Одейшъс (линеен кораб, 1912)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Одейшъс“
HMS Audacious
HMS Audacious LOC 17766.jpg
„Одейшъс“ през 1912 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
Производител Cammell Laird в Бъркинхед, Великобритания.
Живот
Заложен 23 март 1911 г.
Спуснат на вода 14 септември 1912 г.
Влиза в строй август 1913 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 27 октомври 1914 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 179,7 m (по КВЛ)
182,2 m (максимална)
Ширина 27,1 m
Газене 8,15 m (по носа)
8,48 m (по кърмата)[1]
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
31 000 к.с.
Скорост 21,7 възела[2]
(40,14 km/h)
Водоизместимост 25 830 t (нормална)[4]
27 557 t (пълна)
Броня главен пояс: 203 – 305 mm;
горен пояс: 203 mm;
траверси: 51 – 254 mm;
палуба: 25 – 102 mm;
барбети: 76 – 254 mm;
кули ГК: 76 – 279 mm;
бойна рубка: 279 mm
Екипаж 900 души
Далечина на
плаване
6 310 морски мили при 10 възела ход
3805 при 21 възела ход[3]
Въоръжение
Артилерия 5x2 343 mm;
16x1 102 mm
Зенитна артилерия:
4x1 47 mm (салютни);
5x1 7,71 mm картечници „Викерс“;
10x1 7,71 mm ръчни картечници „Люис“
Торпеда 3 x 533 mm ТА
„Одейшъс“ в Общомедия

Одейшъс (на английски: HMS Audacious) е британски линеен кораб-дредноут, един от четирите кораба на типа „Кинг Джордж V“. Първият в историята дредноут, загинал в хода на бойни действия.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

„Одейшъс“ е заложен в корабостроителницата на „Cammel Llaird“ на 23 март 1911 г., съгласно проекта за разходи в държавния бюджет на Британската империя за 1910 г.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

На 27 октомври 1914 г. „Одейшъс“, плавайки за провеждането на учебни артилерийски стрелби при бреговете на Ирландия, в 08:05 се натъква на мина, поставена от германския спомагателен минен заградител „Берлин“. Капитана се опитва да доведе потъващият кораб към брега и да го изхвърли на плиткото, но в 10:50 машинното отделение е наводнено и „Одейшъс“ губи ход.

ЛайнераОлимпик“ с помощта на разрушителя „Ярост“ (на английски: „Fury“) взема авариралият кораб на буксир, обаче силно наводненият и неуправляем „Одейшъс“ къса буксирните въжета. След това крайцера „Ливърпул“ (на английски: „Liverpool“) се опитва да буксира линкора и също претърпява неуспех.

В 19:15 кърмата се скрива по водата, останалите на линкора членове на екипажа са евакуирани.

В 21:00 „Одейшъс“ се преобръща, взривява се и потъва. От осколка е убит старшина на крайцера „Ливърпул“, намиращ се на разстояние над 700 метра от мястото на взрива. Това е единствената човешка жертва при гибелта на „Одейшъс“.

Първоначално се смята, че „Одейшъс“ попада на плаваща мина, паднала от „Центурион“ или „Аякс“, които плават пред него, не е изключена и версията, че „Одейшъс“ е торпилиран. Едва в самото начало на 1915 г. става известно, че заграждението е поставено от спомагателният крайцер „Берлин“.

Последствия от гибелта[редактиране | редактиране на кода]

Разследването за гибелта на линкора установява, че голяма роля в загубата на кораба имат неизправността или неплътното затваряне на люковете в подводната част и неверните действия на аварийните команди, в резултат на които се оказват потопени и неповредени отсеци.

„Одейшъс“ е първият дредноут, загинал в Първата световна война. Британското Адмиралтейство решава да съхрани гибелта на „Одейшъс“ в тайна. До края на войната „Одейшъс“ се споменава в съобщенията за пресата като действащ боен кораб.

Официалното известие за гибелта на „Одейшъс“ (с указване на фактическата дата на случката) е публикувано във вестникаThe Times“ едва на 14 ноември 1918 г. Известието се съпровожда с изразяване на благодарност към британската преса, за съхраняването на тайната.

Филми[редактиране | редактиране на кода]

Останките на „Одейшъс“ са показани в документалния телевизионен сериал „Тайните на потъналите кораби“ (на английски: „Deep Wreck Mysteries“) на канала „History Channel“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • Корбетт Дж.. Операции английского флота в Первую мировую войну. 480 с..
  • Яковлев С.. Непотопляемость надводных кораблей.
  • А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с..
  • Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с.. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Козлов Б. В.. Линейные корабли типа „Орион“. СПб., 116 с.. ISBN 5-98830-017-0.
  • П. Ч. Смит. Пьедестал (Сборник „Решающие конвойные битвы“). 223 с.. ISBN 5-17-038536-6.
  • Кофман В. Л.. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. М., 160 с.. ISBN 978-5-699-79828-5.
на английски език
  • Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1846030099.
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 190 с.. ISBN 0-85177-691-4.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Audacious (1912)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.