Олег (бронепалубен крайцер, 1903)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Олег.

Олег
Oleg1913.jpg
„Олег“ през 1913 г.
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Бронепалубен крайцер тип „Богатир“
Производител Новое Адмиралтейство в Санкт Петербург, Русия
Живот
Заложен 6 юли 1902 г.
Спуснат на вода 14 август 1903 г.
Влиза в строй 24 юни 1904 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 17 юни 1919 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 134,19 m
Ширина 16,61 m
Газене 6,91 m
Задвижване 2 вертикални парни машини с тройно разширение
16 котела „Норман“
2 гребни винта
17 000 к.с.
Скорост 20,45 възела
(45 km/h)
Водоизместимост 6440 t (нормална)
7 400 t (пълна)
Броня на палубата: 35 mm (по скосовете: 70)
на бойната рубка: 140 mm
гласис: 85 mm
на кулите: 125 – 90 mm
каземати: 25 – 80 mm
щитове оръдия: 25 mm
Екипаж 574 души
Далечина на
плаване
1200
мили при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 1904:
2×2 и 8×1 152 mm
12×75 mm
1916:

16×1 130 mm
75 mm
2×47 mm
Торпеда 4×381 mm ТА
Други 4×7,62 mm картечници
(от 1916 г. само 2)
150 мини
Олег в Общомедия

Олег (на руски: Олег) е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Руския императорски флот. Последен кораб от типа крайцери „Богатир“. Строител на кораба е старшия корабостроител Александър Иванович Мустафин. Участва в Цушимското сражение, уцелява и е интерниран в Манила. След войната се връща в Балтика. Участва в Първата световна война. Участва в гражданската война (десанта в Хунгербург от 28 ноември 1918 г.; потушаване на въстанието на форта „Красная Горка“ 13 – 15 юни 1919 г.); в състава е на ДОТ (действащия отряд кораби)

Гибел на крайцера[редактиране | редактиране на кода]

Екипажа на крайцера „Олег“ в Манила

За потушаване на въстанието на форта „Красная горка“ е задействан Червеният Балтийски флот. В числото на корабите е и крайцера „Олег“. Отряда кораби, участващи в ликвидацията на въстанието активно маневрира във Финския и Копорския заливи, обстрелвайки фортовете „Красная горка“ и „Серая лошад“. Англичаните, чиято ескадра се намира в Балтийско море и си поставя за цел унищожаването на Балтийския флот, решава да се възползва от активността на корабитем, за да ги атакува.

През нощта на 17 по 18 юни, когато въстанието вече е потушено, крайцера „Олег“ е на котва между кронщатските маяци. Крайцера се охранява от стражеви кораби, между които незабелязан към крайцера се приближава бързоходния английски торпеден катер CMB 4 от отряда катери на Аугустос Eгара и изстрелва торпедо, което уцелва крайцера в левия борд в района на огнярското отделение. Крайцера започва бързо да се накренява. Изгасва осветлението. Командира на крайцера, Николай Григориевич Милашевич, дава заповед за бойна тревога, но тъй като тръбача отсъства, това не е изпълнено[1]:184. Открит е огън от носовия плутонг, стрелба се води, най-верочтно, с глубинни снаряди, използвани за отразяване на атаки от подводници[2]. Не успяват да потопчт цистерните по десния борд за изравняване на крена и 12 минути след атаката крайцера „Олег“ потъва. Загиват 5 члена на екипажа, още петима са ранени. Огъня на стражевите кораби и на самия „Олег“ срещу торпедния катер няма успех. Корпусът на крайцера е изваден от водата и разкомплектован за скрап през 1938 г.

Командири на крайцера[редактиране | редактиране на кода]

  • хх.хх.1902—хх.хх.1904 – капитан 1-ви ранг Лебедев, Иван Николаевич
  • хх.хх.1904—хх.хх.1907 – капитан 1-ви ранг Добротворски, Леонид Фьодорович
  • 20.12.1907 – 01.12.1908 – капитан 1-ви ранг Гирс, Александър Константинович
  • 01.12.1908—хх.хх.1911 – капитан 1-ви ранг Плансон, Константин Антонович
  • 1 януари 1912 – 14.09.1912 – Велик княз Кирил Владимирович
  • хх.хх.1913—хх.хх.1915 – Трухачов, Пётр Лвович
  • 07.07.1915 – 26.11.1915 – Веселаго, Николай Николаевич
  • хх.хх.1915—хх.хх.1917 – капитан 1-ви ранг Полушкин, Александър Сергеевич
  • хх.хх.1917-хх.хх.1917 – Поляков
  • хх.хх.1917—хх.хх.1918 – военмор Салтанов, Алексей Василиевич
  • хх.хх.хххх-хх.хх.1919 – Милашевич, Николай Григориевич

Еднотипни кораби[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заблоцкий В.П.. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.1. Морская коллекция.
  • Заблоцкий В.П.. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.2. Морская коллекция.
  • Крестьянинов В. Я.. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. ISBN 5-8172-0078-3.
  • Мельников Р.М.. Крейсер „Богатырь“. Стапель.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  • Логотип Общомедия В Общомедия има медийни файлове относно Олег (бронепалубен крайцер, 1903)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Олег (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.