Бронепалубен крайцер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бронепалубен крайцер „Аврора“ . Кораб музей. Санкт Петербург, Русия.
Бронепалубен крайцер „Олимпия“. Кораб музей. Филаделфия, САЩ.

Бронепалубен крайцер – разпространен в края на 19 век и началото на 20 век тип крайцери, чиято защита на машините и оръдейните погреби се състои от бронирана палуба, плоска или издадена (черупковидна). За първи път се появяват в 1878 година, те са строени или купувани от болшинството морски държави до началото на Първата световна война, в междудела на двата века те са най-многочислените части на крайцерските им сили. В чуждата литература се използва и англоезичният термин „защитѐн крайцер“ (на английски: Protected cruiser).

Съдържание

Зараждане и развитие на бронепалубните крайцери[редактиране | редактиране на кода]

Схема на брониране на бронепалубен крайцер с черупковидна бронирана палуба (червената линия). Над скосовете на бронепалубата са разположени въглищните бункери.
Разрез по мидъл шпангоута на типичен бронепалубен крайцер. Добре показани са самата черупкова бронепалуба и въглищните бункери, които са единствената защита на борда в района на водолинията.

Ветроходно-парните фрегати и корвети през периода 1860 – 1870 се строят, като правило без бронезащита. В търсене на скорост и далечина на плаване, с ограничение във водоизместимостта и парни машини с невисока мощност, конструкторите предпочитали да залагат на разполагането на жизнено важните точки на кораба: погребите, парните котли и машините под водолинията и защитата им чрез с бордови въглищни бункери. Типични представители на дадения клас са американските фрегати от типа „Вампаноа“ и британските тип „Айрис“[1].

Обаче опитът на Гражданската война в САЩ показал, че комуникациите могат да се разстроят от десетки спомагателни крайцери, които не отстъпват на военните кораби по скорост и въоръжение. Трябвало да се даде на крайцерите решаващо преимущество в боя с рейдерите от търговски тип. При това, заради големия брой необходими крайцери, много остро стоял въпросът за стойността им. Още един повод за създаването на нов тип военни кораби става сражението в залива Пакоча, между британските фрегати „Шаха“ и „Аметист“ против перуанския монитор „Уаскар“ на 29 май 1877 година. С огромно превъзходство в огневата мощ, британците не могли да повредят бронирания противник. При това тактиката за водене на бой от голяма дистанция не се оправдала и на крайцерите се наложило да търсят сближение и само слабостта на перуанските артилеристи спасила крайцерите от попадения[2]. На всички станало ясно, че срещайки по-подготвен противник, небронираните кораби били обречени[3].

Броневи пояс по онова време могли да имат само големите и скъпи кораби, затова се появило компромисно решение – да се ограничи защитата с бронирана палуба. Първият в света бронепалубен крайцер става британската корветаКомюс“, заложена 1876 г[4]. На нея, под водолинията, е поставена плоска бронирана палуба, прикриваща машините и котлите от попадения на снаряди и падане на обломки от разположените по-горе конструкции. В носа и на кърмата „Комюс“ оставал незащитен[3].

„Комюс“ – първият бронепалубен крайцер в света.

Следващи етапни кораби стават корветите от типа „Леандър“, заложени 1880 г. На тях поставили по-мощни машини, извисяващи се над водолинията, затова съществувал риск от попадения под палубата. За да се предпазят от тази възможност бронепалубата получила скосявания по краищата, станали впоследствие типична черта на последващите крайцери[3]. Всички тези кораби били типичните „защитниници на търговията“, предназначени за охрана на комуникациите и лов на вражески рейдери – тип, характерен преди всичко за флота на Великобритания. Впоследствие се появила идеята подобни кораби да бъдат включени в броненосна ескадра в качеството им на бързоходни разузнавачи.

Различна идея получила развитие в крайцера „Есмералда“, заложен 1882 г. от британската фирма „Армстронг“ за чилийския флот и станал последващо развитие на линията на канонерските лодки по конструкция на Джордж Рендел[5]. Този кораб бил планиран като бюджетна алтернатива на пълноценен тежковъоръжен кораб, с мощна артилерия при посредствена, но осигуряваща минимална бойна живучест защита, което, поне на теория, позволява борба като минимум с второкласни броненосци. На него броневата палуба продолжавала по цялата дължина на корпуса, излизайки над водолинията в средната част и имала скосове към бордовете, завършващи под водолинията. При тогавашните дистанции на боя, снарядите биха падали в скосовете под ъгъл, което осигурявало солидна защита. Още повече усилвали живучестта кофердамите надлъжно на бордовете, напълнени с корк, и разположените над тях въглищни бункери. „Есмералда“ установила типа на т.н. „елсуикски“ крайцер и послужила за образец на цяла поредица от бронепалубни крайцери[6].

В същото време някои флоти, в частност руския и френския, проявили интерес към бронепалубните крайцери в качеството им на рейдери, „изтребители на търговци“, преимуществено насочени срещу британското корабоплаване, което по онова време е фактически монополист на пазара на морски превози (с дял над 70% в средата на 1880 г.). Все пак, нито руснаците, нито французите не проявили последователност в привързаността си към този тип кораби: усещайки че бронепалубните „изтребители на търговци“ ще са доста уязвими срещу подобни на тях „защитници на търговията“, отдавали предпочитание на броненосните крайцери като имащи по-голяма бойна устойчивост. При това обаче развитието на броненосни рейдери и в Русия, и във Франция към началото на 20 век стигнало задънена улица.

По нататъчното развитие на класа минало в постепенно усъвършенстване на отделни елементи на корабите. Желязото, което сменило дървото в качеството на строителен материал, само било заменено от стоманата. Всички крайцери получили разделение на водонепроницаеми отсеци, които с течение на времето все повече се усъвършенствали. Задължително станало наличието на двойно дъно. Много дълго моряците не искали да се отказват от архаичните ветрила[7].

Независимо от това, че сметките ясно показвали, че ветрилната тяга на броненосните кораби напълно противоречи на икономическата идея, необходимостта да се икономисват въглища, чрез ползване на вятъра била толкова силно залегнал стереотип заморските специалисти, че нямало възможност, поне засега, той да се преодолее.[8]

— Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.III. Тараны и орудия-монстры.

Работата е там, че в противоречие на съмнителната идея за „икономии“ във военния флот, ветрилната тяга все пак силно увеличавала тактическите възможности на крайцерите от онова време (в частност „изтребителите на търговци“ – немците в Първата световна война даже използвали чисто ветроходни рейдери): първо, това им дава практически неограничена далечина на плаване и независимост от снабдяването с въглища и на второ място – позволява без да прекъсват плаването и почти без загуба на скорост да обслужат или ремонтират двигателната си установка, което за тогавашните несъвършени котли и машини се налагало често. Преходите на крайцерите през океана ставали предимно „по вятъра“, като необходимата човешка сила била набавяна без особенни трудности, за разлика от търговския флот, от напълно безплатните за военните флоти наборни матроси. Освен това, наличието на платна и умението на екипажа да работи с тях потенциално препятствало крайно рядката, но изключително неприятна ситуация – повредата на единствената парна машина по средата на океана, на хиляди мили от най-близкият бряг, с последващата пълна невъзможност да помръднеш от мястото си – както това реално се случило през 1885 г. с броненосца HMS Monarch на път за Малта, когато след повреда в машината той губи ход и няколко дни дрейфува в открито море.

В отличие от споменатите по-горе броненосци, действително винаги бавнички с платна, корабите от крайцерски тип до началото на 1880-те години се проектирали като добри ветроходци, при които…

…максималната скорост … под пара била средн по-ниска, отколкото под платна. Така например, фрегатата „Иля Муромец“ давала под пара до 8 възела, а при свеж вятър с платна – 12 възела. А скоростта на корветата „Богатир“ с платна достигала 14 възела. Фрегатите, корветите и клиперите били изначално предназначени да действат в окена и трябвало по-голямата част от времето да плуват с платна. Машините пускали само в щил, в тесните и плитки крайбрежни води и разбира се в бой. За да не пречат на платната, на много кораби комините били телескопически, т.е. сгъваеми. Поради това често на фотографиите и рисунките на ветро-парните кораби изглеждат като чисти платноходи. За да не създава допълнително съпротивление при ход под платна гребния винт можел да се откачи от вала на машината и да се прибере в корпуса на кораба чрез специален кладенец. Ветроходно-парните съдове имали огромна автонимност и могли по много месеци да не влизат в пристанище. И това в мирно време, а в случай на война те могли да си попълнят запасите от вода, храна и въглища от пленените търговски кораби.[9]

— Широкорад А. А. Россия выходит в мировой океан.

По-горния цитат се отнася за крайцерските ветро-парни клипери от края на 1860-те години, но също се отнасяло и към голяма част от крайцерите през 1870-те и началото на 1880-те години, които имайки свалящи се винтове и пълно ветрилно въоръжение, давали 12 – 14 възела под пара (при идеално състояние на машината, труднодостижим в дълго плаване; впоследствие до 14 – 16 възела) и толкова или съвсем малко по-малко по вятъра – като даже тяхната автономност под пара се измервала с дни, затова въглищата пазели при щил или за предстоящо сражение.

Едва в 1880-те разпространение получили по-ефективни и надеждни парни машини, двувални силови установки, при които е невъзможно да направят винтове повдигащи се и многочислени сервоприводи, за работата на които все пак трябвало пара, а също така и постепенното излизане от строя на матросите и офицерите, които имали опит с платната. Всичко това окончателно сложило край на платноходната епоха във военноморския флот. Впрочем, даже изходния аргумент на противниците на платната – малката икономия на гориво – също не бил еднозначен: използването на платна в търговския флот през 1970-те години, показали напълно реална икономия на гориво, при това че по степен на оптимизация за използване на вятърна тяга съдовете от този период силно отстъпват на построените във втората половина на 19 век да не говорим като ниво на подготовка на екипажа за работа с платна.

Вземали мерки за увеличаване на защитата на артилерията и подобряванена условията за водене на стрелба. Оръдията все по-често били зад бронирани щитове, в бронирани кули и каземати, по бордовете слагали оръдейни спонсони[10]. Прехода към по-мощни и ефективни вертикални парни машини направил броневата палуба със скосове стандартна черта на всички бронепалубни крайцери. Докато на въоръжение били само снарядите с пълнеж от димен барут това ниво на защита се считало за достатъчно по критерия стойност/ефективност, така че към края на 19 век бронепалубните крайцери били по-голямата част от крайцерските сили на морските държави.

Бронепалубните крайцери на Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер от 1-ви ранг „Паурфул“.

В британския флот от 1888 г. бронепалубните крайцери се делели на три ранга, в зависимост от водоизместимостта и отчасти въоръжението. Крайцерите от 1-ви ранг имали водоизместимост над 7 000 t и главен калибър до 234 mm. Крайцерите от 2-ри ранг имали водоизместимост от 3 000 до 7 000 тона и артилерия с калибър 152 mm. водоизместимостта на Крайцерите от 3-ти ранг е между 1 500 до 3 000 тона, а артилерията обикновено била между 102 – 120 mm[11].

С назначаванерто на Уильям Уайт за Главен строител на Кралския флот британците се отказват от строеж на сравнително бавните и небалансирани броненосни крайцери[12]. Вместо това Адмиралтейството се стреми да има колкото се може повече бронепалубни крайцери, които да пазят основно жизнено важните за Британската империя морски комуникации[13].

Първенци в бронепалубните крайцери от 1-ви ранг стават двата кораба тип „Блейк“ (на английски: Blake), влезли в строй в 1892 – 1894 г.[14]. Независимо от това, че Уайт не могъл да достигне планираните показатели като скорост и далечина на плаване крайцерите станали доста напредничави. Предназначени за лов на вражески рейдери те носили солидно въоръжение от 234 mm и 152 mm оръдия, за първи път в целия клас разположени в кули и каземати, а бронепалубата им била с много дебели скосове. Водоизместимостта минала 9 000 тона. Проектът бил оценен доста високо, но стойността му изглеждала прекомерна[15].

Заради това започнали да правят доста умаления вариант на проекта „Блейк“, известен като тип „Едгар“ (на английски: Edgar). Намалената с 1 800 тона водоизместимост добре повлияла на стойността и флота поръчал 9 единици от него[15]. Наистина скоростта била по-малка от тази на предшествениците му, но за сметка на това самите машини били доста по-сигурни. Броневата защита също била намалена, но въоръжението на „Едгар“ било не по-малко силно от това на „Блейк“. Всички те постъпват на въоръжение в периода 1893 – 1896 година[14].

Бронепалубен крайцер от 2-ри ранг „Леандър“.

Следващият тип бронепалубен крайцер от 1-ви ранг в Кралския флот се появил като отговор на построяването в Русия на крайцера „Рюрик“[15]. За да надминат руския рейдер британските адмирали настояли за строителството на двата огромни крайцера тип „Паурфул“ (на английски: Powerful) – най-големите военни кораби по онова време. Водоизместимостта им била над 14 000 тона, а за да осигурят висока скорост и мореходност на корабите корпусът им бил много дълъг и висок. И въпреки това въоръжението и бронята им не се отличавала с нищо особено и самите британски моряци признавали строителството им за грешка, справедливо отбелязвайки, че ако били запознати по-детайлно с доста неудачната конструкция на „Рюрик“, то „Паурфул“ и „Терибъл“ никогда нямаше да бъдат построени. Наречени „белите слонове“ те влезли във флота през 1897 и 1898 година[16].

Последните бронепалубни крайцери 1-ви ранг британския флот получил 1899 – 1903 години[17]. Бидейки умален вариант на „Паурфул“, 8-те единици на типа „Диадем“ (на английски: Diadem) са с 3 000 тона по-малка водоизместимост, по-слаба защита и са по-бавни, а въоръжението им е само от оръдия среден калибър. Сега Британското Адмиралтейство решава, че тези крайцери са твърде слаби, за да се справят с броненосните рейдери на Русия и Франция и на база проекта „Диадем“ преминава към строителството на броненосните крайцери тип „Креси“ (на английски: Cressy)[18].

Големите британски крайцери, както броненосните, така и бронепалубните, нерядко са подлагани на критика за по-слабото им, в сравнение със съпоставими по размер чужди крайцери, въоръжение. Но кралския флот отдавал по-голямо значение на мореходността, далечината на плаване и обитаемостта на своите крайцери и по тези показатели те значително превъзхождат своите аналози[11].

Сравнителни ТТХ на британските бронепалубни крайцери от I ранг
Характеристики Блейк[19] Едгар[20] Паурфул[21] Диадем[22]
Водоизместимост, t 9 150 – 9 296 7 467 – 7 820 14 200 – 14 447 11 177
Артилерия 2 – 234 mm, 10 – 152 mm, 16 – 18 – 47 mm 2 – 234 mm, 10 – 152 mm, 12 – 57 mm, 5 – 47 mm 2 – 234 mm, 12 – 152 mm, 16 – 18 – 76 mm, 12 – 47 mm 16 – 152 mm, 14 – 76 mm, 3 – 47 mm
Торпедни апарати 4х1 – 457 mm 4х1 – 457 mm 4х1 – 457 mm 3х1 – 457 mm
Брониране, mm Палуба – 76 – 152, щитове оръдия ГК – 114, каземати – 152, рубка – 305 Палуба – 76 – 127, щитове оръдия ГК – 76, каземати – 152, рубка – 305 Палуба – 51 – 152, кули оръдия ГК – 152, каземати – 152, рубка – 305 Палуба – 63 – 102, щитове оръдия ГК – 51, каземати – 114, рубка – 305
Силова установка, к.с. 13 000 12 550 25 772 16 500 – 17 262
Максимална скорост, възела 20 20 20,6 – 22,2 20,25
Бронепалубен крайцер от 2-ри ранг „Еклипс“.

