Бронирана палуба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Вътрешната бронирана палуба със скосовете на линейния кораб „Дреднаут“ (на английски: HMS Dreadnought) при строежа му.
Схема на брониране на броненосния крайцер.
Схема на бронирането на бронепалубния крайцер.
Напречни разрези при артилерийските погреби на линейните кораби „Кинг Джордж V“ и „Тирпиц“ с указано палубно и бордово брониране.

Бронирана палуба е елемент от конструкцията на бронираните бойни кораби. Представлява хоризонтална преграда на корпуса на кораб, което е изградено от плочи броня, често изпъкнало или имащо насочени надолу скосявания. Предназначено е да защитава съда от падащи отгоре снаряди, бомби, осколки и отломъци. При големите кораби обикновено съединява горната и долната част на бронирания пояс, но може да се използва и като самосточтелен елемент в бронирането на кораба.

Бронираната палуба за първи път се използва на кораба „Монитор“, построен 1862 г. в САЩ, като защита от косо летящи снаряди[1]. След това се появила през 1870-те години на бронепалубните крайцери, като умерено по тегло решение на проблема за защита на механизмите на кораба и артилерийските му погреби. По нататък палубата получава скосявания към бордовете, а също и към носа и кърмата, като дадената конструкция се нарича „черупковидна“, по аналогия с черупката на костенурката с нейната коруба.[2]. Последващата еволюция на бронираната палуба е свързана с увеличаването на дистанцията на сражение, което увеличава вероятността от падащо попадение на снаряд, а след това и бомба с развитието на авиацията. На линейните кораби от 20 век, като правило има две или три бронирани палуби, всяка от които има своя собствена роля в защитата на кораба. В съвременното корабостроене този елемент от конструкцията на бойните кораби практически вече не се използва.

Еволюция на бронираната палуба[редактиране | редактиране на кода]

Първите броненосци нямат бронирана палуба, тъй като дистанциите на боя са малки и вероятността от попадение на снаряд летящ по балистична траектория над бронирания пояс е много малка. За първи път в историята на корабостроенето бронирана палуба има корабът на ВМС на САЩ „Монитор“, проектиран от Д. Ериксон през 1861 г. Надводния борд на „Монитор“ е толкова нисък, че попадения на снаряди по траектория отгоре се смятат за много вероятни. Поради това кораба се сдобива, освен броневия пояс и с бронирана палуба, която е с дебелина 1 дюйм (25,4 mm).

Всъщност още плаващите батареи от времето на Кримската война носели горна бронирана палуба с дебелина от 1 дюйм, плюс дървена настилка, което, както показва бойния опит, са неуязвими за снарядите на артилерията от онези времена, падащи под достатъчно остри ъгли. Вътрешната бронирана палуба, разположена в корпуса, за първи път се появява на британския крайцер „Шанън“, при който цялата защита на носовата част е само благодарение на нея. Задължителен елемент от защитата на бойните кораби бронираната палуба става след появата на оръдията с подобрена балистика и висока траектория на снаряда, които осигуряват поразяване не само на бордовете на противника, но и на палубата му при сражение на голяма дистанция.

На бронепалубните (леки) крайцери бронираната палуба е само една, но тя е разположена ниско в корпуса, промерно на нивото на водолинията и имала оформени скосявания, които слизат под водолинията, за да предпази разположените под нея части на кораба от попаденията на вражеските снаряди – т.н. черуковидна, т.е. изпъкнала бронирана палуба, която е единствената защита на този тип кораби. Помещенията разположени над нея не са защитени по никакъв начин дори попадения на малокалибрени снаряди, в същото време тези под нея са добре защитени, което позволява да се запази маневреност и плавучест на кораба дори при тежки повреди на бордовете му. Освен това въоръжението на този тип кораби също е слабо защитено, което намалява ннеговите бойни качества.

На по-тежките кораби също започват да поставят черупковидна бронирана палуба вътре в корпуса, скосовете на която се съединяват долния край на бронирания пояс. Дори пояса да бъде пробит осколките на снарядите и пояса не прониквали под тази палуба.

