130 mm морско оръдие образец 1913 г. (Б-7)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
130 mm морско оръдие образец 1913 г. (Б-7)
Stamsund – Canon.jpg
Люлееща се част на оръдието, на норвежкия остров Самсунд
Обща информация
На въоръжение в Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Производител Обуховски завод в
Русия Русия и
Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Година на производство 1913 г.
Произведени 571
Технически данни
Калибър, mm 130
Дължина на цевта, клб 7150/55
Тегло (бойно) 5290
Зареждане Разделно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +30°
Снижение (min) -5°
Огневи възможности
Далекобойност, km 25,3
Скорострелност
изстр./мин.
5 – 8
130 mm морско оръдие образец 1913 г. (Б-7) в Общомедия

130 mm морско оръдие образец 1913 г. (Б-7)руско и съветско корабно оръдие.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 1 юни 1911 г. Главното управление по корабостроене (ГУКС) задава на Обуховския стоманолеярен завод (ОСЗ) поръчка за създаването на 130 mm корабно оръдие с дължина на ствола 60 калибра. На 2 март 1912 г. чертежите за два варианта на оръдието – с гилзово и картузно зареждане – са предадени за утвърждение в ГУКС. На 12 юли 1912 г. ГУКС утвърждава картузният вариант с дължина на ствола 55 калибра.

За новото оръдие ОСЗ разработва полуавтоматичен затвор оригинална конструкция, но на 7 септември 1912 г. от ГУКС последва указание да се направи затвора по образеца на затвора на Уелин (затвор „Викерс“) за 120 mm оръдия.

През 1912 г. ОСЗ прави две опитни установки – един с хидравличен и друг с пружинен накатник. През септември 1912 г. ГУКС утвърждава варианта с пружинен накатник.

През април 1927 г. на полигона преминават изпитанията на оръдието с пружинен досилател, разработен от завода „Болшевик“ (бивш ОСЗ). Скорострелността достига 7 – 8 изстрела в минута при ъгъл на възвишение +28°, но редицата проявили се недостатъци не позволяват да се приеме досилателя на въоръжение.

През 1930 г. оръдието е модернизирано в завод „Болшевик“ – снабдено е с досилател и довеждат ъгъла на възвишение до +40°. Модернизирана установка получава индекса Б-7.

През септември 1931 г. завода „Болшевик“ получава поръчка за преправянето на 130 mm оръдие в полигонално по чертежи на Артилерийския научноизследователски морски институт (АНИМИ) със срок за готовност 1 октомври 1932 г. Но през 1933 началника на АНИМИ заповядва работите да се прекратят и към 15 декември 1933 г. да се произведе един екземпляр на оръдието с дълбока нарезка.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

От 1913 до 1917 г. на ОСЗ са поръчани 471 оръдия. Първата партида от 130 оръдия са предназначени за:

До 1 януари 1917 г. завода предава 143 оръдия, а през 1917 г. е планирано да се сдадат още 96, а останалите 232 – пре 1918 г. Но изпълнението на поръчката се проточва до средата на 1920-те години (през юни 1922 г. в производство на ОСЗ се намират 47 оръдия с готовност на от тях 15 на 95%).

През 1913 г. на английския завод на Викерс е дадена поръчка за производството на 100 оръдия. Първите 7 са доставени в Архангелск в началото на октомври 1914 г. Към 16 септември 1914 г. са произведени 24 оръдия, а останалите 76 се намират в производство. Поръчката за лафетите за тези оръдия са дадени на ОСЗ, завода на Викерс и Николаевския корабостроителен завод.

Към началото на 1917 г. в Морското ведомство се числят 117 оръдия на служба.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Тялото на оръдието представлява стоманена тръба, скрепена от три надети с набиване цилиндри, закрити от външен кожух. 30 нареза с дълбочина 1 mm са с постоянна извивка от 29,89 калибра. Дължината на ствола е 7019 mm (55 калибра), дължината на нарезната части е 5862 mm.

Затвора е бутален, система на Викерс, отварящ се надясно. Зареждането на оръдието и досилката на боеприпасите се произвежда ръчно, без използване на каквито и да е механизми. Теглото на буталният затвор е 90 kg, теглото на ствола със затвора е 5290 kg.

Компресора е хидравличен, цилиндъра на компресора при отката е неподвижен. Дължината на отката е 406 mm, накатника е пружинен, състои се от две единакви части, разположени странично на компресорния цилиндър. Трансмисията за наводка е ръчна. Подемният механизъм има един сектор.

Серийно се произвежда само един тип лафет. Модификациите от 1915 и 1930 г. засягат само ъгъла на вертикална наводка. Увеличението на ъгъла на възвишение се постига за сметка на поставянето на основата на специален барабан и увеличение на сектора на подемния механизъм. Съответно се усилват пружините на накатника и се изменя вертлюга.

Височината на оста на цапфите от основата е 1320 mm, от основата на барабана 1635 mm. Диаметъра на основите по центрите на фундаментните болтове е 1200 mm. Теглото на откатните части е 5635 kg, на люлеещата част – 7870 kg

лафетите имат два типа щитове: кутиен (с тегло 4500 kg, дебелина на бронята: чело – 76 mm, страници – 25,4 mm, покрив – 15 mm) и куполообразен (тегло 1475 kg, дебелина на бронята 25,4 mm). Пълното тегло на установката с кутиевиден щит и барабан е 17 160 kg.

На бреговите батареи оръдията се монтират на бетонна основа с диаметър 4,8 m, понякога без щитове. Височината на линиията на огън е 1750 mm от бетонната основа. Оръдията за бреговите батареи имат прицел на ОСЗ образец 1914 г. и система за управление на стрелбата „Каземат“ с хоризонтално-базни далекомери (база 1,5 и 4 метра).

ТТХ[редактиране | редактиране на кода]

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1941 – 1945 г. в ВМФ има следните снаряди за 130 mm артсистеми (в т.ч. и Б-7, Б-13):

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Оръдита от този тип са използвани за въоръжение на кораби различни класове. В периода 1914 – 1917 г. с тях са въоръжени черноморските линейни кораби от типа „Императрица Мария“ и са превъоръжени крайцерите „Кагул“ (16 оръдия), „Прут“ (10 оръдия) и други кораби. В периода 20-30-те години с тези оръдия е превъоръжен крайцера „Коминтерн“, четирите канонерски лодки типа „Красная Абхазия“ и други кораби.

Планирано е да се използва в качество на противоминна артилерия на линейните крайцери от клас „Измаил“ (по 24 единици)[1].

Също оръдията от този тип се използват за въоръжение на брегови батареи. Дванадесет оръдия, първоначално предназначени за превъоръжаването на крайцера „Варяг“, са изпратени в Русия. 9 от тях са предадени за отбраната на остров Езел. През март 1917 г. влиза в строй четириоръдейната батарея № 41.

На 1 февруари 1923 г. в бреговите батареи има 12 оръдия този тип, в т.ч. една триоръдейна батарея в Одеса и три триоръдейни батареи на Кавказското крайбрежие.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „130-мм корабельная пушка образца 1913 года (Б-7)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.