Процент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Процент (от лат. pro centum – на сто) е част от едно число. Бележи се със знака %. Процентът е безразмерна величина (чисто число). Процентите може да се запишат и като десетична дроб, например 15% от А = 0,15.А. Използват се за означаване на част от цялото. Например 17% от 500 kg означава 17 части по 5 kg всяка, тоест 85 kg. Вярно е също, че 200% от 500 kg е 1000 kg, тъй като 1% от 500 kg е 5 kg, а 5 × 200 = 1000.

В „Официалния правописен речник на българския език“ няма правило дали се оставя или не интервал между число, обозначено с цифри, и знака %, но наличните в речника примери са без интервал.[1] Има други източници, напр. реферата „Основни машинописни правила“, според който интервал се оставя.[2]

Знак за процент

Произход[редактиране | редактиране на кода]

В Древния Рим, много преди съществуването на десетичната бройна система, изчисленията често се извършвали с помощта на дроби, кратни на 1/100. Например Октавиан Август е наложил данък в размер на 1/100 върху стоки, продадени на търг – това е било известно на латински език като centesima rerum venalium (стотна от продадените артикули). Изчисления като тези са подобни на изчисляването на проценти.

С деноминацията на валутата през Средновековието изчисленията със знаменател 100 стават по-често срещани, а от края на XV в началото на XVI век този метод на изчисление започва да се използва широко, съдейки по съдържанието на изследваните материали, съдържащи аритметични изчисления. В много от тези материали този метод се използва за изчисляване на печалбата и загубата, лихвените проценти, а също и в „тройното правило“[3]. През XVII век тази форма на изчисление става стандарт за представяне на лихвените проценти в стотни.[4]

В Русия понятието „процент“ е въведено за първи път от Петър I. Но се смята, че подобни изчисления са започнали да се прилагат в Смутното време като резултат от първото обвързване на сечени монети 1 към 100 в световната история, когато рублата първо се е състояла от 10 гривни, а по-късно от 100 копейки.

Връзка между числа и проценти[редактиране | редактиране на кода]

Числата в проценти (от сто, стотни) имат за цел да илюстрират пропорциите и да ги направят сравними, като свързват величините с еднаква основна стойност (сто). Следователно процентът се използва и като спомагателна мерна единица за пропорции.[5]

Диаграма, показваща процентното съотношение на уеб браузърите, посещаващи сайтове на Wikimedia (април 2009 г. до 2012 г.)

Намиране на процент от дадено число[редактиране | редактиране на кода]

от от

Намиране на число по даден процент от него[редактиране | редактиране на кода]

от е ; ;

Намиране на процент от процент от дадено число[редактиране | редактиране на кода]

от от от от

Например, 50 % от 40 % е:

50100 × 40100 = 0,50 × 0,40 = 0,20 = 20100 = 20 %.

Изразяване на дадено число A в проценти от друго число B[редактиране | редактиране на кода]

Съотношение на проценти, десетични числа и дроби[редактиране | редактиране на кода]

Изразяването на процента в число става чрез деление на 100.

Един процент от площ, съставена от 10 × 10 еднакви квадрата е точно 1 квадрат

Число се изразява в проценти чрез умножение по 100.

  • .

Процентен пункт[редактиране | редактиране на кода]

Измененията на показателите, които се изчисляват в проценти (например основния лихвен процент на централната банка), обикновено се изразяват не като процент от изходния показател, а в така наречените „процентни пунктове“, изразяващи разликата между новите и старите стойности на показателя [6]. Например ако в дадена страна [индексът на делова активност (PMI) нарасне от 50 % на 51 %, тогава той се променя с , а в процентни пунктове изменението е .

Визуализация на процент и свързани единици

Свързани единици[редактиране | редактиране на кода]

Сравнение на величини в проценти[редактиране | редактиране на кода]

Понякога е удобно да се сравняват две величини не по разликата в техните стойности, а като процент. Например, за да се сравни цената на две стоки не в парични единици, а да се оцени колко цената на една стока е повече или по-малка от цената на друга в процент. Ако сравнението по разлика е съвсем недвусмислено, тоест винаги е възможно да се установи колко една стойност е по-голяма или по-малка от друга, тогава за сравнение в процент е необходимо да се посочи спрямо коя стойност се изчислява процентът. Подобно указание обаче не е необходимо в случаите, когато се казва, че една стойност е по-голяма от другата с брой проценти, надвишаващи 100. В този случай остава само една възможност за изчисляване на процента, а именно разделянето на разликата на по-малкото от двете числа и след това резултатът се умножава по 100.

Разговорна употреба[редактиране | редактиране на кода]

  • „Работа на процент“ – работа срещу възнаграждение, изчислено в зависимост от печалбата или оборота.
  • „Процентчик“ – човек, който заема пари при високи лихви, лихвар.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Как се пише?“ – Оставя ли се интервал пред %?
  2. Основни машинописни правила – Петър Димитров, Referatite.org. Посетен на 27 август 2020
  3. История математики в школе – Глейзер Герш Исакович, Москва, издательство „Просвещение“, 1964 г., 72 страницы.
  4. Smith, D. E. (1951∨1958). History of Mathematics 2. Courier Dover Publications. pp. 247 – 249. ISBN 0-486-20430-8.
  5. Meyers großes Taschenlexikon in 24 Bänden. BI-Taschenbuchverlag 1992, Band 17, S. 308.
  6. Письмо Департамента налоговой и таможенно-тарифной политики Минфина РФ от 13 июля 2009 г. N 03-04-06-01/164. // Гарант.ру. Посетен на 2016-08-07. Процентният пункт се използва за посочване на промените в лихвения процент. Така например ако през периода, за който се начисляват лихви по банков депозит, процентът на рефинансиране на банката е 10 процента годишно, процентът, увеличен с пет процентни пункта, ще бъде 15 процента годишно.

Литература[редактиране | редактиране на кода]