Бронепалубни крайцери тип „Диана“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Диана“
Diana 1897-1922 KronshatadskiyReyd.jpg
Крайцера „Диана“ на Малкия рейд на Кронщад
Флаг Военноморски флот на Русия Руска империя
Военноморски флот на Русия РСФСР
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Япония Япония
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителници в Санкт Петербург, Русия
Живот
Поръчан 1895 г.
Заложен 23 май 1897 г.
Спуснат на вода 30 септември 1899 г.
Влиза в строй 11 декември 1901 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран/потопен/кораб музей
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 126,8 m
Ширина 16,76 m
Газене 6,4 m
Задвижване 3 вертикални парни машини с тройно разширение;
24 котела;
3 гребни винта;
12 200 к.с. при „Диана“;
13 100 к.с. „Палада“;
11 971 к.с. „Аврора“
Скорост 19 възела
(35 km/h)
Водоизместимост 6731 t (нормална)
Пълна:
„Диана“: 6932 t
„Палада“: 6823 t
„Аврора“: 6897 t
Броня на палубата: 38 mm (по скосовете: 63,5)
на бойната рубка: 152 mm
Екипаж 570 души
Далечина на
плаване
3300 мили (фактическа)
запас гориво:
972 t въглища (максимален)
Въоръжение
Артилерия
Към момента на влизането им в строй:
152 mm
24×75 mm
8×37 mm
63,5 mm
Торпеда 3×381 mm ТА (два от тях подводни)
Бронепалубни крайцери тип „Диана“ в Общомедия

Диана (на руски: Диана) са серия от три бронепалубни крайцери на руския императорски флот построени в края на 19 и началото на 20 век. Първите серийни стоманени океански бронепалубни крайцери от 1-ви ранг, проектирани и построени в Русия. В руския военен флот се относят към категорията „среден крайцер фрегатен ранг“. В отличие от установената традиция на именуването на проектите по името на първия кораб на серията, крайцерите на типа „Диана“ са кръстени по името на втория кораб[1]. Обозначението на типа „Диана“ е частен случай в историята на руското военно корабостроене, когато за обозначение на типа в серията е прието названието на втория кораб – най-лаконичното и звучно име[2]. Главният кораб в серията официално е крайцерът „Палада“, на краищата на неговите комини са нанесены най-тънките отличителни черни окантовки („марки“), а на комините на крайцера „Аврора“ – най-широките. Имената на корабите са в чест на древноримски богини, а крайцерите ги наследяват имената на ветроходни фрегати, влизащи в състава на флота през 19 век. Във флота корабите от този тип са наречени и „богини отечествено производство“[3].

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Външнополитическата обстановка, от края на 19 век, принуждава правителството на Руската империя не само да увеличава силите на бреговата отбрана, но и да създава силен океански флот, в частност, крайцерски сили. Към началото на 1890-те години изострените противоречия с Великобритания водят до нова надпревара във военноморските въоръжения. Едновременно с поръчките на кораби на чуждестранни корабостроителници е взето решение за осъществяването на строеж и на отечествените заводи[4]. По указание на управляващия Морското министерство адмирал Николай Матвеевич Чихачов Морския технически комитет (МТК) на 2 март 1894 г. обявява конкурс за най-добър проект за стоманен, бързоходен, бронепалубен океански крайцер – „изтребител на търговци“. В резултат на рзаглеждане на предложените проекти три са признати за победители, но нито един от тях така и не е реализиран. След стабилизирането на противоречията с Англия, Руската империя се сблъсква с „германска заплаха“: в Балтийско море Императорските военноморски сили нарастват както качествено, така и количествено. Като ответна мярка руската корабостроителна програма е коригирана[5].

