Д'Антрекасто (бронепалубен крайцер)

„Д'Антрекасто“ D'Entrecasteaux
Бронепалубният крайцер „Д'Антрекасто“, макет.
Флаг	Франция
Клас и тип	Бронепалубен крайцер
Следващ тип	„Гишен“
Предшестващ тип	Бронепалубни крайцери тип „Катине“
Производител	Forges et Chantiers de la Mediterranee в Ла Сен сюр Мер, Франция
Служба
Заложен	септември 1894 г.
Спуснат на вода	12 юни 1896 г.
Влиза в строй	1899 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1942 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	8123 t (нормална); 8272 t (пълна)
Дължина	120,0 m
Дължина между перпендикулярите	117,0 m
Ширина	17,83 m
Газене	7,5 m
Броня	на палубата: 55 mm и 20 mm (скосове основна палуба: 100 mm); на кулите: до 250 mm; щитове оръдия: 55 mm; каземати: 55 mm; на бойната рубка: 250 mm
Задвижване	2 вертикални парни машини с тройно разширение; 5 двойни парни котела
Мощност	14 500 к.с. (10,7 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	19,2 възела (35,6 km/h)
Далечина на плаване	8000 морски мили на ход 10 възела; Запас гориво: 980 t въглища и 203 t нефт
Екипаж	559 души
Кръстен в чест на:	Жозеф Антуан д'Антрекасто
Въоръжение
Артилерия	2×1 240 mm; 12×1 138 mm; 12×1 47 mm; 6×1 37 mm
Торпедно въоръжение	6×1 450 mm ТА
„Д'Антрекасто“ в Общомедия

Д'Антрекасто (на френски: D'Entrecasteaux) е бронепалубен крайцер-стационар от 1-ви ранг на ВМС на Франция. Построен е през 1890-те години на 19 век. Предназначен е за носене на колониална служба. Има нестандартна за френския флота компоновка и състав на въоръжението, което го прави по-близък до британските бронепалубни крайцери.

Конструкция

Корпус

Бронепалубният крайцер „Д'Антрекасто“. Схема на артилерията и бронята.

Въоръжение

Главният калибър на „Д'Антрекасто“ включва две 240 mm оръдия образец 1893 г., с дължина на ствола 40 калибра, поставени в еднооръдейни кули на носа и кърмата. Това са най-тежките оръдия, които са поставяни някога на френски крайцер. Изборът на този калибър се обяснява, че в колониите той би могъл да воюва срещу туземни укрепления или да води бой с малки броненосци. При тези обстоятелства големият калибър е за предпочитане пред скорострелните оръдия. Оръдията тежат по 22 800 kg и стрелят със 144 килограмови снаряди с начална скорост 815 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежък снаряд, с тегло от 177 kg, началната скорост пада до 800 m/s.

За да се подсигури стрелбата при силно вълнение, конструкторите се постарават да издигнат кулите на главния калибър по-високо. Височината на оста на носовото 240 mm оръдие е 9,39 m над водолинията, за кърмовото – 8,58 m. Самите кули са с типична френска конструкция. Те са напълно уравновесени, завъртането им се осъществява с електрохидравлична трансмисия. Има и резервно ръчно задвижване. Боезапасът е от 85 снаряда на оръдие – 25 стоманени бронебойни, 30 чугунени, пълни с барут и 30 чугунени, снаряжени с мелинит. Разчетът на оръдие е от 11 души, шестима от тях в кулата.

Вторият калибър на крайцера е от 12 138,6 mm оръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие с дължина на ствола от 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди тежащи 30 kg, с начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 кг), началната скорост пада до 730 m/s. От по-ранния модел от 1891 г. оръдието се отличава с по-масивния ствол и разделното си зареждане. Последното е въведено заради жалбите на артилеристите срещу прекалено тежките унитарни снаряди. Скорострелността им достига 5 изстрела в минута. Осем такива оръдия са разположени в каземати на главната палуба. Сравнително ниското им разположение затруднява използването им при вълнение. Още четири 138,6 mm оръдия са разположени на спардека.

47 mm скорострелно оръдие „Хочкис“.

Противоминната артилерия се състои от традиционния за френските кораби набор 47 mm и 37 mm скорострелни оръдия на „Хочкис“ (на френски: Hotchkiss et Cie). 47 mm оръдие със ствол от 40 калибра, тежи 237 kg и стреля с 1,5 kg снаряди с начална скорост 610 m/s. 37 mm оръдие – 35 калибра тежи 35 килограма и стреля с 0,455 kg снаряд, с начална скорост 402 m/s. Макар по време на строежа на „Д'Антрекасто“ да е ясно, че тези калибри са прекалено слаби против чувствително уголемените по размер миноносци, френският флот едва в началото на 1900-те години преминава на 65 mm противоминен калибър.

Брониране

Защитата на крайцера е преди всичко от бронирана палуба. Нейните скосове се спускат на 2 метра под водолинията. Над палубата са разположени кофердами широки 1 метър и водонепроницаеми отсеци, напълнени с целулоза.