Основното изискване към палубната броня е да съответства по здравина на бордовото брониране на кораба против тези средства за поразяване, които най-вероятно ще се използват срешу дадения кораб. При високобордовите кораби това не може да се изпълни за сметка брониране само на палубата, тъй като толкова високо разположена тежест ще застраши устойчивостта на кораба. Поради тази причина в повечето случаи на тежките кораби (броненосци, линкори, броненосние, тежки и линейни крайцери) се използват не една, а две или три бронирани палуби, максимално отдалечени една от друга. Най-ниската от тях защитава котлите и механизмите, а най-горната конструктивно се съединява или с палубата на полубака (на носа), или с тази на спардека (в средната част на корпуса). Най-горната бронирана палуба обикновено можела да спре фугасен снаряд, който да се взриви извън корпуса на кораба, като осколките му, заедно с осколките на палубата силно повреждат незащитените помещения разполежени над по-долната палуба. при попадение на бронебоен снаряд няколкото палуби силно намаляват кинетичната му енергия, като последната палуба следвало да го спре и да защити жизнено важните части на кораба. Трябвало да се смирят с унищожените помещения между палубите. Понякога веднага след основната броинирана палуба имало и втора – противоосколъчна, но тя често също сериозно се повреждала, заедно с основната палуба.

При сравнение дебелината на палубата е доста по-малка, отколкото тази на бронирания пояс, тъй като в повечето случаи снарядите я поразяват под много остър ъгъл (обикновено до 50 – 60°) и при тези ъгли на снаряда се противостоят по-голяма дебелина броня, отколкото ако ъгъла е нормален (този принцип е широко застъпен в танкостроенето, с наклонените бронеплочи на танковата броня). Тази сравнително тънка броня, разчитана на големи дистанции на сражения и остри ъгли на попадение, от своя страна, е силно уязвима от балистични траектории на стрелбата (каквато е стрелбата на обсадната артилерия) – например, обсадната артилерия на японците при Порт Артур, стрелящи по парабола, с ъгли на попадения близки до нормалните пробивали руските броненосни кораби от палубата на спардека до дъното, същото касае пораженията нанасяни от авиобомбите. При построените в началото на 20 век британски броненосци, хоризонталното брониране е до една четвърт от общото тегло на бронята, а по площ (заедно със скосовете) е сравнима с бордната броня.

Въпреки това, дори и доста по-късно конструкторите отделят поразително малко внимание на защитата на корабите от снаряди летящи по висока траектория. Например, в Ютландското сражение британския линеен крайцер „Куийн Мери“ (на английски: HMS Queen Mary) е потопен от огъня на немските „Зейдлиц“ и „Дерфлингер“, единия от снарядите на които пробил тънките бронирани палуби в района на носовите погреби и ги детонирал. Почти така, след три деситилетия, загива и линейния крайцер „Худ“ (на английски: HMS Hood) в битката му с „Бисмарк“, който на дистанция от 20 000 m, което примерно отговаря на ъгъл на падане на снарядите от 60°, с втория залп на 15″ си главен калибър покрива британския крайцер и пробивайки четирите му бронирани палубо над погребите (дебели 1/2, 2, 1/2 и 1 1/2 дюйма съответно), за един миг го потапя, заедно с целия му екипаж. Това показва как бронирането на палубите на британските линейни крайцери напълно несъответства на 12″ им бордово брониране.

Като цяло развитието на артилерията и появата на новото оръжие – противокорабните авиобомби – е отчетено едва при строежа на корабите от междувоенния период, такива, като „Ямато“ или линейните кораби тип „Ришельо“. При тях сумарната дебелина на бронираните палуби надвишава 200 mm и е напълно съпоставимас бордовата им броня. Следва да се отбележи, че тази система на брониране е една от причините за огромните размери на тези кораби.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шершов А.П.. Истории военного кораблестроения. ISBN 5-85391-010-8. с. 121.
  2. Шершов А.П.. Истории военного кораблестроения. ISBN 5-85391-010-8. с. 126.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Броневая палуба // Военная энциклопедия : [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб.; [М.]: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.
  • Шершов А.П.. Истории военного кораблестроения. ISBN 5-85391-010-8.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броневая палуба“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.