Фугасност
Фуга́сност е характеристика на взривното вещество. Служи за мярка на неговата обща работоспособност, разрушителното, метателното и другите действия на взрива. Основно влияние на фугасността оказва обемът на газообразните продукти на взрива.
Точното определение за истинската работоспособност е свързано с технически трудности, за това обикновено фугасността се определя и изразява в относителни единици сравнено с взето за еталон взривно вещество (тротил). За измерената по такъв начин фугасност често се използва термина тротилов еквивалент.
Съществуват няколко способа за определяне на фугасността.
Най-прост и разпространен се явява пробата на Трауцел. Този способ се използва в Руската федерация за промишлените взривни вещества, като стандартните по ГОСТ 4546 – 81. Изпитанието представлява детонация на заряд с маса 10 грама, поставен в оловен цилиндър (често наричан бомба на Трауцел). До и след детонирането на заряда се измерва обемът на кухината вътре в цилиндъра. Разликата между тях с отчитане на влиянието на температурата и капсул-детонатора се сравняват с резултатите спрямо изпитанията на тротил.
Фугасността се определя също с измерването на работата на взрива на балистичното махало.
| Взривно вещество | Фугасност, cm³ | Тротилов еквивалент |
|---|---|---|
| тротил кристален | 285±7 | 1 |
| амонит № 6ЖВ | 365 | 1,3 |
| амонал | 400 | 1,4 |
| амонит скален №1 пресован | 450 – 460 | 1,6 |
| хексоген | 480 | 1,7 |
| нитроглицерин | 550 | 1,9 |
| етиленгликолдинитрат | 650 | 2,3 |
Фугасно действие на взрива
[редактиране | редактиране на кода]Например, при взрив на авиобомбата ФАБ-250 (тегло на ВВ 70 – 100 kg), фугасното действие създава свръхналягане от 10 атмосфери на разстояние 6 m, скоростта на въздушната вълна при това е равна ≈1000 m/s, което може да разруши тухлена стена с дебелина 0,5 m, а за човека е смъртно опасна. На разстояние 14 m свръхналягането достига около 1 атмосфера, скоростта на вълната е 460 m/s, това е опасно за човека, и, възможно, ще изисква болнично лечение.[1]
При взрив на термобарически боеприпаси (окис на етилена), с обем 33 l, ударната вълна създава свръхналягане от 20 атмосфери. Такова налягане се образува при взрив на 250 kg тротил на разстояние 8 m. На дистанции от 3 – 4 радиуса (т.е. 20 – 30 m) свръхналягането съставлява 1 атмосфера, което е напълно достатъчно за разрушаването на самолет.[2]
Атомната бомба
[редактиране | редактиране на кода]За изчисляване на радиуса на поражение при ядрени взривове се използва формулата:
- ,
- където R – радиус,
- X – заряд в килотона,
- C – коефициент на свръхналягане.
![{\displaystyle R=C\times {\sqrt[{3}]{X}}}](https://wikimedia.org/api/rest_v1/media/math/render/svg/26dcd5497dc0e0cb9fb26ac7188226f9cc058866)
За свръхналягане 0,204 атмосфери, C=1; за свръхналягане 1,361 атмосфери, C=0,28.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Авиационные средства поражения.автор: Миропольский Ф.П.1995 г. стр.34 – 35
- ↑ termoboepripas
- ↑ Поражающие факторы ядерного взрыва, архив на оригинала от 31 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100731005302/http://nuclear-weapons.nm.ru/theory/effects_explosion.htm, посетен на 14 септември 2016
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фугасность“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |