Войскови транспорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Войсковия транспорт на САЩ „Долар“ в Китай, 1927 г.

Войскови транспорт – преоборудван или специално построен за целта плавателен съд (кораб), предназначен за превозване на военни части и военно снаряжение.

Историята на войсковите транспорти започва от специализираните древногръцки съдове за превоз на пехотинци (хоплити) – хоплитагагоси. Войсковите транспорти активно се използват в хода на Първата и Втората световна война, особено от Великобритания, и нейните доминиони и САЩ. Основни изисквания към войсковите транспорти са бързоходност и условия за превоз на пътници – на тези критерии най-добре отговарят преоборудваните пътнически лайнери, такива като, например „Аквитания“, „Мавритания“, „Олимпик“, „Куин Мери“.

Поради отпадане на необходимостта от превозване на голям брой военнослужещи, развитието на авиацията и създаването на специализирани десантни кораби използването на войскови транспорти е прекратено. Въпреки това, през 1982 г., Великобритания реквизира и за времето на военните действия (по време на Фолкландската криза) преоборудва във войскови транспорти лайнерите SS Canberra, RMS Queen Elizabeth 2, и ферибота Nordic Ferry.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Forster, Simon. Hit the beach, the drama of amphibious warfare. London: Cassell, 1998, p. 170 – 181. ISBN 0-304-35056-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Войсковой транспорт“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.