Без да дочака окончателните резултати на конкурса, в рамките на внесените през 1895 г. допълнения в двадесетгодишната корабостроителна програма са поръчани три „карапасни крайцера“, станали впоследствие крайцерите от типа „Диана“[5]. Главна цел на тези допълнения са „уравновесяване на нашите морски сили с германските и със силите на прилежащите в Балтика второстепенни държави“[5]. Заявката за проектиране и постройка на новите крайцери е от 7 април 1895 г. и е издадена от Главното управление по корабостроене и снабдяване на Морското министерство към Балтийския завод. Тактико-технически характеристики на бъдещите крайцери са съизмерими с фактическите параметри на корабите, създавани от най-силната морска държава – Великобритания; в съответствие с това указание се предполага, че за основа ще бъде взет проекта на един от крайцерите, построени в Англия за последните години[1]. Първоначално като прототип се разглежда крайцера „Астрея“, който обаче е отхвърлен, тъй като, по мнение на инженерите на завода, той „сред другите нови крайцери сред различните нации не представлява най-удачния тип“[1][5].

За месец специалистите на завода изготвят и представят на МТК три ескизни варианта на крайцери с различна водоизместимост – от 4400 до 5600 тона. След няколко дни е добавен още един разработен вариант с водоизместомост 6000 тона, прототип за който е най-новия английски крайцер „HMS Talbot“. По мнение на историците, инициатор на създаването и главен конструктор на този проект е управляващия завода, старшия корабостроител Саверий Ксавериевич Ратник[6]. „В представения от Балтийския завод проект артилерийското въоръжение се състои от две 203 mm и осем 152 mm оръдия, двадесет и седем 57 mm оръдия. Този вариант, с оглед предписанията на генерал-адмирала великия княз Алексей Александрович да се заменят 203 mm оръдия с 152 mm и служи за основата на последващата разработка“[1][7].

В хода на ред обсъждения за новия тип крайцери са съгласувани неговите |главни размери, формата на обводите корпуса, разположението на помещенията и ред други параметри. Нееднократно преразглеждания състав на артилерията на крайцерите към май 1896 г. включва 10 152 mm, 20 75 mm и осем 37 mm оръдия[4].

През ноември 1896 г. проекта е за последен път преразгледан заради неочаквано открито претоварване от 182 тона. За неговото отстраняване намаляват запаса на въглища и провизии, отказват се от използването на оръдейни щитове и намаляват броя на 152 mm оръдия до осем[1]. Приемането на това решение е обособено то обстоятелството, че към края на 1896 г. „германската заплаха“ преминава на втори план и по-актуално става назряващото противостояние с Великобританиея. На хартия проекта превъзхожда всички английски аналози, а автономността на плаване не играе вече голяма роля поради договореността с Франция за използване в случай на конфликт на нейните морски бази[5].

Описание на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Корпуса на кораба е построен от мека корабостроителна стомана; състои се от набор, стоманена обшивка, настилка на двойното дъно и има три палуби – горна, батарейна и бронирана (карапасна), а също така полубак и две платформи в краищата – носова и кърмова[4]. В трюма има още две платформи, разположени по една в краищата; трюма се дели на отделения от 13 прегради. От носа до кърмата има непрекъснат вертикален вътрешен кил, занитен за двуслойния хоризонтален кил[1]. Щевните на крайцерите са отлети от бронз.

Надлъжната здравина на корпуса е осигурена от 135 съставни шпангоута. Към набора изцяло с два реда нитове е закрепена външната стоманена обшивка с дебелина от 11 до 16 mm[4]. Подводната част на корпуса е обшита с 102 mm тикови дъски и над тях – 1 mm медни листове за предотвратяването на налепите по дъното. За намаляване на люлеенето надлъжно по корпуса са поставени бордови килове от 9 mm стоманени листове. Палубите и платформите имат тикова настилка; около оръдията на горната палуба, кнехтите и битенгите има настилка от 89 mm дъбови дъски[1]. Крайцерите имат по две мачти[4].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Брониран пояс не се предвижда за крайцерите на типа „Диана“ по проект и затова всички жизнено важни части на кораба (машините, котелните и румпелното отделения, погребите на артилерийския и минния боезапас, централния боен пост, помещенията на подводните торпедни апарати) са защитени от карапасна (черупковидна) бронирана палуба, съставена от 38 mm плочи в хоризонталната част и постепенно удебеляващи се до 63,5 mm към скосовете на борда и краищата[5].