Родоначалници на британските бронепалубни крайцери от 2-ри ранг стават корабите от типа „Леандър“ (на английски: Leander), чията четворка попълва флота в 1885 до 1887години[23]. Те представлявали развитие на типа корвети „Айрис“ (на английски: Iris), но с поставена бронепалуба. Тъй като машините стигали над водолинията, по-високо поставили и палубата, а по бордовете направили скосове надолу. Крейцерите станали много добре въоръжени, бързоходни и със сериозна далечина на плаване. Само че броневата палуба защитавала само машините и котлите.

На следващата четворка крайцери – тип „Мърси“ (на английски: Mersey), постъпили в строй 1887 – 1889 година[23], броневата палуба била по цялата дължина на корпуса, като постепенно се снижавала към носа и кърмата. Така била установена класическия тип черупковидна (карапасна) бронева палуба. Също така тук за пръв път при крайцерите се появява и бронираната бойна рубка. По принцип всички последващи британски бронепалубни крайцери стават развитие на заложената в „Мърси“ схема.

Крайцерите били добри за командването на флота, но били необходими в голямо количество и по-нататъшното развитие на 2-ро ранговите крайцери било намаляване на стойността на отделната единица при значително увеличение на корабите във всяка серия. Петте крайцера тип „Маратон“ (на английски: Marathon) били умалена версия на „Мърси“ и завършени в периода 1889 – 1890 година[24]. Крайцерите станали по-лошо въоръжени, много тесни и недостатъчно мореходни, но и по-евтини.

Вдъхновени от успеха, Адмиралтейството поръчало серия от 21 крайцери тип „Аполо“ (на английски: Apollo). Размерите били малко увеличени, а вече цялата артилерия била от скорострелни оръдия, въпреки че подредбата и станала по-лоша. Твърде голямата теснота на предшественика била преодоляна, но мореходността отново била прозната за недостатъчна. Цялата серия била достроена 1891 – 1894[24].

Търсената на по-добра мореходност в тези условия води до появата на типа „Астрея“ (на английски: Astraea), в 8 единици и приети 1894 – 1896[25]. Водоизместимостта нараснала почти с 1 000 тона, въоръжението станало малко по-силно, а скоростта даже по-ниска, но за сметка на това новите крайцери се държали доста по-добре в лошо време[26].

Въпреки, че новопостроените кораби имали много достойнства, те изглеждали доста слабо въоръжени на фона на чуждите крайцери. Заради това в серията от 9 кораби тип „Еклипс“ (на английски: Eclipse) направили опит да отстранят този недостатък. Опитът не излязъл особено успешен. Въоръжението било усилено малко, но скоростта била недостатъчна за преследване на новите крайцери на Русия и Франция, а водоизместимостта отново нараснала. Всички влезли в строй 1896 – 1898[27].

Малко по-особено стояли крайцерите от типа „Арогант“ (на английски: Arrogant), четирите единици на които били предназначени да взаимодействат с броненосци. На тях направили много солидно бронирана бойна рубка, а корпуса усилили за нанасяне, при необходимост, на таранен удар. Във всичко останало те не се отличавали от „еклипсите“. Достроени са 1898 -1900[27].

Последните бронепалубни крайцери в кралския флот са 5 единици на типовете „Хайфлаер“ (на английски: Highflyer) и „Челънджър“ (на английски: Challenger), които доста си приличат[28]. Въоръжението им отново нараснало и по принцип те се считали за достатъчно балансирани кораби, но скоростта им била малка. С тези единици, постъпили във флота между 1899 и 1905, историята на британските второкласни бронепалубници свършва[29].

Сравнителни ТТХ на британските бронепалубни крайцери от II ранг
Характеристики Леандър[30] Мърси[31] Маратон[32] Аполо[33] Астрея[34] Еклипс[35] Арогант[36] Хайфлаер[37] Челънджър[38]
Водоизместимост, t 4 369 4 050 – 4 115 2 800 – 2 950 3 454 4 360 – 4 430 5 690 5 842 – 5 850 5 690 5 974
Артилерия 10 – 152 mm 2 – 203 mm, 10 – х152 mm, 3 – 57 mm, 3 – 47 mm 6 – 152 mm, 9 – 57 mm, 1 – 47 mm 2 – 152 mm, 6 – 120 mm, 8 – 57 mm, 1- 47 mm 2 – 152 mm, 8 – 120 mm, 10 – 57 mm, 1 – 47 mm 5 – 152 mm, 6 – 120 mm, 8 – 76 mm, 6 – 47 mm 4 – 152 mm, 6 – 120 mm, 8 – 76 mm, 3 – 47 mm 11 – 152 mm, 9 – 76 mm, 6 – 47 mm 11 – 152 mm, 9 – 76 mm, 6 – 47 mm
Торпедни апарати 3х1 – 356 mm 4х1 – 356 mm 4х1 – 356 mm 4х1 – 457 mm 4х1 – 457 mm 3х1 – 457 mm 3х1 – 457 mm 2х1 – 457 mm 2х1 – 457 mm
Брониране, mm Палуба – 37, щитове оръдия ГК – 37 Палуба – 51 – 76, щитове оръдия ГК – 51, рубка – 229 Палуба – 25 – 51, щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 Палуба – 37 – 51, щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 Палуба – 51, щитове оръдия ГК – 114, рубка – 76 Палуба – 37 – 76, щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152 Палуба – 37 – 76, щитове оръдия ГК – 114, рубка – 229 Палуба – 37 – 76, щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152 Палуба – 37 – 76, щитове оръдия ГК – 76, рубка – 152
Силова установка, к.с. 5 500 4 500 9 000 7 000 7 500 8 000 10 263 10 264 12 500
Максимална скорост, възела 16,5 – 17 17 19,5 – 20 18,5 18 18,5 18 – 19 20 – 20,5 21
Бронепалубен крайцер от 3-ти ранг „Пегасус“ тип „Пелорус“.

Бронепалубните 3-то класни крайцери за развитие на минните крайцери тип „Скаут“ (на английски: Scout) и „Арчър“ (на английски: Archer)[39]. Неголеми и доста добри сами по себе си те имали за цел служба на станциите на Британската империя[40]. Тяхното начало сложили 4 крайцера тип „Баракута“ (на английски: Barracouta), приети от флота 1890 г[41].

По техните проекти конструкторите опитали да създадат бързоходна версия, за ескадрена служба – тип „Бархам“ (на английски: Barham), построени към 1891 г[42] в състав 2 единици, но експеримента бил крайно неудачен заради ненадеждността на машините им.

В продължение на линията „евтини“ колониални крайцери, британците отначало построили 1891 – 1892 г. серия от 9 кораба тип „Пърл“ (на английски: Pearl), за военноморските сили на Австралия[42], а след това 11 крайцера тип „Пелорус“ (на английски: Pelorus). Тяхната скорост малко нараснала, но въоръжението било съвсем слабо. Фактически, тези крайцери били само за демонстриране на флага и да плашат туземците. В строй влезли 1898 – 1901[43].

Последните третокласници били тип „Топаз“ (на английски: Topaze), получени 1904 – 1905 г.[44]. На един от тях, „Аметист“, поставили парна турбина, за да видят как работи на сравнително голям кораб[45]. По нататък, в „постуайт“ ерата, британския флот предпочита да развива особен подклас крайцери – крайцери скаути[45].

Сравнителни ТТХ на британските бронепалубни краицери от III ранг
Характеристики Баракута[46] Бархам[46] Пърл[47] Пелорус[48] Топаз[49]
Водоизместимост, t 1 580 1 830 2 575 – 2 616 2 135 3 048
Артилерия 6 – 120 mm, 4 – 57 mm 6 – 120 mm, 4 – 57 mm 8 – 120 mm, 8 – 57 mm 8 – 102 mm, 8- 47 mm 12 – 102 mm, 8 – 47 mm
Торпедни апарати 2х1 – 356 mm 2х1 – 356 mm 4х1 – 356 mm 4х1 – 457 mm 2х1 – 457 mm
Брониране, mm Палуба – 25 – 51, щитове оръдия ГК – 51 Палуба – 25 – 51, щитове оръдия ГК – 51 Палуба – 25 – 51, щитове оръдия ГК – 51, рубка – 76 Палуба – 37 – 51, щитове оръдия ГК – 6, рубка – 76 Палуба – 20 – 51, щитове оръдия ГК – 25,рубка – 76
Силова установка, к.с. 1 500 3 600 4 000 5 000 10 200 („Аметист“ – 12 000)
Максимална скорост, възела 15 16,5 17 18,5 21,75 („Аметист“ – 22,5)

Бронепалубните крайцери на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер от 1-ви ранг „Амирал Сесил“

В периода 1870 – 1880 френският флот е в крайно сложна ситуация. От една страна част от влиятелните политически кръгове, на основа на опита от Френско-пруската война, считат, че флота е малко полезен за страната и следва силно да се намалят разходите, които се правят за него. От друга страна в самите военноморски кръгове са разделени на пръвърженици на традиционния подход в развитието на флота и т.н. „Млада школа“, които искат да се акцентира на миноносците и малки небронирани крайцери [50]. Като резултат от това в края на 70-те години на 19 век френските крайцерски сили са явно остарели, дървени или композитни кораби, които са със съмнителна бойна стойност. А в същото време, както и преди, за главен потенциален противник на Франция в морето се разглежда Великобритания и на френския флот са му крайно необходими бързоходни и добре въоръжени кораби, с които при нужда да се блокират британските комуникации. По френската класификация към крайцерите 1-ви ранг се отнасят кораби с водоизместимост над 5 500 тона; 2-ри ранг са тези с водоизместимост между 3 700 – 4 700 тона, а трети – 1 800 – 3 500 тона[51].

Първият истински бронепалубен крайцер на Франция е „Сфакс“ (на френски: Sfax), построен по проекта на Луи Емил Бертен към 1887 г.[52]. На този кораб със средни размери са приложени решения, които впоследствие стават характерни за всички последващи френски крайцери – огромен таран, огъване на борда към корпуса, а също и защита от ниско разположена бронепалуба и кофердами, напълнени с целулоза. Независимо от пълното ветрилно въоръжение „Сфакс“ е скоростен кораб със солидно въоръжение и става основа за следващи проекти [53].

След успеха, Морското министерство поръчва още два разнотипни крайцера, влезли в строй 1890 г.[52]. Водоизместимостта на „Таж“ (на френски: Tage) минала 7 000 тона, а „Амирал Сесил“ (на френски: Amiral Cecille) е малко по-малък, но и двата били добре въоръжени и с висока за времето си скорост. Френските военноморски специалисти ги смятат за идеалното средство за унищожаване на британската търговия, но стойността им била твърде висока.

Напред във времето френския флот получава само няколко единици крайцери, които съответстват на британските от 1-ви ранг, като всички те са построени само в един екземпляр. 1899 г. в строй влиза крайцера „Д'Антрекасто“ (на френски: D'Entrecasteaux)[54], предназначен за ролята на стационар в колониалните владения на Франция. През същата година флота получава и крайцера „Гишен“ (на френски: Guichen)[54], слабовъоръжен, но доста бърз. В 1902 г. е готов и крайцера „Шаторено“ (на френски: Chateaurenault)[55] – оригинален кораб, въоръжен като „Гишен“, но със силуета на типичен търговски лайнер от онова време[56]. Последния бронепалубен крайцер от 1-ви ранг е „Жюриен де ла Гравиер“ (на френски: Jurien De La Graviere), достроен към 1903 г[55]. С това френското увличане по големи крайцери приключва.

Сравнителни ТТХ на френските бронепалубни крайцери от 1-ви ранг
Характеристики Таж[57] Амирал Сесил[57] Д'Антрекасто[58] Гишен[59] Шаторено[60] Жюриен де ла Гравиер[60]
Водоизместимост, t 7 589 5 933 8 142 8 409 8 025 5 692
Артилерия 8 – 164 mm, 10 – 138 mm, 5 – 47 mm, 14 – 37 mm 8 – 164 mm, 10 – 138 mm, 6 – 47 mm, 14 – 37 mm 2 – 240 mm, 12 – 138 mm, 12 – 47 mm, 6 – 37 mm 2 – 164 mm, 6 – 138 mm, 10- 47 mm, 5 – 37 mm 2 – 164 mm, 6 – 138 mm, 10- 47 mm, 5 – 37 mm 8 – 164 mm, 10 – 47 mm, 6 – 37 mm
Торпедни апарати 7х1 – 355 mm 4х1 – 355 mm 4х1 – 450 mm 2х1 – 450 mm ? 2х1 – 450 mm
Брониране, mm Палуба – 50 – 55, рубка – 75 – 89 Палуба – 55 – 100, рубка – 89 Палуба – 75 – 100, каземати – 55, кули – 250, рубка – 250 Палуба – 55 – 100, каземати – 40 – 60, щитове оръдия ГК – 55, рубка – 160 Палуба – 55 – 100, каземати – 40 – 60, щитове оръдия ГК – 55, рубка – 160 Палуба – 35 – 65, щитове оръдия ГК – 70, рубка – 100
Силова установка, к.с. 12 500 10 200 14 500 25 000 24 964 17 400
Максимална скорост, възела 19,2 19,4 19,2 23,5 24 22,9
Бронепалубен крайцер от 2-ри ранг „Кассар“ тип „Д’Ассас“.

Доста по-охотно се финансирало строителството на неголеми крайцери от 2-ри ранг. Предполага се, че сравително малките и относително евтини крайцери повече отговарят на доктрината на „Младата школа“, отколкото по-големите им събратя от 1-ви ранг.

Началото полагат серията кораби от типа „Алжер“ (на френски: Alger), от 3 единици и приети във флота 1891 – 1893 г[61]. След това в 1895 – 1896 са приети 3 крайцера тип „Фриан“ (на френски: Friant)[62], с по-малка водоизместимост, но за първи път въоръжени със скорострелна артилерия. Следващата двойка са типа „Декарт“ (на френски: Descartes)и имат усилено брониране. Те са готови към 1896 – 1897 г[62].

След тях флота получават 3 крайцера от типа „Д’Ассас“ (на френски: D'Assas), незначително различаващи се от „Декарт“. Те влизат в строй през 1898 г[62]. Последни бронепалубни крайцери от 2-ри ранг във Франция били 2 кораба от типа „Катине“ (на френски: Catinat), попълват флота в 1898 – 1899 г[54].

Следва да се отбележи, че последователността във френските крайцери е силно относителна, реално всички техни кораби от един тип са различни един от друг. Особеностите на френското корабостроене дават възможност на строителите да правят сериозни изменения в проектите, а и самото военноморско ръководство има доста голяма склонност към експерименти.

