Дължина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дължина

Дължина е физична величина, характеризираща линейното измерение на даден обект, обикновено по направления на най-големия размер. Дължината на даден предмет е разстоянието между най-крайните му точки, с други думи линейният размер по неговото протежение, измерено от край до край. Различава се от височина, която е линейният размер по вертикалното протежение, както и от ширина, която е разстоянието между двете страни на обекта, мерено перпендикулярно на дължината. Във физиката и инженерните науки думата дължина се използва като синоним на разстояние и се означава с l или L.

Дължината е едноизмерна мярка, докато площ е двуизмерна (произведение на дължина по ширина), а обем е триизмерна мярка (произведение на дължина по ширина по височина). В повечето измерителни системи дължината е основна единица, чрез която може да бъдат представени и изразени други единици.

История[редактиране | edit source]

Измерването на дължини става важно още от дълбока древност, когато хората започват да се заселват за постоянно и започват да строят жилища и да разменят стоки със съседите си. След като обществото започва да се превръща във все по-напреднало технически, измерванията стават много по-прецизни и точни - от най-малките размери в микроелектрониката до огромните междупланетни разстояния.[1] В човешката история съществуват много мерни единици, с които хората са измервали дължини в течение на столетия. Някои от тях са базирани на дължини на части от човешното тяло, на разстоянието, изминато с определен брой стъпки, на разстояния между забележителни точки на Земята, или на дължината на различни предмети.

В България[редактиране | edit source]

В миналото най-често използваната мярка за дължина от българския народ е педята. Тя се определя като разстоянието между изпънатия палец и малкия пръст, което в зависимост от големината на човешката ръка е между 18 и 26 см. По-малка мярка за дължина е така нареченият чеперек - разстоянието между разтворените палец и показалец. В българските народни песни например сабята на Крали Марко се мери с педи и чеперек[2]. По-голяма мярка от педята е лакътят - дължината на ръката от края на пръстите до прегъвката в лакътя. Средно това е около 50 см. В по-стари времена тази мерна единица се използва при мерене на плат. Друга мярка за дължина е турският аршин, който се равнява на 68 см. При различни обстоятелства се използват и различни случайни мерки за дължина - дължината на дръжката на мотиката, сапа на брадвата, дължината на остена или копралята и други. По-дълги разстояния се измерват с крачки. Една средна човешка крачка се равнява на един метър. Височината се измерва обикновено с човешки ръст, човешки бой [3].

В Русия[редактиране | edit source]

В Древна Русия мерните единици за дължина са също свързани с човека. Там също се използват лакът, педя, както и сажен. Един сажен се равнява на 6 стъпки от по 12 палеца, т.е. 72 палеца.[4][5] От лингвистична гледна точка думата идва от руски - сажень с корен сагъ- и означава достигам. Петър I прави първите опити в Русия за унифициране на мерните единици като ги прави съвместими с британските по това време.[6]

Първите стандарти[редактиране | edit source]

Счита се, че в средата на 10-ти век саксонският крал Едгар е държал при себе си еталон за дължина, приблизително равен на днешния ярд. Това е един от първите известни официални стандарти. Историята разказва, че английският крал Хенри I (1100 г. – 1135 г.) решава един ярд да се нарича разстоянието от неговия нос до палеца на протегнатата му ръка.

Алберт Айнщайн напълно променя понятието ни за дължина като неизменно в различните системи на отчитане, с други думи дължината на един предмет се явява променлива величина, която зависи от наблюдателя и отправната система.

Мерни единици за дължина[редактиране | edit source]

SI[редактиране | edit source]

В Международната система единици основната единица за дължина е метърът, чиято съвременна дефиниция е: дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време \frac{1}{299\,792\,458} от секундата. Тъй като единствената константа във всички отправни системи е скоростта на светлината, е удобно метърът да се дефинира чрез нея. Това прави скоростта на светлината във вакуум точно 299 792 458 m/s. Често се използват производните на метъра.

Кратните единици на метъра, образувани с представки[редактиране | edit source]

Кратни единици
Стойност Символ Име Стойност Символ Име

10-1 g
10-2 g
10-3 g
10-6 g
10-9 g
10-12 g
10-15 g
10-18 g
10-21 g
10-24 g

dm
cm
mm
µm
nm
pm
fm
am
zm
ym

дециметър
сантиметър
милиметър
микрометър
нанометър
пикометър
фемтометър
атометър
септометър
йоктометър

101 m
102 m
103 m
106 m
109 m
1012 m
1015 m
1018 m
1021 m
1024 m

dam
hm
km
Mm
Gm
Tm
Pm
Em
Zm
Ym

декаметър
хектометър
километър
мегаметър
гигаметър
тераметър
петаметър
ексаметър
сетаметър
йотаметър

Имперска система от единици[редактиране | edit source]

В имперската система от единици често използвани мерни единици за дължина са инч, фут, ярд и миля.

