4" морско оръдие Mk V

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
102 mm скорострелно морско оръдие Mk V
QF 4 inch Mk V
HMAS Sydney 4 inch guns SLV H98.105 3249.jpg
102 mm оръдия на австралийския крайцер „Сидни
Обща информация
На въоръжение в Великобритания Великобритания
Производител Великобритания Великобритания
Година на производство 19141940 г.
Произведени 944
Технически данни
Калибър, mm 102
Дължина на цевта, mm/клб 4800/45
Тегло (бойно) 3172
Зареждане Унитарно или разделно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +80°
Снижение (min) -5°
Огневи възможности
Далекобойност, km 15 (8,8 по височина)
Скорострелност
изстрела/минута
10 – 15 изстрела в минута
102 mm скорострелно морско оръдие Mk V
QF 4 inch Mk V
в Общомедия

4" морско оръдие Mk V (на английски: QF 4 inch Mk V, скорострелно 4-дюймово оръдие модел пет) – 102 mm британско корабно оръдие от времето на Първата и Втората световна война, поставяно на корабите в артилерийски установки като зенитно оръдие (големият ъгъл на вертикална наводка дава възможност за ефективна борба със самолети) и също използвано и като оръдие на бреговата отбрана.

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Според оценките на Тони Диджулиан, 107 оръдия от ранните варианти са използвани в сухопътните войски през Първата световна война. За флота са построени 554 оръдия от ранния вариант Mk V и 283 оръдия от варианта Mk VC, използвани през Втората световна война.

Като корабна артилерия на главния калибър[редактиране | редактиране на кода]

Оръдеен разчет на крайцера „Галатея“, февруари 1917 г.
Оръдеен разчет на разрушителя „Вемпайър“, 1938 г.

4-дюймовото оръдие Mk V тип QF (на английски: quick-fire – скорострелно) се отличава с по-голяма скорострелност, отколкото 4-дюймовото оръдие Mk VII тип BL (на английски: breech-loading – със задно зареждане). За първи път то се появява през 1914 г. като спомагателно въоръжение на леките крайцери тип „Аретуза“ и е специално пригодено за борба с авиация (при оръдието се появява висок ъгъл на подем). Основно то се използва именно на крайцерите и по-тежките кораби (например, крайцера на КВМС на Австралия „Сидни“, крайцера на КВМС на Нова Зеландия „Лох Морлих“). От 1917 г. също се поставя и на разрушителите типове „V“ и „W“, по-късно от по-малките съдове такива оръдия получават и минните заградители от типа „Ебдиел“, разрушителите тип „J“, „K“ и „N“, шлюпове тип „Кингфишер“ и други.

През 1930-те години на смяна на 4-дюймовото оръдие Mk V идва аналогичното 4" морско оръдие Mk XVI, което започва да се поставя на новите кораби. На старите кораби оръдието Mk V продължава да служи и по време на Втората световна война[1]. До днес са съхранени оръдията на новозеландския крайцер „Лох Морлих“, намиращи се в главната база новозеландските ВМС Девонпорт в Окланд (Нова Зеландия).

Зенитна артилерия на сухопътните войски[редактиране | редактиране на кода]

Някои зенитни оръдия се използват и за защита на британски градове от вражеските авионалети през Първата световна война. Те се ппоставят на статични платформи и използват унитарни, а не разделни снаряди. Ъгъла на подем на оръдията достига 80°, но зареждането е осъществимо само при ъгъл не по-голям от 62° (това намалява общата скорострелност на оръдието)[2]. Към края на войната във Великобритания има 24 такива оръдия, а във Франция – 2, след войната всички оръдия се връщат във флота[3].

Оръдия за бреговата отбрана[редактиране | редактиране на кода]

От 1915 до 1928 г. няколко оръдия са поставени във фортовете защитаващи устието на река Хамбер[4].

Използвани снаряди[редактиране | редактиране на кода]

Цял снаряд за оръдията с нисък ъгъл на подем, 1930-те години
Разчет на оръдие на шлюп тип „Кингфишър“ зарежда, август 1943

Снарядите за оригиналните оръдия (от времето на Първата световна) с нисък ъгъл на подем са разделни (тип Separate QF): прожектила и гилзата са отделни. По време на Втората световна война вече се използват цели снаряди (тип Fixed QF)

Eфективност против авиация[редактиране | редактиране на кода]

В таблицата са представени характеристиките на корабни оръдия, използвани за борба с вражеската авиация[5]:

Оръдие Начална скорост, m/s Маса на снаряда, kg Време за преодоляване на 1500 m под ъгъг 25°, s Время за преодоляване на 3000 m под ъгъг 40°, s Время за преодоляване на 4600 m под ъгъг 55°, s Максимална височина, m[6]
QF 13 pdr 9 cwt ((en)) 607 5,67 10,1 15,5 22,1 5790
QF 12 pdr 12 cwt ((en)) 671 5,67 9,1 14,1 19,1 6100
QF 3 inch 20 cwt 1914 ((en)) 762 5,67 8,3 12,6 16,3 7160
QF 3 inch 20 cwt 1916 ((en)) 610 7,26 9,2 13,7 18,8 6710[7]
QF 4 inch Mk V (ПСВ) 716 14,1 (3 c.r.h.) 4,4?? 9,6 12,3 8760
QF 4& inch Mk V (ВСВ)[8] 716 14,1 (4,38/6 c.r.h.) ? ? ? 9450

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tony DiGiulian. British 4"/45 (10.2 cm) QF Mark V and Mark XV. // 13 януари 2008. Посетен на 29 март 2008.
  2. Hogg & Thurston 1972, Page 100
  3. Routledge 1994, Page 27
  4. Hogg & Thurston 1972, Page 98
  5. Routledge 1994, Page 9
  6. Hogg & Thurston 1972, Page 234 – 235
  7. Routledge 1994, Page 13
  8. WWII details from Tony DiGiulian's website

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Tony DiGiulian, British 4"/45 (10.2 cm) QF Mark V and Mark XV
  • I.V. Hogg & L.F. Thurston, British Artillery Weapons & Ammunition 1914 – 1918. London: Ian Allan, 1972.
  • Brigadier N.W. Routledge, History of the Royal Regiment of Artillery. Anti-Aircraft Artillery, 1914 – 55. London: Brassey's, 1994. ISBN 1-85753-099-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „4" морское орудие Mk V“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.