Журиен дьо ла Гравиер (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Журиен дьо ла Гравиер
Jurien de la graviere-Marius Bar.jpg
Бронепалубен крайцер „Жюриен де ла Гравиер“
Флаг Франция Франция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителница на ВМС в Лориан, Франция
Живот
Заложен ноември 1897 г.
Спуснат на вода 26 юли 1899 г.
Влиза в строй 1903 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1922 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 137 m
Ширина 15 m
Газене 6,3 m
Задвижване 3 вертикални парни машини с тройно разширение, 24 котли,
3 винта
17 400 к.с.
Скорост 22,9 възела
(42,4 km/h)
Водоизместимост 5692 t (нормална)
Броня щитове оръдия: 70 mm
на палубата: 35 – 65 mm
на бойната рубка: 100 mm
барбети: 70 mm
Екипаж 463 души,
Въоръжение
Артилерия 164 mm
10×47 mm
6×37 mm
Торпеда 2×450 mm торпедни апарата[1]
Журиен дьо ла Гравиер в Общомедия

Жюриен де ла Гравиер (на френски: Jurien De La Graviere) e бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Националните военноморски сили на Франция, построен в началото на 20 век. Проектиран е като океански „супербързоходен“ изтребител на търговци и продължава линията на развитие на крайцерите „Шаторено“ (на френски: Châteaurenault) и „Гишен“ (на френски: Guichen) Външно много прилича на „Гишен“. Това е последния френски бронепалубен крайцер от 1-ви ранг.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на проекта е в резултат на желание да се създаде крайцер, който да е най-добре приспособен за операции на океанските комуникации на противника. Традиционните крайцери от 1890-те години като правило не са с необходимия радиус на действие и не могат дълго време да поддържат максималната си скорост, за разлика от трансатлантическите лайнери и пакетботи. Изискването е да се създаде кораб, който е много бързоходен, с голям запас гориво и надеждна силова установка. При това той следва да не е и много голям, по финансови причини, което пък предполага намаляване на защитата и въоръжението.[2].

Френския флот, който вече има два неуспешни „изтребители на търговията“, въпреки всичко, се опитва да създаде съвършеният рейдер. Този последен опит е крайцера „Жюрен де ла Гравер“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Конструктивно „Жюриен де ла Гравиер“ е намалено копие на крайцера „Гишен“. Той също, както и прототипа, има удължен спардека, от форщевена до кърмовия срез, а комините са разположени на две групи, по два, към краищата на кораба. Както и на прототипа форщевена крайцера няма таран, но не е вертикален, а има наклон навътре. Корпуса на крайцера е още по извит навътре, спрямо предшествениците, което следвало да повиши неговата скорост. Фактически, обаче, здравината на корпуса е недостатъчна и кораба силно вибрира на пълен ход. Управляемостта и маневреността на „Жюриен де ла Гравиер“ се смята за неудовлетворителна – на максимална скорост диаметъра на пълна циркулация достигал 2000 m.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

„Жюриен де ла Гравиер“ има тривалова силова установка, захранвана от водотръбни парни котли, по конструкция на „Гюйо дю Тампл“. Независимо от едногодишните му ходови изпитания той така и не успява да достигне контрактната скорост. При това машинните отделения се оказват много тесни и това затруднявало нормалната експлоатация. Въпреки това, крайцера успява да развие скорост от 21,7 възела при мощност на машините около 14 000 к.с. Запаса въглища е 896 тона.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирането на „Жюриен де ла Гравиер“ е намалено, спрямо предишните кораби. Основна защита е бронирана палуба. Нейната плоска част има дебелина 55 mm в средната част на кораба, дебелината на скосовете е 65 mm, против 100 mm при „Гишен“ и „Шаторено“. В краищата дебелината на палубата пада до 35 mm в плоската част и 55 mm на скосовете. Тази защита се допълва с тесен кофердам и водонепроницаеми отсеци над бронираната палуба. Оръдията са прикрити с щитове дебели 70 мм и ниски барбети. Елеваторите за подаване на боеприпаси са защитени от 25 mm броня.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главния калибър включва осем оръдия калибър 164,7 mm, с дължина на ствола 45 калибра, поместени на горната палуба. Две от тях са в крайщата, а още две са на полубака и стрелят през амбразури, останалите са разположени в спонсони. Оръдието тежи 7040 kg и стреля с фугасни снаряди с тегло от 50,5 kg и бронебойни, тежащи 52 kg, с начална скорост от 770 m/s[3].

Противоминната артилерия е от традиционния за френските кораби набор от 47 mm и 37 mm скорострелни оръдия произведени от фирмата „Хочкис“ (на френски: Hotchkiss et Cie). 47 mm оръдие е с 40 калибров ствол, тежи 237 kg и стреля с 1,5 kg снаряд с начална скорост от 610 m/s. 37 mm оръдие е със ствол от 35 калибра и тежи 35 килограма, стреля със снаряд от 0,455 kg и с начална скорост 402 m/s.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Жюриен де ла Гравиер“ е заложен ноември 1897 г. в Лориан, на стапелите на ВМС. На вода крайцера е спуснат на 26 юли 1899 г., а в строй влиза през 1903 г. Взема участие в Първата световна война, действайки в Средиземно море. От 1920 г. е стационар в Сирия. Списан и предаден за скрап през 1922 г[4].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Последните бронепалубни крайцери, включая „Жюриен де ла Гравиер“, водят командването на френския флот до извода за порочността на самата концепция за голям бронепалубен крайцер. Големи и скъпоструващи, те са прекалено слабо въоръжени и защитени, за да участват в битка със сериозен противник. В случая с „Жюриен де ла Гравиер“ това се допълва с индивидуалните недостатъци на самия кораб – слаб корпус, водещ до вибрации на пълен ход и неудовлетворителни маневрени характеристики. Получавайки толкова неуспешен опит, французите се отказват от развитието на бронепалубни крайцери и преминават към масово строителство на броненосни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 207.
  2. Кофман В. Л.. Крейсера, похожие на лайнеры, и лайнеры-крейсера. Моделист-конструктор.
  3. 164.7 mm/45 Model 1893 – 1896
  4. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жюрен де ла Гравьер (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.