Плаваща база

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Американската плавбаза за подводници USS Emory S. Land — обслужва есминец.

Плаваща база (съкр. плавбаза) – във военноморския флот: рейдов плавателен съд на тиловите служби, предназначен за тилово осигуряване на базирани съединения от кораби, основно в базите на корабите, по рядко и в открито море. Плавбази, също така, се наричат и транспортно-рибопреработващите кораби, предназначени за приемане на улова в морето от риболовните кораби и осигуряването им със снаряжение и продоволствие.

Военноморските плавбази[редактиране | редактиране на кода]

Поддържат и осигуряват основно тези видове военноморски сили, които нямат достатъчно голяма автономност. Например катери и подводници, където например не целия екипаж е подсигурен с койки – каюти, за есминците – ремонтни работилници и т.н.

Стария шведски броненосец „Svea“, преоборудван в плавбаза за подводници

Ha плаващите бази освен каюти има щабни помещения, плаваща болница, постове за санитарна обработка, бани, помещения с културно-битово предназначение, складове за оръжие, боеприпаси, продоволствие, резервни части и различно имущество, а също така запаси гориво, смазочни масла, прясна вода и т.н., работилници за ремонт на въоръжението и техниката, товаро-разтоварни средства.

В зависимост от класа на осигуряваните кораби плаващите бази се разделят на такива за подводници; плаващи бази за ракетни катери или торпедни катери и т.н. Плаващата база за подводници има запаси за снабдяването им с боеприпаси, гориво, гориво-смазочни материали, необходимото ремонтно оборудване, средства за зареждане на акумулаторните батерии, а също така и каюти за културно-битови и ботови помещения служещи за настаняване и почивка на екипажите на подводниците. Първите плавбази се появяват в хода на Първата световна война.

Американски и британски плавбази[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война в състава на ВМС на САЩ участвоват 11 плавбази за подводници, а в състава на Кралския флот на Великобритания (Royal Navy) — 3 плавбази за подводници и 2 плавбази за разрушители. В частност, реквизираните търговски съдове „Абърдониън“ (Aberdonian), „Виена“ (Vienna) и „Белфор“ (Belfort[1]), които се използвали от Бреговите сили на Британския Кралския флот[2] в качеството на плаващи бази[3]. „Виена“ оперира в Средиземно море, „Абърдониън“ – около бреговете на Британия.

ВМС на САЩ до 1975 г. имат плавбази за есминци, патрулни (стражеви) катери, а до 1955 г. — за хидросамолети.

Плаваща база „ПБ-101“[редактиране | редактиране на кода]

До 3 февруари 1947 г. представлява всъщност германския „Граф Цепелин“ („Graf Zeppelin“). Самолетоносачът е заложен на 28 декември 1936 г. на стапелите на „Deutsche Werke“ в Кил (Голщиния, Германия). Пуснат е на вода на 8 декември 1938 г.[4]. Недостроен, на 6 юли 1940 г. е преведен в Готенхафен, на 21 юни 1941 г. е преведен в Щетин и на 5 декември е декабря върнат в Кил за достройка. Но още на 30 януари 1943 г. достройка е прекратена. На 21 април 1943 е преместен отново в Щетин, където на 24 април 1945 е взривен и потопен от немците.

Според съглашението за разделяне на немските ВМС, кораба попада в съветската част, в група „C“[5]. На 3 февруари 1947 г. самолетоносача е прекласифициран в плавбаза и предаде в разпореждение. Към 14 август 1947 кораба е изваден и отбуксиран в Свинемюнде. В нощта на 16 август самолетоносача е отбуксиран на морски полигон за изпитания. След детонирането на закрепените на палубата бомби и бомбардирвка на 17 август кораба е потопен от торпеда „ТК-503“ и есминеца „Славный“.

Риболовни плавбази[редактиране | редактиране на кода]

Плавбазата „Всеволод Сибирцев“ във Владивосток.

През периода 1958—1971 г. в Полша (преимуществено в Гданск), по поръчка на СССР, са построени над 20 транспортно-рибопреработвателни плавбази от три основни типа:

  • Тип „Северодвинск“, по името на първата такава плавбаза. Плаващата база „Северодвинск“ е оборудван с най-новата за онези времена техника и съчетава в себе си конструктивните елементи на хладилен, танкерен и товарен плавателен съд. Влиза в строй в 1958 г., в 1965 влиза в състава на „Севрибхолодфлот“ (СРХФ)[6]. Първия капитан-директор на „Северодвинск“, Сергей Иванович Кавалеров е консултант при проектирането на плавбазата и наблюдва строителството ѝ в Гданск. В Полша по-късно са построени и други кораби от този тип – „Рига“, „Иван Фьодоров“, „Йоханес Варес“.
  • Тип „Пионерск“ („Пионерск“, „Даурия“, „Рыбный Мурман“, „Маточкин Шар“, „Виктор Кингисепп“ и др.).
  • Тип „Професор Баранов“ („Професор Баранов“, „Арктика“).

Нето тонажа на всички гореизброени плавбази – до 4000 t (всяка). Автономност на плаване – 75 денонощия. Разполагали с рибофабрики и складове за готовата продукция, а също и с мощни хладилни (замразителни) установки. Готовата продукция са консерви, маринована риба, замразена риба. Екипажи – по 150—200 души (повече от половината – рибообработчици).

През 1989 г. екипажа на плавбазата „Алексей Хлобыстов“ взема участие в спасяването на екипажа на АПЛ „Комсомолец“.

Впоследствие, в хода на приватизирането на риболовния флот в (началото на 1990-те години), много плавбази са предадени за скрап („Рига“, „Рыбный Мурман“[7]), други са препрофилирани.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Френски кораб.
  2. Coastal Forces of the Royal Navy.
  3. На английски: „Depot ships“, буквално — „кораб-депо“.
  4. Дължина — 262,5 m, ширина — 27 m, газене — 7,6 m. Въоръжение: 8×2 — 150 mm, 6×2 — 105 mm, 11×2 — 37 mm, 28 — 20 mm.
  5. Група „C“ – потопени, повредени или недостроени кораби, за привеждането на които в готовност, със средства на германски корабостроителници, трябва ремонт със срок над половин година.
  6. „Севрибхолодфлот“ е създаден на 1 януари 1965 г. в Мурманск. Разполагал с транспортни рефрижераторни съдове, плавбази и танкери (в 1990 г. — над 80 плавсредства). Главни задачи: зареждане на риболовните съдове с гориво, вода, амбалаж, прием на уловова в морето, переработката и доставката им в пристанище. СРХФ е ръководен от Г. М. Бородулин, В. П. Журавлев, В. Ф. Корельский, А. Ф. Леванов. От 1992 г. е акционерно дружество. Към април 2002 г. разполага с 41 единици флот, в т.ч. 28 транспорта, 3 танкери, 10 риболовни съда и само една плавбаза – построения в Гданск „Даурия“.
  7. По непроверени сведения – също и „Даурия“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Плавучая база: Чернавин В. Н.. Военно-морской словарь. ISBN 5-203-00174-X.
  • Морские рыбопромышленные суда Зайчик К. С., Терентьев Г. В. Л., 1965.
  • Флот рыбной промышленности. Справочник типовых судов. Л., 1972.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Плавучая база“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.