Уорспайт (линеен кораб, 1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Уорспайт“
HMS Warspite
HMS Warspite, Indian Ocean 1942.jpg
„Уорспайт“ в Индийския океан, 1942 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Куин Елизабет“
Производител Royal Dockyard в Девънпорт, Великобритания.
Живот
Поръчан 1912 г.
Заложен 31 октомври 1912 г.
Спуснат на вода 26 ноември 1913 г.
Влиза в строй 8 март 1915 г.
Изведен от
експлоатация
1 февруари 1945 г., утилизиран през 1947 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 183,41 m
(между перпендикулярите)
196,2 m (максимална)
Ширина 27,6 m
(максимална)
Газене 9,35 m
(средно, при стандартна водоизместимост)
10,35 m
(при пълна водоизместимост)
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
24 парни водотръбни котли Yarrow[1];
4 гребни винта;
56 000 к.с.
Скорост 24 възела
(44 km/h)
Водоизместимост 33 100 t (нормална)
33 790 t (пълна)
Броня главен пояс: 203 – 330 mm;
горен пояс: 152 mm;
траверси: 102 – 152 mm;
горна палуба: 25 – 76 mm;
барбети: 178 – 254 mm;
кули ГК: 279 – 330 mm;
каземати: 152 mm;
бойна рубка: 330 mm
Екипаж 124 – 1184 души
Далечина на
плаване
5 000 морски мили при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 381 mm;
14x1 152 mm
След модернизацията:
8x1 152 mm;
Зенитна артилерия:
2x1 76,2 mm
След модернизацията:
4x2 102 mm;
Торпеда 4 x 533 mm ТА
„Уорспайт“ в Общомедия

Уорспайт (на английски: HMS Warspite) е британски линеен кораб – супердредноут. Кораб от типа „Куин Елизабет“. Става един от най-известните и заслужили британски линкори преминали през двете световни войни. На корабите от тази серия ВМС на Великобритания за първи път използват парни котли с нефтено отопление и 15-дюймови (381-мм) оръдия.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Влиза в строй през 1916 г. Участва в Ютландското морско сражение, в което е тежко повреден, след 13 попадения на 280-мм снаряда. Между 1934 и 1937 г. преминава пълна модернизация. В резултат на нея кораба получава съвременна силова установка (с трибарабанни парни котли), нова рубка, допълнителни 1100 тона броня, подобрени оръдия, към средствата за ПВО са добавени 8 оръдия QF 4 inch Mk XVI, 32 оръдия Vickers QF 2 pounder Mark II и 16 картечнициВикерс“.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война кораба се използва почти по целия свят, особено значителни са неговите действия около бреговете на Норвегия и в Средиземноморието. Участва в втория морски бой при Нарвик, в боя при нос Матапан. През май 1941 г. при остров Крит линкора получава сериозни повреди от немските авиабомби, а по-късно, когато той прикрива десанта на съюзните войски при Салерно (Италия), е уцелен от немска радиоуправляема бомба.

В резултат на спешен ремонт кораба е частично възстановен, така че да може да оказва поддръжка с огъня си, и е изпратен за прикриване на десанта и придвижването на войските в Нормандия. На 13 юни 1944 г. в пролива Ла Манш при Харидж линкора се натъква на на мина. Кораба е условно ремонтиран и са му добаввни още оръдия за поддръжка на настъплението по сушата. Последният си изстрел кораба прави на 1 ноември 1944 г. при остров Валхерен (Битката на Шелде), след което е отписан от флота.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1947 г., по време на своя последен преход към мястото за утилизация, по време на буря се къса буксирното въже и кораба засяда на плитчина около крайбрежието на Корнуол. В началото на 50-те години е утилизиран направо на мястото на своето крушение.

На кораба е поставен паметник около град Марацион близо до стената водеща към остров Планината на Свети Михаил. Табличка с названието на кораба украсява интериора на пъба „Уинк“ в селото Ламорна.

Линкора HMS Warspite обстрелва немските позиции в района на Нарвик
Линкора „Уорспайт“
Рисунка на линкора „Уорспайт“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с.. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с..
на английски език
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Warspite (1913)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.