Крюйткамера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Крюйткамера (на нидерландски: kruit-kamer от kruit – барут и kamer – стая) така се нарича във времената на ветроходния флот помещението на военния кораб, предназначено за съхранение на барута (както бурета с барут, така и готовите за стрелба барутни заряди) и сигналните ракети. Разположена е, като правило, в носа или кърмата на кораба под водолинията. Термина излиза от употреба в края на 19 век.

Устройство на крюйткамерата[редактиране | редактиране на кода]

Корабен барутен сандък и лопатка за барут 18 – 19 в.

Съгласно Морския устав[1]:

  1. крюйткамерата трябва да е под товарната водолиния;
  2. помещението на крюйткамерата трябва да помества в определено положение определен брой кутии със заряди и запасен барут;
  3. сандъците с барута и зарядите трябва да са водонепроницаеми;
  4. крюйткамерата трябвада е добре вентилирана;
  5. фенерите за осветление на крюйткамерата трябва да са на такава височина, че да е невъзможно случайното им повреждане по време на работа. Също така фенерите трябва да са изоливани от въздуха във вътрешността на крюйткамерата;
  6. крюйткамерите трябва да имат кранове за напълване и изпразване с вода;
  7. помещението на крюйткамерата трябва да е херметично;
  8. на кораба крюйткамерата трябва да е далеч от камбуза, котлите и люковете.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крюйт-камера“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.