Сфакс (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сфакс
Флаг Франция Франция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителница на ВМС, Брест, Франция
Живот
Заложен март 1882 г.
Спуснат на вода 29 май 1884 г.
Влиза в строй юни 1887 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1906 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 91,57 m
Ширина 15,04 m
Газене 7,67 m
Задвижване 2 хоризонтални парни машини тип „Компаунд“, 12 котли,
2 винта
6 500 к.с.
Скорост 16,7 възела
(31 km/h)
Водоизместимост 4634 t (нормална)
Броня на палубата: 60 mm
на бойната рубка: 25 mm
Екипаж 479 – 486 души,
Далечина на
плаване

запас гориво: 980 тона
Въоръжение
Артилерия 6×164 mm
10×138 mm
2×47 mm
10×37 mm
Торпеда 5×355 mm торпедни апарата[1]

Сфакс (на френски: Sfax) e първият бронепалубен крайцер на Националните военноморски сили на Франция, построен през 1880-те г. на 19 век. Проекта е дело на Луи Емил Бертен, в рамките на програмата от 1872 г. Предназначен е за действие върху комуникациите на потенциалния противник. Има пълно вертрилно въоръжение на барк. За първи път на боен кораб е използвана на система за защита с помощта на кофердами. „Сфакс“ до голяма степен е експериментален кораб, но с получения от него опит, френския флот започва строителство на по-мощни бойни единици.

Следващата стъпка в развитието на френския тип бронепалубни крайцери става „Таж“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Със своята архитектура „Сфакс“ е типичен френски кораб на своето време. Силуета на крайцера е със солиден таран, завалени на вътре бордове и увесена кърма. При него има и развит полубак и полуют. Набора на корпуса е стоманен, а обшивката от ковано желязо. Дъното е обшито с Мед и тиково дърво. „Сфакс“ има ветрилно въоръжение на барк с обща площ на платната около 2000 m².

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Защитата на крайцера се състои, преди всичко, от бронирана палуба. Тя стига под водолинията на 0,6 – 1 метра и се състои от четири стоманени слоя, с обща дебелина 60 mm. Над нея са разположени кофердамите и водонепроницаемите отсеци, запълнени с целулоза. Бронираната палуба защитава машините и погребите за боеприпаси. Освен това има и лекобронирана бойна рубка.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

От шесте 164 mm оръдия две се намират в носовата част на кораба и могът да водят стрелба право по курса през оръдейни амбразури.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Сфакс“ е заложен през март 1882 г. в корабостроителницата на ВМС в Брест. Крайцера е спуснат на вода на 29 май 1884 г., а в строй влиза през юни 1887 г. През 1890 г. от него са свалени платната, а 1900 г. крайцера е превъоръжен с оръдия нов модел. „Сфакс“ е изваден от списъците на флота през 1906 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло „Сфакс“ е признат за успешен кораб. Неговата скорост, в момента на влизането му в строй, е достатъчно висока, а въоръжението позволява победа над повечето британски крайцери. Макар бронираната палуба да е под водолинията опасността от потапяне е предотвратена чрез кофердамите. Въпреки това въоръжението не е разположено достатъчно удобно. Ако 164 mm оръдия са на горната палубе, то 138 mm калибър е на главната, което съществено ограничава ъглите ѝ на обстрел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 195.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сфакс (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.