Таблица на различните мерни единици и техните еквиваленти
Единица Съотношение Футове Милиметри Метри Бележки
мил (th) 1/12000 0,0254 0,000 025 4 25.4 μm
инч (in) 1000 thous 1/12 25,4 0,0254
фут (ft) 12 инча 1 304,8 0,3048
ярд (yd) 3 фута 3 914,4 0,9144 Определя се като точно 0,9144 метра от 1959 година насам
чейн (Ch) 22 ярда 66 20116,8 20,1168
фурлонг (fur) 10 чейна 660 201,168
миля (mi) 8 фурлонга 5,280 1 609,344
левга (Lea) 3 мили 15 840 4 828,032 Не се използва повече като официална единица в нито една държава
Морски единици за дължина
морски сажен (ftm) ~2 ярда 6,08 or 6[7] 1 853,184 1,853184 Британското адмиралтейство на практика използва морския сажен като 6 фута. Де факто той е 1/1000 от морската миля, т.е. 6,08 фута. Но приетата на практика дефиниция за морски сажен е 6 фута. Въпреки това не се получава конфликт, тъй като британските адмиралтейски морски карти използват дължината във футове когато дълбочината е по-малко от 5 сажена. Днешните карти във всички страни са в метрични единици с изключение на официалните хидрографски карти на САЩ, които използват фут като мерна единица.
кабелтай 100  морски сажена 608 185,3184 1/10 от морската миля, но на практика е удобно да се счита 100 сажена.
морска миля 10 кабелтая 6 080 1 853 184 Използва се за измерване на разстояния по вода. Преди приемането за интернационалната дефиниция от 1852 метра през 1970 година, Британското адмиралтейство я дефинира като 6 080 фута.
Единици на Гюнтер (от 17-ти век насам)
линк 7.92 инча 66/100 201,168 0,201168 1/100 от чейн
род 25 линка 66/4 5029,2 5,0292 Нарича се също така пол или пърч .
чейн 4 рода 66 20,1168 1/10 от фурлонга

Други[редактиране | edit source]

Единиците, използвани за отбелязване на разстояния в безкрайния Космос, са много по-дълги от типичните за Земята и включват астрономическа единица, светлинна година и парсек.

Мерните единици за микроскопични разстояния включват микрометър (наричан в миналото микрон) и ангстрьом.

Инструменти за измерване на дължина[редактиране | edit source]

Микрометър

Най-елементарният и стар уред за измерване на дължината е линийката, която е изобретена 1500 г.пр.н.е. и е изработвана от слонова кост от индската цивилизация. Днес линийките се изработват предимно от пластмаса, макар да съществуват и дървени и се използват в областта на геометрията, картографията, техническото чертане, инженерните науки и други за измерване на дължини или построяване на прави линии. Те са разграфени и калибрирани.

Други уреди за измерване на дължина са дърводелският метър, шивашкият метър и рулетката. Дърводелският метър всъщност е дълъг два метра, но може да се сгъва до дължина от само 20 сантиметра, което го прави много удобен за носене в джоба. От друга страна шивашкият метър е направен от мек материал, вид пластмаса, така че да се навива на руло и също заема много малко място и може да се носи в джоба. Рулетката е инструмент за измерване на дължини, който е направен най-често от метална лента, широка от 1 до 2 сантиметра, с деления (от едната страна в сантиметри, от другата в инчове), която се навива и затваря в пластмасов корпус. Обикновено е снабдена с пружина за връщане обратно на лентата и с механизъм за застопоряване. Използва се в строителството и промишлеността, но може да се пригоди и за домашна употреба, особено при ремоделиране на стая или друго помещение. Дължината на рулетката достига до 5 метра.

Друг уред, който се използва за измерване на различни размери, в това число и дължини е шублерът. Той е широко използван в машиностроенето. Служи за измерване на външни и вътрешни размери, дълбочини на отвори и дължини на детайли. Микрометърът също може да се използва за тази цел.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. NPL.co.uk
  2. Вакарелски, 1974, 478 и сл.
  3. Вакарелски, 1974, 477 и сл.
  4. Меры длины древнерусского государства
  5. Меры длины
  6. Отечественные компании переходят на исторические меры длины
  7. Точната стойност е 6,08 фута но 6 фута се използва на практика.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Length“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.