Самолетоносач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Ф. Кенеди“, самолетоносач от флота на САЩ, 2004 година.

Самолетоносач е клас военни кораби, основната ударна сила на които е палубната авиация.

Самолетоносачите разполагат с полетна палуба и други средства за обезпечаване излитането и кацането на самолети от различен клас, разполага с хангари за съхранение, технически средства за техническо обслужване и ремонт на авиотехниката, средства за управление и обезпечаване на полетите.

Начело със самолетоносачите, военни кораби формират ударни групи, които осигуряват бърза концентрация на военна сила, в която и да е точка на Световния океан.

История[редактиране | edit source]

Юджин Б. Ели излита от „Бирмингам“
Юджин Б. Ели преди кацането на „Пенсилвания“

Развитието на авиацията в началото на XX век кара военноморските ведомства на някои от промишлено развитите страни да обърнат внимание на възможността да се използват самолети в морското военно дело. Първоначално самолетите били използвани предимно за разузнаване, но скоро военните съзират възможността за използването им като бомбардировачи и торпедоносци.

Първият самолетоносач от флота на САЩ - „Ленгли“.

Първото излитане от палуба е извършено на 14 ноември 1910 година, от американеца Юджин Б. Ели, от борда на лекия крайцер „Бирмингам“ (USS Birmingham, CL-2). Това става възможно благодарение на изградената специална платформа за излитане на носа на кораба. Два месеца по-късно, на 18 януари 1911 година Юджин Б. Ели извършва първото кацане върху неподвижен кораб - бронирания крайцер „Пенсилвания“ (USS Pennsylvania, ACR-4), благодарение на импровизирана система от пясъчни торби и въжета, пряк предшественик на съвременните спирачни системи.

Първият истински самолетоносач е британския "Арк Роял" (HMS Ark Royal), който е приет на въоръжение през 1915 година. Той участва в Първата световна война и провежда бомбардировки над турските позиции.

През 1917 година е създаден първият самолетоносач с плоска палуба. Той отново е дело на британците, нарича се "Аргус" и е създаден след преустройване на италианския пътнически лайнер "Conte Rosso". Скоро американците последват примера и преустройват транспортен кораб, добавяйки му плоска палуба и наименувайки го „Ленгли“.

Самолетоносача от Имперските ВМС на Япония - „Junyo“, 26 септември 1945 година. До корпуса на кораба ясно се виждат две подводници от малък клас, тип HA-201.

Най-екстравагантно се явява преоборудването на британския лек крайцер "Furious", който по предназначение трябвало да носи две 457-мм оръдия, разположени в кули, но още в самото начало на строежа, предната кула е заменена с полетна палуба. Получава се хибрид, който впоследствие се оказва неудачен и по-късно е преустроен изцяло в самолетоносач.

В ранните години на развитие на този тип военна техника, са използвани и хидроплани. Самолетоносачите можели да обезпечат излитането, но кацането било невъзможно. Затова тези самолетоносачи били снабдени с кранове които вдигали хидропланите на борда.

Самолетоносачите през Първата световна война[редактиране | edit source]

По време на Първата световна война и в течение на няколко години след края на войната, били преустроени няколко различни военни кораби в самолетоносачи, например линейните крайцери „Корейджъс“, „Глориъс“ и „Фюриъс“ и линкора „Алмиранте Кохрейн“ в Кралския военноморски флот на Великобритания, линейният кораб „Беарн“ във ВМС на Франция, линейният крайцер „Лексингтън“ във ВМС на САЩ, крайцерът Акаги и линкора Кага в Императорския флот на Япония.


Първият атомен самолетоносач[редактиране | edit source]

Първият атомен самолетоносач е Ентърпрайз.Той има ядрени двигатели и използва като гориво обогатен уран.Така той може да издържи 13 години до следващото презареждане.

Предназначение[редактиране | edit source]

В наши дни самолетоносачите се явяват най-големите военни кораби от всички построени. Съвременният самолетоносач има на борда няколко десетки самолети, в числото на които могат да влизат изтребители, атакуващи самолети, прехващачи, самолети за далечно радарно наблюдение и управление, самолети за борба с подводници, разузнавателни и самолети за радио-електронна борба. Заедно с тях, самолетоносачите разполагат с група вертолети, които представляват сами по себе си спасителни, разузнавателни, за борба с подводници и транспортни машини.

Самолетоносача „Шарл де Гол“ на Френските ВМС.

Съвременният самолетоносач има мощна енергетична установка, огромен запас от авиационно гориво и въоръжение, което от своя страна позволява значително време за действия, далеч от своите брегове.

Задачите които следва да изпълнява самолетоносача са следните: противовъздушна отбрана на морските съединения в поход, противо подводна отбрана на морските съединения, въздушна поддръжка на сухопътните войски в крайбрежната зона, унищожаване на противовъздушната отбрана (ПВО) на противника, обезпечение на завоюваното въздушно превъзходство в определен район, унищожаване на военноморските части на противника.

Стойност и разходи по поддръжка[редактиране | edit source]

Системата за оптично приземяване на самолетите, разположена върху палубата на американския самолетоносач „Дуайт Д. Айзенхауер“.

Стойността на модерен самолетоносач с ядрена двигателна установка е приблизително 4 милиарда щатски долара. Месечните разходи по поддръжката на самолетоносача надвишават 10 милиона щ.д. (без разходите за персонала). Тази висока себестойност и високи разходи ограничават до 9 страните които разполагат със самолетоносачи:

Технически характеристики[редактиране | edit source]

Техник закача катапулта за предното колело на изтребител, преди излитането от американския самолетоносач Хари С. Труман
Схема на излитане и кацане на самолети върху палубата на самолетоносача.