Бойната рубка, разположена на втория етаж на носовата надстройка е обшита с 152 mm бронирани плочи. Кожусите на комините, шахтите на елеваторите и трансмисиите на системите за управление над бронираната палуба са прикрити с 38 mm броня[1]. Единственото прикритие на артилерията са 16 mm стоманени щитове зад оръдията, предназначени за предпазване на оръдейната прислуга от осколки. Впоследствие към тези щитове са добавени и други, П образни, с по-голяма дебелина – които защитават оръдията и прислугата отпред и отстрани.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Крайцер тип „Диана“. Схема

Артилерийско[редактиране | редактиране на кода]

152 mm морско оръдие Кане на крайцера „Диана“

Артилерийското въоръжение на крайцерите от типа „Диана“ съгласно окончателния вариант на проекта се състои само от скорострелни оръдия: осем 152 mm патронни оръдия система Кане с дължина на ствола 45 калибра на палубни установки, двадесет и четири 75 mm оръдия Кане с дължина на ствола 50 калибра и осем едностволни 37 mm оръдия Хочкис. Освен това, в състава на артилерийското въоръжение влизат и две десантни 63,5 mm оръдия система на Барановски на колесни лафети, предназначени за подсилване на корабния десант[4]. Всички оръдия, освен десантните, са доставени от Обуховския завод[5].

Главния калибър на кораба е разположен на палубни установки: на полубака и юта има съответно преследващо и ретирадно оръдия, още шест оръдия по двойки са разположени побордно на спонсони зад полубака, в кърмата и на 45-ия шпангоут. 75 mm оръдия, като противоминен калибър са разположени побордно на горната и батарейната палуби, осигуряващи обстрел по целия хоризонт. 37 mm оръдия са поставени на бойния марс на фокмачтата и на мостиците на кораба[5].

Боезапаса се намира в трюма под бронираната палуба в четири специално оборудвани погреби. За 152 mm оръдия той е 1414 изстрела, за 75 mm – 6240 изстрела, а в носовия погреб има 3600 снарядов за 37 mm оръдия[4].

Приборите за управление на артилерийския огън на крайцерите са произведени от Петербургския електромеханически завод „Н. К. Гейслер и К°“ и позволяват регулиране на стрелбата както на отделни оръдия или батереи, така и на кораба, като цяло[1].

ТТХ на артилерията на крайцерите от типа „Диана“[5]
Образец 152 mm/45 оръдие Кане[8] 75 mm/50 оръдие Кане[9] 37 mm оръдие Хочкис[10]
Калибър, mm 152 75 37
Дължина на ствола в калибри 45 50 22,8
Маса на ствола, kg 5815 – 6290 879 – 910 32,8
Начална скорост на снаряда, m/s 792,5 823 442
Максимална далечина на стрелбата, m 10 970 7869 2778
Маса на снаряда, kg 41,4 4,9 0,5
Скорострелност, изстр./минута 6 10 20

Минно[редактиране | редактиране на кода]

В състава на въоръжението на бъдещите крайцери още на ранния етап от проектирането са включени надводни торпедни апарати[5]. В началото на 1897 г. целесъобразността им е поставена под съмнение, тъй като опита от японо-китайската война показва риска от взрив на надводните торпедни апарати при попадение по време на артилерийски бой. В проекта на крайцерите от типа „Диана“ са своевременно внесени съответните изменения, и в резултат корабите получават въоръжение, състояще се от три 381 mm торпедни (минни) апарата: един надводен, който е прикрит и може да се изважда, разположен във форщевена на кораба, и два подводни траверсни щитови, поставени носовата платформа[4]. Наводката на минните апарати се извършва чрез корпуса на кораба с помощта на поставени в бойната рубка прицели.

Боезапаса за торпедните апарати е от осем торпеда. Освен това на крайцерите трябва да има и 35 сферически мини за поставянето им от минен сал или баркаси[1].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Главната парна машина на крайцерите тип „Диана“

Парните котли са система „Белвил“, с работно налягане от 17,2 atm, разположени в три котелни отделения. Осем котела се намират в носовото и кърмовото отделения, а шест – в средното. Свежата пара във всеки от главните механизми преминава през детандер, в който налагането намалява от 17,2 atm в главния паропровод до 12,9 atm на входа в парната машина[5]. всяка машина има по три цилиндра, с диаметър 800, 1273 и 1900 mm, разчетени за работно налягане от 12,9 atm (високо), 5,5 atm (средно) и 2,2 atm (ниско) съответствено. Въглищата се транспортират в бункери (12 долни и 2 горни), намиращи се в междубордовото пространство при котелните отделения, а също така и в разположените между бронираната и батарейната палуби в района на машинните отделения осем бункери за запасното гориво. В съответствие със спецификацията, въглищата трябва да са достатъчни за изминаването на 4000 мили с 10 възелов ход[11].

Трите трилопастни бронзови гребни винта с диаметър 4,09 m са задвижани от три парни трицилиндрови машини с тройно разширение и сумарна проектна мощност от 11 610 к.с. (3×3870)[5] с честота на въртенена валовете от 135 об./мин.[11]. Това тряба да осигури на крайцера скорост малко над 20 възела при налягане на парата от 12,9 atm. Реалната скорост при експлуатация обаче не е надвишавала 19 възела. Винтовете имат променлива стъпка на въртене.

Също така, корабите тип „Диана“ имат парни динамо машина с обща мощност от 336 kW.

Системи и устройства[редактиране | редактиране на кода]

За първи път в руския флот при крайцерите от тип „Диана“ е използвана водоотливна система, построена на автономен принцип. Изпомпването на вода се извършва от осем водоотливни турбини (електрически центробежни помпи). Впоследствие в тази система са отбелязани съществени недостатъци, които са отстранени само на „Аврора“ преди отплаването му за Далечния изток в състава на Втора Тихоокеанска ескадра[5].

За изпълнение на различни задачи всеки от крайцерите има два парни катера, два баркаса и два гребни катера. Освен това, на борда на корабите има и по два велбота и яла. Спускането и вдигането на парните катери е механично, а на осталите плавателни средства – ръчно[5].

За вътрешнокорабна свръзка има разговорни тръби и звънци, а при отказ на техническите средства – куриери.

Пожарната система включва в себе си положен под бронираната палуба по дължината на десния борд магистрален тръбопровод и две парни помпи. На случай на възникнвене на пожар във въглищните бункери има система за гасенето им с пара.

Електрическия рулев механизъм за „Диана“ е произведен от фирмата „Унион“, за „Палада“ – от Балтийския завод, а за „Аврора“ – от фирмата „Сименс и Галске“. Тази разнотипност е обусловена от стремежа на специалистите да намерят най-добрия вариант за последващо използване във флота[1].

На всеки крайцер от серията има противоминни мрежи, предназначени за използване при стоянка на кораба на котва на открит рейд.

Управление на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на кораба в бой се извършва от бойната рубка, където са съсредоточени всички необходими за това технически средства. В централния пост, където се пренасочва управлението в случай на излизане от строя на бойната рубка, са дублирани всички системи (освен прицелването на торпедните апарати). В обичайни условия управлението на кораба се извършва от ходовата рубка, разположена на ходовия мостик[4]. На горната палуба под бойната рубка се намира щурманската рубка, а в кърмовата част – резервната щурманска рубка. Изследователите отбелязват голямата живучест на управлението на кораба[4]: пет поста подсигуряват възможността за управление на крайцера чрез следните варианти[4]:

  • с помощта на електромотора на румпелното устройство;
  • с помощта на електромотора за управление на инжекторите на парната машина;
  • с помощта на механична трансмисия, управляваща инжекторите на парната рулева машина;
  • с помощта на щурвала в румпелното отделение, непосредствено с помощта на електромотора на рулевото устройство;
  • с помощта само на щурвала в румпелното отделение (при липса на електрозахранване).

Екипаж и условия на обитание[редактиране | редактиране на кода]

По щат екипажа на крайцерите е 20 офицера и 550 кондуктора и нисши чинове. Освен това, корабите имат възможност да приемат флагман с щаба му; за тази цел има специални кабинети и спални, разположени по десния борд в кърмовата част. Шестнайсет офицерски каюти също са в кърмата на кораба по двата борда. В средата на офицерските помещения се намира каюткомпанията, близо към средната част на кораба са разположени камбуза, лазарета и хлебопекарната. Носовата част е заета от помещенията на екипажа[5].

