Сейлъм (лек крайцер, 1907)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сейлъм.

„Сейлъм“
USS Salem (CL-3)
Лекият крайцер „Сейлъм“
Флаг САЩ
Клас и типЛек крайцер от типа „Честър“
ПроизводителFore River Shipyard в Куинси, САЩ.
Служба
Заложен28 август 1905 г.
Спуснат на вода27 юли 1907 г.
Влиза в строй1 август 1908 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 11 февруари 1930 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3810 t (стандартна);
4762 t (пълна)
Дължина129,0 m
Дължина между перпендикулярите
128,0 m
Ширина14,3 m
Газене5,1 m
Броняпояс: 51 mm;
палуба: 25 mm
Задвижване2 парни турбини Curtis;
12 водотръбни котли Fore River
Мощност22 242 к.с. (16,6 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост24 възела
(44 km/h)
Далечина на
плаване
3300 мили на ход 18,6 възела;
Запас гориво: 1400 t въглища
Екипаж356 души
Кръстен в чест наград Сейлъм в Масачузетс
Въоръжение
Артилерия2x1 127 mm;
6x1 76 mm
Торпедно
въоръжение

2x1 533 mm ТА[~ 1]
„Сейлъм“ в Общомедия

Сейлъм (на английски: USS Salem (CL-3)[~ 2]) е лек крайцер на ВМС на САЩ от времето на Първата световна война, трети кораб от типа „Честър“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 28 август 1905 г. в корабостроителницата Fore River Shipbuilding Company в Куинси, щата Масачузетс, спуснат е на вода на 28 юли 1907 г., „кръстен“ е от мисис Lorna Pinnock, влиза в строй на 1 август 1908 г. под командването на командер Henry B. Wilson.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Като един от първите турбинни кораби във флота на САЩ преминава много дълги изпитания.

От 1909 г. до 1910 г. кораба „USS Birmingham“ заедно със USS Birmingham (CL-2) плават от САЩ до Либия и обратно[1], участвайки по поръчка на ВМФ на САЩ в изследване върху разпространението на радиовълните на голямо разстояние под ръководството на радиофизика Л. Остин. В резултат на получените данни от Остин и неговият помощник доктор Луис Кохен определят емпиричните зависимости между мощността на радиосигналите, тяхната честота и разстоянието, на което те са предадени, и е изведена формулата за определяне на мощността на сигнала, предаван на големи разстояния (формула на Остин или формула на Остин-Кохен).

През 1914 г. служи в мексикански води, базиран във Веракрус. През 1917 г. има основен ремонт със замяна на турбините „Къртис“ с турбини на „General Electric“. Ескортира конвои, служи като флагман ескадра ловци на подводници.

През 1930 г. е даден за скрап.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени към момента на влизането в строй.
  2. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Salem (CL-3) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​