Сравнителни ТТХ на френските бронепалубни крайцери от 2-ри ранг
Характеристики Сфакс[63] Алжер[64] Фриан[65] Декарт[66] Д’Ассас[58] Катине[66]
Водоизместимост, t 4 634 4 044 – 4 406 3 809 – 3 982 3 960 3 890 – 4 015 4 001 – 4 048
Артилерия 6 – 164 mm, 10 – 138 mm, 2 – 47 mm, 10 – 37 mm 4 – 164 mm, 6 – 138 mm, 2 – 65 mm, 8/12 – 47 mm, 10/12 – 37 mm 6 – 164 mm, 4 – 100 mm, 4 – 47 mm, 11 – 37 mm 4 – 164 mm, 10 – 100 mm, 8- 47 mm, 4 – 37 mm 6 – 164 mm, 4 – 100 mm, 10- 47 mm, 5/9 – 37 mm 4 – 164 mm, 10 – 100 mm, 10 – 47 mm, 4 – 37 mm
Торпедни апарати 5х1 – 355 mm 5х1 – 355 mm 2х1 – 355 mm 2х1 – 450 mm 2х1 – 450 mm 2х1 – 355 mm
Брониране, mm Палуба – 60, рубка – 25 Палуба – 50 – 100, щитове оръдия ГК – 50, рубка – 50 – 75 Палуба – 30 – 80, щитове оръдия ГК – 50, рубка – 75 Палуба – 45 – 60, щитове оръдия ГК – 50, рубка – 70 Палуба – 80 – 100 щитове оръдия ГК – 50, рубка– 100 Палуба – 25 – 60, щитове оръдия ГК – 50, рубка – 70
Силова установка, к.с. 6 500 8 000 9 500 8 500 10 000 9 500
Максимална скорост, възела 16,7 19 – 19,5 18,7 19,5 20 19,5 – 20
Бронепалубен крайцер от 3-ти ранг „Форбин“.

Първите кораби от 3-ти ранг са „Даву“ (на френски: Davout) и „Суше“ (на френски: Suchet), влизат в строй 1891 г[67] и 1894 г[26]. Корабите, като цяло, са от един тип, но „Суше“ е забележимо по-дълъг.

Идването на Хиацинт Об на пост Морски министър – лидер на „Младата школа“, радетел за по-малки кораби води до активацията на строителство на неголеми крайцери. Първо флота получава 1889 – 1894 3 крайцера тип „Форбин“ (на френски: Forbin)[26], а също в 1890 – 1891 още 3 крайцера тип „Трюде“ (на френски: Troude)[61]. Корабите са съвсем малки, слабо въоръжени и по съмнителната френска традиция по отделни детайли се различавали помежду си.

След това имало 3 единици от типа „Линуа“ (на френски: Linois)[61], 1895 – 1898 г. и 2 единици от типа „Д’Естре“ (на френски: D'Estrees), в 1899 – 1900 г[55]. Малко по-големи от предществениците си, те са и все така слабо въоръжени и сравнително бавни. По принцип всички френски крайцери от 3-ти ранг стават само за ролята на стационари и колониални канонерки.

След като построили значително количество бронепалубни крайцери, към края на 19 век френското военноморско ръководство се убеждава, че корабите, с които разполага са значително по-малко, отколкото на потенциалният глаен противник – Великобритания, а относно военната им стойност може да се желае много повече, сравнено с британските им зналози. След което френския флот се отказва от строителството на бронепалубни и се концентрира изцяло в сторителството и развитието на броненосни крайцери.

Сравнителни ТТХ на френските бронепалубни крайцери от 3-ти ранг
Характеристики Даву[68] Суше[69] Форбин[70] Трюде[71] Линуа[72] Д’Естре[73]
Водоизместимост, t 3 080 3 362 1 911 – 2 012 1 954 – 1 994 2 285 – 2 318 2 428
Артилерия 6 – 164 mm, 4 – 65 mm, 4 – 47 mm, 2 – 37 mm 6 – 164 mm, 4 – 100 mm, 8 – 47 mm, 8 – 37 mm 4 – 138 mm, 3 – 47 mm, 4 – 37 mm 4 – 138 mm, 4 – 47 mm, 4 – 37 mm 4 – 138 mm, 2 – 100 mm, 8/10- 47 mm, 2 – 37 mm 2 – 138 mm, 4 – 100 mm, 8 – 47 mm, 2 – 37 mm
Торпедни апарати 6х1 – 355 mm 7х1 – 355 mm 4х1 – 355 mm 4х1 – 355 mm 2х1 – 355 mm
Брониране, mm Палуба – 50 – 100, рубка – 70 Палуба – 50 – 80, рубка – 70 Палуба – 40 Палуба – 40, рубка – 25 Палуба – 40, щитове оръдия ГК – 50 – 75, рубка – 125 Палуба – 20 – 45, рубка – 100
Силова установка, к.с. 9 000 9 500 5 800 5 800 6 800 8 500
Максимална скорост, възела 20,7 20,4 19,5 – 20,5 20,5 – 20,9 20,5 20 – 20,5

Бронепалубните крайцери на Русия[редактиране | редактиране на кода]

„Адмирал Корнилов“

Построяването на първите бронепалубни крайцери в Руския императорски флот започва през 1880-е години на 19 век. Според корабострителната програма от 1882 г. Следвало да се построят 4 фрегати и 9 корвети. Самата програма не е ясно определена и поради тази причина се строят и бронепалубни и броненосни крайцери [74]. Руския флот 1886 – 1887 г. получава корветитеВитязь“ и „Рында“, с плоска бронирана палуба, прикриваща само машинното и котелното отделения, като корабите имат пълен набор от ветрила на барк[75]. Прекласифицирани през 1892 г. в крайцери от 1-ви ранг, те стават първите бронепалубни крайцери на Русия.

Независимо от направените нововъведения тези корвети са непригодни за водене на крайцерска война, каквито планове имало руското морско ведомство. В търсене на нови решения решават да се обърнат към чуждестранният опит. 1880-те години голямо впечатление във военноморските среди на великите държави направили френските крайцери „Сфакс“, „Таж“ и „Амирал Сесил“, проектирани от Емил Бертен (на френски: Louis-Émile Bertin)[76]. Френската компания „Ателе и Шанте“ (на френски: Ateliers et Chantiers de la Loire) предложила на руския флот проект, базиран на „Амирал Сесил“, обещавайки съчетание на солидна бойна мощ, висока скорост и далечина на плаване. След корекции на проекта договорът е подписан и през[77],1888 г. „Адмирал Корнилов“ влиза в строй. Сравнително голям кораб, защитен от бронирана палуба, с мощно въоръжение и ветрилно въоръжение на барк, който обаче не могъл да достигне скоростта от 18 възела, която е заложена по договор[78].

Следващият бронепалубен крайцер на руския флот първоначално е проектиран като яхта за генерал-адмирала, с възможност да се използва във военно време като минен заградител. След това заданието е променено на яхта-крайцер. Договорът за строителство получава френската фирма „Форж и Шантие“ (на френски: Forges et Chantiers)[79]. Поради насочване на усилията в постигане на максимален комфорт на високопоставени пътници, бойните качества на крайцера „Светлана“ са много посредствени[80]. В строй кораба влиза през 1898 г[81].

Готвейки се за крайцерска война с Великобритания руското морско ръководство се стреми да има възможно повече големи крайцери, но строителството на броненосни единици, като „Рюрик“ и неговите последователи било твърде скъпо. В тази връзка през 1895 г. на конструкторите на Балтийския завод било предложено да разработят океански бронепалубен рейдер, използвайки за образец британския проект „Астрея“[82]. В резултат на което руския флот през 1902 – 1903 получава три крайцера —„Диана“, „Палада“ и „Аврора“. Без достатъчно натрупан опит проектантите допускат много грешки и като резултат тези крайцери – „Диана“ към началото на руско-японската война са оценени като най-безполезни от новите кораби на Руския флот. Тяхното въоръжение е твърде слабо за солидната им водоизместимост, делечината на плаване – ограничена, а скоростта на плаване – съвършено недостатъчна [83].

„Варяг“

В хода на подготовката за войната с Япония руското морско ведомство стига до извода, че следва да има в състава на флотата си два типа бронепалубни крайцери: далечни разузнавачи, с водоизместимост около 6 000 тона и близки такива с 2 000 −2 500 тона водоизместимост[84]. Съответните конкурси били обявени и в 1898 г., като заради сериозната натовареност на местните корабостроители са поканени и много чуждестранни компании [85].

В резултат на това в състава на флота се появяват бронепалубните крайцери от 1-ви ранг. Всички те носят по 12 152 mm оръдия главен калибър и трябвало да имат ход 23 възела. Крайцера „Варяг“ е проектиран и построен от американската компания „Крамп“ (на английски: William Cramp & Sons). На изпитанията Варяг минал изискваната контрактна скорост от 23 възела, но показал ниска надежност на машините. Артилерията на крайцера е без никаква защита, което сериозно намалявало бойната му устойчивост[86]. В състава на флота влиза през 1901 г[87].

Крайцера „Асколд“ е направен от немската фирма „Германия“ (на немски: Germaniawerft). Неговата артилерия е прикрита с бронещитове, а силовата установка много надеждна. Заедно с това корпусът на крайцера не е много здрав, мореходността била недостатъчна, а вътрешните помещения – тесни [88]. В строй Асколд влязъл през 1901 г[87].

„Богатир“

Най-добър се оказва проекта на крайцера „Богатир“, конструиран и построен от немската фирма „Вулкан“ (на немски: Vulcan A.G.). Без да отстъпва по скорост на „Варяг“ и „Асколд“ при него артилерията на главния калибър била на 2/3 защитена в кули и каземати. Въпреки че оръдията в кулите дълго време имат проблем със скорострелността, като цяло, проектът е оценен като най-добре защитен от противников огън, а мореходността отговаряла на суровите условия на Тихия океан.[89]Заради горното решават да построят още няколко кораба от този тип, този път в руски корабостроителници. В периода 1902 -1905 в строй влизат „Богатир“, „Олег“ и „Кагул“, влизането в срой на „Очаков“ се проточило, заради Севастополското въстание от 1905 г.[87]. Характерно е, че само главният кораб напълно отговаря на заявените характеристики, а крайцерите руска постройка са значително претоварени и не достигат контрактната скорост [90].

Важно е да се отбележи, че независимо от достоинствата на големите разузнавачи на флота, построени по програмата от 1898 г., те като цяло са малополезни. От гледна точка на разузнаване те се справяли със задачите си не по-добре от доста по-евтините крайцери от 2-ри ранг, а за сериозен бой са твърде уязвими[91].

Що се отнася до големите бронепалубни крайцери, то тяхната безполезност е вън от всякакво съмнение и е очевидна, дори за това не си заслужава да се говори, тъй като още много преди войната това е известен факт във всички флоти, с изключение на руския, за наше най-голямо съжаление.[92]

— Кладо Н. Л. Очерк военных действий на море во время русско-японской войны

„Новик“

Поръчките за крайцери от 2-ри ранг също били спечелени от чужди производители. Договорът за построяването на „Новик“ получила немската фирма „Шихау“ (на немски: F. Schichau A.G.). Максимално лекият кораб е с достатъчно скромно въоръжение и ограничена далечина на плаване. Морското министерство го характеризирало като огромен миноносец[93]. Обаче скоратта му минава границата от 25 възела и това привлича вниманието на военните моряци от целия свят [94]. Във флота влязъл през 1901 г[95].

По образ на „Новик“ на Невския завод възлагат да построи още два крайцера – „Жемчуг“ и „Изумруд“. Заради стремежа да се подобри въоръжението и лощото изпълнение на сторителството крайцерите от проекта „Жемчуг“ са значително претоварени и с по-ниска скорост[96], а самите те струват на бюджета доста по-скъпи от „Новик“.[97]. И двата кораба влизат в строй в 1904 г[95].

Още един бронепалубен крайцер 2-ри ранг флота неочаквано получил от Дания. „Боярин“, проектиран от компанията „Бурмейстер ог Вайн“ (на датски: Burmeister og Wain) силно отстъпвал на „Новик“ по скорост, а в останалите характеристики нямал значителни преимущества [98]. Заради връзките на руския императорски двор с Дания договорът бил подписан, а кораба приет към 1902 г.[95].

Сравнителни ТТХ на руските бронепалубни крайцери
Характеристики Витяз[30] Адмирал Корнилов[99] Светлана[100] Диана[101] Варяг[102] Асколд[103] Богатир[104] Новик[105] Жемчуг[106] Боярин[107]
Водоизместимост, t 3 537 5 863 3 924 7 271 – 7 900 7 220 5 950 7 790 – 8 250 3 080 3 520 3 274
Артилерия 10 – 152 mm, 4 – 87 mm, 8 – 37 mm 14 – 152 mm, 6 – 47 mm, 10 – 37 mm 6 – 152 mm, 10 – 47 mm 8 – 152 mm, 24 – 75 mm, 8 – 37 mm 12 – 152 mm, 12 – 75 mm, 8 – 47 mm, 2 – 37 mm 12 – 152 mm, 12 – 75 mm, 8 – 47 mm, 2 – 37 mm 12 – 152 mm, 6/8 — 75 mm, 6 – 47 mm 6 – 120 mm, 6 – 47 mm, 2 – 37 mm 8 – 120 mm, 6 – 47 mm, 2 – 37 mm 6- 120 mm, 8 – 47 mm. 4 – 37 mm
Торпедни апарати 3х1 – 381 mm 6х1 – 381 mm 2х1 – 381 mm 3х1 – 381 mm 6х1 – 381 mm 6х1 – 381 mm 2х1 – 381 mm 5х1 – 381 mm 3х1 – 381 mm 5х1 – 381 mm
Брониране, mm Палуба – 37 Палуба – 25 – 63, рубка – 76 Палуба – 25 – 51, рубка – 102 Палуба – 37 – 63, рубка – 51 – 152 Палуба – 37 – 76, рубка – 76 – 152 Палуба – 51 – 76, щитове оръдия ГК – 25, рубка – 152 Палуба – 35 – 70, кули – 89 – 127, каземати – 20 – 80, щитове оръдия ГК – 25, рубка – 140 Палуба – 30 – 51, щитове оръдия ГК – 25, рубка – 30 Палуба – 30 – 51, рубка – 30 – 45 Палуба – 30 – 51, рубка – 76
Силова установка, к.с. 3 000 6 581 10 100 11 610 – 12 200 14 158 20 434 19 350 – 20 370 17 000 17 000 11 500
Максимална скорост, възела 14,4 17,6 21,6 19,0 – 19,2 23,75 24,5 23 – 24 25 22,6 – 24 22,5

Бронепалубните крайцери на Германия[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Винета“ тип „Виктория Луизе“.

След образуването на Германската империя (на немски: Deutsches Reich) през 1871 г., новата мощна държава обръща внимание на създаването на свой флот, което трябва да започне практически от нулата. Дори ръководителите на флота първоначално били сухопътни генерали, а първите германски крайцери са лоши копия на чуждестранни образци и служат предимно за подготовка на кадри за флота [108].

Класификацията на германските крайцери също била своеобразна. До 1899 г. всички крайцери били 1, 2, 3 или 4-ти ранг, според водоизместимостта, без учитане на бронирането. От 1899 г. крайцерите били раздлени на 2 категории: Големи крайцери (на немски: Grosse Kreuser), където влизат големите бронепалубни крайцери, станали големи крайцери от 2-ри ранг, и броненосните крайцери, а впоследствие и линейните крайцери, които станали големи крайцери от 1-ви ранг; Като Малки крайцери (на немски: Kleine Kreuser) се числили всички останали[109].

Родоначалници на големите крайцери стават 2 кораба тип „Ирене“ (на немски: Irene) – първите бронепалубни крайцери на немския флот, достроени 1888 – 1889 g[110]. Фактически, крайцерите станали неудачни – скоростта и далечината на плаване са недостатъчни, бронирането слабо, а многочислената артилерия – не е скорострелна [111].

Бронепалубен крайцер „Ниобе“ тип „Газеле“.