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

„Диана“, въоръжена с 130 mm оръдия

В хода на експлоатацията на крайцерите стават ясни многочислените недостатъци на проекта, които се отстраняват през цялото време на службата на корабите. Въпреки това, внесените конструктивни изменения не могат коренно да подобрят проекта, остарял към началото на 20 век[5].

Въоръжението на корабите тип „Диана“ за годините на службата им търпи най-съществените изменения. Първи с неголеми доработки е артилерийската част на „Аврора“: малко преди отплаването му за Далечния изток в състава на Втора Тихоокеанска ескадра крейсера получава броневи щитове с дебелина един дюйм (25,4 mm) за установките на главния калибър (с изключение оръдията на втората носова двойка). На носовия мостик се появяват две картечници Максим, а конструкцията на амбразурите на 75 mm оръдия на последния крайцер от серията е променена още през 1902 г.[5].

През 1907 г., след завръщането на „Аврора“ и „Диана“ от руско-японската война, сот тях са свалени всички малокалибрени оръдия („Диана“ оставя противоминната си артилерия за сухопътния фронт на Порт Артур) и демонтирали елеватора на фор марса. Четири от 75 mm оръдия на „Аврора“ са сменени с две 152 mm. Корабите се лишават от невлезлите в употреба торпедни апарати и мините за заграждение[4].

1914 г. „Диана“ посреща без артилерия: крайцера се предполагало да бъде преустроен на учебно-артилерийски кораб, въоръжен с най-новите 130 mm оръдия[1]. Започналата война повлича зад себе си спешно въоръжаване на „Диана“ осем 120 mm оръдия, намерени на склад. През октомври същата година крайцера вместо 120 mm оръдия получава десет 152 mm оръдия, свалени от учебния корабИмператор Александър II“.

През 1915 г. двата крайцера получават оборудване за поставяне на 150 мини, образец 1908 г. Вместо 16 75 mm оръдия на „Аврора“ поставят четири допълнителни 152 mm. Останалите 75 mm оръдия се разполагат на горната палуба, а за защита от авиация на кораба се появяват автоматично оръдие на Викерс (Vickers-Armstrong). „Диана“ по това време получава новите 130 mm оръдия, поставени също така вместо 75 mm артилерия. Така, към лятото на 1915 г. „Аврора“ има на въоръжение 14 152 mm и 4 75 mm, а „Диана“ – 10 130 mm и 4 75 mm оръдия[5]. По време на службата на крайцерите на Або-Аландската шхерна позиция на „Диана“ и „Аврора“ поставят фор тралове, шарнирно закрепени на форщевена.

Към 1941 г. използвания като плаваща база „Аврора“ има разнообразна артилерия, в числото на която, по някои данни, има и оръдие Б-13 от първата серия 50 калибра[5], а зенитната група е представена от 8 оръдия и картечници.

Постройка и изпитания[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 1897 г. в Санкт Петербург се състояват тържествата по повод залагането от великия княз Алексей Александрович на трите нови бронепалубни крайцери: на Галерния остров в Санкт Петербург – главния кораб на серията „Палада“ и „Диана“; а в Новое Адмиралтейство – „Аврора“. Имената на крайцерите са избрани лично от императора Николай II[5].

По-големия обем работи по формирането на корпусите на „Палада“ и „Диана“ е извършен 1898 г., тъй като тогава са взети решенията по основните технически и организационни въпроси. Стапелния период на постройката, продължил над три години, завършва за „Палада“ на 14 август, а за „Диана“ на 30 септември 1899 г. Към това време е решено и изпращането на тези крайцери в Далечния изток; при „Аврора“ все още, към този момент, завършват строителните работи[12].

