Бризантност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бриза́нтност (на френски: brisance; на немски: brisant) – характеристика на взривното вещество (ВВ). Служи за мярка на неговата способност за локално дробящо въздействие на средата, в която протича взрива.[1] Терминът има произход от френското „briser“ (чупя, разбивам).

Бризантността зависи от състава на взривното вещество, неговата плътност, физическо състояние, степен на раздробяване. Като правило, бризантността нараства с увеличаването на плътността и скоростта на детонация на ВВ.

Способи за определяне на бризантност[редактиране | редактиране на кода]

Схема на пробата на Хесс

Най-прост и разпространен способ е пробата на Хесс. Този способ в Руската федерация се използва за промишлените ВВ като стандартните по ГОСТ 5984 – 99. Изпитанието се провежда с детониране на заряд с маса 50 грама, зарядът се разполага върху тънък стоманен диск, на свой ред дискът е поставен отгоре на оловен цилиндър с диаметър 40 mm и височина 60 mm. След взрива на заряда се измерва намаляването на височината на оловния цилиндър. Разликата между средните височини на цилиндъра преди и след взрива е мяра за бризантността на ВВ. Традиционно се измерва в милиметри.

В много държави за оценка на бризантността на ВВ се използва бомбата на Трауцел.

Бризантност на някои взривни вещества[редактиране | редактиране на кода]

  • Тротил – 16,5 mm
  • Амонит скальный № 1 прессованный – 22 mm
  • Амонит №6ЖВ – 14 – 17 mm
  • Амонал – 16 mm
  • Хексоген – оценява се на 24 mm (разбива оловният цилиндър).

Измерването на бризантността на взривни вещества с висока скорост на детонация и малък пределен диаметър на детонация по свиване на оловен цилиндър е затруднено от разрушаването на цилиндъра. За такива ВВ в Русия обикновено се използва метод на измерване на свиването на меден цилиндър (кре́шер) в прибор-бризантомер. Като стандарт обикновено се използва заряд пресован флегматизиран хексоген с плътност 1,65 g/cm³.

Бризантност на някои ВВ по свиване на медния крешер:

  • Хексоген флегматизиран – 4,1 – 4,2 mm
  • Хексоген при плътност 1,75 г/sm³ – 4,8 mm
  • Октоген при плътност 1,83 г/sm³ – 5,4 mm

Други способи за определяне на бризантността[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. бризантност // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-07-05.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бризантность“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​