Разтящите амбиции на флота показва следващия проект – крайцера „Кайзерин Аугуста“ (на немски: Kaiserin Augusta), който влиза в строй 1892 г[112]. Предназначен да пречи на чуждите комуникации този голям крайцер има солидно въоръжение, достойно брониране и висока скорост. За първи път немците използват три валова силова установка. Има, разбира се и проблеми, твърде лекия корпус на кораба трябва да се усилва допълнително. Въпреки всичко, „Кайзерин Аугуста“ става пръвият немски крайцер, който е построен на нивото на световните стандарти от онова време[113].

Следващия проект за голям бронепалубен крайцер е не много успешен. 5 крайцера от типа „Виктория Луизе“ (на немски: Victoria Louise), влезли в състава на флота през 1898 – 1899 г[61], имат солидно въоръжение, но ограничена далечина на плаване, която не позволява да се използват като океански рейдери, а за ескадрена служба им липсва скорост. По-голямата част от кариерата си тези кораби провеждат като учебни кораби[114]. С това, за сега, завършва увлечението на немския флот по големите бронепалубни крайцери.

Бронепалубен крайцер „Хамбург“ тип „Бремен“.

На средните по размери крайцери, доста популярни в другите флоти, немските моряци обръщат малко внимание до края на 19 век. По същество, единствените представители на този клас е „Гефион“ (на немски: Gefion), построен към 1894 г[115]. За първи път на този кораб немците използват, като оръдия на главния калибър, 105 mm оръдия, уповайки се на високата им скорострелност[116].

Много по-голямо внимание Германия отделя на развитието на малките крайцери, предназначени за ескадрена служба, особено след като ръководител на флота става Алфред фон Тирпиц. Първият от тях е крайцера „Хела“ (на немски: Hela), който от своя страна е развитие на бронепалубните авизо тип „Вахт“ (на немски: Wacht). Неголям кораб, който постъпва на служба през 1896 г[117], той има много слабо въоръжение, но добра мореходност и прилична скорост[118]. След него следват по-големите кораби типа „Газеле“ (на немски: Gazelle) – 10 единици, посторени в периода 1900 – 1904[117]. Въоръжение са с 105 mm оръдия и не се отличават със скоростните си характеристики сред чуждестранните им аналози.

Последващата серия – 7 крайцера тип „Бремен“ (на немски: Bremen), е от още по-големи кораби, като основно увеличената водоизместимост е употребена за по-мощна силова установка и новите кораби на флота имат скорост от 23 възела. Крайцера „Любек“ (на немски: Lübeck), влизащ в серията, получил експериментална паротурбинна силова установка, като двата му вала задвижват общо 8 винта. Всички те попълват флота в периода 1904 – 1907[119].

Германските бронепалубни крайцери формално не се отличавали с особени достойнства сред крайцерите на другите държави, но имат значително по-добра бойна живучест, спрямо аналозите има, нещо на което немския флот традиционно отдава много голямо значение[120].

Сравнителни ТТХ на немските бронепалубни крайцери
Характеристики Ирене[121] Кайзерин Аугуста[122] Виктория Луизе[123] Гефион[124] Хела[117] Газеле[125] Бремен[126]
Водоизместимост, t 5 020 6 218 6 389 – 6 589 4 275 2 049 2 916 – 3 130 3 756 – 3 816
Артилерия 14 – 150 mm, 6 – 37 mm 4 – 150 mm, 8 – 105 mm, 8 – 88 mm, 4 – 37 mm 2 – 210 mm, 8 – 150 mm, 10 – 88 mm 10 – 105 mm, 6 – 52 mm 4 – 88 mm, 6 – 52 mm 10 – 105 mm 10 – 105 mm
Торпедни апарати 3х1 – 350 mm 5х1 – 350 mm 4х1 – 450 mm 2х1 – 450 mm 3х1 – 450 mm 3х1 – 450 mm 2х1 – 450 mm
Брониране, mm Палуба – 50 – 75, гласис– 120 Палуба – до 70, рубка – 120 Палуба – 40 – 100, кули – до 100, каземати – 100, рубка – 100 Палуба – 25 – 40 Палуба – 25 Палуба – 50 – 80, щитове оръдия ГК – 50, рубка – 80 Палуба – 30 – 100, щитове оръдия ГК – 50, рубка – 80 – 100
Силова установка, к.с. 8 000 15 650 10 790 9 000 6 000 6 000 – 9 000 11 750 – 12 280 (14 403 на „Любек“)
Максимална скорост, възела 18 21,6 18,5 – 19,1 19 – 20,5 20 20 – 22 23,1 („Любек“ – 23,4)

Бронепалубните крайцери на Италия[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Eтна“.

В началото на 1880-те години, в марално превъзмогналия поражението в битката при остров Лиса, италианския флот започва постепенно възраждане. Със своите много ограничени ресурси, както технически, така и финансови, италианците започват активно сътрудничество с водещите чужди компании. По отношение на конструкцията на корабите им, италианския подход се характеризира със стремлението за създаване на универсални бойни единици, добре въоръжени и бързоходни[127]. Изискванията за далечина на плаване и мореходност са отнесени на второ място, поради концентрирането на италианските интереси основно в Средиземно море[128].

Първият бронепалубен крайцер на италианския флот е „Джовани Бозан“ (на италиански: Giovanni Bausan), построен в 1885 г. от знаменитата британска компания „Армстронг“[129]. Новата бойна единица се оценява много високо, като съчетание на добра скорост с мощно въоръжение, при скромна водоизместимост[130]. Удовлетворени от кораба, италианското морско командване поръчва на родното си корабостроене 4 подобни крайцера, които са познати впоследствие като тип „Етна“ (на италиански: Etna). Те влизат в строй в периода 1887 – 1889 г.[129] и по странна италианска класификация, също както и прототипа им, са зачислени в състава на флота като таранно-торпедни кораби (на италиански: Ariete-torpediniere)[131]. Всъщност по основните си характеристики, типа „Етна“ доста изостава от „Джовани Бозан“.

Първите малки крайцери на флота също са построени във Великобритания. В 1887 г. италианското правителство прекупува от „Армстронг“ строящ се за Гърция кораб и той влиза в състава на флота като крайцера „Догали“ (на италиански: Dogali)[132]. Почти едновременно на същата компания е поръчан и крайцера „Пиемонте“ (на италиански: Piemonte), като италианците имали изрично изискване в минималната му водоизместимост да се съчетаят максимум въоръжение и висока скорост. Филип Уотс напълно удовлетворява поръчителите. Достатъчно е да се каже, че „Пиемонте“, влязъл в строй през 1889 г., е първият в света кораб въоръжен със скорострелна артилерия среден калибър[128].

Малките крайцери местна постройка са доста по-несполучливи. Въпреки, че 6 крайцери от типа „Региони“ (на италиански: Regioni) са създадени на база „Пемонте“, тяхната скорост е доста по-ниска, а въоръжението по-слабо[133]. Като цяло серията се смята за остаряла още преди да е построена, което се случва в периода 1894 – 1901 г[132]. Освен това флота получава и няколко крайцера специално предназначени за носенето на колониална служба. Първо, в 1897 г., в строй влиза „Калабрия“ (на италиански: Calabria)[134], а през 1913 г. на базата на този проект са построени и 2 единици крайцери от типа „Базиликата“ (на италиански: Basilikata). Реалната им бойна ценност е нищожна[135].

Сравнителни ТТХ на италианските бронепалубни крайцери
Характеристики Джовани Бозан[131] Етна[136] Догали[137] Пиемонте[137] Региони[133] Калабрия[138] Базиликата[139]
Водоизместимост, t 3 383 3 737 – 3 888 2 235 2 824 2 411 – 3 110 2 660 3 187
Артилерия 2 – 254 mm, 6 – 152 mm, 4 – 57 mm, 9 – 37 mm 2 – 254 mm, 6 – 150 mm, 5 – 57 mm, 6 – 37 mm 6 – 152 mm, 9 – 57 mm 6 – 152 mm, 6 – 120 mm, 10 – 57 mm, 6 – 37 mm 2 – 152 mm, 6 – 120 mm, 7/10 — 57 mm, 2/8 — 37 mm 4 – 152 mm, 4 – 120 mm, 8 – 57 mm, 8 – 37 mm 6 – 152 mm, 5 – 76 mm, 2 – 47 mm
Торпедни апарати 2х1 – 355 mm 2х1 – 355 mm 4х1 – 355 mm 2х1 – 355 mm 2х1 – 450 mm 2х1 – 450 mm -
Брониране, mm Палуба – 37, рубка – 12 Палуба – 37, рубка – 12 Палуба – 50, щитове оръдия ГК – 114, рубка – 50 Палуба – 75, щитове оръдия ГК – 114, рубка – 75 Палуба – 25 Палуба – 50, рубка – 50 Палуба – 25, рубка – 50
Силова установка, к.с. 6 470 6 252 – 7 480 5 012 7 100 6 842 – 7 677 4 260 5 000
Максимална скорост, възела 17,4 16,6 – 18 17,7 20,4 17,8 – 19,8 16,4 15,7

Бронепалубните крайцери на другите европейски държави[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубните крайцери на Испания[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Рейна Регенте“.

Във втората половина на 19 век Испания преживява епоха на упадък, което не способства развитието на военноморския ѝ флот. Друга трудност в при строителството на модерен флот са борбите на политическите сили, всяка от която има различен поглет към флота. Въпреки това, статуса ѝ на колониална държава задължава Кралство Испания да поддържа и крайцерски флот, въпреки, че по-голямата му част е съставена от малки небронирани кораби[140]. Само 4 крайцера от типа „Исла де Лусон“ (на испански: Isla de Luzon) имат тънка бронирана палуба, но по същество тези кораби са по-скоро канонерски лодки[141].

Първият пълноценен бронепалубен крайцер в испанския флот е „Рейна Регенте“ (на испански: Reina Regente), проектиран и построен във Великобритания и оуснат на вода през 1887 г[142]. Корабът е нелошо въоръжен и защитен, достатъчно бързоходен и по негов образец са заложени още 2 крайцера в испански корабостроителници. Но характерната за Испания слаба промишленост води до много голямо забавяне на строежа[143]. Качеството също не е на ниво – крайцерите са бавни и претоварени. В резултат на това „Лепанто“ все пак влиза в строй 1895 г[142] – като учебен кораб, а „Алфонсо XIII“ дори без да премине приемните изпитания е предаден за скрап.

Линията на малките бронепалубни крайцери е представена от крайцера „Рио де ла Плата“ (на испански: Rio de la Plata), построен към 1898 г[142] и 2 крайцера от типа „Естремадура“ (на испански: Extremadura), попълнили флота в 1902 г[142]. Характерно за тях е, че тези скромни кораби са построени с даренията на испански емигранти[144]. Последния бронепалубен крайцер на испанския флот е „Рейна Регенте II“, наследник на името на потъналия през 1895 г. кораб[142]. Напълно съвременен към момента на залагането си през 1899 г. крайцера се строи толкова дълго, че в момента на приемането му от флота вече е безнадеждно остарял, това се случва през 1908 г[145].

Бронепалубните крайцери на Португалия[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век Португалия е една от най-бедните европейски страни. При това тя все още има големи колониални владения в Африка и Азия, които изисквали военноморски сили за поддържането им[146], а влошените отношения с традиционния съюзник – Великобритания, водят до приемане през 1890 г. на корабостроителна програма, предвиждаща строежа на 10 крайцера. Държавния банкрут на Португалия през 1892 г. води до спирането на голяма част от набелязаните проекти.

Първият бронепалубен крайцер на португалския флот е „Адамастор“ (на португалски: Adamastor) строен в Италия, като част от средствата са събрани като дарения. Корабът е пуснат на вода 1896 г.[147] и представлява приличен крайцер от 3-ти ранг, годен само за колониална служба. През 1898 г. във Франция са построени 2 крайцера от типа „Сао Габриел“ (на португалски: São Gabriel)[46], поръчани от Португалия и като цяло еднакви с „Адамастор“. Неприятната изненада при тях е недостигането на контрактаната скорост. По френските чертежи трябва да се построят още 4 единици в самата Португалия, но финансовите проблеми ограничават корабите само на един. „Раиня доня Амелия“ (на португалски: Rainha Dona Amélia) е пуснат през 1899 г[148]. Най-мощният крайцер на португалския флот е „Дон Карлуш I“ (на португалски: Dom Carlos I). Поръчан и построен от фирмата „Армстронг“, той е типичен продукт на тази компания[149]. С водоизместимост над 4 000 тона, кораба носи солидно въоръжение и развива висока скорост. Той е спуснат на вода през 1898 г[150].

Бронепалубен крайцер „Зента“.

Бронепалубните крайцери на Австро-Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на флота на Австро-Унгария също преминава при много сложни условия. Унгарските парламентаристи регулярно спират отделянето на средства за моско въоръжение и флота непрекъснато съществува в режим на крайни икономии. Развитието на крайцерски сили не способства и малкото Адриатическо море и липсата на колонии. Поради това не са строени много крайцери, като първоначално, по политически причини, те се водят торпедно-таранни кораби във флота (на немски: Torpedo Rammschiff)[151].

1890 г. и 1892 г. флота получава 2 бронепалубни крайцера от типа „Кайзер Франц Йосиф I“ (на немски: Kaiser Franz Joseph I)[152]. Средни по размери кораби, те имат добро въоръжение, хубава защита и прилична скорост. Далечината на плаване и мореходността на корабите и тук не са първостепенни харайтеристики за крайцерите. Малките бронепалубни крайцери са представени от трите единици на типа „Зента“ (на немски: Zenta). В мирно време тези прилични кораби демонстрират флага на империята в чужбина, а във военно време основната им задача е да оказват подкрепа на леките сили на флота[153]. В състава на флота постъпват през периода 1899 – 1901 г[152].

Бронепалубните крайцери на Нидерландия[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Ноорд Брабант“ тип „Холанд“.

Военноморские сили на Нидерландия се състоят от две различни части. За защита на собственото крайбрежие холанците строят броненосци на бреговата отбрана и монитори[154]. За охрана на обширните колониални владения се поддържал крайцерски флот. Поради липсата на средства крайцери се строят рядко и при изключително строга икономия.

Първият бронепалубен крайцер на холандския флот е „Суматра“ (на нидерландски: Sumatra), пуснат на вода през 1890 г[155]. Малкия кораб има доста скромни характериститики и е годен само за колониална служба[153]. Доста по-добър е следващия кораб – „Кьониген Вилхемина дер Нидерланден“ (на нидерландски: Koningin Wilhelmina Der Nederlanden), пуснат на вода в 1892 г[156]. При водоизместимост малко над 4 500 тона, този кораб има 6 вида артилерия от пет различни калибра, от 280 mm до 37 mm. Това е съвместено с ниска скорост, което води до спор следва ли кораба да се отнася към крайцерите изобщо. В периода 1898 – 1899 г. флота е попълнен от 6 бронепалубни крайцера от типа „Холанд“ (на нидерландски: Holland)[156]. Средни по всичките си характеристики тези кораби са строени само за носенето на колониална служба[157].

Бронепалубните крайцери на скандинавските страни[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Фритьоф“.

Основата на някога солиден датски флот са броненосците на бреговата отбрана. Дания няма особена нужда от крайцери, но има хронически дефицит на средства за военни нужди[158]. Първия датски бронепалубен крайцер е „Валкириен“ (на датски: Valkyrien) пуснат на вода 1888 г[159]. С водоизместимост малко под 3 000 тона, този кораб по същество, е местен вариант на армстронговската „Есмералда“. Характеристиките на крайцера са съвсем прилични по стандартите тогава, но дори този малък кораб се вижда твърде скъп на датчаните.