„Палада“ и „Диана“ съответствено на 14 август и 10 октомври 1901 г. започват изпитанията. Силовите установки на двата крайцера показват добри резултати; трите главни парни машини на „Палада“ разват сумарна мощност с над 10% повече от изискваната по спецификация. Но по време на изпитанията за скорост и двата кораба не успяват да достигнат проектната 20 възлова скорост. „При „Палада“ средната най-голяма скорост при водоизместимост 6722 t е 19,17 въз., „Диана“ в хода на изпитанията, имащ водоизместимост 6657 t, достига едва 19 възловата марка“.[1] В хода на изпитанията по стрелба на корабите са констатирани съществени недостатъци в артилерийската част[12]. Тях се постарават да избегнат и поправят на достроявания „Аврора“ [5]. След изваждането на потопения в Порт Артур „Палада“ и последвалия скупоструващ ремонт, „Цугару“ (така е преименуван „Палада“ в японския флот) излиза на ходови изпитания, на които развива ход от 21,85 възела. Новите стопани на кораби трябвало да: избавят кораба от диферента към носа („свинско“ газене), прецизно да регулират машините и да изберат оптималната стъпка за винтовете[5].

На 10 октомври 1902 г. започват изпитанията на „Аврора“, в хода на които крайцера на мерната миля развива 19,66 възела, но само за кратко. Повторните изпитания завършват съвършено неудовлетворително, и затова кораба не е приет, а следващите проби са пренесени за следващата година. На 14 юли 1903 г. крайцера така и не успява да достигне контрактната скорост, но съвъкупността на показаните резултати позволява „Аврора“ да бъде приет в строя[5].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубни крайцери тип „Диана“ в различните периоди от службата
Diana-posle1908.jpg
Aurora Cruiser Museum StPetersburg.JPG
Tsugaru 1908.jpg
Крайцерите тип „Диана“
Представител „Диана“ „Аврора“ „Палада“
Дата на залагане 23 май 1897 г. 23 май 1897 г. 23 май 1897 г.
Дата на спускане на вода 30 септември 1899 г. 11 май 1900 г. 14 август 1899 г.
Дата на влизане в строй 11 декември 1901 г. 17 юли 1903 г. май 1901 г.
Съдба На 21 ноември 1925 г. изключен от състава на флота и предаден за скрап Използва се понастоящем като музей. Заради историческата си роля официално все още е в състава на Руския ВМФ. На 7 май 1924 г. е потопен авиацията на ВМС като мишена[13]

„Диана“[редактиране | редактиране на кода]

На 27 април 1896 г. е зачислен в списъците на съдовете на Балтийския флот, на 23 май 1897 г. е заложен на елинга на Галерния остров в Санкт Петербург, спуснат е на воду на 30 септември 1899 г., а влиза в строй на 11 декември 1901 г[13].

След това е изпратен в Далечния исток в състава на отряда на контраадмирал Евалд Антонович Щакелберг. Пристигнал в Порт Артур, взема активно участие в маневрите на Първа Тихоокеанска ескадра. Приемащия прегледа на съдовете от ескадрата генерал-адъютант Е. И. Алексеев се изказва крайно негативно за новопристигналите „Диана“ и „Палада“:

Крайцерите 1-ви ранг „Диана“ и „Палада“, построени от държавните корабостроителници в Санкт Петербург, значително изостават от своите чуждестранни аналози по всичко, както по отношение на хода и артилерията, така и в пълнотата и завършеността на проекта, а също и по качество на изпълнение на работите. Така, например, още в Кронщад комисията отбелязва, че контрактното число сили се достига без работата на четири от котлите, по този начин, те са излишен товар. Междувременно, за пълния боекомплект за артилерийските снаряди няма място и погребите частично са разположени в съседство с котлите. Морските качества също не са високи, тъй като крайцерите се забиват с носа при плаване и не могат да постигнат пълната си скорост от 20 възела[14].

От януари до юли 1904 г. участва в руско-японската война, намирайки се в обсадения Порт Артур. След боя в Жълто море отплава за Сайгон и е интерниран от местните власти до края на военните действия. След войната се връща в Балтийско море, в Кронщад преминава ремонт и превъоръжаване[13]. В периода на Първата световна война участва в набези по комуникациите на противника, носи дозорна служба, прикрива минно-заградителните действия на леките сили на флота. От май 1918 г. до 9 ноември 1922 г. се намира в Кронщадското военно пристанище на дълговременна съхранение. На 21 ноември 1925 г. е изключен от състава на флота.

