Фугасност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Фуга́сност е характеристика на взривното вещество. Служи за мярка на неговата обща работоспособност, разрушителното, метателното и другите действия на взрива. Основно влияние на фугасността оказва обема на газообразните продукти на взрива.

Точното определение за истината работоспособност е свързано с технически трудности, за това обикновено фугасността се определя и изражава в относителни единици сравнено със стандартните взривни вещества (като правило, кристалически тротил). За измерената по такъв начин фугасност често се използва термина тротилов еквивалент.

Схема на пробата на Трауцел

Съществуват няколко способа за определяне на фугасността.

Най-прости и разпространен се являва пробата на Трауцел. Този способ в Руската федерация се използва за промишлените взривни вещества, като стандартните по ГОСТ 4546 – 81. Изпитанието представлява детонация на заряд с маса 10 грама, поставен в оловен цилиндър (често наричан бомба на Трауцел). До и след детонирането на заряда се измерва обема на кухината вътре в цилиндъра. Разликата между тях с отчитане на влиянието на температурата и капсул-детонатора се сравняват с резултатите от изпитанията на тротил.

Също фугасността се определя с измерването на работата на взрива на балистичното махало.

Сравнителната фугасност на някои взривни вещества е приведена в последващата таблица.

Взривно вещество Фугасност, sm³ Тротилов еквивалент
тротил кристален 285±7 1
амонит № 6ЖВ 365 1,3
амонал 400 1,4
амонит скален №1 пресован 450 – 460 1,6
хексоген 480 1,7
нитроглицерин 550 1,9
етиленгликолдинитрат 650 2,3

Фугасно действие на взрива[редактиране | редактиране на кода]

Например, при взрив на авиобомбата ФАБ-250 (тегло на ВВ 70 – 100 kg), фугасното действие създава свръхналягане от 10 атмосфери на разстояние 6 m, скоростта на въздушната вълна при това е равна ≈1000 m/s, което може да разруши тухлена стена с дебелина 0,5 m, а също е смъртно опасно за човека. На разстояние 14 m свръхналягането достига около 1 атмосфера, скоростта на вълната е 460 m/s, това е опасно за човека, и, възможно, ще изисква болнично лечение[1].

При взрив на термобарически боеприпаси (окис на етилена) с обем 33 l ударната вълна създава свръхналягане от 20 атмосфери. Такова налягане се образува при взрив на 250 kg тротил на разстояние 8 m. На дистанции от 3 – 4 радиуса (т.е. 20 – 30 m) свръхналягането съставлява 1 атмосфера, което е напълно достатъчно за разрушаването на самолет[2].

Атомната бомба[редактиране | редактиране на кода]

За изчисляване на радиуса на поражение при ядрени взривове се използва формулата:

,


където R – радиус,
X – заряд в килотона,
C – коефициент на свръхналягане.

За свръхналягане 0,204 атмосфери, C=1; за свръхналягане 1,361 атмосфери, C=0,28[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Авиационные средства поражения.автор: Миропольский Ф.П.1995 г. стр.34 – 35
  2. termoboepripas
  3. Поражающие факторы ядерного взрыва
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фугасность“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.