Бирмингам (лек крайцер, 1907)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Бирмингам“
USS Birmingham (CL-2)
USSBirminghamCL2.jpg
„Бирмингам“ през 1908 г., предположително по време на изпитанията
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Лек крайцер от типа „Честър“
Производител Fore River Shipyard в Брейнтри, САЩ.
Живот
Заложен 14 август 1905 г.
Спуснат на вода 29 май 1907 г.
Влиза в строй 11 април 1908 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 13 май 1930 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 129 m
Ширина 14,3 m
Газене 5,1 m
Задвижване 2 парни машини;
12 парни водотръбни котли;
2 гребни винта;
15 670 к.с.
Скорост 24,33 възела
(44,6 km/h)
Водоизместимост 3750 t (стандартна)
4 700 t (пълна)
Броня пояс: 51 mm;
палуба: 25 mm
Екипаж 356 души
Въоръжение
Артилерия 2x1 127 mm
6x1 76 mm
Торпеда 2x1 533 mm ТА[1]
„Бирмингам“
USS Birmingham (CL-2)
в Общомедия

Бирмингам (на английски: USS Birmingham (CL-2)) е лек крайцер на ВМС на САЩ от времето на Първата световна война, втори кораб от типа „Честър“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 14 август 1905 г. в корабостроителницата Fore River Shipbuilding Company в Куинси, щата Масачузетс, спуснат е на вода на 29 май 1907 г., „кръстен“ е от мисис L. Underwood, влиза в строй на 11 април 1908 г. под командването на командер B. T. Wallin.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

14 ноември 1910 г.

Служи в Атлантическия флот, става първият военен кораб, от палубата на който излита самолет[2].

От 1909 г. до 1910 г. кораба „USS Birmingham“ заедно със USS Salem (CL-3) плават от САЩ до Либия и обратно[3], участвайки по поръчка на ВМФ на САЩ в изследване върху разпространението на радиовълните на голямо разстояние под ръководството на радиофизика Л. Остин. В резултат на получените данни от Остин и неговият помощник доктор Луис Кохен определят емпиричните зависимости между мощността на радиосигналите, тяхната честота и разстоянието, на което те са предадени, и е изведена формулата за определяне на мощността на сигнала, предаван на големи разстояния (формула на Остин или формула на Остин-Кохен).

През 1913 г. е преоборудван на плавбаза за торпедни катери. По време на Първата световна война ескортира конвои с войски за Франция, ескортира конвои от Гибралтар до Британските острови и Франция, през януари 1919 г. се връща в САЩ. До 1922 г. се базира в Сан Диего, флагман е на ескадрон разрушители, а след това е преведен в Балбоа, като флагман на ескадрона със специални предназначение, през 1923 г. е списан, а през 1930 г. е разкомплектован за метал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени към момента на влизането в строй
  2. Friedman, Norman (1983). U.S. Aircraft Carriers: An Illustrated Design History. Naval Institute Press. стр. 31. ISBN 0870-2-1739-9
  3. Louis W. Austin/

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Birmingham (CL-2)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.