Игъл (самолетоносач, 1918)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Игъл“
HMS Eagle
HMS Eagle underway 1930s.jpeg
„Игъл“ през 1930-те г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Алмиранте Латоре“
преправен в самолетоносач
Производител Armstrong Whitworth в Нюкасъл, Великобритания.
Живот
Заложен 20 февруари 1913 г.
Спуснат на вода 8 юни 1918 г.
Влиза в строй 20 февруари 1924 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 11 август 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 203,5 m (максимална)
Ширина 35,1 m
(максимална)
Газене 8,1 m (при пълна водоизместимост)
Задвижване 4 парни турбини Brown-Curtis;
32 парни водотръбни котли Yarrow[1];
4 гребни винта;
50 000 к.с.
Скорост 24 възела
(44 km/h)
Водоизместимост 22 960 t (нормална)
26 800 t (пълна)
Броня пояс: 114 – 25 mm;
траверси: 102 mm;
палуба: 38 – 25 mm;
щитове оръдия: 76 mm
Екипаж 791 души
Далечина на
плаване
4 800 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 9x1 152 mm
Зенитна артилерия:
5x1 102 mm
Самолети 25 – 30 самолета
„Игъл“ в Общомедия

Игъл (на английски: Eagle ) е британски самолетоносач 14-ят кораб, носещ това име в състава на ВМФ на Великобритания. Изначално се строи като дреднаута „Алмиранте Кохрейн“ за Чили в отговор на плановете за разширяване на бразилския и аржентинския флотове. Във връзка с началото на Първата световна война кораба е закупен от Британското Адмиралтейство и е преустроен към края на войната в самолетоносач. Еднотипният Алмиранте Латоре влиза в състава на КВМФВ като Корабът на Негово Величество „Канада“.

Потопен е при съпровождане на конвой за Малта на 11 август 1942 г. от немската подводна лодка U-73. Самолетоносачът потъва след попадения на четири торпеда 65 мили южно от остров Майорка в точката с координати 38°05′ с. ш. 3°02′ и. д. / 38.083333° с. ш. 3.033333° и. д.. Загиват 2 офицера и 261 матроса.

Лишеният от въздушно прикритие конвой е разгромен, освен самолетоносача са потопени 9 търговски съда, 2 леки крайцера и разрушител, оцеляват само 5 транспорта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Козлов Б.В.. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. С. Петербург, 2008, 38 с..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Козлов Б.В.. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. СПб., 2008, 80 с.. ISBN 978-5-98830-030-4.
  • Митрофанов А.Ф., Северин С.К.. Линейный корабль „Альмиранте Латорре“. Морская Кампания. 2016, 2 – 25 с..
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985. ISBN 0-87021-907-3.
  • Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
  • Humble, Richard. Battleships and Battlecruisers. Chartwell Books Inc. – Winchmore. London, 1983. ISBN 0-89009-623-6.
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Eagle (1918)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.