Силова установка

При избора на силова установка за новия крайцер конструкторите проявяват силна консервативност. Макар френският флот вече успешно да експлоатира водотръбни котли, за „Д'Антрекасто“ избират цилиндрични огнетръбни котли с много скромни характеристики. Още тогава те са смятани за твърде тежки, а и ненадежни при движение на максимална скорост. Поради това този избор е подложен на рязка критика в печата. Макар да следва да се отбележи, че проектантите имат определена причина за проявения консерватизъм. „Д'Антрекасто“ е строен за колониална служба, където на кораба предстои да прави дълги преходи с умерена скорост, при такива натоварвания цилиндричните котли са доста по-икономични от новите модели. Също така те са много по-малко взискателни към качеството на котелната вода и нивото на подготовка на огнярите, което е смятано за важно при служба далеч от метрополията. И накрая, специалистите на арсенала в Сайгон добре познават конструкцията на котлите именно от този тип.

Нормалният запас гориво е 603 тона въглища. На скорост 10 възела той следва да е достатъчен за изминаването на 5638 мили. На максимална скорост запасите стигат за 1250 морски мили. Максималният запас гориво, при използването на резервните въглищни бункери достига до 950 тона. На изпитанията за максимална скорост, от 23 декември 1898 г., крайцерът показва средна величина при четири пробега от 19,1 възела.

История на службата

Плаваща казарма на полските ВМС „Балтик“. 1930 г.

„Д'Антрекасто“ е заложен през септември 1894 г. в Ла Сен, в корабостроителницата Forges et Chantiers de la Mediterranee. На вода е спуснат на 12 юни 1896 г., а в строй влиза на 15 февруари 1899 г. По време на Първата световна война носи ескортна служба в Индийския океан, после действа в Средиземно море като войскови транспорт. През 1919 г. крайцера е превърнат в учебен кораб. В 1922 г. е отписан от флота и подарен на Военноморските сили на Белгия, където служи като блокшив. След разформироването на белгийския флот, през 1926 г., кораба – 1927 г. – е продаден на Полша, където се използва от полските ВМС как плаваща казарма и учебен кораб ORP „Bałtyk“ („Балтик“). През 1939 г. е пленен от немците и през 1942 г. е предаден за скрап.

Оценка на проекта

Ако се сравнят изискванията на проекта спрямо постигнатото от конструктора А. Лаган, той успява да създаде достатъчно удачен кораб. По въоръжение и брониране той превъзхожда почти всеки от аналогичните проекти при създаването си, в същото време е и по-бързоходен от всеки от по-силните кораби, които би могъл да срещне тогава в Далечния Изток. Бавният строеж и големият прогрес във военното корабостроене води до това, че до влизането му в строй „Д'Антрекасто“ успява да остарее. Ръста на чуждите флоти, в частност на Японския Императорски флот, изисква в случай на конфликт подкрепления от Европа. Но това обезценява самата идея за флагман на колониален флот. Самият крайцер вече е по-слаб от няколко японски кораби. Назряващият конфликт в Европа между Антантата и Тройния съюз изисква необходимостта от съсредоточаване на всички френски сили в родните води. Обаче тук „Д'Антрекасто“ е неспособен да догони по-слабите и не може да се бори с по-бавните противници.

Сравнителни ТТХ на бронепалубните крайцери от края на 19 век
Характеристики	Великобритания „Хоук“	Русия „Диана“	Германия „Херта“	Великобритания „Хайфлаер“	Япония „Такасаго“	Франция „Д'Антрекасто“
Години на строителство	1889 – 1893	1896 – 1901	1896 – 1898	1897 – 1899	1896 – 1898	1894 – 1899
Водоизместимост, t	7700	6731	5660	5690	5260	7995
Дължина между перпендикулярите, m	118	122	109	113	118	117
Силова установка, к.с.	12 000	11 600	10 000	10 000	15 500	14 500
Скорост, възела	20	19	19	20	22,5	19,2
Запас въглища нормален/пълен, t	/1250	800/1070	500/950	/1100	/1000	650/980
Артилерийско въоръжение	2 × 234 mm 10 × 152 mm 12 × 57 mm	8 × 152 mm 24 × 75 mm 8 × 37 mm 2 × 63,5 mm	2 × 210 mm 8 × 150 mm 10 × 88 mm 10 × 37 mm	11 × 152 mm 9 × 76 mm 6 × 47 mm	2 × 203 mm 10 × 120 mm 12 × 76 mm 6 × 42 mm	2 × 240 mm 12 × 138 mm 12 × 47 mm 6 × 37 mm
Бордови залп	2 × 234 mm 5 × 152 mm 6 × 57 mm	5 × 152 mm 12 × 75 mm	2 × 210 mm 4 × 150 mm 5 × 88 mm	6 × 152 mm 5 × 76 mm	2 × 203 mm 5 × 120 mm 6 × 76 mm	2 × 240 mm 6 × 138 mm
Екипаж, души	544	570	477	450	425	559

Става очевидно, че самата концепция за голям бронепалубен крайцер е несъстоятелна и след редица съмнителни опити френския флот преминава към строителството на пълноценни броненосни крайцери.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Якимович Д.Б. Крейсер-стационер 1-класса „Д’Антркасто“. Морская коллекция. 2010.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
• Новиков В., Сергеев А. Богини Российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“. – М.: Коллекция; Яуза; ЭКСМО, 2009. – 128 с. – ISBN 978-5-699-33382-0.

Външни препратки

• D`ENTRECASTEAUX protected cruiser (1899) ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Д'Антрекасто (бронепалубен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Д’Антркасто (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​