Фугас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фуга́с (на френски: fougasse, от лат. focus – огнище, огън)[1] в просторечието названието на инженерните боеприпаси и артилерийските снаряди с фугасно и осколочно-фугасно действие.

Инженерен боеприпас[редактиране | редактиране на кода]

Фугаса като инженерен боеприпас е заряд взривно вещество, полаган в земята или под водата на неголяма дълбочина, взривяван внезапно за нанасяне на щети на противника или задържане на неговото придвижване. При детонация на фугаса целта се поразява от ударната вълна, осколки и продуктите на взрива.

Детонацията на взривното вещество се произвежда по електрически, огневи или механичен способ. При огневия способ обикновено е необходимо използването на детонатори, огнепроводен шнур или запалителни тръбички. При електрическия способ се използват електродетонатори, в които необходимата начална температура за индукция на възпламеняването се достига за сметка на топлинната енергия на електроискрата или спиралата и началния заряд на иницииращо взривно вещество.

Артилерийски снаряд[редактиране | редактиране на кода]

Фугасните снаряди в основно са предназначени за стрелба по небетонирани отбранителни съоръжения: окопи, дървено-земни (ДЗОТове) и дървено-каменни огневи точки, наблюдателни пунктове и т.н. Освен това, фугасните снаряди голям калибър могат да се използват съвместно с бетонобойни снаряди за стрелба по бетонирани отбранителни съоръжения – дълговременни огневи точки (ДОТове) – главно за сваляне на земните насипи от последните. Стрелба на рикошети с фугасни снаряди може успешно да се използва за проправяне на проходи в минни полета.

При отсътствие на осколочни и осколочно-фугасни снаряди, фугасните снаряди могат да се използват за стрелба по откритите живи цели, а при отсътствие на бронебойни снаряди – за стрелба по танкове. В тези случаи действието на фугасните снаряди ще е значително по-слабо от действието на заменяните от тях снаряди.

В авиационната артилерия малокалибрените фугасни и фугасно-трасиращи снаряди се използват за стрелба по самолети.

Поразяващ ефект[редактиране | редактиране на кода]

Фугасните боеприпаси действат с разрушителната сила на газовете на заряда и частично със силата на удара в преградата. В съответствие с това мощността на фугасния снаряд се определя от теглото и качеството на взривното вещество, поставено в неговата обвивка, което и определя основното изискване, предявляемо към тези снаряди. Увеличение на мощността на фугасните снаряди в пределите на един калибър е възможно само чрез увеличаване на обема на камерата за заряда и използване на по-мощно взривно вещество.

Обема на камерата на снаряда може да се увеличи с удължаване на цилиндричната част на снаряда и намаляване на дебелината на неговите стени. Но дължината на цилиндричната част е ограничена от общата дължина на снаряда, обусловена от неговата устойчивост на траектория. Въпреки това дългата цилиндрична част се являва характерна особеност на фугасните снаряди. Намаляване на дебелината на стените на снаряда е ограничено от изискванията за здравината на снаряда при изстрела. Във връзка с това използването на фугасните снаряди от мортири и гаубици е по-изгодно, отколкото от оръдията, поради високите налягания, развиващи се в последните при изстрела.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Фугасните снаряди имат най-тънкостенните обвивки, висок коефициент на запълване, високо относително тегло на заряда и малко относително тегло на снаряда.

По конструктивно оформление фугасните снаряди за наземната артилерия от средните калибри биват целнокорпусни, с навивна глава или винтово дъно и резба за главния взривател, а снарядите за големите калибри – с цяла главна част, винтово дъно и резба за дънния взривател или с винтова глава и винтово дъно и резба за главния взривател.

Снарядите голям калибър, освен това, могат да имат две резби: под главния и дъннит взриватели; използването на два взривателя гарантира безотказността на действието и цялостния разрив на снаряда.

Малокалибрените фугасни снаряди в авиационната артилерия са използвани за пръв път от немците в 20- и 30-mm авиационни оръдия по време на Втората световна война. Корпуса на 20-mm снаряд е тънкостенен, щампован, с изпъкнали на него канавки за водещия пояс и кернение (центроване) на дулцето на гилзата. Дъното на корпуса за повишаване на здравината при изстрел с полусферична форма. Нама центриращи удебеления на корпусе, и центрирането на снаряда в канала на ствола става от центриращо удебеляване на взривателя и водещия пояс. Взривателя се съединява със снаряда с помощта на преходна втулка, закрепена в корпуса.

Необходимата здравина на тези снаряди при изстрел се достига за сметка на използване на корпус от метал с високи механични свойства и неговата термична обработка.

Появата през 1940-те години в малокалибрената авиационна артилерия на фугасни снаряди се обяснява с повишеното поразяващо действие на тези снаряди по сравнение с осколочните поради ниската чувствителност на съвременните самолети към поразяването от осколки. За това следва да се счита за целесъобразно повишаване на фугасността на малокалибрените осколочни снаряди в зенитната и авиационната артилерия.

Използването на фугасни снаряди в наземната артилерия е целесъобразно само в оръдията калибър от 120 mm и нагоре, тъй като незначителното тегло на взривния заряд на снарядите малък калибър не осигурява разрушаването даже на най-леките полеви укрития.

Фугасите днес[редактиране | редактиране на кода]

Понасточщем в артилерията на средните калибри фугасните снаряди почти напълно са изместени от осколочно-фугасните, значително опростяващи бойното снабдяване на артилерията.

Старите фугасни снаряди се съхраняват, а производството на фугасни снаряди среден калибър е прекратено почти във всички страни.

За снаряжение на фугасните снаряди за наземната артилерия в мирно време се използва почти изключително тротил и по-рядко мелинит, а във военно време е неизбежно използването на сурогатни взривни вещества.

Фугасните снаряди за германската авиационна артилерия са снаряжавани главно с „ТЕН“ и по-рядко с тротил.

Фугасните взриватели[редактиране | редактиране на кода]

За привеждането на фугасните снаряди на наземната артилерия в действие при целта се използват главни и дънни взриватели с една до три установки (позиции): за моментално (осколочно), инерционно (фугасно) и забавено действие. Използването на взриватели с регулиране на установките на инерционно и забавено действие има за цел осигуряването на необходимата дълбочина на забиване на снаряда углубление снаряда в преградата до момента на неговия разрив за получаване на необходимото фугасно действие.

В малокалибрените фугасни снаряди на авиационната артилерия могат да се използва само взриватели с мигновенно действие.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Краткий словарь иностранных слов. – М. – Рус. яз. – 1985 – С. 281
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фугас“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.