„Аврора“[редактиране | редактиране на кода]

На 6 април 1897 г. е зачислен в списъците на съдовете на Балтийския флот, На 23 май 1897 г. е заложен на елинга на Новото Адмиралтейство в Санкт Петербург, спуснат на воду на 11 май 1900 г., влиза в строй на 17 юли 1903 г.

В хода на руско-японската война влиза в състава на Втора Тихоокеанска ескадра и участва в Цушимското сражение. След боя отплава за Манила и е интерниран от местните власти до края на военните действия. След войната се връща в Балтийско море, в Кронщад преминава ремонт и превъоръжение. В периода на Първата световна война участва в набези по комуникациите на противника, носи дозорна служба, прикрива минно-заградителните действия на леките сили на флота[13]. Известен е със своето участие в Октомврийската революция: където дава халосен изстрел от носовото оръдие - с който крайцера подава[15][16][17][18][19] сигнал за щурма на Зимния дворец.

През ноември 1922 г. е прекласифициран на учебен кораб. В годините на Великата Отечествена война потъва в град Ломоносов (Ораниенбаум) от попаденията на немските снаряди. След изваждането му и реконструкция се използва понастоящем като музей.

„Палада“[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 1897 г. е заложен на елинга на Новото Адмиралтейство в Санкт Петербург, спуснат е на вода на 14 август 1899 г., влиза в строй 1901 г.

След това е изпратен в Далечния исток в състава на отряда на контраадмирал Евалд Антонович Щакелберг. Пристигнал в Порт Артур, взема активно участие в маневрите на Първа Тихоокеанска ескадра. В първата нощ на руско-японската война получава торпедно попадение и за дълго излиза от строй. На 28 юли 1904 г. след боя в Жълто море се връща в Порт Артур, където потъва на 25 ноември 1904 г. по време на обстрел на вътрешния залив[13]. На 12 септември 1905 г. е изваден от японците и преоборудван в учебния кораб „Цугару“. На 7 май 1924 г. е потопен като мишена[13].

На изпитанията след изваждането и ремонта (който отнема пет години) „Цугару“ развива скорост почти 22 възела. След известно време като учебен крайцер, „Цугару“ е преоборудван в минен заградител.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Строежа на крайцерите от типа „Диана“ е първия опит на руското корабостроене за серийно създаване на кораби от такъв клас[1]. По механизация и електрификация на оборудването дадените кораби за момента на влизането им в строй превъзхождат всички построени в Русия кораби[11]. Въпреки това, много от устройствата се отличават с крайна недомисленост и неоптималност, а самата конструкция на крайцерите на този тип спрямо „наборите“ им, строени, в т.ч. и за Русия, не може да бъде оценена като удачна[5]. Както отбелязват съвременниците, към момента на влизането им в строй крайцерите на типа „Диана“ могат да се смятат за морално остарели[7]: дългия строеж на корабите ги прави стари още на стапелите. Към края на 19 век скоростта от 20 възела е недостатъчна за крайцер, а слабото им въоръжение прави новите руски кораби чувствително по-слаби от потенциалните им противници[7]. Освен това, службата на тези кораби показва недостатъчната вместимост на техните въглищни бункери, а значи, малка далечина на плаване. По този начин, крайцерите на типа „Диана“ практически нямат никакви достойнства, но обладават цял ред значителни недостатъци[5].