В резултат, следващия датски бронепалубен крайцер „Хекла“ (на датски: Hekla), построен 1890 г.[159], имал водоизместимост повече от наполовина по-малка, макар и да запазил общата компоновка и става, своево рода мини-елсуик крайцер. Доволни от резултата датското ръководство поръчва още 2 подобни кораба, които са известни като типа „Гейзер“ (на датски: Gejser). Те влизат в строй в периода 1892 – 1894 г.[159] и са едни от най-миниатюрните бронепалубни крайцери в света.

Най-малкият бронепалубен крайцер в света е норвежскияВикинг“, пуснат на вода 1891 г[159]. При водоизместимост малко над 1 000 тона, той има бронирана палуба, слабо въоръжение и при скорост от 15 възела по същество представлява нещо средно между крайцер и канонерска лодка. В 1896 г. малкия норвежки флот получава леко увеличен вариант на „Викинг“ – крайцера „Фритьоф[159].

Бронепалубен крайцер „Хамидие“.

Бронепалубните крайцери на черноморските страни[редактиране | редактиране на кода]

Флота на Османската империя е в упадък след руско-турската война от 1877 – 1878 г.. След гръцко-турския конфликт от 1897 г., където флота се проявява не много успешно е приета програма за реорганизация на военноморските сили[160]. В нейните рамки са поръчани и 2 бронепалубни крайцери. „Абдул Меджид“ е построен в САЩ от компанията „Крамп“ и влиза в строй 1903 г[161]. По своята конструкция кораба, независимо от мястото на постройка, е типичен „елсуикски“ крайцер. Фирмата „Армстронг“ получава поръчката за построения 1904 г. втори турски бронепалубен крайцер – „Абдул Хамид[162]. Той е почти пълно повторение на „Абдул Меджид“, но с остарелите морално цилиндрически котли, които, имайки предвид ниското ниво на бойна подготовка у турските моряци, обаче излизат по надеждни от водотръбните котли на „Абдул Меджид“[163]. След младотурската революция от 1908 г. и двата крайцера са преименувани на „Меджидие“ и „Хамидие“ съответно[163][164].

Свой бронепалубен крайцер има и Румъния. Построен от „Армстронг“, крайцера „Елизабета“, пуснат на вода 1888 г., се отнася към категорията „мини“, с водоизместимост около 1 300 тона[165]. Въпреки това, кораба получил мощно за размерите си въоръжение, и нелоша за времето си скорост, а ограничената далечина на плаване не е толкова важна в пределите на Черно море[166].

Бронепалубните крайцери на САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Олимпия“.

След края на Гражданската война 1861 – 1865 г. американския флот е в състояние на дълбок упадък. Средства за нови бойни кораби не се отделят и към началото на 1880-те години флота на САЩ е не само по-слаб от водещите европейски флотове, но и отстъпва на някои от латиноамериканските флоти[167]. Това довежда до приемането от Конгреса на САЩ през 1883 г. на специален закон за флота, в резултат на който е започва строителството на Новия флот (на английски: New Navy)[168]. Интересно е, че първите кораби, поръчани по тази програма са три крайцера и куриерски кораб, които са известни с абревиатурата си: ABCD – „Атланта“ (на английски: Atlanta), „Бостън“ (на английски: Boston), „Чикаго“ (на английски: Chicago) и „Долфин“ (на английски: Dolfin)[167].

По същество първите американски крайцери са остарели морално още с влизането си в строй. Двойката от типа „Атланта“ и „Чикаго“, който е техен увеличен вариант[169], се „отличават“ с ниска скорост, лоша мореходност, имат пълно ветрилно въоръжение, а броневата им защита е явно недостатъчна. Формално мощната им артилерия е нескорострелна и с лошо разположение[170]. Трите кораба влизат в състава на флота в периода 1886 – 1889 г[171].

Бронепалубен крайцер „Детройт“ тип „Монтгомъри“.

Първите пълноценни бронепалубни крайцери се появяват в американския флот едва с реализирането на програмата от 1885 г. Построената по нея петица крайцери вече има прилична скорост и достойно брониране. Следва да се отбележи, че едва „Нюарк“ и „Сан Франциско“ (на английски: San Francisco) са построени по оригинални проекти, а конструкцията на „Чарлстън“ (на английски: Charleston), „Балтимор“ (на английски: Baltimore) и „Филаделфия“ (на английски: Philadelphia) е основана на британски образци[172]. Във флота те са приети в периода 1889 – 1891 г[173].

Най-големия крайцер построен по програмата от 1888 г., е „Олимпия“. Този мощен, добре въоръжен, защитен и бързоходен кораб показва, че американското корабостроене постепенно излиза на ново ниво, което не отстъпва на европейските държави[174]. Наречен още „Белия крайцер“, той влиза в строй през 1895 г[175]. Желанието на флота да притежава специализирани „изтребители на търговци“ води до почвата на двата крайцера от типа „Колумбия“, построени в 1894 г[176]. Много големи, с водоизместимост над 8 000 тона, те се отличават с много добра скорост и солидна далечина на плаване, като следва, че тези им показатели не са нещо изключително[177]. Въоръжението, между другото, е много слабо за кораби с техните размери и отключва силна критика. Освен това, Морското ведомство на САЩ купува през 1898 г.[176] два крайцера, които се строят във Великобритания за Бразилия и ги включвав състава на флота, като типа „Ню Орлиънс[178].

Линията в развитието на малките бронепалубни крайцери в американските ВМС е започва през 1894 г., с два крайцера от типа „Синсинати[179]. За своите скромни размери те са много добре въоръжени, даже повече, отколкото е необходимо. Много дула имат и трите крайцера от типа „Монтгомъри“, постъпили във флота 1893 – 1894 г[179]. Още по-големи, отколкото типа „Синсинати“, те имат умерена скорост и много слабо брониране. Последните класически бронепалубни крайцери на американския флот са 6 кораба от типа „Денвър“. Оръдията и при тях са много, но малката скорост ги доближава по скоро към канонерските лодки. Тези крайцери са приети от флота 1903 – 1905 г[180].

Сравнителни ТТХ на бронепалубните крайцери на САЩ
Характеристики Атланта[181] Чикаго[182] Нюарк[183] Чарлстън[184] Балтимор[185] Филаделфия[186] Сан Франциско[187] Олимпия[187] Колумбия[188] Ню Орлиънс[189] Синсинати[190] Монтгомъри[191] Денвър[192]
Водоизместимост, t 3 189 – 3 240 4 942 4 665 4 267 5 436 5 305 4 583 6 663 8 270 – 8 420 4 011 3 339 2 235 3 514 – 3 570
Артилерия 2 – 203 mm, 6 – 152 mm, 2 – 57 mm, 2 – 37 mm 4 – 203 mm, 8 – 152 mm, 2 – 127 mm, 2 – 57 mm, 2 – 37 mm 12 – 152 mm, 4 – 57 mm, 4 – 47 mm, 2 – 37 mm 2 – 203 mm, 6 – 152 mm, 4 – 57 mm, 2 – 47 mm, 2 – 37 mm 4 – 203 mm, 6 – 152 mm, 4 – 57 mm, 2 – 47 mm, 2 – 37 mm 12 – 152 mm, 4 – 57 mm, 2 – 47 mm, 2 – 37 mm 12 – 152 mm, 4 – 57 mm, 2 – 47 mm, 2 – 37 mm 4 – 203 mm, 10 – 127 mm, 14 – 57 mm, 6 – 37 mm 1 – 203 mm, 2 – 152 mm, 8 – 102 mm, 12 – 57 mm, 4 – 37 mm 6 – 152 mm, 4 – 120 mm, 10 – 57 mm, 8 – 37 mm 1- 152 mm, 10 – 127 mm, 8 – 57 mm, 2/4 — 37 mm 9 – 127 mm. 6 – 57 mm, 2 – 37 mm 10 – 127 mm, 8 – 57 mm, 2 – 37 mm
Торпедни апарати 6х1 – 457 mm 4х1 – 356 mm/457 mm 3х1 – 457 mm 4х1 – 457 mm 3х1 – 457 mm -
Брониране, mm Палуба – 37, барбети – 51 Палуба – 20 – 37 Палуба – 51 – 76, рубка – 76 Палуба – 51 – 76, барбети – 51, рубка – 51 Палуба – 63 – 102, рубка – 76 Палуба – 63 – 102, рубка – 76 Палуба – 51 – 76, рубка – 76 Палуба – 51 – 120, щитове оръдия – 102, кули – 89, барбети – 114, рубка – 127 Палуба – 37 – 102, каземати – 102, рубка – 127 Палуба – 30 – 89, рубка – 102 Палуба – 25 – 63, каземати – 102 mm, рубка – 51 Палуба – 11 – 19 Палуба – 8 – 63, каземати – 30
Силова установка, к.с. 3 500 – 4 030 5 000 8 500 7 650 10 750 10 064 10 500 13 500 18 509 – 21 500 7 500 10 000 5 227 – 5 400 4 640
Максимална скорост, възела 13 – 14 14 18 18,9 19 – 20,1 19 19 20 – 21,7 20,8 – 21 20 19 17 −19 16,7

Бронепалубните крайцери в Латинска Америка[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Буенос Айрес“.

В последната четвърт на 19 век значимо място в световния военноморски баланс имат флотите на водещите латиноамерикански страни. Аржентина, Бразилия и Чили, водейки остро съперничество помежду си, създават значителни военноморски сили[193]. Характерна черта за техните флоти стават корабите на чуждестранни производители, преди всичко британски, което им позволява да попълват корабния си състав с доста съвършени бойни единици, в т.ч. и бронепалубни крайцери.

Бронепалубните крайцери на Аржентина[редактиране | редактиране на кода]

Първият бронепалубен крайцер на Аржентина е „Патагония“ (на испански: Patagonia), построен в Австро-Унгария през 1887 г[194]. Корабът е много малък и бавен, за крайцерските стандартни и по-скоро може да се класифицира като мореходна канонерска лодка[195]. След това аржентинците се ориентират към сътрудничество със знаменитата фирма „Армстронг“ и получават цяла поредица от доста модерни крайцери.

В 1891 г. в състава на аржентинския флот аржентинския флот влиза крайцера „Вейнтисинко де Майо“ (на испански: Veinticinco de Mayo)[60], като фирмата залага кораба без да има определен купувач за него[196]. За скромните си размери крайцера е много бързоходен, въпреки, че не носи скорострелните оръдия на „Круп“[193]. Доволни от резултата аржентинците поръчват негова подобрена версия и в 1893 г. флота получава „Нуеве де Хулио“ (на испански: Nueve de Julio)[60]. Този кораб повтаря предшественика си, но е въоръжен със скорострелна артилерия британско производство[197]. Последния бронепалубен крайцер на аржентинския флот, също построен от „Армстронг“ е „Буенос Айрес“ (на испански: Buenos Aires), доставен 1896 г[198]. По-голям от предшествениците си, той има по-мощна артилерия и високи скоростни качества[199]. После него, Аржентина, подготвяйки се за война с Чили, започва да поръчва броненосни крайцери[58].

Бронепалубен крайцер „Алмиранте Тамандаре“.

Бронепалубните крайцери на Бразилия[редактиране | редактиране на кода]

Първият и последен бронепалубен крайцер, построен на бразилски стапели, с помощта на фирмата „Армстронг“, е „Алмиранте Тамандаре“ (на португалски: Almirante Tamandaré), влязъл в строй 1893 г[200]. Кораба е интересна смесица от нови и остарели технически решения. Скоростта му е явно нодостатъна, дори по критерите на 1890-те години, има архаичното ветрилно въоръжение, а артилерията макар и скорострелна, е разположена доста неудачно[201].

Всички останали крайцери са поръчвани на чуждестранни производители. В 1892 г. от французите е пуснат на вода малкия крайцер „Бенджамин Констан“ (на португалски: Benjamin Constant)[65], с много ниски характеристики и използван само като учебен кораб[202]. Още по-малък е крайцера „Република“ (на португалски: República) построен 1892 г. от „Армстронг“[203]. Независимо от водоизместимостта си – 1 300 тона, той е класифициран като напълно удачен кораб, за своите размери[202].

Бързия ръст на аржентинския флот принуждава Бразилия да поръча серия от 3 пълноценни „елсуикски“ крайцера. Обаче в състава на флота влиза само един от тях, през 1897 г., – „Алмиранте Барозо“ (на португалски: Almirante Barroso), а другите два са купени от САЩ[204]. При умерена водоизместимост той има силно въоръжение и нелоша скорост[205].

Бронепалубните крайцери на Чили[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Есмералда“.

Първия чилийски бронепалубен крайцер е знаменитата „Есмералда“ (на испански: Esmeralda)— прародителя на всички „елсуикски“ крайцери. Влязъл в строй 1884 г.[206], този кораб прави фурор във военноморските кръгове, съчетавайки мощно въоръжение и прилично брониране с висока скорост[207]. Към недостатъците на проекта следва да се отнесат претоварването с тежко въоръжение и недостатъчната мореходност. Последното станало ясно след продажбата, през 1894 г., на „Есмералда“ на Япония[202]. В 1892 г. чилийския флот получава от Франция два неголеми крайцера от типа „Президенте Еразуриз“ (на испански: Presidente Errazuriz)[208], с много прилични характеристики[209].

Занапред Чили предпочита продукцията на „Армстронг“. В 1894 г. чилийский флот получава крайцера „Бланко Енкалада“ (на испански: Blanco Encalada)[208]. Достатъчно скоростен, мореходен и мощно въоръжен корабът много се харесал на купувача[210] и последова нова поръчка, за броненосен крайцер – „Есмералда II[208]. Той не е особено успешен и независимо от формално високите му характеристики чилийците се връщат към поръчките на умерени по размер бронепалубни крайцери. „Министро Зентено“ (на испански: Ministro Zenteno) е пуснат през 1896 г.[208] и почти напълно повтаря бразилския „Алмиранте Барозо“, с изключение на състава на артилерията[202]. Последния бронепалубен крайцер на чилийския флот е „Чакабуко“ (на испански: Chacabuco), купен 1902 г.[211], вече в строеж и практически еднотипен с японския „Такасаго“. За своите умерени размери е много добре въоръжен и е считан за един от най-бързоходните крайцери в света[212].

Бронепалубните крайцери на другите латиноамерикански държави[редактиране | редактиране на кода]

Най-големи и мощни кораби в перуанския флот през първата половина на 20 век са бронепалубните крайцери тип „Алмиранте Грау“ (на испански: Almirante Grau). Построени към 1906 – 1907 г. от „Викерс“, те са сравнително неголеми, но прилични кораби със слабо въоръжение, които много бързо морално устаряват[213].

Още един кораб, който се класифицира като бронепалубен крайцер е уругвайскияУругвай“. Малък крайцер, с водоизместимост от 1 400 тона, той е построен от немската фирма „Вулкан“ в 1910 г. и има чисто символическо брониране, но традиционно за Латинска Америка, се експлоатира много дълго[214].

Бронепалубните крайцери в Азия[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубните крайцери на Япония[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Мацушима“.

След революцията Мейджи Япония започва енергична модернизация на страната с използване на напредналите западни технологии. Този процес много добре се забелязва в японския военноморски флот, през 1870-те години той притежава само много стари кораби. В началото японците се обръщат за военнотехническа помощ в строителството на флота към Великобритания. В резултат на това първите бронепалубни крайцери на Императорския флот са корабите, построени в 1885 – 1886 г. от фирмата „Армстронг“ – 2 крайцера от типа „Нанива“ (на японски: 浪速)[215]. Проектирани на основата на проекта на чилийската „Есмералда[216], те, макар и средни в бойните си качества, са прилични крайцери, макар въоръжението им да е скорострелни оръдия немско производство[217].

