Журиен дьо ла Гравиер (бронепалубен крайцер)
| „Журиен дьо ла Гравиер“ Jurien De La Graviere | |
 Бронепалубният крайцер „Жюриен де ла Гравиер“ | |
| Флаг |  Франция |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубен крайцер |
| Следващ тип | Няма |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“ |
| Производител | Arsenal de Lorient в Лориан, Франция |
| Служба | |
| Заложен | ноември 1897 г. |
| Спуснат на вода | 26 юли 1899 г. |
| Влиза в строй | 1903 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1922 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 5685 t (нормална) |
| Дължина | 137,0 m |
| Ширина | 15,0 m |
| Газене | 6,3 m (при пълна водоизместимост) |
| Броня | на палубата: 35 – 65 mm; щитове оръдия: 70 mm; барбети: 70 mm; на бойната рубка: 100 mm |
| Задвижване | 3 вертикални парни машини с тройно разширение; 24 водотръбни котли Guyot du Temple |
| Мощност | 17 400 к.с. (12,8 МВт) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 22,9 възела (42,4 km/h) |
| Далечина на плаване | 6150 мили на ход 10 възела; Запас гориво: 886 t въглища |
| Екипаж | 463 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 8×1 164-mm; 10×1 47-mm; 6×1 37-mm |
| Торпедно въоръжение | 2×1 450-mm ТА[1] |
| „Журиен дьо ла Гравиер“ в Общомедия | |
„Жюриен де ла Гравиер“ (на френски: Jurien De La Graviere) e бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Националните военноморски сили на Франция, построен в началото на 20 век. Проектиран е като океански „супербързоходен“ изтребител на търговски кораби и продължава линията на развитие на крайцерите „Шаторено“ (на френски: Châteaurenault) и „Гишен“ (на френски: Guichen). Външно много прилича на „Гишен“. Това е последният френски бронепалубен крайцер от 1-ви ранг.
История на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Създаването на проекта е в резултат на желание да се създаде крайцер, който да е най-добре приспособен за операции на океанските комуникации на противника. Традиционните крайцери от 1890-те години като правило не са с необходимия радиус на действие и не могат дълго време да поддържат максималната си скорост, за разлика от трансатлантическите лайнери и пакетботи. Изискването е да се създаде кораб, който е много бързоходен, с голям запас гориво и надеждна силова установка. При това той следва да не е и много голям, по финансови причини, което предполага намаляване на защитата и въоръжението.[2].
Френският флот, който вече има два неуспешни „изтребители на търговията“, въпреки всичко се опитва да създаде съвършения рейдер. Този последен опит е крайцерът „Жюрен де ла Гравер“.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Корпус[редактиране | редактиране на кода]
Конструктивно „Жюриен де ла Гравиер“ е намалено копие на крайцера „Гишен“. Той също както и прототипа има удължен спардек, от форщевена до кърмовия срез, а комините са разположени на две групи по два, към краищата на кораба. Както и на прототипа форщевена крайцера няма таран, но не е вертикален, а има наклон навътре. Корпусът на крайцера е още по извит навътре, спрямо предшествениците, което следва да повиши неговата скорост. Фактически обаче здравината на корпуса е недостатъчна и корабът силно вибрира на пълен ход. Управляемостта и маневреността на „Жюриен де ла Гравиер“ се смята за неудовлетворителна – на максимална скорост диаметърът на пълна циркулация достига 2000 m.
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Главният калибър включва осем оръдия калибър 164,7 mm, с дължина на ствола 45 калибра, поместени на горната палуба. Две от тях са в краищата, а още две са на полубака и стрелят през амбразури, останалите са разположени в спонсони. Оръдието тежи 7040 kg и стреля с фугасни снаряди с тегло от 50,5 kg и бронебойни, тежащи 52 kg, с начална скорост от 770 m/s[3].
Противоминната артилерия е от традиционния за френските кораби набор от 47 mm и 37 mm скорострелни оръдия произведени от фирмата „Хочкис“ (на френски: Hotchkiss et Cie). 47 mm оръдие е с 40 калибров ствол, тежи 237 kg и стреля с 1,5 kg снаряд с начална скорост от 610 m/s. 37 mm оръдие е със ствол от 35 калибра и тежи 35 килограма, стреля със снаряд от 0,455 kg и с начална скорост 402 m/s.
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Бронирането на „Жюриен де ла Гравиер“ е намалено, спрямо предишните кораби. Основна защита е бронирана палуба. Нейната плоска част има дебелина 55 mm в средната част на кораба, дебелината на скосовете е 65 mm, против 100 mm при „Гишен“ и „Шаторено“. В краищата дебелината на палубата пада до 35 mm в плоската част и 55 mm на скосовете. Тази защита се допълва с тесен кофердам и водонепроницаеми отсеци над бронираната палуба. Оръдията са прикрити с щитове дебели 70 мм и ниски барбети. Елеваторите за подаване на боеприпаси са защитени от 25 mm броня.
Силова установка[редактиране | редактиране на кода]
„Жюриен де ла Гравиер“ има тривалова силова установка, захранвана от водотръбни парни котли, по конструкция на „Гюйо дю Тампл“. Независимо от едногодишните му ходови изпитания той така и не успява да достигне контрактната скорост. При това машинните отделения се оказват много тесни и това затруднява нормалната експлоатация. Въпреки това, крайцера успява да развие скорост от 21,7 възела при мощност на машините около 14 000 к.с. Запасът въглища е 896 тона.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
„Жюриен де ла Гравиер“ е заложен ноември 1897 г. в Лориан, на стапелите на арсенала на ВМС. На вода крайцера е спуснат на 26 юли 1899 г., а в строй влиза през 1903 г. Взема участие в Първата световна война, действайки в Средиземно море. От 1920 г. е стационар в Сирия. Списан и предаден за скрап през 1922 г[4].
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Последните бронепалубни крайцери, включая „Жюриен де ла Гравиер“, водят командването на френския флот до извода за порочността на самата концепция за голям бронепалубен крайцер. Големи и скъпоструващи, те са прекалено слабо въоръжени и защитени, за да участват в битка със сериозен противник. В случая с „Жюриен де ла Гравиер“ това се допълва с индивидуалните недостатъци на самия кораб – слаб корпус, водещ до вибрации на пълен ход и неудовлетворителни маневрени характеристики. Получавайки толкова неуспешен опит, французите се отказват от развитието на бронепалубни крайцери и преминават към масово строителство на броненосни.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю., Указ. Соч. С. 207.
- ↑ Кофман В. Л. Крейсера, похожие на лайнеры, и лайнеры-крейсера. Моделист-конструктор. 2009. с. 32.
- ↑ 164.7 mm/45 Model 1893 – 1896
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 208 – 209.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- JURIEN DE LA GRAVIÈRE protected cruiser (1903) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Журиен дьо ла Гравиер (бронепалубен крайцер)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жюрен де ла Гравьер (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||
