Бронепалубни крайцери тип „Фриан“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Фриан“
Chasseloup Laubat LOC 4a15950v.jpg
Бронепалубен крайцер „Шаслу-Лоба“ в Хъдсън
Флаг Франция Франция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителници в Шербур и Брест, Франция
Живот
Заложен 1891 г.
Спуснат на вода април 1895 г.
Влиза в строй август 1895 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани 19071920 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 94 m
Ширина 12,98 m
Газене 6,3 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 20 (на „Фриан“ 24) котли,
2 винта
9 500 к.с.
Скорост 18,7 възела
(34,6 km/h)
Водоизместимост 3809 t (нормална)
3 982 t (пълна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 30 mm (по скосовете 80)
на бойната рубка: 50 – 75 mm
Екипаж 339 души,
Въоръжение
Артилерия 164 mm
4×100 mm
4×47 mm
11×37 mm
Торпеда 2×355 mm торпедни апарата[1]
Бронепалубни крайцери тип „Фриан“ в Общомедия

Фриан (на френски: Friant) са серия бронепалубни крайцери от 2-ри ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1890-те години на 19 век. Самите кораби имат известни разлики помежду си. От проекта са построени 3 единици: „Фриан“ (на френски: Friant), „Шаслу-Лоба“ (на френски: Chasseloup-Laubat) и „Бюжо“ (на френски: Bugeaud).

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите тип „Фриан“ имат типичен за френските кораби от онова време корпус – с много дълъг таран във форма на плуг. Бордовете са завалени навътре, за да се подобрят секторите на обстрел на оръдията по бордовете.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовите установки на крайцерите имат съществени различия. „Бюжо“ е има 24 водотръбни котли на „Белвил“. На „Шаслу-Лоба“ са поставени 20 водотръбни котли на „Никлос“, а на „Фриан“ 20 котли система „Лаграфел–Д’Алест“ (на френски: Lagrafel–D'Allest). По същество целия проект е обект на експеримент. Запаса от въглища е 577 тона.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите тип „Фриан“ имат брониране типично за френските кораби. Бронирана палуба стигаща под водолинията с дебелина по скосовете 80 mm. Над бронираната палуба са разположени кофердами, а междупалубното пространство е частично запълнено с малки водонепроницаеми отсеци. Леко бронево прикритие имат оръдията и бойната рубка. Над силовата установка има и тънка противоосколочна палуба.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Фриан“ са първите френски крайцери, получили на въоръжение скорострелни оръдия калибър 164 mm. 2 тях са разположени в краищата, останалите 4 в традиционните за френските кораби спонсони.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

  • Фриан – заложен 1891 г., спуснат на вода април 1893 г., в строй от август 1895 г. Към началото на Първата световна война става плаваща работилница, а в 1918 г. е преправен на плаваща база за подводници. Списан в 1920 г.
  • Шаслу-Лоба – заложен юни 1891 г., спуснат на вода на 17 април 1893 г., в строй от 1895 г. През 1911 г. е превърнат в плаваща казарма, а през 1913 г. е напълно разоръжен. В годините на Първата световна война е използван като дистилационна станция на остров Корфу. Предаден за скрап през 1920 г.
  • Бюжо – заложен август 1887 г., спуснат на вода на 23 юни 1891 г., строй от 1893 г. Списан е 1907 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 202.
  2. Все данные о службе приведены по Conway’s. Указ. соч. с. 311.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Фриан““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.