От средата на 1880-те години японските моряци временно се преориентират на сътрудничество с Франция. Първият и крайно неуспешен опит на японско-френския проект за създаване на крайцерски сили е крайцера „Унеби“ (на японски: 畝傍). Неголемия кораб е видимо претоварен, с недостатъчна устойчивост[218] и след предаването си на японците в 1886 г., безследно изчезва по пътя си от Франция към Япония[219].

Бронепалубен крайцер „Цушима“.

Това не смущава японците и те продължават сътрудничеството си с французите, подписвайки договор с изветния корабостроител Емил Бертен. В частност, по негов проект са построени 3 крайцера от типа „Мацушима“ (на японски: 松島) – едни от най-оригиналните крайцери за цялата история, които влизат в строй 1891 – 1894 г.[219]. Сравнително неголеми кораби те следва да образуват единна бойна единица, като всеки от тях носи по 1 320 mm оръдие, като на два от тях то е установено на носа, а на третия кораб – на кърмата. Предполагало се, че те ще могат да се справят с китайските броненосци[220]. Останалата им артилерия са скорострелни 120 mm оръдия. Проекта излиза крайно несполучлив. Тежкото оръдие се показало като съвършено безполезно в бой, защитата и скоростта на крайцерите също са недостатъчни[221]. Като цяло, първите крайцери на японския флот са полезни само за придобиване на съответния опит[217].

Бронепалубен крайцер „Касаги“.

Разочаровани от френските проекти, японците се връщат към сътрудничеството с британците и веднага получават отлична бойна единица. Крайцера „Йошино“ (на японски: 吉野), получен от флота в 1893 г.[222], се отличава с добре маневреност, достойно въоръжение и е най-бързоходния крайцер на своето време[223]. По британски проект е построен в 1893 г., в Япония, крайцера „Акицушима“ (на японски: 秋津洲)[222]. Първите бронепалубни крайцери, построени в Япония по японски проект с японски части, са корабите от типа „Сума“ (на японски: 須磨)[224], влезли в строй в 1896 – 1899 г. и впоследствие признати за неуспешни[225]. Подобни са и последващите вносни крайцери – построените от британците в 1898 г. „Такасаго“ (на японски: 高砂)[224] и типа „Касаги“ (на японски: 笠置) американска постройка, който включва 2 единици, влезли в състава на флота в 1898 – 1899 години[226]. Всички те страдат от недостатъчна мореходност. Освен това, японското правителство в преддверието на японо-китайската война, купува от Чили бронепалубния крайцер „Есмералда“, който получава името „Изуми“ (на японски: 和泉) в японския флот[222].

Отчитайки грешките, направени при строежа на крайцерите тип „Сума“, японския флот поръчва на местни корабостроители 2 крайцера от типа „Ниитака“ (на японски: 新高). По-големи от предшествениците си, те имат надеждни машини и като цяло са прилични, здрави кораби. Тяхно развитие е крайцера „Отова“ (на японски: 音羽). Той е по-малък по размери, но по бързоходен. Всички те влизат във флота през 1904 г[226].

За 20 години японския флот извървява дълъг път – от поръчки в чужбина до строителство на крайцери от японски компании, по собствени проекти. Последните японски бронепалубни крайцери, като цяло, съответстват на средното световно равнище. Още тогава, обаче, се проявява характерния за японските корабостроители стремеж към прекомерно въоръжаване на сравнително неголеми кораби.

Сравнителни ТТХ на бронепалубните крайцери на Япония
Характеристики Нанива[227] Унеби[228] Мацушима[229] Йошино[230] Акицушима[231] Сума[232] Такасаго[233] Касаги[234] Ниитака[235] Отова[236]
Водоизместимост, t 4 150 3 672 4 278 4 225 3 170 2 657 – 2 756 4 160 5 598 – 6 066 3 716 3 388
Артилерия 2 – 260 mm, 6 – 150 mm, 2 – 57 mm, 9 – 37 mm 4 – 240 mm, 7 – 150 mm, 2 – 57 mm, 10 – 37 mm 1 – 320 mm, 11 – 120 mm, 5/11 — 57 mm, 11 – 47 mm 4 – 152 mm, 8 – 120 mm, 22 – 47 mm 4 – 152 mm, 6 – 120 mm, 8 – 47 mm 2 – 152 mm, 6 – 120 mm, 10 – 47 mm, 4 – 42 mm 2 – 203 mm, 10 – 120 mm, 12 – 76 mm, 6 – 42 mm 2 – 203 mm, 10 – 120 mm, 12 – 76 mm, 6 – 42 mm 6 – 152 mm, 10 – 76 mm, 4 – 42 mm 2 – 152 mm, 6 – 120 mm, 4 – 76 mm
Торпедни апарати 4х1 – 356 mm 4х1 – 450 mm 4х1 – 356 mm 5х1 – 356 mm 4х1 – 356 mm 5х1 – 457 mm 3х1 – 457 mm 4х1 – 457 mm 2х1 – 457 mm
Брониране, mm Палуба – 51 – 76, щитове оръдия – 37, рубка – 37 Палуба – 33 Палуба – 37 – 51, барбети – 305, рубка – 102 Палуба – 43 – 114, щитове оръдия – 114 Палуба – 25 – 76, щитове оръдия – 114 Палуба – 25 – 51, щитове оръдия – 114, рубка – 102 Палуба – 63 – 114, щитове оръдия – 63 – 114 Палуба – 63 – 114, щитове оръдия – 63 – 114, рубка – 114 Палуба – 37 – 63, рубка – 102 Палуба – 51 – 76, щитове оръдия – 37, рубка – 102
Силова установка, к.с. 7 120 6 000 5 400 15 968 8 516 8 384 15 500 13 492 9 500 10 000
Максимална скорост, възела 18,5 17,5 16,5 22,5 – 23 19 19,5 – 20 22,5 22,5 – 22,75 20 21

Бронепалубните крайцери на Китай[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Хай Юнг“.

Императорски Китай в своето развитие на военноморските сили отделя главно внимание на Бейянския флот (Северен флот), който се финансира със средствата на северните провинций на страната. Ръководството на флота поръчва крайцери в Германия и Великобритания, като предпочитанието е към британските корабостроители[237]. Първите бронепалубни крайцери на китайския флот са 2 единици от типа „Чаоюн“ (на китайски: 超勇), построени във Великобритания и влезли в строй 1881 г[238]. Много малките крайцери имат ниска скорост и символична бронирана палуба[237].Доста по-добре брониран е „Цзиюан“ (на китайски: 济远) германска постройка. Дори скоростта му отговаря на крайцерските стандарти по онова време. В състава на флота той влиза 1885 г[238]. Британия, на свой ред, доставя през 1887 г. на Китай 2 крейсера от типа „Чжиюан“ (на китайски: 致遠)[238].

След края на Китайско-японската война на фирмата „Армстронг“ са поръчани 2 крайцера от типа „Хай Чи“ (на китайски: 海圻). Типични „елсуикски“ крайцери, бързоходни и добре въоръжени, те пополват флота в 1899 г.[239] и задълго остават най-мощните кораби на страната[240]. Освен това, в Германия са поръчани 3 малки крайцера от типа „Хай Юн“ (на китайски: 海容). Всички те са построени към 1898 г. и служат във флота много дълго[241].

Бронепалубните крайцери на Сиам[редактиране | редактиране на кода]

Още една азиатска страна – Тайланд – получава крайцер от подобен клас британска постройка – „Маха Чакри“. Крайцера никога не е участвал в бойни действия и основно е използван като кралска яхта. Има бронирана палуба, но е недостатъчно въоръжен (по проект се предвижда поставянето на шест 152 mm оръдия).

Бронепалубните крайцери в локалните войни от края на 19 век и началото на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубните крайцери в Китайско-японската война[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Ялу. Завръзка на сражението.

Към началотот на Китайско-японската война японския флот се състои главно от бронепалубни крайцери, които са основната ударна сила на флота. Корабите от други класове са с второстепенно значение. За борба с китайските броненосци – ядрото на Бейянския флот (Северен флот), специално са предназначени крайцерите от типа „Мацушима“ с 320 mm оръдия. По ниво на организация и бойна подготовка японския флот има значително превъзходство над китайския[242].

Решителното сражение – битката при р. Ялу, за господството по море, е на 17 септември 1894 г. в устието на река Ялу. Японския флот под командването на вицеадмирал Сукеюки Ито представлява 7 бронепалубни крайцера, 1 броненосен крайцер, 2 остарели броненосни фрегати, 1 спомогателен крайцер и 1 канонерскуа лодка[243]. В състава на китайския флот, които се командва от адмирал Дин Жучан, има 2 броненосеца, 3 броненосни крайцера, 3 бронепалубни крайцера, 4 небронирани крайцера, 2 канонерски лодки и 2 миноносеца[244].

Китайския командващ в сртой, който бързо се странсформира в полумесец, в центъра на когото се намират броненосците. Японците предпочитат подредбата в килватерен строй, като в страни е оставен „летящият“ отряд на контраадмирал Цубоя, включващ 4 най-скоростни бронепалубни крайцера[245].

Сражението, продължило над 4 часа, има характер на престрелка между страните на средни и малки дистанции. „Летящият отряд“ обхваща противника по фланга и му нанася сериозни загуби. Китайскийя флот почти веднага губи управление и хаотично се отбранява срещу кръжащите наоколо японски кораби, като два от китайските крайцери самоволно напускат сражението[246]. Решаваща роля в боя има скорострелната артилерия на японските бронепалубни крайцери. Именно от нейния огън са потопени 4 китайски крайцера[247]. Особено се отличил флагмана на „Летящият отряд“ „Йошино“, който буквално засипвал противника с град от снаряди[248]. Паралелно с това, среднокалибрената артилерия се оказала безполезна пред китайските броненосци, независимо от огромното количество попадения, която нанесла[249]. Надеждите към 320 mm оръдия на крайцерите „Мацушима“ се оказали напразни – за за цялото време на битката трите крайцера изстреляли общо само 13 снаряда, без нито едно попадение[250]. В същото време се показала и основната слабост в защитата на бронепалубните крайцери – само едно попадение на тежък снаряд в „Мацушима“ изважда крайцера от битката, с огромни загуби в личния състав[251].

Заради големите загуби китайския флот беспорядъчно отступва към своите бази и занапред не се опитва да влиза в открити сражения, което и предопределя изхода на войната[252]. Сражението при Ялу показало значението на превъзходството в скороста в боя, ролята на скорострелната артилерия, но продемонстрира и важността на броневата защита[253].

Бронепалубните крайцери в Испано-американската война[редактиране | редактиране на кода]

Схема на сражението при Кавите от 1 май 1898 г.

Събитията в Испано-американската война се разгръщат предимно в района на Куба и Филипините – испански колонии, които американците целели да отвоюват у противника. Ако до бреговете на Куба и от двете страни действат броненосци и броненосни крайцери, то в борбата за Филипинските острови основна роля имат бронепалубните крайцери. Получавайки известието за началото на войната, американската ескадра под командване на комодор Д. Дюи тръгва от Хонконг към Манила[254]. В нейния състав влизат 2 големи бронепалубни крайцера – „Олимпия“ и „Балтимор“, 2 средни бронепалубни крайцера –|Бронепалубни крайцери тип „Синсинати“|„Рейли“ и „Бостън“, а също и канонерските лодки „Петрел“ и „Конкорд“. Противостоящата испанска ескадра на контраадмирал П. Монтехо, включва 2 малки бронепалубни крайцери от типа „Исла де Лусон“, 5 небронирани крайцера, като единият от тях е дървен, 1 спомогателен крайцер и 3 канонерски лодки[255].

Имайки формално числено преимущество и примерно равна водоизместимост, испанскатя ескадра отсттпва по всички останало. Живучестта на испанските кораби е много ниска, артилерията е остаряла, а бойната подготовка съвершено неудовлетворителна. Фактически, „Олимпия“ и „Балтимор“ са по-силни от цялото испанско съединение[256].

Рано сутринта на 1 май 1898 г. ескадрата на Дюи се появява в залива Кавите, където се намира противника. В битката американците бързо достигат решителен успех. Испанците са пасивни, само флагманския крайцер се опитва да атакува противника, но бързо е изваден от строя. Курсирайки по вятъра американците му нанасят тежки поражения със своята стрелба. Ответния огън е малоефективен[257].

След 1,5 часа от началото на боя, Дюи, който получил невярно съобщение за липса на боеприпаси, се оттегля на запад, давайки възможност на екипажите да закусят[258]. След анализиране на информацията за боеприпасите, американската ескадра се връща в залива Кавите и доунищожава останалите испански кораби, а също и бреговите батареи. Така боя завършва с пълна победа на флота на САЩ с нищожни загуби, но съотношението на силите е толкова неравно, че никакви сериозни изводи за боеспособността на бронепалубните крайцери не могат да бъдат направени[258].

Бронепалубните крайцери в Руско-японската война[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Варяг“ след битката при Чемулпо.

В началото на Руско-японската война, на японския флот противостои, от страна на Русия, Първа Тихоокеанска ескадра, включаваща в себе си, като големи кораби, 7 броненосеца, 4 броненосни крайцера, 5 бронепалубни крайцера 1-ви ранг и 2 бронепалубни крайцера 2-ри ранг. Японския флот има 6 броненосеца, 6 броненосни крайцера и 12 бронепалубни крайцера. Макар основната ударна сила и на двата флота да са броненосните кораби, бронепалубните крайцери също вземат активно участие в бойните действия.

Още първите дни на войната, сред пострадалите от японски атаки руски кораби, има и бронепалубни крайцери. В нощта на 27 януари 1904 г. е повреден от торпедо крайцера „Палада“, стоящ, както и дригите кораби на ескадрата, на външния рейд в Порт Артур. През деня на 27 януари 1904 г. ескадрата на контраадмирал Сотокити Уриу, от 2 броненосни и 4 бронепалубни крайцера, а също 1 авизо и 8 миноносеца, пресича опита на измъкване през блокадата на пристанището на Чемулпо на руските кораби – бронепалубния крайцер „Варяг“ и канонерската лодка „Кореец“, които са там в качеството им на стационари. По време на боя при Чемулпо „Варяг“ получава множество повреди, в това число и подводни пробойни, голяма част от артилерията излиза от строй, има огромни загуби сред личния състав. Независимо от това, че бронираната палуба не е пробита нито веднъж и крайцера запазва ход, „Варяг“ практически губи боеспособност и е потопен на рейда на Чемулпо[259]. Противника в хода на боя няма загуби[260]. На 29 януари 1904 г. е загубен крайцера „Боярин“. Натъкнал се на руска мина, той явно преждевременно е оставен от екипажа и в крайна сметка потъва[261]. Освен това, на 2 май 1904 г. намиращия се в състава на Владивостокския отряд крайцери бронепалубен крайцер „Богатир“ попада в навигационна авария и е извън строя до края на войната[262].

Бронепалубен крайцер „Новик“, потопен при Корсаковския пост.

В ходе на бойните действия при Порт Артур най-голяма активност сред руските бронепалубни крайцери имат „Новик“ и „Асколд“, нееднократно влизащи в престрелка с японските кораби. От японските бронепалубни крайцери енергично и полезно действа 3-и отряд крайцери, включаващ най-бързите японски кораби от този клас – „Йошино“, „Такасаго“, „Касаги“, „Читосе“. Те се използват много активно за разузнаване и насочване на главните сили. Останалите си бронепалубни крайцери японското командване използва внимателно, явно смятайки ги за прекалено слаби и бавни[263].

