Мостик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Wheelhouse of Leao Dos Mares.jpg

Мо́стик – оградена част на палубата на горните етажи на надстройките и рубките или отделна платформа. Мостиците имат предназначение на места за постове на управление, наблюдение или връзка, а също така и преходи от една надстройка към друга.

Мостиците се делят според предназначението им – ходови, далекомерен, сигнален, прожекторен, навигационен и други.

Според мястото им на разполагане мостиците се делят на носови и кърмови, според степента си на защитеност от външната среда биват – отворени, затворени и полузатворени.

Цялата палуба на ходовата рубка се нарича ходови мостик, а откритите площадки по бордовете отстрани на рубката – криле на ходовия мостик. На плавателните съдове, които са предназначени да плават в големите ширини крилете на ходовия мостик и рулевата рубка са обединени в едно закрито помещение, за защита от ниските температури. Ходовия мостик също се нарича и капитански (pilot bridge).

Навигационен мостик се нарича покрива на рулевата рубка и свързаните помещения. На ходовия и навигационния мостици се намират основните постове за управление на плавателния съд.

Разновидност на мостиците са преходните мостици, разположени над горната палуба и предназначени за преместване от единия борд на другия и за преход между отделните надстройки. Надлъжни преходните мостици има на танкерите, които нямат вътрешни преходи под горната палуба и са с ниска височина на надводния борд при пълно натоварване.

История[редактиране | редактиране на кода]

Шканци на фрегата от 18 век, вижда се щурвала.

Изначално управлението на кораба се осъществявало от шканците (квартердека) – кърмовата част на палубата, като правило – издигнат за по-добър обзор. Разположените на шканците в непосредствена близост от рулевото устройство позволява максимално да се опрости рулевия механизъм. Там, вътре в юта, обикновено се разполагала и каютата на капитана, което му осигурявало бърз достъп на шканците.

Модел на колесен параход с мостик, между кожусите на двете гребни колела.

След появата на първите параходи такова разположение се оказва неудобно – на капитана и офицерите постоянно пречи дима от корабните комини, освен това, обзора е силно ограничен от кожусите на гребните колела. Затова в средната част на кораба се появява отделна платформа, понякога във вид на свързващ кожусите на колелата мостик, от който капитана осъществява командването на кораба, а инженерния персонал може да наблюдава работата на гребните колела и да дава заповеди на разположеното отдолу машинното отделение.

Бронепалубния крайцер „Аврора“, добре се виждат ходовия и навигационния мостик.

Впоследствие, благодарение на разпространението на серво-моторите и устройствата за вътрекорабна връзка, се появява възможност да се изнесе мостика напред, в носовата част на кораба, осигурявайки по този начин много по-добър обзор – особено след премахването на ветрилата. На много кораби се появяват няколко мостика, служещи за различни цели – ходови (капитански), навигационен, адмиралски (от който адмирала със своя щаб може да ръководи управлението на цялата ескадра, без да пречи на работата на капитана на флагманския кораб), и т.н.

Закрит мостик на съвременен пътнически лайнер.

През 20 век получават разпространение защитените от лошото време закрити мостици с остъкление, осигуряващо комфортни условия на работа по всяко време.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Морской Словарь, М, Военное издательство МО СССР, 1959
  • Морской Энциклопедический Словарь, Л-д, „Судостроение“, 1991, ISBN 5-7355-0280-8
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мостик (морской термин)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.