warship Volume III. 1981. ISBN 978-0870219771.
  • Tarrant V. E.. King George V-class battleships. London, 2000. ISBN 1854095242.
  • Chesneau Roger. Shipcraft 2 – King George V Class Battleships. 2004. ISBN 1861762119.
  • Hore P.. Battleships. London, 2005. ISBN 0-7548-1407-6.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke.. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Raven A.. King George the fifth class battleships. London, 1972. ISBN 1-85680-002-3.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
  • Sandler S.. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
  • Sandler S.. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
  • Garzke, William H., Jr., Dulin, Robert O., Jr.. British, Soviet, French, and Dutch Battleships of World War II. London, Jane's, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Rohwer Jürgen. Chronology of the War at Sea 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Third Revised. Annapolis, Maryland, 2005. ISBN 1-59114-119-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Anson (1940)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​