При опита за разкъсване на блокадата на 1-ва Тихоокеанска ескадра на Порт Артура от 28 юли 1904 г., освен всички останали кораби, участват и четири бронепалубни крайцера: „Новик“, „Асколд“, „Диана“ и „Палада“[264]. В хода на боя на главните сили крайцерите имат само ограничено участие, за малко попадайки под огъня на японските броненосци[265]. След излизането от строй на флагмана и стихийния завой на ескадрата обратно към Порт Артур, командира на отряда крайцери контраадмирал Николай Карлович Рейценштейн, с флаг на „Асколд“, взема решение да се насочи към Владивосток само със силите на своя отряд. Фактически след флагмана тръгва само „Новик“, „Диана“ и „Палада“ скоро изостават. Независимо от интензивния огън на противника, крайцерите успяват да се откъснат използвайки превъзходството си в скоростта[266].

Бронепалубния крайцер „Палада“ под огъня на японската обсадна артилерия в Порт Артур.

След това двата кораба се разделят. „Асколд“ в хода на сражението получава редица сериозни повреди, в т.ч. и подводни, независимо от съхранилатаси целостта бронирана палуба и влиза в Шанхай за отстраняване на повредите. Там той е блокиран от превъзходящите сили на японците и на 11 август 1904 г. е разоръжен[267]. Командира на „Новик“ Максимилиан Фьодорович Шулц решил да стигне Владивосток по обходен път, заобикаляйки Япония от исток[268]. Успешно завършил прехода, „Новик“ влиза в пост Корсаковский на остров Сахалин за попълване на въглищните запаси. На 7 август 1904 г. той е настигнат от крайцера „Цушима“ и влиза с него в бой. Получил сериозни повреди „Новик“ е принуден да излезе от боя, а след получени данни от радиоприхващането за наличие в района на други японски кораби, командира решава да потопи крайцера в плитчините[269].

Крайцера „Диана“ в хода на дневния бой на 28 юли 1904 г. получава подводна повреда[270]. Командира на крайцера княз Александър Ливен взема решение да поеме към Сайгон, където той пристига на 8 август 1904 г.[271]. Но Япония оказва силен дипломатически натиск на Франция, в резултат на което крайцера е принуден да се разоръжи на 29 август 1904 г[271]. „Палада“, която се върнала в Порт Артур, в числото на другите кораби от Първа Тихоокеанска ескадра попада под обстрела на тежката обсадна артилерия на японците при финалния етап от отбраната на крепоста. На 24 ноември 1904 г., крайцера, получил тежки повреди от 280 mm снаряди на японските гаубици, ляга на дъното на Западния басейн на Порт Артурския залив[272].

Японския флот в хода на борбата за Порт Артур се лишива от два бронепалубни крайцера. На 15 май 1904 г. „Йошино“ е протаранен в мъглата от японския броненосен крайцер „Касуга“ и потъва[222]. „Такасаго“ се натъква на руска мина на 12 декември 1904 г. и потъва на следващия ден[224].

Останките на бронепалубния крайцер „Изумруд“ в залива Владимир.

В състава на Втора Тихоокеанска ескадра влизат 5 бронепалубни крайцера. „Олег“ и „Аврора“ са включени в Крайцерския отряд, който командва контраадмирал Оскар Адолфович Енквист, В състава на Разузнавателния отряд са „Светлана“, „Жемчуг“ и „Изумруд“, командвани от командира на „Светлана“ капитан 1-ви ранг Сергей Павлович Шеин[273]. Командващия ескадрата вицеадмирал З. П. Рожественски държал крайцерите при главните сили, почти без да ги използва за разузнаване[274]. Преди началото на Цушимското сражение на 14 май 1905 г. командира заповядва „Жемчуг“ и „Изумруд“ да се движат до броненосците, а другите крайцери да охраняат транспортните кораби.

Задачата, поставена за боя на крайцерския и разузнавателния отряди е неизпълнима, поради значителното превъзходство на противника в крайцерските сили. Ограничени във възможността да маневрират, завързани към охраняваните от тях транспорти, крайцерите се защитават в пасивна отбрана. Решителна атака, на този или друг боен отряд на противника не може да се направи, заради изоставянето на транспортите.[275]

— Крестьянинов В.Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 г.

В хода на дневния бой на 14 май 1905 г. руските крайцери с труд отбиват атаките на превъзходящия противник, но с изключение на „Светлана“ не получават тежки повреди. И японските крайцери не са особено тежко пострадали, макар „Нанива“ и „Касаги“ временно да излизат от боя[276]. С настъпването на нощта руските сили се разделят. Повредената „Светлана“ опитва самостоятелно да стигне във Владивосток, но в утрото на 15 май 1905 г. е прихваната от два японски бронепалубни крайцера и миноносец. След неравен бой до остров Дажелет руския крайцер получава тежки повреди и изчерпва боезапаса на главния калибър. В тази връзка командира на крайцера заповядва кораба да се потопи. Самият той при това загива, както и голяма част от екипажа[277]. Крайцера „Изумруд“ е заедно с остатъка на руската ескадра в утрото на 15 май 1905 г. Когато контраадмирал Николай Иванович Небогатов заповядва на своите кораби да се предадат, командира на „Изумруд“ барон Василий Николаевич Ферзен отказва да изпълни заповедта и пробива обръча на обкръжението. Заради опасността от мини и недостатъчно въглища крайцера се насочва не към Владивосток, а към залива Владимир, където в мъгла се натъква на скали. Неясната обстановка и нервното напрежение карат Ферзен да вземе решение за взривяване на крайцера[278]. Крайцерския отряд на Енквист в съставе „Олег“, „Аврора“ и „Жемчуг“ в течение на цялата нощ се опитва да вземе курс към Владивосток, но всеки път се връща обратно, опасявайки се за японски миноносци. Изгубили главните сили, крайцерите се насочили в началото към Шанхай, а след това вземат курс към Манила, където пристигат на 20 май 1905 г., а след това са[279].

Последните бронепалубни крайцери[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубните крайцери на Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Крайцер скаут „Адвенчър“.

След като построили към началото на 20 век множество бронепалубни крайцери, британците се убедили, че към 1900-ната година, поради ниската си скорост, те са непригодни за изпълнение на една от най-важните тактически задачи – водене на разузнава в състава на ескадрата[280]. Появява се необходимост от нова разновидност на крайцерите, които започват да се наричат в Кралския флот крайцери скаути. На тях се възлагат задачите водене на разузнаване, лидиране на есминците и борба с леките сили на противника[281]. Понеже се смяата, че театърът на бъдещите военни действия ще бъде Северно море, показателите далечина на плаване и мореходност не се считат за критически важни[280].

Бронепалубен крайцер „Бристъл“.

В опит да достигнат до добър проект по емпиричен път, Адмиралтейството дава поръчка за първите 8 скаута на четири различни фирми, по 2 единици на всяка. Заданието е само в общи характеристики, в останалото проектантите имат пълна свобода. В резултат флота получава 4 двойки доста различни крайцери[280]. Защитата на скаутите от типове „Адвенчър“ и „Сентинел“ се осигурява само от бронирана палуба, типовете „Форуърд“ и „Патфайндър“ имат и брониран пояс. Съвършено различни са и корпусните конструкции. В другото крайцерите си приличат – скорост от 25 възела и крайно слабо въоръжение, съставено от 76 mm оръдия. Цялата осмица влиза в строй 1905 г[282].

След неуспешния експеримент поръчките за скаутите се насочват към един производител, но и това не е успешен ход[283]. В 1909 – 1910 г. флота е попълнен от два скаута от типа „Бодицея[284]. Независимо от използвнето в тях на парни турбини скоростта не е по-висока, а въоръжението, вече от 102 mm оръдия, все още е много слабо, а защитата, която включава само тънка бронирана палуба, е чисто символична[285]. Не много по-добре е следващата двойка от типа „Блонд“, построена 1910 – 1911 г[284]. Последните бронепалубни крайцери британска постройка са 3 скаута от типа „Актив“, завършени 1911 – 1913 г.[286] и също неудачни[287].

След провала на проекта със скаутите, реформаторите на Кралския флот, начело с Джон Арбетнот Фишер, планират въобще да се откажат от строежа на малки крайцери, като техните функции да се поемат от големите есминци[288]. Но такова решение ще застраши огромните комуникации на Британската империя, които ще са беззащитни за бързоходните рейдери на противника. Затова решават да се създаде подклас на океанския скаут. Първите такива крайцери са 5 единици от типа „Бристъл“, влезли в строй в 1910 г[289]. С водоизместимост около 5 000 тона, те имат парни турбини и скорост от 25 възела. Въоръжението им е комбинация от 102 mm и 152 mm оръдия[288]. Тяхната защита, ограничена само до бронирана палуба, е слаба, дори само за осколки. През 1911 – 1912 г. флота получава 4 крайцера от типа „Уеймът[290]. Водоизместимостта им е по-голяма, спрямо предшествениците, скоростта и защита са на предишното ниво, но въоръжението им сега е еднородно само от 152 mm оръдия[288]. С това развитието на британски бронепалубни крайцери завършва и Кралския флот започва развитието на нов клас – леки крайцери, защитени и с брониран пояс[286]. Към него са отнесени и типовете „Бристъл“ и „Уеймът“[289][290].

Бронепалубните крайцери на Германия[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Дрезден“.

Развитието на немските бронепалубни крайцери в предвоенните години се изразява с постепенно нарастване на размерите и подобряване на характеристиките им. Немците се стремят да направят универсален малък крайцер, който еднакво добре да действа на противниковите комуникации и да води ескадрено разузнаване[291]. Стремежа към увеличаване на скоростта води до появата на типа „Кьонигсберг“ (на немски: Königsberg), чиито 4 единици влизат в строй 1907 -1908 г[292]. В този тип кораби немските корабостроители продължават своите експерименти – „Щетин“, за разлика от другите три кораба има парни турбини и е с 1 възел по-бърз. Още по-големи и бързоходни са двата крайцера на типа „Дрезден“ (на немски: Dresden), като турбини има само главния кораб на проекта. Двата влизат във флота 1908 – 1909 г[292].

Последните немски бронепалубни крайцери са 4 единици от типа „Колберг“ (на немски: Kolberg), построени 1909- 1911 г[293]. Вече всички те са снабдени с турбини, развиват скорост от около 27 възела, а водоизместимостта им отново е по-голяма. След това германския флот също предпочита да развива класа на пълноценни леки крайцери, защитени и с брониран пояс[294]. Следва да се отбележи, че до 1915 г. всички малки крайцери на Германия носят 105 mm оръдия в качество на главен калибър и това струва много скъпо на немските моряци в първата година на Първата световна война[295].

Бронепалубните крайцери в останалите страни[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Байя“.

Руския флот преди началото на Първата световна война решава да започне развитието на типа голям лек крайцер, което се трансформира в проекта „Светлана[296], който има и пълноценно брониране на бордовете[297]. За Сибирската флотилия в Германия, през 1913 г., са поръчани два бронепалубни крайцера от типа „Муравьов-Амурский“. След началото на войната немците конфискуват тези кораби и ги въвеждат в своя флот като типа „Пилау[298].

Италианците опитват да повторят британския опит със скаутите[287]. „Куарто“, влязъл в строй през 1913 г. е слабо въоръжен, слабо защитен, за сметка на това, обаче скоростта му надминава 28 възела[299]. В 1914 г. италианския флот се попълва от два бронепалубни крайцера на типа „Нино Биксио“, които са по-големи, по-бавни и също толкова слабо въоръжени и защитени[299]. Те са зачислени в италианския флот като скаути (на италиански: esploratori)[300].

Китай, през 1910 г., приема обширна програма за строителство на мощен флот. Революцията от 1911 г. и последвалите събития не позволяват реализирането ѝ, но поръчаните в чужбина три бронепалубни крайцера, два – „Чао Хо“ и „Ин Суей“ влизат в състава на флота през 1911 – 1912 г[301]. Неголеми и слабо въоръжени, тези кораби имат ниска скорост и ограничени бойни възможности[302]. Третия от поръчаните крайцери – „Фей Хунг“, е продаден на Гърция, в чийто флот постъпва в 1914 г. под името „Ели[303].

Два бронепалубни крайцера от типа „Баия“ (на португалски: Bahia), построени във Великобритания 1910 г., получава бразилския флот. Без да се отличават с особена бойна мощ, те са прекрасни бързоходци, след като развили на изпитанията 27 възела[304].

Последните бронепалубни крайцери в историята следвало да бъдат френските „ескадрени разузнавачи“ (на френски: Éclaireur d’escadre). Към 1914 г. френския флот няма нито един съвременен крайцер и изпитва остра нужда от бързоходни кораби. Проекта „Ла Мотт-Пике“ (на френски: La Motte-Picquet) е нееднозначен. Въоръжението от 8 138 mm оръдия не е нищо особено, бронирането е крайно слабо и само скоростта от 29 възела е на ниво[305]. Дори и в този им вид те биха били полезни за флота, но при планирана серия от 10 кораба началото на войната проваля дори залагането им[306].

Бронепалубните крайцери в Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на Първата световна война бронепалубните крайцери вече се смятат за остарял клас кораби. Въпреки това, в повечето страни – участници във войната именно те са основата на крайцерските сили. Общо в състава на флотите се числят 144 бронепалубни крайцери от различни типове, а над 60 бронепалубни крайцера са прекласифицирани в различни спомогателни съдове като остарели.

Бронепалубните крайцери на флотите по време на Първата световна война
Клас крайцери Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария[307] Flag of the United Kingdom.svg Великобритания[308] War Ensign of Germany (1903-1918).svg Германска империя[309] Италия Италия[310] Военноморски флот на Русия Русия[311] Съединени американски щати САЩ[312] Ottoman flag.svg Османска империя[313] Flag of France.svg Франция[314] Япония Япония[315]
Турбинни бронепалубни крайцери 0 10 7 0 0 0 0 0 0
Бронепалубни крайцери с парни машини 5 25 26 9 8 16 2 13 10
Бронепалубни крайцери-скаути 0 11 0 3 0 0 0 0 0
Остарели бронепалубни крайцери, минали прекласификация 2 40 13 3 0 0 0 0 5
„Кьонигсберг“, полупотопен в руслото на река Руфиджи. Юли 1915 г.

В първия период на военните действия командването на германския флот опитва да води срещу корабоплаването на Антантата Крейсерска война и поддържа срещу комуникациите на противника ескадрата на адмирал Максимилиан фон Шпее, а също и няколко единични крайцера – общо 2 броненосни, 5 бронепалубни и 1 лек крайцер[316]. От бронепалубните крайцери най-успешният е „Емден“, който нанася съществен урон на британската морска търговия в Индийския океан[317] и потопил руския бронепалубен крайцер „Жемчуг“[318]. „Емден“, на свой ред, е унищожен от австралийския лек крайцер „Сидни“. „Лайпциг“, „Нюрнберг“ и „Дрезден“ са в състава на ескадрата на Шпее и вземат участие в Коронелския бой[319], в частност, „Нюрнберг“ довършва тежко повредения британски броненосен крайцер „Монмут“[320]. „Лайпциг“ и „Нюрнберг“ потъват в боя при Фолкландските острови, в неравна схватка с британските броненосни крайцери[321], „Дрезден“ става жертва на британските крайцери по-късно, когато е изненадан от тях и потопен практически без съпротива[322]. „Кьонигсберг“, който оперира в Индийския океан, има само един съществен успех, потопявайки британския бронепалубен крайцер „Пегасус[323], а след това се скрил в руслото на африканската река Руфиджи, където издържал до юли 1915 г., задържайки в района значителни британски сили[324]. Като цяло, независимо от отделните успехи, немците не успяват да дезорганизират морските превози на противника и тази роля преминава към подводниците[325].

