Гишен (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гишен
Guichen fpc126.jpg
Бронепалубен крайцер „Гишен“
Флаг Франция Франция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителница Ateliers et Chantiers de la Loire, Сен Назер, Франция
Живот
Заложен октомври 1895 г.
Спуснат на вода 15 май 1898 г.
Влиза в строй 1901 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1921 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 133 m
Ширина 16,96 m
Газене 7,49 – 8,2 m
Задвижване 3 вертикални парни машини с тройно разширение, 36 котли,
3 винта
25 000 к.с.
Скорост 23,5 възела
(43,52 km/h)
Водоизместимост 8409 t (нормална)
Броня щитове оръдия: 55 mm
на палубата: 40 – 100 mm
на бойната рубка: 160 mm
каземати: 40 – 60 mm
Екипаж 604 – 625 души,
Далечина на
плаване
7500 морски мили на ход 12 възела
Въоръжение
Артилерия 164 mm
6×138 mm
10×47 mm
5×37 mm
Торпеда 2×450 mm торпедни апарата[1]
Гишен в Общомедия

Гишен (на френски: Guichen) e бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Националните военноморски сили на Франция, построен през 1890-те г. на 19 век. Проектиран е като океански „супербързоходен“ изтребител на търговци. Поръчан е от Морския минитър на Франция Феликс Фор, привърженик на „младата школа“, заедно с крайцера „Шаторено“ (на френски: Châteaurenault), който, обаче, е със съвършено различна конструкция.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на проекта е в резултат на желание да се създаде крайцер, който да е най-добре приспособен за операции на океанските комуникации на противника. Традиционните крайцери от 1890-те години като правило не са с необходимия радиус на действие и не могат дълго време да поддържат максималната си скорост, за разлика от трансатлантическите лайнери и пакетботи. Изискването е да се създаде кораб, който е много бързоходен, с голям запас гориво и надеждна силова установка. При това той следва да не е и много голям, по финансови причини, което пък предполага намаляване на защитата и въоръжението.

Крайцера „Гишен“ е уникален за френския флот в това, че неговия главен конструктор предпочита да остане анонимен. Съвременните изследователи предполагат, че това е знаменития корабостроител Емил Бертен, тъй като в компоновката на силовата установка се забелязва неговия характерен почерк.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Характерна черта на „Гишен“ става спардека, от форщевена до кърмовия срез. Самия форщевен е вертикален – за първи път от много години френски крайцер няма таран. Мореходността на крайцера е не особено добра – на максимална скорост „Гишен“ много силно е заливан от въните. Комините са разположени на две групи, по два, към краищата на кораба. Първоначално „Гишен“ има три мачти, впоследствие средната е свалена.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Парните машини на крайцера са в центъра на корпуса, обрамчени с краищата на котелните отделения, които събират 36 водотръбни котли система на „Лаграфел Д’Але“, което определя и своеобразния му силует. Достигането на зададената скорост не се осъществява. На изпитанията „Гишен“ достига едва 21 възела. Въпреки това крайцера успява да изпълни задачата за дълги преходи на голяма скорост. Той неведнъж правил преходи от над 1500 мили със скорост от 18,5 възела, а в един от походите обикаля цялото Средиземно море със средна скорост от 16 възела. Но температурата в помещенията, съседни на котелните отделения достигала до 55°C. Общия запас въглища достига 1960 тона (по други данни 2032 тона въглища и 200 тона нефт).


Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главния калибър включва две оръдия калибър 164,7 mm, с дължина на ствола 45 калибра, поместени в краищата на крайцера зад бронирани щитове. Оръдието тежи 7040 kg и стреля с фугасни снаряди с тегло от 50,5 kg и бронебойни, тежащи 52 kg, с начална скорост от 770 m/s[2].

Втория калибър на крайцера е от шест 138,6 mm оръдия образеца 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие със ствол 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди с тегло от 30 kg, с начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 kg), началната скорост намалява до 730 m/s. От по-ранния модел от 1891 г. оръдието е с усилен ствол и разделно зареждане. Последното е въведено заради оплакванията на артилеристите от прекомерно тежките унитарни снаряди. Скорострелността достига до 5 изстрела в минута. Тези оръдия са монтирани в каземати.

Противоминната артилерия е от традиционния за френските кораби набор от 47 mm и 37 mm скорострелни оръдия произведени от фирмата „Хочкис“ (на френски: Hotchkiss et Cie). 47 mm оръдие е с 40 калибров ствол, тежи 237 kg и стреля с 1,5 kg снаряд с начална скорост от 610 m/s. 37 mm оръдие е със ствол от 35 калибра и тежи 35 килограма, стреля със снаряд от 0,455 kg и с начална скорост 402 m/s.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Гишен“ е заложен октомври 1895 в Сен Назер, на стапелите на Ateliers et Chantiers de la Loire. На вода крайцера е спуснат на 15 май 1898 г., а в строй влиза през 1901 г. През 1917 г. е частично разоръжен и използван като войскови транспорт. Списан и предаден за скрап е през 1921 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Независимо от многото напреднали технически решения, „Гишен“ е считан за явно неудачен кораб и е подложен на рязка критика във френската военноморска преса. Дори е коментирано, че 32 милиона франка (стойността на „Гишен“ и „Шаторено“) са хвърлени на вятъра, а техните екипажи служат без всякаква полза за родината. Опитвайки се да намали щетите, командването на флота привлича крайцера към превозването на войски, макар в тази си роля „Шаторено“ да е по-подходящ, имайки по-просторни помещения. В качеството на войскови транспорт „Гишен“ е използван, главно, по време на Първата световна война. Използването му, според прякото предназначение, е невъзможно, заради твърде слабото му въоръжение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 207.
  2. 164.7 mm/45 Model 1893 – 1896

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
  • Якимович Д.Б.. Крейсера „Шаторено“ и „Гишен“. Морская кампания.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гишен (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.