Сравнителни ТТХ на бронепалубни крайцери от края на 19 век[5][20]
Характеристики Великобритания Великобритания
„Талбот“
Великобритания Великобритания
„Хоук“
Военноморски флот на Русия Русия
„Диана“
Германия Германия
„Херта“
Великобритания Великобритания
„Хайфлаер“
Япония Япония
„Такасаго“[21]
Франция Франция
„Д'Антрекасто“[22]
Години на строителство 1894 – 1896 1889 – 1893 1896 – 1901 1896 – 1898 1897 – 1899 1896 – 1898 1894 – 1899
Водоизместимост, t 5600 7700 6731 5660 5690 5260 7995
Дължина между перпендикулярите, m 106 118 122 109 113 118 117
Силова установка, к.с. 8000 12 000 11 600 10 000 10 000 15 500 14 500
Скорост, възела 19 20 19 19 20 22,5 19,2
Запас въглища нормален/пълен, t 550/1075 850/1250 800/1070 500/950 600/1125 /1000 650/980
Артилерийско въоръжение 5 × 152 mm
6 × 120 mm
8 × 76 mm
1 × 47 mm
1 × 12-фунтa
2 × 234 mm
10 × 152 mm
12 × 57 mm
8 × 152 mm
24 × 75 mm
8 × 37 mm
2 × 63,5 mm
2 × 210 mm
8 × 150 mm
10 × 88 mm
10 × 37 mm
11 × 152 mm
9 × 76 mm
6 × 47 mm
2 × 203 mm
10 × 120 mm
12 × 76 mm
6 × 42 mm
2 × 240 mm
12 × 138 mm
12 × 47 mm
6 × 37-мм
Бордов залп 3 × 152 mm
3 × 120 mm
4 × 76 mm
2 × 234 mm
5 × 152 mm
6 × 57 mm
5 × 152 mm
12 × 75 mm
2 × 210 mm
4 × 150 mm
5 × 88 mm
6 × 152 mm
4 × 76 mm
2 × 203 mm
5 × 120 mm
6 × 76 mm
2 × 240 mm
6 × 138 mm
Екипаж, души 450 544 570 477 450 425 559

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Скворцов, Крейсеры
  2. Поленов, Крейсер Аврора
  3. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  4. а б в г д е ж з и к л м Поленов, Крейсер Аврора
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Новиков,Сергеев, Богини Российского флота
  6. Поленов, Крейсер Аврора
  7. а б в Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. 1-е изд. ISBN 5-8172-0078-3.
  8. А. Б. Широкорад.. Энциклопедия отечественной артиллерии. 385 – 387 с..
  9. А. Б. Широкорад.. Энциклопедия отечественной артиллерии. 356 – 357 с..
  10. А. Б. Широкорад.. Энциклопедия отечественной артиллерии. 346 – 347 с..
  11. а б в Скворцов А. В.. Крейсера „Диана“ и „Паллада“ в русско-японскую войну. Судостроение.
  12. а б Поленов, Крейсер Аврора
  13. а б в г д е Бережной С. С.. Крейсера и миноносцы: Справочник. Т. 2. ISBN 5-203-01780-8.
  14. А. В. Скворцов.. Крейсер II ранга „Боярин“. ISBN 5-85875-019-2.
  15. Большая советская энциклопедия: В 30 т.. 3-е изд.
  16. Прочко И. С. Артиллерия в боях за Родину. – М.: Воениздат, 1957. – 328 с. – С. 37 – 39.
  17. Аммон Г. А. Морские памятные даты / Под ред. В. Н. Алексеева. – М.: Воениздат, 1987. – С. 200.
  18. Боевой путь Советского Военно-Морского Флота / В. И. Ачкасов и др.; под ред. док. ист. наук А. В. Басова; рецензенты: док. ист. наук Г. А. Амман, А. А. Потапов. – 4-е изд., испр. и доп. – М.: Воениздат, 1988. – С. 41, прил. – ISBN 5-203-00527-3.
  19. Кусков В. П. Корабли Октября. – Л.: Лениздат, 1984. – С. 3.
  20. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  21. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.
  22. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Скворцов А. В. Крейсеры „Диана“, „Паллада“, „Аврора“. – СПб.: ЛеКо, 2005. – 88 с. – ISBN 5-902236-22-3.
  • Новиков В., Сергеев А. Богини Российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“. – М.: Коллекция; Яуза; ЭКСМО, 2009. – 128 с. – ISBN 978-5-699-33382-0.
  • Поленов Л. Л. Крейсер „Аврора“. – Л.: Судостроение, 1987. – 264 с. – (Замечательные корабли).
  • Скворцов А. В.. Крейсера „Диана“ и „Паллада“ в русско-японскую войну. Судостроение.
  • Тарас А.. Корабли Российского императорского флота 1892 – 1917 гг. Энциклопедия. ISBN 985-433-888-6.
  • Бережной С. С.. Крейсера и миноносцы: Справочник. Т. 2. ISBN 5-203-01780-8.
  • Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. 1-е изд. ISBN 5-8172-0078-3.
  • Логотип Общомедия В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Диана“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Диана““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.