Още три бронепалубни крайцера немския флот губи по време на набега на британците в Хелголандския залив. „Майнц“, „Кьолн“ и „Ариадне“ потъват в неравна битка, като последните два от огъня на британските линейни крайцери, пред които те са съвършено беззащитни. Още в първите сражения се вижда слабостта във въоръжението на немските малки крайцери. Техните 105 mm оръдия са прекалено слаби и немците регулярно изпадат в тежки ситуации при срещите си с британски крайцери, въоръжени с 152 mm артилерия. Затова и германския флот от 1915 г. започва превъоръжаване на уцелелите крайцери с оръдия калибър 150 mm[131].

Австро-Унгарския флот от самото начало на войната е много предпазлив, защото неговите противници имат значително превъзходство по море. Още повече положението се влошава с влизането на Италия във войната. Активността на австро-унгарските кораби се ограничива до набези и обстрел на крайбрецията на противника, в които участват основно по-съвременните кораби[326]. Бронепалубните крайцери се използват ограничено. Въпреки това флота губи един от тях. Това е „Зента“, който на 16 август 1914 г. се среща с главните сили на френския флот и потопен след храбра, но безнадеждна съпротива[327].

Обща оценка на класа бронепалубни крайцери[редактиране | редактиране на кода]

Появата на бронепалубните крайцери изначално е резултат на компромис между потребността от мощни бойни единици и необходимостта от много крайцери. Възможността всички кораби да получат пълноценна защита във вид на комбинация от брониран пояс и бронирана палуба не е осъществима по икономически съображения. Отчитайки скромните характеристики на парните машини и невисокото качество на тогавашната броня, такива крайцери са прекалено големи и скъпи. Затова е избран и средния път за осигуряване на приемлива живучест на умерена цена[328].

Докато артилерията е не скорострелна, а снарядите са пълни с димен барут изглеждало, че бронепалубните крайцери, като цяло, се справят със своите задачи. Само строителството на големи бронепалубни крайцери се признава за видима грешка[26]. Морските сражения на японо-китайската и испано-американската войни, преминали с участие на бронепалубни крайцери, в условия на явно превъзходство на едната от страните, изглежда, че потвърждава бойната ефективност на този тип[329]. Съвершенно друг боен опит дава руско-японската война, в която участват два съпоставими противника. Използването на скорострелна артилерия, стреляща с бризантни снаряди, води до тежки повреди и загуба на боеспособност при бронепалубните крайцери, дори и без пробиване на бронираната палуба и нейните скосове[330].

В резултат корабите, които не са достатъчно бронирани, стават много уязвими. „Защитените“, т.е. бронепалубните военни съдове, които имат само на нивото на водолинията бронирана палуба, могат да загубят цялата си артилерия, да изгорят или просто да потънат, макар и съхранили вече безполезните си машини и погреби.[331]

— Кофман В. „Бронированный ёж“ и его потомки

Отказа от развитие на бронепалубните крайцери има и други причини. В началото на 20 век вече има две важни технически новости – парните турбини и свръхздравата броня[332]. Турбините, с много по-добри характеристики на пределна и агрегатна мощност, позволяват рязко повишаване на енерговъоръжеността на корабите, а новата цементирана броня с легиращи добавки осигурява солидно ниво на защита при умерено тегло. Макар и първите турбинни крайцери по инерция да остават бронепалубни, конструкторите достатъчно бързо стигат до създаването на нов клас – леки крайцери, при което след започването на тяхното строителство залагането на бронепалубни кораби губи смисъл.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шершов А. П.. История военного кораблестроения. ISBN 5-85391-010-8.
  2. Вильсон Х.. Броненосцы в бою. ISBN 5-94661-077-5.
  3. а б в Шершов А. П.. История военного кораблестроения.
  4. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
  5. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927. ISBN 0-905617-89-4.
  6. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  7. Шершов А. П.. История военного кораблестроения.
  8. Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч.III. Тараны и орудия-монстры. ISBN 5-8172-0086-4.
  9. Широкорад Александр. Россия выходит в мировой океан.
  10. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  11. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  12. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  13. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1. ISBN 978-5-8172-0126-0.
  14. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  15. а б в Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  16. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  17. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  18. Паркс О.. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. ISBN 5-8172-0100-3.
  19. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  20. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  21. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  22. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  23. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  24. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  25. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  26. а б в г Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  27. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  28. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  29. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  30. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  31. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  32. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  33. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  34. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  35. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  36. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  37. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  38. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  39. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  40. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  41. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  42. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  43. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  44. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  45. а б Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  46. а б в Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  47. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  48. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  49. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  50. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  51. Каторин Ю. Ф.. Крайцеры. Ч.1.
  52. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  53. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  54. а б в Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  55. а б в Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  56. Каторин Ю. Ф.. Крайцеры. Ч.1.
  57. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  58. а б в Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  59. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  60. а б в г Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  61. а б в г Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  62. а б в Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  63. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  64. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  65. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  66. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  67. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  68. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  69. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  70. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  71. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  72. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  73. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  74. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  75. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  76. Кофман В. Л.. Французские бронепалубники. Моделист-конструктор.
  77. Мельников Р. М.. Крейсер 1-го ранга Адмирал Корнилов (1885 – 1911). ISBN 978-5-903740-04-8.
  78. Мельников Р. М.. Крейсер 1-го ранга Адмирал Корнилов (1885 – 1911).
  79. Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. Ч.1. ISBN 5-8172-0078-3.
  80. Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. Ч.1.
  81. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  82. Новиков В., Сергеев А.. Богини российского флота. Аврора, Диана, Паллада. ISBN 978-5-699-33382-0.
  83. Новиков В., Сергеев А.. Богини российского флота. Аврора, Диана, Паллада.
  84. Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. Ч.1.
  85. Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. Ч.1.
  86. Катаев В. И.. Крейсер Варяг. Легенда российского флота. ISBN 978-5-699-29721-4.
  87. а б в Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. Ч.1.
  88. Крестьянинов В. Я., Молодцов С. В.. Крейсер Аскольд. Морская коллекция.
  89. Заблоцкий В. П.. Вся богатырская рать. Бронепалубни крайцери тип Богатырь. Морская коллекция.
  90. Заблоцкий В. П.. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа Богатырь.
  91. Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. Ч.1.
  92. Кладо Н. Л.. Очерк военных действий на море во время русско-японской войны. ISBN 5-17-025036-3.
  93. Емелин А. Ю.. Крейсер II ранга Новик.
  94. Емелин А. Ю.. Крейсер II ранга Новик.
  95. а б в Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. Ч.1.
  96. Емелин А. Ю.. Крейсер II ранга Новик.
  97. Хромов В. В.. Крейсера типа Жемчуг. Морская коллекция.
  98. Скворцов А. В.. Крейсер II ранга Боярин.
  99. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  100. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  101. Скворцов. Крейсеры „Диана“, „Паллада“, „Аврора“. – С. 11.
  102. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  103. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  104. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  105. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  106. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  107. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  108. Тирпиц А.. Воспоминания.
  109. Пахомов Н. А.. Броненосные крейсера Германии. 1886 -1918. Ч.1. ISBN 5-98830-021-9.
  110. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  111. Пахомов Н. А.. Броненосные крейсера Германии. 1886 -1918. Ч.1.
  112. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  113. Пахомов Н. А.. Броненосные крейсера Германии. 1886 -1918. Ч.1.
  114. Пахомов Н. А.. Броненосные крейсера Германии. 1886 -1918. Ч.1.
  115. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  116. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  117. а б в Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  118. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  119. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  120. Тирпиц А.. Воспоминания.
  121. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  122. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  123. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  124. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  125. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  126. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  127. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  128. а б Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  129. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  130. Каторин Ю. Ф.. Крайцеры. Ч.1.
  131. а б в Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров. 1860 – 1910.
  132. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  133. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров. 1860 – 1910.
  134. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  135. Каторин Ю. Ф.. Крайцеры. Ч.1.
  136. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  137. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  138. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  139. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крайцеров 1860 – 1910.
  140. Александров А. С., Соломонов Б. В.. Броненосные крейсера типа „Инфанта Мария Терезия“. Морская коллекция.
  141. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  142. а б в г д Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  143. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  144. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  145. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  146. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  147. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  148. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  149. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  150. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  151. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  152. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  153. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  154. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  155. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  156. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  157. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  158. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  159. а б в г д Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  160. Langensiepen B., Geliryus A.. The Ottoman Steam Navy 1828 – 1923.
  161. Langensiepen B., Geliryus A.. The Ottoman Steam Navy 1828 – 1923.
  162. Langensiepen B., Geliryus A.. The Ottoman Steam Navy 1828 – 1923.
  163. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  164. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  165. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  166. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  167. а б Silverstone P. H.. The New Navy. 1883 – 1922. ISBN 978-0-415-97871-2.
  168. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  169. Burr L.. US cruisers 1883 – 1904. ISBN 978-1-84603-267-7.
  170. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  171. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  172. Burr L.. US cruisers 1883 – 1904.
  173. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  174. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  175. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  176. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  177. Burr L.. US cruisers 1883 – 1904.
  178. Burr L.. US cruisers 1883 – 1904.
  179. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  180. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  181. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  182. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  183. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  184. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  185. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  186. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  187. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  188. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  189. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  190. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  191. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  192. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  193. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  194. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  195. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  196. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  197. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  198. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  199. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  200. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  201. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  202. а б в г Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  203. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  204. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  205. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  206. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  207. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  208. а б в г Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  209. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  210. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  211. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  212. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  213. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  214. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910.
  215. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  216. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  217. а б Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  218. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  219. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  220. Белов А. А.. Крейсера типа Мацусима. ISBN 5-98830-008-1.
  221. Белов А. А.. Крейсера типа Мацусима.
  222. а б в г Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  223. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  224. а б в Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  225. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  226. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  227. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  228. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  229. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  230. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  231. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  232. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  233. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  234. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  235. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  236. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  237. а б Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  238. а б в Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  239. Brook P.. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  240. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  241. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  242. Штенцель А.. История войн на море. Т 2. ISBN 5-94661-037-6.
  243. Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  244. Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  245. Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  246. Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  247. Вильсон Х.. Броненосцы в бою.
  248. Кофман В.. Чудеса от „Армстронга“. Моделист-конструктор.
  249. Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  250. Белов А. А.. Крейсера типа „Мацусима“.
  251. Белов А. А.. Крейсера типа „Мацусима“.
  252. Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  253. Вильсон Х.. Броненосцы в бою.
  254. Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  255. Белов А. А.. Испано-американская война 1898 года. Хроника военных действий на море. ISBN 978-5-8172-0137-6.
  256. Белов А. А.. Испано-американская война 1898 года. Хроника военных действий на море.
  257. Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  258. а б Штенцель А.. История войн на море. Т 2.
  259. Катаев В. И.. Крейсер „Варяг“. Легенда российского флота.
  260. Балакин С. В.. Морские сражения русско-японской войны. Морская коллекция.
  261. Грибовский В. Ю.. Российский флот Тихого океана 1898 – 1905. История создания и гибели. ISBN 5-902863-01-5.
  262. Грибовский В. Ю.. Российский флот Тихого океана 1898 – 1905. История создания и гибели.
  263. Кофман В.. Пусть расцветают разные цветы.... Моделист-конструктор.
  264. Грибовский В. Ю.. Российский флот Тихого океана 1898 – 1905. История создания и гибели.
  265. Грибовский В. Ю.. Российский флот Тихого океана 1898 – 1905. История создания и гибели.
  266. Грибовский В. Ю.. Российский флот Тихого океана 1898 – 1905. История создания и гибели.
  267. Крестьянинов В. Я., Молодцов С. В.. Крейсер „Аскольд“.
  268. Емелин А. Ю.. Крейсер II ранга „Новик“.
  269. Емелин А. Ю.. Крейсер II ранга „Новик“.
  270. Новиков В., Сергеев А.. Богини российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“.
  271. а б Новиков В., Сергеев А.. Богини российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“.
  272. Новиков В., Сергеев А.. Богини российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“.
  273. Крестьянинов В. Я.. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 г. ISBN 5-94500-020-5.
  274. Крестьянинов В. Я.. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 г.
  275. Крестьянинов В. Я.. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 г.
  276. Крестьянинов В. Я.. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 г.
  277. Крестьянинов В. Я.. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 г.
  278. Крестьянинов В. Я.. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 г.
  279. Крестьянинов В. Я.. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 г.
  280. а б в Кофман В.. Неудачливые „скауты“. Моделист-конструктор.
  281. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  282. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905.
  283. Кофман В.. Неудачливые „скауты“. Моделист-конструктор.
  284. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. ISBN 0-85177-245-5.
  285. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  286. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  287. а б Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  288. а б в Preston A.. Cruisers. An Illustrated History. ISBN 0-85368-105-8.
  289. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  290. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  291. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  292. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  293. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  294. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  295. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  296. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  297. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  298. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  299. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  300. Кофман В.. Неудачливые „скауты“. Моделист-конструктор.
  301. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  302. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  303. Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1.
  304. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  305. Кофман В.. В чужом пиру похмелье.... Моделист-конструктор.
  306. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921.
  307. Балакин С. А.. ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918. Морская коллекция.
  308. Балакин С. А.. ВМС Великобритании 1914 – 1918. Морская коллекция.
  309. Апальков Ю. В.. ВМС Германии 1914 – 1918. Морская коллекция.
  310. Балакин С. А.. ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918. Морская коллекция.
  311. Апальков Ю. В.. Российский императорский флот 1914 – 1917. Морская коллекция.
  312. Кофман В. Л.. ВМС США и стран Латинской Америки. Морская коллекция.
  313. Балакин С. А.. ВМС Японии, Турции и других стран Азии. Морская коллекция.
  314. Балакин С. А.. ВМС Франции 1914 – 1918. Морская коллекция.
  315. Балакин С. А.. ВМС Японии, Турции и других стран Азии. Морская коллекция.
  316. Корбетт Д.. Операции английского флота в Мировую войну. Т.1.
  317. Корбетт Д.. Операции английского флота в Мировую войну. Т.1.
  318. Корбетт Д.. Операции английского флота в Мировую войну. Т.1.
  319. Корбетт Д.. Операции английского флота в Мировую войну. Т.1.
  320. Корбетт Д.. Операции английского флота в Мировую войну. Т.1.
  321. Вильсон Х.. Линкоры в бою 1914 – 1918 гг. ISBN 5-946610-16-3.
  322. Вильсон Х.. Линкоры в бою 1914 – 1918 гг.
  323. Корбетт Д.. Операции английского флота в Мировую войну. Т.1.
  324. Вильсон Х.. Линкоры в бою 1914 – 1918 гг.
  325. Вильсон Х.. Линкоры в бою 1914 – 1918 гг.
  326. Первая мировая война на море. ISBN 5-17-001867-3.
  327. Томази А.. Морская война на Адриатическом море.
  328. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  329. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.
  330. Шершов А. П.. История военного кораблестроения.
  331. Кофман В.. „Бронированный ёж“ и его потомки. Моделист-конструктор.
  332. Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. Ч.1. ISBN 978-5-8172-0126-0.
  • Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. Ч.1. ISBN 5-8172-0078-3.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Шершов А. П.. Истории военного кораблестроения. ISBN 5-85391-010-8.
  • Скворцов А. В. Крейсеры „Диана“, „Паллада“, „Аврора“. – СПб.: ЛеКо, 2005. – 88 с. – ISBN 5-902236-22-3.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. ISBN 0-85177-245-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
  • Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общи[редактиране | редактиране на кода]

По типове кораби[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубный крейсер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.