Корпуса на типичния самолетоносач има дължина от 210 до 333 метра. Корпуса е изработен от стомана, като дебелината на стените в съчетание с водонепроницаемите отделения, осигуряват здравината на корпуса. За осигуряване на достатъчна ширина и дължина на самолетната палуба, както и за осигуряване на хангари, складови помещения за машините и боеприпаси, корпуса над ватерлинията се разширява значително, придавайки на кораба характерния облик.

Под полетната палуба се намират хангарите където се съхраняват и ремонтират самолетите и хеликоптерите. Транспортирането на машините към летателната палуба става с помощта на специални асансьори, които на големите самолетоносачи могат да бъдат четири. Под хангарите са разположени машинните и други служебни отделения. За осигуряване на достатъчно място за полетната палуба, командният мостик, антените и радарните установки са разположени на така нареченият „остров“ - единственото издигнато място над самолетоносача. „Острова“ по правило е разположен на десният борд. Много от оборудването е разположено под линията на палубата. За увеличаването на количеството на летателните машини, много от машините се съхраняват директно на палубата.

Полетна палуба[редактиране | edit source]

Плоска полетна палуба[редактиране | edit source]

Технически персонал провежда обслужване на катапулта на френския самолетоносач „Шарл де Гол“.

Такава по вид палуба е характерна за повечето модерни самолетоносачи снабдени със Система за ускорено излитане, като изключение прави руският самолетоносач „Адмирал Кузнуцов“, който няма паров катапулт. Предвид това, че дължината на палубата не е достатъчна за развиване на достатъчна скорост за излитане, се използва паров катапулт. За да осигурят излитането на големи групи самолети в кратък срок, самолетоносачите могат да имат до четири ускорителни устройства. За защита на персонала и техниката, при излитане зад машините се издига специален отражателен щит, който издига топлината от двигателите нагоре.

При кацане на този вид палуба се използва специална спирачна система, която разполага с няколко на брой стоманени въжета, които са свързани под палубата със специални противотежести, които поемат динамиката от машината при кацане. При кацане, пилотите спускат на самолетите специални „куки“, които се захващат за въжетата и така спират за много кратко време. Въжетата са разположени така, че ако самолета пропусне първото въже да се закачи на второто, третото и т.н. Особеното при този вид кацане е, че преди кацане, пилотите привеждат двигателите в режим на форсаж, което е необходимо за осигуряването на възможността за повторно излитане при пропускане на въжетата. Затова и излетната и пистата за кацане са разположени под различен ъгъл.

Този тип палуба е характерен за самолетоносачите на САЩ, Бразилия, Франция и Тайланд.

Американски изтребител закачен на въжетата, при кацане на палубата на самолетоносач.

Полетна палуба с трамплин[редактиране | edit source]

Този тип излетна палуба е характерен за самолетоносачи, въоръжени със самолети с вертикално излитане и кацане. За увеличаване на стартоната маса на машините, при този тип самолетоносачи, те излитат след кратък пробег. При това положение се икономисва гориво, което се изразходва при вертикалното излитане и дава възможност за носене на по-голяма количество полезен товар (въоръжение, гориво). Предвид това, самата скорост при излитане на самолетите е сравнително ниска, няма каквито и да е приспособления за спиране на самолетите при кацане. Пистата за излитане и кацане е само една.

Самолетоносача на Руските ВМС „Адмирал Кузнецов“.

Този вид излетна палуба е характерен за самолетоносачите произведени във Великобритания, Индия, Италия, Испания и Русия. Характерна особеност на самолетоносачите произведени по проекти за СССР, някои британски и индийски кораби е използването на "трамплин" в края на хоризонтална писта за излитане. В такъв режим могат да летят самолети от вида - Су-33, МиГ-29К и Еврофайтър Тайфун (палубна версия).

За защита на пистата от изгорелите газове и форсажната струя при вертикално излитане, палубата е покрита със специално покритие, използват се и отражатели за форсажната струя.


Силова установка[редактиране | edit source]

10 действащи самолетоносачи (САЩ — 9, Франция — 1) използват в качеството на основна силова установа охлаждащи се с вода ядрени реактори, което им дава възможност за почти неограничено плаване. Освен това, използваните от самолетоносачите ядрени установки, дава възможност да се увеличи полезната площ на кораба и да се намали водоизместването на съда. Също така, според американски източници, се намаляват многократно разходите за всекидневна експлоатация.

Важно е да се отбележи, че използването на ядрена установка, дава възможност на самолетоносачите да се движат в продължение на огромни разстояния с близка до максималната скорост от 29—32 възела (приблизително 55—60 км/ч), нещо което е недостъпно за кораби с обикновено дизел-електрическо задвижване.

Командният мостик на френския самолетоносач „Шарл де Гол“
Самолетоносач Kitty Hawk

Бойно използване[редактиране | edit source]

Бойното използване на тази бойна единица претърпява сериозно развитие през годините. Тези промени са продиктувани главно поради факта, че през втората половина на ХХ и началото на XXI век се водят предимно локални войни. Влияние оказва и политиката, водена от страните които притежават самолетоносачи. Във военните конфликти в Куба, Виетнам, бивша Югославия и в Персийския залив, самолетоносачите действат в състава на бойни групи, включващи няколко самолетоносача или самолетоносни крайцери, съпровождащи кораби и обслужващи такива. Въпреки това целта на самолетоносачите не се променя, те се използват за подкрепа на наземните части, атаки на обекти в крайбрежието или близки до него територии, както и за атака на цели с крилати ракети.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. Не са включени въртолетоносците, и възможността да се използват самолетоносачи на други страни
  2. http://www.varyagworld.com

Външни препратки[редактиране | edit source]